Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 13.06.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и седми май две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
18895 по описа за 2018година на
Варненски районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Л.П.Р., ЕГН ********** с адрес *** срещу З. „У.” АД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление *** иск с правно основание чл. 405, ал.1 КЗ,
за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 19562,77лева /след приспадане на сумата от 1257,88лева
представляваща сбор от три вноски по застрахователна премия и допуснато
изменение в размера на първоначално заявения иск с протоколно определение от
27.05.2019г./, представляваща обезщетение за претърпените
имуществени вреди на л.а «Мерцедес Бенц Е 350 4 МАТИК» с рег. № В
9697 СА, настъпили вследствие на ПТП реализирано на 15.11.2018г. около 14,15ч.
в гр. Варна, ул. „Девня“ в района на сервиз „Сателит“, причинено по вина на
водача на т.а «Мерцедес Спринтер » с рег. № СС 6560
РВ, като увредената вещ е застрахована по сключен между страните договор за
застраховка «Каско на МПС», клауза А- пълно каско, полица № 18053110603/01.11.2018г., вкл. следните
увреждания- преден алумиев
капак, облицовка предна броня, предна решетка комплект, преден ляв калник, ляв
фар ксенон, десен фар ксенон, ляв дифузор радиатор,
десен дифузор радиатор, алуиниева
греда над радиатор, вертикална греда пред радиатор, радиатор
воден с разрушени легла за горна лява опора, радиатор климатик, радиатор масло
скоростна кутия, преден дистроник, алуминиева греда
между роговете, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба- 13.12.2018г. до окончателното изплащане
на сумата.
В исковата молба ищецът
излага твърдения, че е собственик на л.а «Мерцедес Бенц Е 350 4 МАТИК» с рег. № В 9697 СА. На 02.11.2018г. сключил с ответника
договор за имуществена застраховка «Каско на МПС»,
клауза А- пълно каско, полица №
18053110603/01.11.2018г., със срок на действие на застрахователното покритие
02.11.2018г.- 01.11.2019г. Дължимата застрахователна премия от 1677,18лева била
разсрочена на четири вноски, като първата в размер на 419,30лева била платена
при сключване на договора. Уговорената застрахователна стойност на автомобила
била 29000лева. На 15.11.2018г. около 14.15часа при движение по ул. Девня в гр.
Варна до хотел Адамо изкачвал да влезе в сервиз
Сателит, когато автомобилът му бил ударен от водача на т.а «Мерцедес Спринтер » с рег. № СС 6560 РВ П.Т.. Последният в нарушение
на ЗДвП при движение на заден ход, не се уверил, че пътят е свободен и причинил
ПТП. Произшествието било посетено от служители на сектор Пътна полиция и бил
съставен протокол за ПТП № 1722356. Уведомил застрахователя за събитието, който
образувал щета № 18110530098/16.11.2018г. Негов представител извършил оглед и
изготвил опис заключение за вреди на МПС установени, както следва: преден алуминиев капак- за подмяна и боя, облицовка предна
броня- за подмяна и боя, предна решетка комплект- за подмяна, преден ляв
калник- първа степен и боя, ляв фар ксенон- за подмяна, десен фар ксенон- за
подмяна, ляв дифузьор радиатор- за подмяна, десен дифузьор радиатор- за подмяна, алуминиева греда над
радиатор- за подмяна и боя, вертикална греда пред радиатор- за подмяна и боя,
радиатор воден с разрушени легла за горна лява опора- за подмяна, радиатор
климатик- за подмяна, радиатор масло скоростна кутия- за подмяна, преден дистроник- за подмяна, алуминиева греда между роговете- за
подмяна. На 03.12.2018г. получил от застрахователя по емайл одобрение за
плащане на застрахователно обезщетение в размер на 7287,43лева. В допълнение му
била поискана оригинална фактура за извършен ремонт на тази стойност. Твърди,
че за възстановяване на автомобила реално нужната стойност е 20хил.лева, а
изискването за първоначално извършване на ремонта за собствена сметка сочи да
противоречи на закона. Ето защо, понастоящем претендира застрахователно
обезщетение в размер на сумата действително необходима за възстановяване
автомобила в състоянието от преди, която заявява след приспадане на дължимите
три премийни вноски от общо 1257,88лева, ведно със законната лихва считано от
датата на подаване на исковата молба. Искането е за уважаване на исковата
претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който
искът се оспорва като неоснователен. Не оспорва, че страните са обвързани от
твърдяното застрахователно правоотношение. Потвърждава, че е бил уведомен от
ищеца за настъпило застрахователно събитие, по което е образувал щета №
18110530098/16.11.2018г. и е извършил опис на установените увреждания. Посочва,
че така определеното обезщетение е извършено на база средни пазарни цени за
части, материали и труд, и съгласно методиката на застрахователя, определени
към деня на застрахователното събитие. По повод определяне на застрахователното
обезщетение се позовава на т.12.14.2 от ОУ към договора, съгласно която за МПС
над 3години до 10години, дължимото обезщетение се изплаща по някой от следните
начини- по фактура от доверен сервиз, посочен от застрахователя; по фактура от
избран от застрахования сервиз само след предварително писмено съгласие на
застрахователя или по експертна оценка по методиката на застрахователя. В тази
връзка твърди, че ищецът не се е възползвал от възможността да ползва доверен
сервиз. Определеното от него застрахователно обезщетение е по реални пазарни
стойности, като от него на основание т.12.15.1 следва да се приспадне
уговореното в полицата самоучастие от 5%, но не по- малко от 100лева от
одобреното обезщетение при всяка щета, както и дължимите до края на договора
застрахователни премии. Оспорва търсеното от ищеца обезщетение, като завишено
по размер и несъответно на реално претърпените вреди. Искането е за отхвърляне
на исковата претенция и присъждане на разноски.
С определение № 2364/18.02.2019г. по делото е конституирано ЗАД „ОЗК
Застраховане“ АД като трето лице помагач на страната на ответника. В рамките на
предоставената му възможност третото лице помагач е изразило писмено становище,
поддържано в с.з., с което исковата претенция се оспорва като неоснователна. Твърди,
че ответникът правилно е определил размера на дължимото застрахователно
обезщетение, не е отказал неговото изплащане, поради което и ищецът е няма
основание да заявява исковата си претенция в този размер. Оспорва иска по
размер като сочи да е завишен, както и твърди да е налице тотална щета. Споделя
доводите на ответника за приложимост на клаузата за самоучастие. Оспорва
механизма на настъпване на ПТП, като твърди то е настъпило по изключителна вина
на водача на л.а Мерцедес спринтер. В евентуалност,
твърди да е налице съпричиняване от страна на водача управлявал автомобила
собственост на ищеца, поради нарушаване на разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП.
Искането е за отхвърляне на исковата претенция.
В с.з. исковата молба и отговорът се поддържат.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени
доказателства и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от
фактическа страна и достигна до следните правни изводи:
Фактическият състав на
така предявения осъдителен иск е очертан от нормата на чл. 405 КЗ, вменяващ
задължение за застрахователя да плати застрахователно обезщетение при настъпване
на застрахователното събитие в уговорения срок.
Следователно, за да
бъде уважен искът и предвид правилата за разпределянето на доказателствената
тежест по настоящия спор, нужно е ищцата да докаже при условията на пълно и
главно доказване, че е била в сочената облигационна връзка с
ответното дружество, по която е изправна страна; че по време на действие на
застраховката е настъпило соченото застрахователно събитие, за което
застрахователят носи застрахователен риск; че в резултат и в причинна връзка с
така настъпилото застрахователно събитие, застрахованата вещ е претърпяла
твърдяните вреди и съответно техния размер. Ответникът пък следва да докаже, че
отказът му да плати застрахователно обезщетение се явява правомерен.
Между страните са
обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване фактите, че:
- са валидно обвързани от застрахователно правоотношение по договор за
застраховка на л.а «Мерцедес Бенц Е 350 4 МАТИК» с рег. № В
9697 СА «Каско на МПС», клауза А- пълно каско, полица № 18053110603/01.11.2018г.;
- че по повод настъпило застрахователно събитие на 15.11.2018г. ответникът
е образувал щета № 18110530098/16.11.2018г. и е констатирал следните увреждания
на застрахованата вещ- преден алумиев
капак- за подмяна и боя, облицовка предна броня- за подмяна и боя, предна
решетка комплект- за подмяна, преден ляв калник- първа степен и боя, ляв фар
ксенон- за подмяна, десен фар ксенон- за подмяна, ляв дифузьор
радиатор- за подмяна, десен дифузьор радиатор- за
подмяна, алуминиева греда над радиатор- за подмяна и боя, вертикална греда пред
радиатор- за подмяна и боя, радиатор воден с разрушени легла за горна лява
опора- за подмяна, радиатор климатик- за подмяна, радиатор масло скоростна
кутия- за подмяна, преден дистроник- за подмяна,
алуминиева греда между роговете- за подмяна.
Няма спор между страните, а и от
ангажираните писмени доказателства е видно, че ищецът е собственик на л.а
«Мерцедес Бенц Е 350 4 МАТИК» с рег. № В 9697 СА, имуществено
застрахован при ответника по полица Каско. Установява
се, че плащането на дължимата премия е било разсрочено на четири вноски,
първата от които в размер на 419,30лева е била платена. Останалите три вноски
са в размер на общо 1257,88лева и няма спор, че те не са платени.
Между страните не
съществува спор, а и от приетите писмени доказателства е видно, че ищецът е
уведомил застрахователя за настъпило събитие, за което последният е образувал
щета № 18110530098 от 16.11.2018г., в която са описани увредените детайли по
автомобила и степента на увреждането. На 26.11.2018г. застрахователят е
изготвил становище, с което е определил размер на застрахователно обезщетение
от 7287,43лева, за изплащане на което е поискал от собственика на застрахования
автомобил представяне на фактура /оригинал/, придружена с платежен документ и
удостоверение с банкова сметка ***, позовавайки се на т.12.14.2 от ОУ. Плащане
на така определеното обезщетение не е извършено, нито предхождащо подаване на
исковата молба, нито към датата на приключване на устните състезания.
За настъпилото ПТП е
бил изготвен протокол за ПТП № 1722356 от 15.11.2018г., в който е документирано
настъпването на ПТП на 15.11.2018г. в гр. Варна, в района на сервиз Сателит,
посока ул. Девня до хотел Адамо, ПТП с участие на л.а «Мерцедес Бенц Е 350 4 МАТИК» с рег. № В 9697 СА и т.а «Мерцедес
Спринтер » с рег. № СС 6560 РВ. Като причина е
отразено, че водачът на т.а «Мерцедес Спринтер
» с рег. № СС 6560 РВ при маневра движение на заден ход не се е убедил, че
пътят зад превозното средство е свободен и блъска другия автомобил. Нямало е
спор, а и представената справка е видно, че третото лице помагач ЗАД ОЗК
Застраховане АД е застраховател по гражданската отговорност на т.а «Мерцедес Спринтер » с рег. № СС 6560 РВ, към датата на събитието.
Третото лице помагач е оспорило механизма на настъпване на събитието като е
твърдяло и съпричиняване от страна на водача на увредения автомобил. За
провеждане доказване на тези твърдяни обстоятелства,
по делото са събрани гласни доказателства- показанията на свидетеля П.С.Т. и
експертно заключение на в.л. В.. От показанията на свидетеля се установява, че
на въпросната дата същият е управлявал т.а «Мерцедес Спринтер
», който е бил в сервиза му. Управлявал е автомобила с цел да го изпробва. Решил
да го изкара от сервиза на заден ход през входа на сервиза. Уточнява, че входът
и изходът за сервиза са различни и входът не се ползва за изход, но тъй като
било тясно и имало много коли, предприел тази маневра, за да изкара автомобила
от входа. При движение на заден ход и при излизане от портала ударил в предната
част автомобил Мерцедес. Не може да посочи с каква скорост се е движил в
момента на сблъсъка, но уточнява, че преди да излезе от портала имало лек баир
и за да го изкачи леко се засилил. Извикали полиция и
му написали акт за неправилна маневра на заден ход. Съдът кредитира в цялост
показанията на свидетеля, като обективно дадени и кореспондиращи на останалите
доказателства по делото. Не намира причина за поставяне под съмнение на тяхната
достоверност. В унисон с тях е и даденото от експерта заключението по допуснатата САТЕ, а
именно че констатираните увреждания по автомобила са в предната му част в
зоната на удара, поради което причиняването им по степен и вид е възможно да е
резултат на настъпилото произшествие. Заключението, като неоспорено от страните
и изготвено от в.л. с нужната компетентност и след запознаване с приложените по
делото документи и допълнително представени от ответното дружество документи по
образуваната щета, бива възприето от съда в цялост. Съобразно експерта, нужната
стойност по отстраняване на установените увреждания по автомобила възлиза в
размер на сумата от 20820,65лева. Тези изчисления в.лице е направило при
съобразяване стойности на труд и материали по средни пазарни цени, вкл. цени на
сертифицирани и несертифицирани за качество сервизи, тези на марката и
независими такива. Средната пазарна
стойност на автомобила към датата на събитието според в.лице е 30хил.лева.
Съвкупният анализ на
събраните по делото и коментирани по- горе доказателства налага извод, че
действително произшествието е настъпило по вина на застрахования водач. ПТП е
било посетено от служители на сектор ПП при ОДМВР Варна и в изготвения за това
протокол е удостоверено установените участници, уврежданията по двата
автомобила. В трайната практика на ВКС се приема, че протоколът за ПТП съставен
от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален
документ по смисъла на чл. 179 ГПК и се ползва не само с обвързваща съда
формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него
изявление на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно самото
удостоверено волеизявление. Т.е доколкото удостоверените факти касателно
механизма на произшествието не са възприети лично от съставителя, то в тази му
част протоколът не се ползва с материална доказателствена сила. В протокола
обаче са документирани установените увреждания по автомобилите и от
заключението на в.л. по изготвената САТЕ и свидетелските показания се установи,
че тяхното причиняване се намира в причинно- следствена връзка с въпросното ПТП
предвид местоположението им в зоната на удара. На виновния водач, както стана
ясно от показанията му е бил съставен АУАН. Безспорно, водачът на увреждащия
автомобил не се е съобразил с разпоредбата на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, а
именно преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят
зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението и че по време на движението си назад водачът
е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това
е невъзможно, е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности. В
показанията си свидетелят посочи, че при извършване на маневрата, той е нямал
добра видимост, мястото е било тясно и въпреки това я е предприел, вкл. без да
осигури лице, което да му сигнализира за опасност на пътя. Ето защо,
поведението му се определя като противоправно. В
резултат е настъпило и въпросното произшествие. Предприето оспорване на
механизма на ПТП от третото лице помагач е неуспешно. На следващо място, съдът
приема за неоснователно и направеното от подпомагащата страна възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, предвид допуснати
нарушения на задълженията му по чл. 25 ЗДвП. За да е налице хипотезата на
съпричиняване по см. на чл. 51 ЗЗД, нужно е настъпването на вредите да е в
причинна връзка с ПТП и поведението на ищеца. Следва да се съобрази, че релевантен за съпричиняване на вредата
от страна на увредения е само онзи конкретно установен принос на последния, без
който не би се стигнало, наред с проявеното от виновния за непозволеното
увреждане, неправомерно поведение вредоносен резултат. Поради това не всяко
поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не
съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата по см. на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само това, чието конкретно проявление се явява пряка и
непосредствена причина за произлезлите вреди. Нормата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП
вменява задължение на водач на пътно превозно средство, който ще предприеме
каквато и да е маневра, като например да заобиколи
пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или
да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в
частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за
навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, да се
убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат
след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. Съобразявайки установените
по делото факти, настоящият състав приема, че в случая не са налице
предпоставките даващи основание да се приеме, че е налице съпричиняване. Липсват
категорични доказателства автомобилът на ищеца изобщо да се е движил, респ. да
е предприемал маневра по навлизане в автосервиза. Водачът на увреждащия
автомобил изобщо не го е възприел на пътното платно и е извършвал маневра
излизане на заден ход от място, което се ползва само за вход. Логично е да няма
очакване от ищеца изобщо от там да се появи автомобил, респ. възможността му да
предвиди и предотврати удар е минимална, при все че липсват и данни да се е
движил. Затова следва да се приеме, че ударът е резултат на изключителната вина
на водача на т.автомобил. Исковата претенция е доказана в своето основание.
При определяне
размера на дължимото обезщетение съдът съобразява разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, според която обезщетението следва да е равно на действително претърпяните вреди към деня на настъпване на събитието,
освен в случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност, каквато хипотеза не е налице. Размерът на
реалната стойност на вредата в случая следва да се определи по средни пазарни
цени към датата на увреждането. Принципът на пълната обезвреда,
действащ и по отношение на застрахователя, чиято отговорност е реципрочна на
тази на делинквента, изисква обезщетението да се
определи в размер на действителната стойност на увреденото имущество. За
действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество
може да се купи друго със същото качество, а за възстановителна, цената за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество. Това е
определението на понятията дадено в разпоредбата на чл. 402 КЗ- възстановителна
застрахователна стойност е стойността за възстановяване на имуществото с ново
от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
Иначе казано, ще се дължи пазарната стойност на увреденото имущество, тъй като
това е стойността, срещу която може да се купи друго такова, със същото
качество. В този смисъл е и константната задължителна практика на ВКС по чл.
290 ГПК, която макар и формирана при действието на КЗ /отм./ е приложима, тъй
като принципът на обезвредата възприет от отменения
закон е възпроизведен и в новия закон /пр. решение № 235/27.12.2013г. по т. д.
№ 1586/2013г. на ВКС, II ТО, решение № 209/30.01.2012г. на ВКС по т. д. №
1069/2010г., II ТО, определение № 156/27.03.2015г. по т. д. № 1667/2014г. на
ВКС, II т. о. и други/. В случая подпомагащата страна в производството е
твърдяла настъпване на тотална щета. Понятието „тотална щета” е легално
определено в чл. 390, ал. 2 и касае хипотезата на
пълна загуба на МПС, т.е увреждане, при което стойността на разходите за
необходимия ремонт надвишават 70% от неговата действителна стойност. От
заключението на в.лице се установи, че стойността на увредените детайли по
средни пазарни цени към датата на събитието е 20820,65лева, а действителната
стойност на автомобила по средни пазарни цени към датата на събитието 30000лева.
Или 70% от нея е 21000лева, което обуславя извод, че не е налице тотална щета.
Застрахователят е
направил възражение за уговорено между страните безусловно самоучастие в размер
на 5%, но не по- малко от 100лева от одобреното обезщетение при всяка щета.
Възможността за уговаряне на самоучастие на застрахования е предвидена в чл. 374 КЗ, съгласно която то се изразява в поемане от него на част от отговорността в
случай на настъпване на застрахователното събитие, като то може да е безусловно
или условно. В настоящият случай подписвайки застрахователния договор, страните
са обвързани от уговореното в т.8.1 от ОУ самоучастие в размер на 5% от размера
на щетата, но не по- малко от 100лева в хипотеза на безусловно самоучастие.
Уговорката за самоучастие е доброволна, в границите на признатата с чл. 9 ЗЗД
свобода на договаряне и тъй като застрахованият се е съгласил с нея при
подписването на договора, същият е задължен с подобна клауза. Основателно е
обаче възражението на ищеца, че тази клауза в случая не намира приложение,
защото попада в изключението на т. 8.2 от ОУ. Уговорката регламентира, че
самоучастието не се прилага при изплатени или дължими обезщетения за вреди
причинени по вина на трето лице, което притежава валидна застраховка „ГО“ към
датата на настъпване на застрахователното събитие. Безспорно е в казуса, че уврежданията по
застрахованата вещ са резултат на виновното поведение на водача на т.а
«Мерцедес Спринтер » с рег. № СС 6560 РВ, който
автомобил към датата на събитието е застрахован по договор „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ при ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, привлечено като
подпомагаща страна в процеса. Затова и съдът следва да зачете волята на
страните, като съответно приеме, че клаузата за самоучастие е неприложима в
казуса.
В заключение общо
дължимото застрахователно обезщетение е в размер на сумата от 20820,65лева. От
него и на основание т.12.15.1 следва да се приспадне стойността на дължимите
три броя разсрочени премии по договора- втора в размер на 419,30лева, трета в
размер на 419,30лева и четвърта в размер на 419,28лева,т.е общо 1257,88лева.
Или исковата
претенция е доказана до размера от 19562,77лева и следва да се уважи в цялост,
ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба, така
както е поискано.
По разноските:
Разноски за присъждане
са поискали и двете страни.
Ищецът е представил
списък по чл. 80 ГПК, съобразно който размерът на претендираните разноски
възлизат на сумата от 510лева, от които 782,51лева- платена ДТ, 200лева-
депозит на вещо лице и 1200лева платено адв. възнаграждение, съобразно
представен договор за правна помощ от 02.04.2018г. Предвид изхода на спора, в
полза на ищцата следва да се присъдят разноски в размер на 2182,51лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „У.” АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ
на Л.П.Р., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 19562,77лева, представляваща дължимо обезщетение
за претърпените имуществени вреди на л.а «Мерцедес Бенц Е 350 4 МАТИК» с рег. №
В 9697 СА, настъпили вследствие на ПТП реализирано на 15.11.2018г. около
14,15ч. в гр. Варна, ул. „Девня“ в района на сервиз „Сателит“, причинено по
вина на водача на т.а «Мерцедес Спринтер » с рег. №
СС 6560 РВ, като увредената вещ е застрахована по сключен между страните
договор за застраховка «Каско на МПС», клауза А-
пълно каско, полица № 18053110603/01.11.2018г., вкл.
следните увреждания- преден алумиев
капак, облицовка предна броня, предна решетка комплект, преден ляв калник, ляв
фар ксенон, десен фар ксенон, ляв дифузор радиатор,
десен дифузор радиатор, алуиниева
греда над радиатор, вертикална греда пред радиатор, радиатор
воден с разрушени легла за горна лява опора, радиатор климатик, радиатор масло
скоростна кутия, преден дистроник, алуминиева греда
между роговете, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба- 13.12.2018г. до окончателното изплащане
на сумата, на основание чл. 405,
ал.1 КЗ.
ОСЪЖДА З. „У.” АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ
на Л.П.Р., ЕГН ********** сумата от 2182,51лева,
представляваща сторени по делото съдебно- деловодни разноски, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
Решението е постановено при участие на ЗАД „ОЗК Застраховане”
АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** като трето лице- помагач на страната на
ответника.
Решението може да
бъде обжалвано пред Окръжен съд Варна в двуседмичен срок от връчване препис на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: