Р Е Ш Е Н И Е
№ 139
гр.Русе, 07.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-РУСЕ първи касационен състав, в
открито заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
Председател: ДИАН ВАСИЛЕВ
Членове: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
ГАЛЕНА ДЯКОВА
при секретаря Цветелина Димитрова
и с участието на прокурора Диана Неева, като разгледа докладваното от съдия Дякова к.а.н.д. № 134 по описа на съда за 2023
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е касационно по чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от
глава XII от АПК.
Делото е образувано след
постъпила касационна жалба от „МОМТРЕЙД РУСЕ 2” ЕООД, против решение №
166/17.03.2023г. по АНД № 22/2023г. по описа на Районен съд-Русе, с което е
потвърдено наказателно постановление /НП/ № 18-2200006/03.11.2022 год. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Русе. С НП на дружеството е
наложена имуществена санкция в размер на 300 лева, на основание чл. 414, ал. 1,
вр. чл.415в, ал.1 от Кодекса на труда, за нарушение по чл. 3, ал. 1, т. 1, б.
"б" от Наредба № 5/29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане
на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ.
В жалбата се посочва, че
решението на съда е незаконосъобразно, поради допуснати нарушения на
материалния закон и съществени процесуални нарушения, тъй като въззивният съд
не е съобразил, че при издаване на
санкционния акт е допуснато нарушение на императивните разпоредби на чл.57,
ал.1, т.6 ЗАНН и неправилно е посочена нарушената законова норма, т.е.
неправилно е квалифицирано нарушението, поради което и като резултат от
допуснатото нарушение неправилно е приложена за този вид нарушение санкционната
норма. Според касатора, допуснатото
нарушение е съществено, тъй като с него се нарушава правото на защита на
наказаното юридическо лице. В с.з. се развиват съображения за явна
несправедливост на наложената санкция. Касаторът поддържа, че както наказващият орган, така
и въззивният съд неправилно са приели, че нарушението осъществява състава на посочената
като нарушена норма от подзаконов нормативен акт - чл.3, ал.1, т.1, б.“б“ от
Наредба № 5 от 29.12.2002 г. вместо под специалната норма на чл.62, ал.3 от КТ.
Сочи, че поради това неправилно била определена и приложимата санкционна норма
– чл.414, ал.1 от КТ, вместо чл.414, ал.3 от КТ, която се явявала приложима за
нарушения по чл.62, ал.3 от КТ. Моли съда да постанови решение, с което да
отмени въззивното решение и потвърденото с него наказателно постановление,
евентуално да измени същото като намали размера на наложеното административно
наказание от 300 лева на 100 лева.
Ответникът по касационната жалба – директорът на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, в с.з. не се явява и не изпраща
представител. Не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава
заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на
въззивното решение. Сочи, че спрямо касатора вече е приложен привилегирования
състав на чл.415в от КТ, който се явява специален спрямо чл.28 от ЗАНН и в
рамките на предвидената в този състав санкция наказанието е правилно
индивидуализирано.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата
оплаквания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, след
касационна проверка на обжалваното решение по чл.218, ал.2 от АПК, приема за
установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена
е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което
подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да потвърди обжалваното пред него наказателно
постановление районният съд приел от фактическа страна, че с допълнително
споразумение от 27.01.2022 г. към трудов договор № 126/01.10.2021 г., сключен
между дружеството жалбоподател, като работодател, и Ю. Г. Т., последният бил
командирован за периода 01.02.2022 г. до 31.07.2022 г. в Германия, за което
обстоятелство касаторът не подал уведомление по чл.3, ал.1, т.1, б.“б“ от
Наредба № 5 от 29.12.2002 г. в тридневен срок от изменението на трудовия
договор. Това следвало да бъде извършено на 31.01.2022г./понеделник/ включително.
Работодателят подал до НАП посоченото уведомление на 07.09.2022г., след
извършената на 23.08.2022 г. проверка от контролните органи на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Русе. Въз основа на установените обстоятелства срещу
касатора било издадено наказателно постановление, в което извършеното нарушение
било квалифицирано именно като такова на чл.3, ал.1, т.1, б.“б“ от Наредба № 5
от 29.12.2002 г. и подведено под санкционната норма на чл.414, ал.1 КТ, тъй като до изискуемия срок, в качеството му на работодател, не подало
уведомление за изменение на трудов договор по чл. 3, ал. 1, т. 1, б. „б“ от
Наредба № 5/29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението
по чл. 62, ал. 5 от Кодекса, когато е налице командироване по смисъла на чл.
121а, ал. 1, т. 1 КТ, до териториална дирекция на Националната агенция за
приходите, офис гр. Русе, в тридневен срок от сключването. Безспорно
уведомлението до НАП е изпратено едва на 07.09.2022 г., след установяването на
нарушението. Тъй като наказващият орган счел, че нарушението е отстранено
веднага след неговото установяване и от него няма установени вредни последици,
приложил спрямо касатора привилегирования състав по чл.415в, ал.1 от КТ като му
наложил административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 300 лева. В
своето решение районният съд е приел, че нарушените правни норми са точно посочении, не са налице нарушения на процесуалните
правила при издаване на НП и правилно е
приложен материалният закон.
Решението на въззивния съд е правилно. Същото е постановено
при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с материалния
закон.
Административният съд споделя изцяло мотивите и
правните съображения, изложени в проверяваното решение и на основание нормата
на чл.221, ал.2, изр. 2-ро от АПК се позовава на изложените във въззивното
решение мотиви относно доказаността на деянието, осъществяващо състава на чл.
3, ал. 1, т. 1, б. "б" от Наредба № 5/29.12.2002 г. за съдържанието и
реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ, неговият нарушител и
наложената санкция по привилегирования състав на чл.415в, ал.1 от КТ на
дружеството-работодател, с оглед осъществяване на целите на административните
наказания, разписани в чл.12 от ЗАНН.
Неоснователно в касационната жалба се посочва, че е допуснато
от въззивната инстанция нарушение на материалния закон от гледна точка на
възприетите като приложими позитивна - чл.3, ал.1, т.1, б.“б“ от Наредба № 5 от
29.12.2002 г., и саннкционна норма - чл.414, ал.1 от КТ, вместо сочените такива
в касационната жалба, съответно чл.62, ал.3 от КТ и чл.414, ал.3 от КТ. Последният
текст, в приложимите си части, предвижда, че работодател, който наруши
разпоредбата на чл.62, ал.3, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер
от 1500 до 15 000 лв. Според нормата на чл.62, ал.3, изр.първо от КТ в тридневен срок от изменението на трудовия договор работодателят или
упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до
съответната териториална дирекция на НАП. В наказателното постановление, като нарушена, е
посочена разпоредбата на чл.3, ал.1, т.1, б.“б“ от Наредба № 5 от 29.12.2002 г.,
а не тази на чл.62, ал.3 от КТ, за да се приема като приложима санкционната
норма на чл.414, ал.3 от КТ.
Последната редакция на чл.62, ал.3 от КТ е от 2008 г.
Тя не е съобразена с допълненията, направени с ДВ, бр. 17 от 2021 г. в
разпоредбите на чл.3, ал.1, т.1, б. „б“ и чл.5, т.4, б.„в“ от Наредба № 5 от
29.12.2002 г. Независимо, че командироването на работници и служители в рамките
на предоставяне на услуги по смисъла на чл.121а, ал.1, т.1 от КТ е форма на
изменение на трудовото правоотношение, с оглед систематичното място на
разпоредбата в Раздел X “Изменение на трудовото
правоотношение“ на КТ, при изпълнение на процесуалните си задължения по чл.42,
ал.1, т.5, респ. чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН контролните органи са длъжни,
съобразно принципа, посочен в чл.11, ал.2 от ЗНА, че специалният закон изключва
приложението на общия такъв и да посочат конкретната нарушена законна
разпоредба, която най-специфично описва дължимото, но неосъществено поведение от
страна на санкционираното лице. Както вече беше посочено, това е именно разпоредбата
на чл.3, ал.1, т.1, б. „б“ от Наредба № 5 от 29.12.2002 г., уреждаща, с оглед
направеното с ДВ, бр. 17 от 2021 г. допълнение в нея, задължението за изпращане
на уведомление до НАП „… и в случаите по чл. 121а, ал. 1, т. 1 КТ“. От друга
страна регламентираното в чл.62, ал.3 от КТ задължение е по – общо, доколкото
урежда изпращането на уведомление до НАП без оглед на конкретната форма на
изменение на трудовото правоотношение. Така, щом чл.62, ал.3 от КТ не се явява
нарушената позитивна норма, то липсва основание за подвеждане на
санкционираното поведение под хипотезата на чл.414, ал.3 от КТ, както настоява
касаторът, респективно за преквалифициране, на основание чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН. Посочената в НП санкционна
разпоредба на чл.414, ал.1 от КТ обхваща всички нарушения на трудовото
законодателство, извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд и нарушенията, за които е предвидено по-тежко наказание. Нарушението
по чл.3, ал.1, т.1, б. „б“ от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. не е свързано с
осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд, нито пък за него е
предвидена по-тежка санкция от предвидената в чл.414, ал.1 от КТ, поради което приложима
е именно посочената в НП разпоредба.
Не се възприемат доводите на касатора, че извършеното
нарушение следва да се квалифицира по чл.62, ал.3 от КТ, тъй като по този начин ще се влоши неговото положение,
поради неприложимост на привилегирования състав за маловажни нарушения по
чл.415в, ал.1 от КТ, който е приложен спрямо него от наказващия орган в издаденото НП. Това следва
от разпоредбата на чл.415в, ал.2 от КТ, според която не са маловажни и
нарушенията по чл.62, ал.3 от КТ, т.е. чрез квалифициране на нарушението като
такова по чл.62, ал.3 от КТ се изключва възможността случаят да бъде приет като
маловажен. Предвид утвърдената съдебна практика специалният състав на
"маловажно" административно нарушение по чл. 415в от КТ изключва
приложимостта на общата разпоредба на чл.28 от ЗАНН, т.е. изключена е възможността
на касатора въобще да не бъде наложено административно наказание като му бъде
отправено само писмено предупреждение.
В с.з. процесуалният представител на касатора
алтернативно иска изменение размера на наложената санкция, като посочва, че няма
данни наказаното дружество да извършва постоянно нарушения на трудовото
законодателство. Посочва, че нарушението е отстранено веднага, след като е
установено. В мотивите на районния съд са развити съображения за правилно
индивидуализирания размер на наложената санкция, която настоящия състав изцяло
споделя. Не са налице и основания за намаляване размера на наложената санкция
към минимума, разписан в чл.415в, ал.1 от КТ по мотиви, изложени във въззивното
решение.
Съобразявайки гореизложеното, касационният състав намира,
че касационната жалба следва да се отхвърли като неоснователна, поради липса на
сочените в нея касационни основания. Атакуваното решение, като валидно и
правилно следва да бъде оставено в сила.
По изложените
мотиви и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ в сила решение № 166/17.03.2023г. по АНД № 22/2023г.
по описа на Районен съд-Русе.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: