Р Е Ш Е Н И Е №
……...
21.11.2018 година, гр. Свиленград
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - СВИЛЕНГРАД, Гражданско отделение, І състав, на двадесет и трети октомври през две хиляди и
осемнадесета година, в публично заседание в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЖИВКА ПЕТРОВА
При съдебен секретар: Татяна Терзиева,
като разгледа докладваното от
Съдията гр. дело № 464/ 2018 година
по описа на съда, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по искове с
правно основание чл.179, ал.1 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът С.Д.Г., чрез пълномощника си адв.М.Д.,
със съд. адрес:***, е предявил срещу Главна дирекция “Гранична полиция” при
Министерство на вътрешните работи, с адм. адрес: гр. С. ***, обективно
съединени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 990,15
лв. - главница, представляваща допълнително възнаграждение за 3239 часа време
на разположение за периода от 03.07.2015 г. до 03.07.2018 г., сумата от 100
лева – обезщетение за забава върху главницата за периода от 01.08.2015 г. до
03.07.2018 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от завеждане на
исковата молба в съда до окончателното им плащане.
Ищецът твърди, че работи като държавен
служител в Гранично полицейско управление – гр. Свиленград към Регионална
дирекция „Гранична полиция“ – гр. Елхово при Главна дирекция “Гранична полиция”
при МВР, на длъжност “старши разследващ полицай”.
Твърди, че поради спецификата на
работата много често се е налагало да полага извънреден труд, нощен труд, труд
по време на официални празници, както и да бъде често на разположение. За
всички тези извънредни и специфични условия на труд Закона за Министерство на
вътрешните работи /ЗМВР/ предвиждал да й бъдат изплащани съответни допълнителни
трудови възнаграждения, определени в наредба на министъра на вътрешните работи,
като техните размери се определяли с негова заповед, съгласно чл.179, ал.2 от ЗМВР. В периода от 03.07.2015 г. до 03.07.2018 г. ищецът получавала
допълнителни възнаграждения за положен извънреден труд, за нощен труд и за
работа по време на официални празници, но не и за положеното време на
разположение. В този период ищецът често била на разположение - повече от 100
часа за един календарен месец. Общият брой часове, в които ищецът била на
разположение бил 3904 часа, като работодателят й дължал допълнително
възнаграждение за част от времето - 3239 часа, равняващо се на сумата 990,15
лв. Тази сума не била платена на ищеца и до настоящия момент.
С оглед изложеното, ищецът моли Съда да
постанови решение, с което да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В предоставения му срок по чл.131, ал.1
от ГПК ответникът Главна дирекция “Гранична полиция” при Министерство на
вътрешните работи е депозирал отговор на исковата молба, чрез пълномощника си
юрисконсулт Я.Т., с който оспорва предявените искове като неоснователни.
Твърди, че през процесния период на ищеца са заплатени по 100 часа време на
разположение за месеците март, април, май и юни 2018г., въз основа на
представени в РДГП – гр. Елхово протоколи. За останалия период, посочен в
исковата молба, в РДГП – гр. Елхово не били постъпвали протоколи за отчитане на
времето на разположение на ищеца, които да послужат като основание за плащане.
Оспорва като неснователна и претенцията на ищеца за лихва за процесния период,
като счита, че не дължи такава, тъй като не дължи суми за време на
разположение, положено от ищеца, а дори и да дължи, в действащите вътрешно-нормативни
актове на ответника не бил фиксиран срок, в който сумите за разположение да
бъдат платени.
Поради изложеното, моли Съда да
отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание на
23.11.2018г., по искане на ищеца е допуснато изменение на исковете, след което
същите се явяват предявени, както следва: искът за заплащане на възнаграждение
за време на разположение е намален
от 990,15 лева на 987,95 лева, а искът за заплащане на мораторна лихва е
увеличен от 100 лева на 176,31 лева.
В съдебно заседание ищецът, лично и чрез
пълномощника си, поддържа исковете и моли да се уважат в размерите им след
изменението, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до
окончателното плащане и ведно с разноските. Представя списък по чл.80 от ГПК.
В съдебно заседание ответникът, чрез
упълномощен процесуален представител, поддържа оспорванията, направени с
отговора. Претендира отхвърляне на исковете и присъждане на разноските.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
Не се спори между страните и от
представеното по делото писмено доказателство - кадрова справка № 4536р-22135
от 22.08.2018г., се установява, че за целия процесен период ищецът е заемала
длъжността „старши разследващ полицай” (ГПУ – Свиленград) в сектор „РДГП –
Елхово“ от отдел „Разследване“ при ГДГП. Безспорно е и обстоятелството, че и
към момента ищецът продължава да работи на същата длъжност.
Не се спори и от събраните по делото писмени
и гласни доказателства (графици и показанията на свидетеля Г.И.А., заемащ
същата длъжност), че за процесния период работното време на ищеца е било
ненормирано, като е било разпределено в работни дни от 8.00ч. до 17.30ч. и под
формата на разположение - в работни дни от 17.30 до 8.30ч., а в почивни и в
празнични дни – от 0.00ч. до 24.00ч.
Установява се от приетите капо
писмени доказателства графици, приложени по делото на листове 42 – 79 вкл., че
през процесния период ищцата е положила разписаното, респективно отчетеното в
тях така наречено „време на разположение“, представляващо неактивен период,
през който служителят е в готовност да изпълнява служебните си задължения в
рамките на продължителността на смяната от графика, без да полага фактически
труд.
Обстоятелството, че ищцата е била на
разположение през времето, обективирано в посочените графици, се затвърждава от
показанията на свидетеля Г.И.А., колега на ищеца, заемащ същата длъжност. Съдът
кредитира показанията на свидетеля, тъй като същите са непосредствени, последователни,
безпротиворечиви и допълващи се с цялостния доказателствен материал.
Основният спор между страните се свежда
до въпросите дължи ли се заплащане на допълнително възнаграждение за времето на
разположение през исковия период, предвид изискванията за реда и формата за
изготвяне на графици и протоколи и компетентността на издателя им.
Съгласно чл.188, ал.1 от ЗМВР
/в сила от 01.07.2014 г./, държавните служители на МВР са длъжни да бъдат на
разположение за изпълнение на задълженията си, свързани със службата им в МВР,
при условия и по ред, определени с наредбата по чл.187, ал.9 от ЗМВР
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители.
В процесния период /от 03.07.2015 г. до
03.07.2018 г./ са действали издадените
от министъра на вътрешните работи /в изпълнение на чл.187, ал.9 от ЗМВР/, Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители –
действала за периода от 01.04.2015 г., съгласно § 6 от заключителните й
разпоредби, до 29.07.2016 г. (датата на влизане в сила на Решение № 8585 от
11.07.2016 г. на ВАС по адм. дело № 5450/2016 г.), както и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи
(обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016г.,
в сила от 02.08.2016г., изм. и доп., бр. 99 от 13.12.2016 г., в сила от
13.12.2016 г.) - действаща понастоящем.
Съгласно
чл.10, ал.1 и 2 от относимите към процесния период Наредба № 8121з-592 от
25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016 г., ръководителите на структури по чл.37 от ЗМВР
или определено от него длъжностно лице с ръководни функции, по предложение на
преките ръководители на съответните служители, може да установява време на
разположение, което се определя със заповед за всеки конкретен случай, а по
изключение може да се организира с графици, които се утвърждават от ръководителя
на структурата или определеното от него дължностно лице с ръководни функции.
Съгласно разпоредбите на Наредбите, времето на разположение се отчита с
протокол по образец-приложение 6, който за служителите, работещи на смени, се
изготвя на тримесечен отчетен период, а за служителите на ненормиран работен
ден – ежемесечно, като отчитането на броя часове по времето на разположение,
труда между 22,00 ч. и 6,00 ч. и на официални празници, както и на положения
труд над установеното редовно работното време в протоколите за отчитането им се
посочват само в цяло число.
Относно възнаграждението за времето на
разположение, разпоредбата на чл.179, ал.1 от ЗМВР предвижда, че на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от
22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на
разположение, а ал.2 на същата норма - че условията и редът за изплащане на
допълнителните възнаграждения определят с наредба на министъра на вътрешните
работи, а техният размер – с негова заповед.
В процесния период /от 03.07.2015 г. до
03.07.2018 г./, в изпълнение на чл.179, ал.2 ЗМВР,
министърът на вътрешните работи е издал Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014 г. за
определяне размерите на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през
нощта между 22.00ч. и 06.00ч., за полагане на труд на официални призници и за
времето на разположение, условията и редът за тяхното изплащане на държавните
служители в МВР, както и Заповед № 8121з-40 от 19.01.2015 г. за изменение на
горната заповед.
Тези заповеди имат характер на
подзаконов нормативен акт по смисъла на чл.1а ЗНА
и чл.75 АПК
и като нормативни актове следва да бъдат обнародвани в „Държавен вестник“
/чл.37, ал.1 от ЗНА и чл.78, ал.2 от АПК/. В случая нито се твърди, нито се
установява заповедите на министъра на вътрешните работи от 2014 г. и 2015 г. да
са обнародвани към момента на тяхното издаване или до отмяната им със Заповед №
8121з-1429 от 23.11.2017г. относно определяне размерите на допълнителните
възнаграждения за полагане на труд през нощта между 22.00ч. и 06.00ч., за
полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, условията
и ред (обн. ДВ, бр. 98/08.12.2017 г.), поради което и същите не са влезли в
сила, респ. не са породили правно действие. При липса на уредба в ЗМВР и ЗДСл,
следва субсидиарно да се приложи КТ, който в нормата на чл.264 предвижда
положеният труд в официални празници да се заплаща не по-малко от удвоения
размер на трудовото възнаграждение, какъвто е и размера, определен с цитираните
заповеди. Поради това, следва да се приеме, че възнаграждението за времето на
разположение трябва да се определи по правилото на чл.264 КТ,
идентично на правилата на цитираните заповеди, а именно двукратно увеличение на
дневното възнаграждение, тоест 200% от него. По това правило е определен и
размера на исковото допълнително възнаграждение от назначената по делото съдебно-икономическа
експертиза.
От показанията на свидетеля А. става
ясно, че в процесния период, протоколи за времето на разположение не са били
изготвяни по съответния ред и от компетентния служител, макар такова реално да
е било положено от ищеца и от свидетеля. Свидетелят заявява: „Понеже ни беше
обяснено, че там /в Елхово/ нямат възможност и време да ги правят
/протоколите/, ако искаме евентуално някой да ни изплати някакви пари, ние да
си направим протоколите. … Затова, основно с колежката Г., около един месец
смятахме за години назад спрямо всеки протокол, всеки график за разположение,
кой какви часове на разположение е полагал. … Така, в крайна сметка тези
протоколи ги изготвихме тази година, мисля, че беше пролетта, за 3 години
назад, като се сметна положения извънреден труд, труда на разположение, който
остана и тези протоколи бяха представени в РГДП-Елхово … /протоколите/ оттук са изведени от ГПУ-то. Всички
протоколи са изпратени, както се изпращат и ежемесечните графици.“.
Следователно, съставените едва през пролетта на 2018-та година протоколи за
отчитане на времето на разположение, положено от ищеца през процесния период,
едва тогава са били изпратени в РГДП-Елхово – „за съгласуване от началник
сектора и утвърждаване от директора“ (по показанията на свидетеля).
Видно от заключението на назначената по
делото съдебно-икономическа експертиза, неоспорено от страните, въпросните
протоколи отговарят на графиците, изготвени за процесния период, а броят часове
на разположение за този период, положени от ищеца, възлиза на 3904. Тези часове
за време на разположение надхвърлят максималната обща продължителност,
регламентирана в нормативните разпоредби – 100 часа месечно. Според
заключението, броят на часовете на разположение, за които се дължи допълнително
възнаграждение, съгласно чл.16, ал.1, т.1 от Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015
г. и чл. 16, ал.1, т.1 от Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016 г., възлиза на 3032. В заключението е посочено
също, че размерът на това допълнително възнаграждение, дължимо на ищеца, е
987,95 лв., а размерът на обезщетението за забава – 176,31 лв. В съдебно
заседание вещото лице е уточнило, в отговор на въпроси на страните, че
протоколите образец 6 за процесния период са заведени през месец март 2018г. и
„отговарят на наредбата, но липсват задължителни реквизити – подписите върху
съгласувано с началник сектор и утвърдено от директора“.
Въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства и от заключението на СИЕ, може да се направи
извод, че ищецът е положила време на разположение в размер на 3032 часа през
исковия период /от 03.07.2015г. до 03.07.2018г./, което не й е заплатено от
ответника. Дължимото допълнително възнаграждение, изчислено от вещото лице
съвпада изцяло с исковата претенция в размер на 987,95 лева. Поради това
предявеният главен иск следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва,
считано от датата на завеждане на исковата молба - 03.07.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Действително, установи се по делото, че
съставените едва през месец март 2018-та година протоколи не са надлежно
оформени, като не съдържат всички изискуеми реквизити и не са съставени от
компетентно лице, съобразно регламентирания в горепосочените разпоредби ред. Това
обаче не променя факта на положеното време на разположение от страна на ищеца,
на която не може да бъде вменено във вина липсата на надлежни протоколи.
Ответникът не може да черпи права от собственото си бездействие да контролира
подчинените си ръководители във връзка с вътрешно-ведомствените им задължения
по организацията и отчитането на времето на разположение.
Съдът намира за основателен и
предявения от ищеца акцесорен иск – за присъждане на мораторна лихва върху
дължимото допълнително възнаграждение за положеното време на разположение.
Касае се ежемесечно дължими суми, платими с трудовото възнаграждение, поради което
направените от ответника възражения в тази връзка са неоснователни.
При този изход на делото, на основание чл.78, ал. 1 от ГПК,
на ответника следва да бъдат възложени направените от ищеца разноски по делото
- сумата 350 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
на ответника следва да бъдат възложени и всички дължащи се такси и разноски по
делото – държавна такса в размер на 50 лева, както и държавна такса от 5 лева в
случай на издаване на изпълнителен лист. Ответникът следва да понесе и
разноските по изготвеното заключение на експертизата по делото в размер на 100
лева, платени от бюджета на съда.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ “ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” при Министерство на вътрешните работи, с
административен адрес: гр. С. ***, да заплати на С.Д.Г. с ЕГН: **********, с
адрес *** (чрез адв. М.Д.), сумата 987,95 лева, представляваща допълнително
трудово възнаграждение за време на разположение през периода от 03.07.2015г. до
03.07.2018г., положено в качеството й на държавен служител, заемащ длъжността
„старши разследващ полицай” в Гранично полицейско управление – гр. Свиленград
към Регионална дирекция „Гранична полиция“ – гр. Елхово от отдел „Разследване“
при Главна дирекция “Гранична полиция” при МВР, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда - 03.07.2018г.
до пълното й изплащане, както и сумата 176,31 лева – мораторна лихва, считано
от ежемесечните падежи на съответните вземания за допълнително трудово
възнаграждение за време на разположение за същия период - до датата на
завеждане на исковата молба в съда - 03.07.2018г.
ОСЪЖДА
ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ “ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” при Министерство на вътрешните работи, с
административен адрес: гр. С. ***, да заплати на С.Д.Г. с ЕГН: **********, с
адрес *** (чрез адв. М.Д.), сумата 350 лева - направени по делото разноски.
ОСЪЖДА
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ “ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” при Министерство на вътрешните работи, с
административен адрес: гр. С. ***, да заплати по сметката на Районен съд – Свиленград
държавна такса в размер на 50 лева, а в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист – и държавна такса от 5 лева, както и разноски за СИЕ в
размер на 100 лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – Хасково в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: