Р Е
Ш Е Н
И Е № 260085
гр. Пазарджик, 09.11.2020г.
В И М Е Т О НА
Н А Р О Д А
Пазарджишкият окръжен съд, гражданска колегия в
открито заседание,проведено на четиринадесети
октомври през две хиляди и
двадесета година в състав:
Председател:ИВАНКА
ИЛИНОВА
При
секретаря П Б като разгледа докладваното от съдията
Илинова гр.д.№829 по описа за
2018 година и за да се произнесе
взе предвид следното :
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.92 от ЗЗД във вр.с
чл.79 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД.
Съдът е сезиран с искова молба от К.Е.А., ЛНЧ **********, с адрес: *** срещу С.К.П., ЕГН **********,***.В молбата се
твърди,че страните са съдружници в „СОКС.С.К“ ООД,ЕИК ********* като двамата сключили договор на 28.10.2013 г. с
нотариална заверка на подписите,по силата на който С.П. се задължила да не
продава предоставени от нея на „СОКС С.К.“ ООД,шест бр. машини най-малко за 10
годишен период. Въпреки поетото задължение
ответницата продала на 01.11.2015 г.,01.12.2015 г. и
01.01.2016г.машините на „САНИ“ ЕООД, ЕИК *********,с едноличен собственик на
капитала – С.П..На 22.11.2018г.ищеца в качеството му на управител и
представляващ „СОКС С.К.“ ООД получил нотариална покана от 20.11.2018г.от
„САНИ“ ЕООД с искане „СОКС С.К.“ ООД да заплати 31867,20лв.наем за ползването
на движимите вещи и недвижим имот-помещение с площ от 183 кв.м.в м.К.Л.,в
землището на с.Ивайло,обл.Пазарджик.Счита,че дружеството не дължи сумата,тъй
като то използва движимите вещи и недвижимия имот,които двамата съдружници са
предоставили на общото си дружество по силата на договора от 28.10.2013г.Тъй като дружеството не заплатило посочената по-горе
сума същото било поканено да освободи предоставеното му за ползване помещение.
С оглед на горното ищецът предявява иск по чл.92 от ЗЗД против ответницата за заплащане на неустойка за неизпълнението на задължението
й за бездействие по чл.2 и на задължението по чл.3 от договора от
28.10.2013г.за периода от 01.11.2015 г. до 30.11.2018 г. в размер на
30000,00евро като частична претенция от общото задължение на ответницата за
неустойка по договора в размер на 74 000
евро, представляваща 2 000 евро месечно за 37 месеца.
Представят се писмени доказателства:Частен договор от
28.10.2013г., нотариално заверен за подписите на сключващите го лица – С.П. и К.А.,
с който е договорено срокът на дейност на „СОКС С. К.“ ООД, в което като
съдружници участват двамата, да е минимум 10 години. В чл. 2 от договора С.П.
се е задължила да не продава предоставени от нея шест броя машини, които е
предала на дружеството за осъществяване на дейността му, за договорен период от
10 години на функциониране на „СОКС С. К.“ ООД. В чл. 7 от договора е
предвидено,че който от съдружниците наруши поетите обещания
се задължава и приема сам да
връща месечно сума от 2000 евро на
другия партньор за целия срок от годините, които остават до прекратяване на
дружеството.
На
23.01.2019г.е постъпила уточнителна молба
от ищеца с вх.№642,в която същия в общи линии поддържа изложеното в
исковата молба като в п.1 и п.2 от същата интерпретира съдържанието на чл.2 и
чл.3 от частния договор от 28.10.2013г.
От ищеца е постъпила уточнителна молба с
вх.№1773/20.02.2019г.в едноседмичен срок от връчване на определението на съда
от 29.01.2019г.за повторно оставяне на исковата молба без движение,в която се излагат
твърдения,че процесния договор е
сключен между страните по делото в изпълнение на клаузата на чл.12 ал.3 от
Дружествения договор,съгласно която всеки един от тях се е задължил да оказва
съдействие при осъществяване на дейността на дружеството.
Поддържа се,че правния интерес на
ищеца произтича от неизпълнение на договорните задължения на ответницата лично
към него.
Поддържа,че машините са
индивидуализирани в исковата молба в съответствие с описанието им в договора от
28.10.2013г.с посочване на брой и модел,а за доказване на идентичността им с
тези продадени на „САНИ“ ЕООД е приложена справка за активите на дружеството
купувач.За установяване на обстоятелството,че от кого и с какъв договор дружеството е придобило
машините е поискана съдебно счетоводна експертиза.За установяване на недвижимия
имот е поискан един свидетел,тъй като страните по частния договор не са
индивидуализирали недвижимия имот с точно описание.
Ответната страна депозира отговор на исковата молба в срока по реда на чл.131 от ГПК. Оспорва иска
като неоснователен като поддържа,че процесните шест машини не са продавани от
ответницата на „САНИ“ ЕООД през 2015-2016г.,тъй като дружеството е техен
собственик от момента на закупуването им през периода 2005-2007г.Твърди,че това
обстоятелство е било известно на ищеца,тъй като на 15.06.2013г.е подписан договор
за наем между представляваното от него дружество „СОКС С.К.“ ООД „САНИ“ ЕООД за предоставяне на ползването на
движими вещи и недвижим имот,за който не се спори,че е идентичен с
процесния:описан в исковата молба и в договора подписан от страните по делото
от 28.10.2013г.
Ответната страна акцентира и върху
обстоятелството,че от една страна ищеца твърди,че договора е сключен между
физически лица и той претендира неустойка за неизпълнение по него именно като физическо лице,а от друга
страна ищеца твърди,че договора е сключен на основание чл.12 т.3 от
дружествения договор за учредяване на „СОКС С.К.“ ООД.В тази връзка ответника
поддържа,че правата и задълженията на страните по делото като съдружници в „СОКС С.К.“ ООД са описани в дружествения
договор,който е обявен в ТР.Изменения и допълнения в дружествения договор се
извършват по специален ред указан в ТЗ и ако той не е спазен,то такива
изменения и допълнения следва да се приеме,че не съществуват.
Оспорва иска и по съображения,че в текста на чл.7 от
договора,на който ищеца се позовава, термина неустойка не е употребен,а такава
се дължи само когато е уговорена изрично.Твърди,че липсва основание за
сключване на договора и ако се приеме,че същия касае уговорки за безвъзмездна
престация ,то неговата правна същност представлява обещание за дарение,което по
силата на чл.226 ал.1 от ЗЗД не произвежда правни последици.
Твърди,че евентуално ,ако съдът не възприеме горните
възражения за основателни,размера на неустойката е прекомерен и прави искане за
нейното намаляване.
Сочи доказателства като представя
писмени такива и формулира доказателствени искания.
Съдът,като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в съвкупност,за да се произнесе от фактическа
страна приема за установено следното:
Видно
от обявеното в ТР „СОКС С.К.“ ООД е регистрирано на 24.04.2013г.като страните
по делото са единствени съдружници при
равни права като двамата управляват и представляват дружеството заедно и
поотделно.Дружествения договор за учредяването на дружеството е обявен в ТР и
представен от ищеца като доказателство по делото.Съгласно чл.12 т.3 от
дружествения договор съдружниците са длъжни да окозват съдействие за
осъществяване на дейността на дружеството.
От справка в ТР се установява,че
ответницата е едноличен собственик на капитала и управител на „САНИ“ ЕООД
регистрирано на 27.07.2009г.
От представените от ответната страна
с отговора на исковата молба фактури се установява,че „САНИ“ ЕООД е закупило
шест броя машини МАТЕК М 25 ,както следва: 2 броя с фактура №869 от
05.08.2005г.,1бр. с фактура №1082 от 04.04.2006г. и 3 броя с фактура
№1/25/01.2007г.От заключението на допусната по делото СИЕ се установява,че
фактурите са надлежно осчетоводени.Липсват доказателства за други закупени
машини от същия вид,поради което експерта прави обоснован извод за идентичност
на процесните машини именно с тези предмет на анализираните фактури.В
счетоводството на „САНИ“ ЕООД няма отразено последващо отчуждаване и повторно
придобивана на машините.Вещото лице пояснява,че липсва основание за завеждане
на машините в инвентарната книга на дружеството като придобити през 2015 и
2016г.и че представените от страните извлечения от инвентарна книга на
дружеството с противоречиво съдържание относно годината на придобиване на
машините ,се дължи на това ,че извлечението е от софтуерен счетоводен продукт
,който се съставя на база вписвания на данни от различни лица.
Ответната страна представя с
отговора на исковата молба нотариален акт №,т.V,рег.№нот.д.№723/2006г.,от който
се установява,че на 22.12.2006г. „САНИ“
ЕООД ,представлявано от ответницата по делото е закупило недвижим имот в
землището на с.Ивайло описан като поземлен имот №000465 ,с начин на трайно
ползване-друг селскостопански терен с площ от 2,652 дка в местността К.Л..Страните
по делото не спорят,че именно в този имот се намира предоставеното на „СОКС
С.К.“ ООД производствено помещение с площ от 183 кв.м.
Ответната страна представя като
доказателство по делото договор за наем от 05.06.2013г.и анекс към него от
01.07.2013г.,сключен между „САНИ“ ЕООД като наемодател и „СОКС С.К.“ ООД като
наемател.По силата на договора за наем „САНИ“
ЕООД предоставя на „СОКС С.К.“ ООД за временно и възмездно ползване
недвижим имот-помещение с площ от 183 кв.м.в м.К.Л. ,в землището на с.Ивайло и
движими вещи,срок които и процесните 6 бр.машини МАТЕК М 25 с посочени в договора серийни
номера.Страните не спорят,че именно в това помещение „СОКС С.К.“ ООД е
осъществявало производствената си дейност.В анекса от 01.07.2013г.страните са
уговорили размера на месечната наемна цена на 220,00лв.за недвижимия имот и на
614,00лв.на машините като цяло.
Ищеца оспорва подписа си под договора на наем и анекса
към него.
По искане на ищеца
е допусната Съдебно графологическа експертиза,която да отговори на въпроса дали
ищеца е положил подписа си под цитирания договор за наем и анекса към него.Съдът
цени и кредитира заключението на състава на тройната СГрЕ вх.№5831 от 07.07.2020г.,съгласно
което ищеца е положил подписа си под двата документа,въпреки изразеното особено
мнение на в.л.Н.Н. в противен смисъл.Двамата експерти Д. и С. са категорични
,че при проведените изследвания на двата подписа не се констатират признаци за
техническо подправяне,няма признаци за необичайни условия за изпълнение на
подписите или характерни такива за извършена имитация.Вещите лица са обосновали
крайния си извод с множество анализи на подписа като цяло и на неговите
съставни елементи,на общите и частните признаци на същия.Констатациите и изводите са
илюстрирани със снимков материал след извършено фотоувеличение на
подписа.Окончателния извод на експертите се базира на констатираното съвпадение
в общите и частни признаци на подписите в обектите на изследване и в сравнителния материал като е взета
предвид и установената вариантност на движенията при полагане на подписите в
сравнителния материал.Вещото лице Н. също е констатирало съвпадения,но експерта
е дал превес на различията като им е отдал по-голяма тежест при формиране на
основния краен извод.Съдът приема обаче,че съвпадащите общи и частни признаци
,установени и от трите вещи лица,са съществени и устойчиво проявени и в
съвкупност имат достатъчна идентификационна стойност,за да обосноват
категоричния извод,че ищеца е положил двата подписа предмет на изследване.
Ищецът представя договор ,сключен от страните по
делото на 28.10.2013г.Постигнати са договорености от двамата в качеството им на
съдружници в „СОКС С.К.“ ООД относно срока ,за който дружеството е учредено от
поне 10 години и начина на прекратяването му-единствено по общо съгласие на
двамата съдружници-чл.1 от договора.В чл.2
е отразено,че ответницата е поела задължение да не продава най-малко в срока на 10
годишното функциониране на дружеството на 6 броя машини МАТЕК М 25,които същата притежава и е предала на
дружеството за нуждите на неговата производствена дейност.В чл.3 от договора
ответницата е поела задължение за същия период да предостави на дружеството
сградата ,където се помещава същото,която е нейна собственост.За ищеца са
разписани задължения в чл.4,5 и 6 от договора.В чл.7 от договора е
предвидено,че който от двамата съдружници наруши някое от по-горе договорените
обещания,се задължава и приема сам да връща на другия месечно по 2000 евро за
целия срок от годините ,които остават до прекратяването на дружеството.
Ищецът представя нотариална покана отправена от „САНИ“
ЕООД до „СОКС С.К.“ООД с нотариална заверка от 20.11.2018г.и твърди в исковата
молба ,че е получил същата на 22.11.2018г.В поканата се твърди,че „СОКС
С.К.“ООД дължи наемна цена в размер на 31867,20лв.за отдадените под наем
движими вещи и недвижим имот по силата на договора за наем от 15.06.2013г.Даден
е 7 дневен срок за погасяване на задълженията.Представя и предизвестие с
нотариална заверка от 03.12.2018г.за прекратяване на договора за наем от
15.06.2013г.,считано от 05.12.2108г.,поради неплащане на наемната цена от 31867,20лв.и
покана в еднодневен срок от получаване му да опразни имота от находящите се в
него движими вещи на наемателя.Ищецът твърди в исковата молба,че е получил
предизвестието на 03.12.2018г.
При това положение съдът от правна страна приема,че
предявения иск е неоснователен.
Съгласно разпоредбата на чл.92 от ЗЗД неустойката
обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението,без да е нужно същите да се доказват.Същата като институт на
гражданското материално право има и подчертано санкционен характер по отношение
на неизправната по договора страна.В настоящия случай страните по делото са
договорили неустойка в случай на неизпълнение на задължение по договора сключен
от тях на 28.10.2013г.от страна на всеки един от двамата.Въпреки,че в договора
не и изрично използвано наименованието „неустойка“ същността на задължението и
предпоставките ,при които същото възниква е ясно и недвусмислено насочва именно
към съдържанието и типичните обезпечителна,обезщетителна и санкционна функции
на института на неустойката .Съдът приема,че по същността си договора от
28.102.2013г.представлява споразумение между страните по делото в качеството им
на съдружници ,по силата на което същите поемат задължения в цел материалната
обезпеченост на дейността на дружеството.Вярно е,че правата и задълженията на съдружниците в ООД възникват освен по силата
на закона и по силата на дружествения договор – съгласно разпоредбата на чл.115
ал.8 от ТЗ в дружествения договор могат да бъдат уговорени други извън
законоустановените,права и задължения на съдружниците.Дружествения договор
подлежи на обявяване в ТР съгласно разпоредбата на чл.119 ал.1 т.1 от ТЗ.Поради
липсата на обявяване на договора от 28.10.2013г.съдът приема,че същият не
представлява допълнение или изменение на дружествения договор,но това не го
прави невалиден в отношенията между съдружниците.Няма пречка по силата на този
договор всеки един от тях да е поел задължения към другия за неизпълнението на
които да отговаря.
Какви задължения са поети от ответницата ,във връзка с
неизпълнението на които ,ищеца претендира заплащане на неустойката по чл.7 от
договора е въпрос на тълкуване на основание чл.20 от ЗЗД,което съдът е указал
изрично на страните в хода на производството по делото като им е осигурил
възможност да изложат съображения и да сочат доказателства.Възползвайки се от
възможността си да участва при тълкуването на чл.2 от Договора ответницата е
упълномощила процесуалните си представители от нейно име да заявят в съдебно
заседание проведено на 02.09.2020г.,че ответницата е счела ,че притежава шестте
броя машини като едноличен собственик на „САНИ“ ЕООД,което дружество е закупило
машините през периода 2005-2007г.
Съгласно чл.20 от ЗЗД при тълкуване на договорите
следва да се търси действителната обща воля на страните като отделните уговорки
следва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в
смисъла ,които произтича от целия договор с оглед неговата цел,обичаите в
практиката и добросъвестността.
В настоящия случай клаузите на чл.2 и чл.3 от договора
следва да се тълкуват и взаимосвързано с
обстоятелствата относно собствеността на недвижимия имот и движимите
вещи,както и сключения преди това договор за наем на същите.
Съдът,цитирания по-горе нотариален акт за продажба на
недвижим имот от 22.12.2006г.,приема,че помещението където се е осъществявала
производствената дейност на общото на страните дружество с площ от 183 кв.м.е
собственост на „Сани“ ЕООД.Собственост на това дружество са и шестте броя
машини МАТЕК М 25,закупени от него през периода от 2005-2006г., видно от
представените по делото три броя фактури и заключението на вещото лице по СИЕ.Съдът
приема,че наскоро след учредяването и регистрацията на „СОКС С.К.“ ООД на 24.04.2013г.е сключен
договор за наем на производствено помещение и машини,по силата на който „Сани“ ЕООД на 15.06.2013г. отдава под наем
същите на новоучреденото дружество с цел обезпечаване на дейността му.Установи
се,че възражението на ищеца,че не е подписал договора за наем и анекса към него
като представител на „СОКС С.К.“ ООД е неоснователно.Именно с анекса от
01.07.2013г.е уговорена наемната цена по договора.Сключения впоследствие на
28.102.2013г.договор с оглед на горното съдът тълкува като последващо и
допълнително уреждащо отношенията между страните по договора за наем и
задълженията им като съдружници по силата на чл.12 т.3 от дружествения договор съглашение досежно срока
и последиците от неизпълнението на задълженията.В никакъв случай не може да се
приеме,че договора от 28.10.2013г.преурежда по съвършено нов и различен начин
ползването на имота и движимите вещи в сравнение с начина уреден с договора за
наем.Ищеца не твърди и не доказва промяна във волята на страните в насока
ползването да се предостави безвъзмездно най-малкото защото категорично отрича
да е подписал договора за наем и анекса към него,което се установи,че не е
вярно.Съдът в крайна сметка приема,че ответницата е поела задължение в лично
качество по отношение на другия съдружник да осигури определено правно
бездействие по чл.2 и фактическо действие по чл.3 от договора за трето лице,а
именно „САНИ“ ЕООД,по отношение на което същата има управителна и
представителна власт.
С договора от
28.10.2013г.ответницата е поела задължение да не продава машините.Въпреки,че е
действала в лично качество,същата е действала със съзнанието,че освен съдружник
в „СОКС С.К.“ ООД се явява и собственик на машините като едноличен собственик
на капитала да търговското дружество,което е закупило и реално притежава същите
и вече е предоставило ползването,както и изрично посочено в договора,което
съдът приема,че е станало с преди това сключения договор за наем.При всички
положения ответницата П. нито в лично качество,нито като представител на
ЕООД,чийто едноличен собственик на капитала се явява, не е нарушила поетото от
нея задължение де не продава вещите за срока визиран в чл.2 от договора.
По отношение на поетото от С.П. задължение по чл.3 от
договора да предостави сградата,където се помещава дружеството,не се спори,че
това е помещението предмет на договора за наем от 15.06.2020г.Не се спори,че
помещението е предоставено на „СОКС С.К.“ ООД и съдът приема,че това е станало
по силата на договора за наем.Договора за наем е прекратен по инициатива на
наемодателя поради неизпълнение на задължението на наемателя да заплаща
наемната цена.По тази причина ,дори и валидно да е възникнало задължението на
ответницата към ищеца да предостави ползването на помещението на „СОКС С.К.“ ООД,то прекратяването му преди срока по чл.2 от
договора не е по причина ,за която може да се търси ангажира отговорността на ответницата.
Тъй като с оглед на горното не се установи виновно
неизпълнение на задълженията на ответницата по чл.2 и чл.3 от договора от 28.10.2013г.съдът счита,че
предявения иск за осъждането й да заплати неустойка по чл.7 от договора се
явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Като неоснователен следва да
бъде отхвърлен и акцесорния по своя характер иск за заплащане на лихва за
забава ,считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на претендираната сума.
С оглед изхода на делото основателно се явява в хипотезата на
чл.78 ал.3 от ГПК искането на ответницата да й бъдат присъдени сторените по
делото разноски съгласно приложения списък по чл.80 от ГПК.Претендира се
адвокатско възнаграждение в размер на 2400,00лв.и изплатено възнаграждение на
вещо лице в размер на 1207,50лв. Ищеца прави възражение за прекомерност на
уговореното и изплатено адвокатско възнаграждение. Възражението е
неоснователно.Съгласно разпоредбата на чл.78 ал.5 от ГПК ако възнаграждението е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото
,съдът може да присъди по-нисък размер
,но не по-малко от минимално
определения съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата.В случая адвокатското
възнаграждение е в размер под минималния по чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1 от
09.07.2004г.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН иска с правно основание чл.92 от ЗЗД във вр.с
чл.79 от ЗЗД ,предявен от К.Е.А., ЛНЧ **********,*** срещу С.К.П.,ЕГН-**********,***
за осъждане на ответницата да заплати неустойка по чл.7 от Договора ,сключен
между страните на 28.10.2013г.във връзка с чл.2 и чл.3 от същия договор, за
периода от 01.11.2015г.до 31.0.12017г.в размер на 30000 евро,като частично
предявен иск за неустойка общо в размер на 74000евро за период от 37 месеца от
01.11.2015г.до 30.11.2018г.,ведно със законната лихва върху главницата ,считано
от 19.12.2018г.до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
К.Е.А.,ЛНЧ **********,*** да заплати на С.К.П.,ЕГН-**********,*** деловодни
разноски в размер на 3607,50лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в дву седмичен срок
от връчването му на страните с въззивна жалба.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: