Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Сливница, 15.06.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. СЛИВНИЦА, III-ти състав, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕВЕНА ВЕЛИКОВА
при
секретаря Паулина Велкова, като
разгледа докладваното от съдията а.н.х.д.
№ 74 по описа за
2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.
Образувано
е по жалба, подадена Х.К.Д., ЕГН **********, чрез адв. Д.Б.от ***, срещу
наказателно постановление № 518/2018 от 13.12.2018 г., издадено от Н.Б.Б.-
заместник-началник на М.С.(понастоящем ТД „Ю.“), с което на основание чл. 231, вр. чл. 233, ал. 3, вр. ал. 1 
и ал. 6 ЗМ и чл. 53 ЗАНН на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 14880
(четиринадесет хиляди осемстотин и осемдесет) лева за нарушение на чл. 233, ал.
3, вр. ал. 1 ЗМ, и на основание чл. 233, ал, 6 ЗМ са отнети в
полза на държавата стоките- предмет на нарушението, описани в наказателното
постановление - общо 714 бутилки вино.
В жалбата са подробно въведени
твърдения за допуснати в хода на административнонаказателното производство
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото
на защита на жалбоподателя, а именно- нарушение на изискванията на чл. 42, т. 6 ЗАНН за посочване в АУАН на възрастта
и местоработата на нарушителя, нарушение на чл. 42, т. 7 ЗАНН, предвиждащ в АУАН да се
съдържат имената, точните
адреси и единният граждански номер на свидетелите,
присъствали при извършване или установяване на нарушението, неясно описание на датата на
извършване на нарушението,
липса на материална компетентност на
административнонаказващия орган, неяснота относно
предмета на нарушението, липса на доказателства, касаещи начина на определяне
размера на глобата, липса на пълно описание на фактическата обстановка и
неяснота относно възприетата от АНО форма на изпълнителното деяние. Наред с
това в жалбата са релевирани доводи за липса на обективната, а също и на
субективната страна на нарушението по чл. 233 ЗМ.
В проведеното публично съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от
адв. Б., който поддържа подадената жалба и моли за отмяна на атакуваното
наказателно постановление. В допълнение сочи, че фактурата, касаеща процесните
бутилки вино, е била
представена при преминаване през митнически пункт и е била налична при
изпращане на преписката на АНО, но той не я е взел предвид.
Процесуалният представител на
въззиваемата страна оспорва жалбата, като развива подробно доводите си в
проведеното открито съдебно заседание и в представените в рамките на същото
писмени бележки.
Съдът, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
Жалбата е подадена от процесуално
легитимирано лице (надлежно упълномощения процесуален представител на
жалбоподателя- адв. Д. Б.), срещу подлежащ на съдебен контрол акт на
административнонаказващия орган, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (наказателното
постановление е връчено на жалбоподателя на 17.01.2019 г., а жалбата е подадена
по пощата на 23.01.2019 г.), като отговаря и на изискванията по чл. 320 НПК,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, същата е основателна по следните съображения:
На 28.06.2018 г., около 09:45 часа, на МП - Калотина, трасе „Входящи товарни МПС“,
пристигнало товарно МПС с рег. № *******,
собственост на „Л.Т.“ ООД, пътуващо от К. И. за Р. Б., управлявано от жалбоподателя Х.К.Д., ЕГН **********. Водачът на
превозното средство, представил пред митническия служители- свидетеля М.С.М., документ Т2 с MRN 18HR0703190320027, издаден на 27.06.2018 от МУ B.. Съгласно представената
Т2 в камиона се превозвали следните стоки:
1.
Статия
№ 1 - 8 колета с тегло 1848 кг., с изпращач R. S. (Б.) и получател „R. Б.“ АД, К., ул. М. к.“ № **
2.
Статия
№ 2 - 4 колета с тегло 3302 кг., с изпращач J. E. M. S.L. (В.) и получател „Е. З.“ ЕООД, С.,
бул. „Т. К.“ № **;
3.
Статия
№ 3 - 31 колета с тегло 13137 кг., с изпращач D. R. S. (Б.) и получател „****“ ЕАД, С., И.
З..
В декларацията е посочен
презвозвачът на стоката, а именно „Л.Т.“ ООД, и
мястото на разтоварване- К., С.
Заедно с декларацията Т2
жалбоподателят представил на свидетеля М. съпровождащите я фактури и ЧМР, сред
които и фактура № 18016 от 13.06.2018 г., издадена от винарни А. за клиент „Л.
Б.“ ООД, ЕИК *******, в която били описани следните стоки:
-
ANA DE ALTUN 2017 (6 x 0.75 L)- количество 35,00; цена/кутия
25,500, ед. цена 4,2500, всичко 892,50;
-
ALTUN ROSE (6 х 0.75 L)-
количество 35,00;
цена/кутия 25,500, ед. цена 4,2500, всичко 892,50;
-
ALTUN CRIANZA 2015 (6 х 0.75 L)-
количество 25,00;
цена/кутия 25,500, ед. цена 4,2500, всичко 637,50;
-
ALBIKER 2017 (12 х 0.75 L)- количество 12,00; цена/кутия 34,800, ед. цена 2,900, всичко 417,60,
всичко на обща стойност 2811,70
евро.
Свидетелят М. се запознал с
представените му документи и селектирал
товарния автомобил за извършване на рентгенова проверка, като съставил контролен лист № 9056/28.06.2018г. за селекция и рентгенова
проверка на ШМПС, като след извършване на рентгеновия контрол в листа било
отбелязано, че се препоръчва извършване на физическа проверка.
С оглед на това, на 28.06.2018
г., в 9.45 часа, била извършена физическа проверка на управлявания от
жалбоподателя товарен автомобил с
рег. № *******, собственост на „Л.Т.“ ООД, като проверката бил извършена
от свидетелите М.С.М. и Е.И.Д. на длъжност инспектор при МП Калотина, които
свалили митническата пломба с ненарушена цялост, поставена от Хърватското
митническо управление. В хода на проверката бил съставен Протокол за извършена
митническа проверка № 18ВG5804М023218, в който било отразено, че по документи, а именно представените
Т2 с MRN 18HR0703190320027 и 3 броя ЧМР: държавата на произход е Р. И., а
направлението- Р. И.- Р. Б.; изпращачи са Ж. Е. М., Р. С. и Д. Р. ООД, а
получатели- Е. З. ЕООД и Р. Б.; фактурната стойност е 46619,73 евро; теглото
18287 кг.; брой колети 43; пломба № 653VU, пломба на „МУ“ № HR070319; превозвач е „Л.Т.“ ООД, а водач-
жалбоподателят Х.К.Д.. В протокола било отразено, че
при проверката е констатирано следното „При пристигане на Калотина беше
изпратен на рентгенов контрол. След контрола на рентгена получих Контролен лист
№ 9056/28.06.2018 г., в който има препоръка за физически контрол на камиона.
При отваряне на камиона бяха намерени недекларирани 714 броя стъклени бутилки
вино. Съставен е акт № 289/28.06.2018 г.“. Задържани били 35 кашона по 6
бутилки- 210 бутилки ALTUN ROSE RIOJA; 35 кашона по 6 бутилки- 210 бутилки ANA DE ALTUN VlURA MALVASIA; 25 кашона по 6 бутилки- 150
бутилки ALTUN RIOJA BODEGAS
ALTUN; 12 кашона по
12 бутилки 144 бутилки ALBIKER, като за задържането била издадена разписка № 0094213 от
28.06.2018 г. В протокола жалбоподателят вписал, че не възразява относно
проверката. Протоколът бил подписан от жалбоподателя и двамата свидетели.
След проверката от жалбоподателя
били
снети писмени обяснения, в които той собственоръчно записал:
„На дата 22.06.2018 г. извършвам
по заявка на Д.-Б. натоварване на камион ******* с ремарке *******, от
складовата база на Д.- И. в Б. Камионът се спира на подадена от логистиката
рампа и чакаш да бъдеш натоварен. Шофьорът няма достъп до товарното помещение в
момента на товаренето. След натоварването получавам документите от офиса и
дефакто приемам стоката по документи. Никой от персонала не ме е предупредил,
че ми се качва вино, което се съпровожда с митнически документ ПАД. В предходни
курсове съм извършвал такава дейност с въпросния документ, който го обявявам на
влизане в България“.
За констатираното нарушение
свидетелят М.С.М.- старши митнически инспектор в М.С.(видно от Заповед за изменение
на служебно правоотношение № 2009 от 07.04.2014 г. на директора на АМ и
длъжностна характеристика), в присъствието на свидетеля Е.И.Д. и на самия
жалбоподател, съставил АУАН №
289 от 28.06.2018г. по описа на М.С.за това, че Х.К.Д. е направил
опит да пренесе през държавната граница на Р. България, без знанието и
разрешението на митническите органи стоки, с което е осъществил състава на
митническо нарушение по чл. 233, ал. 1, вр. ал. 3 ЗМ. В акта били описани
обстоятелствата по нарушението, както следва:
„На 28.06.2018 г., около 09:45 часа, на МП
- Калотина, трасе „Входящи товарни МПС“, пристига товарно МПС с рег. № *******, собственост на „Л.Т.“ ООД,
пътуващо от К. И. за Р. Б., управлявано от Х.К.Д.,
ЕГН **********. Водачът на превозното средство,
представя пред митническите служители документ Т2 с MRN 18HR0703190320027, издаден на 27.06.2018 от МУ B. Видно от представения Т2 в камиона следва да се превозват
следните стоки:
1.
Статия
№ 1- 8 колета кранове, части за кранове и вентили с тегло 1848 кг.
2.
Статия
№ 2- 4 колета добавки за хранителната индустрия с тегло 3302 кг.
3.
Статия
№ 3- 31 колета авточасти, текстил, индустриални
части, самозалепващи се ленти, части за климатици с тегло 13137 кг.
Товарният автомобил е селектиран
за извършване на рентгенова проверка.
След извършването на рентгенова
проверка е маркирана област с подозрения. За извършената рентгенова проверка е
издаден контролен лист № 9056/28.06.2018 г.
При започване на проверката от ремаркето на камиона бе свалена 1 (един) брой хърватска митническа пломба № 653VU с ненарушена цялост. Пломбата е описана в издадената от МУ Bajakovo митническа
декларация Т2 с MRN 18HR0703190320027. При маркираната подозрителна област в предната част на
ремаркето, открихме един колет, съдържащ вино.
След това товарният автомобил бе
насочен за извършване на щателна митническа проверка в гаража на трасе Изходящи
тов. МПС. Колетът с вино беше свален и в присъствието на Х.К.Д. бяха преброени и
са както следва:
1.
35
(тридесет и пет) кашона, всеки съдържащ по 6 (шест) бутилки вино по 750 мл.
марка ALTUN ROSE RIOJA - 210 бутилки.
2.
35
(тридесет и пет) кашона, всеки съдържащ по 6 (шест) бутилки вино по 750 мл.
марка ANA DE АЛЛ VlURA MALVASIA- 210 бутилки.
3.
25
(двадесет и пет) кашона, всеки съдържащ по 6 (шест) бутилки вино по 750 мл.
марка ALTUN RIOJA BODEGAS ALTUN - 150 бутилки.
4.
12
(дванадесет) кашона, всеки съдържащ по 12 (дванадесет) бутилки вино по 750 мл. марка ALBIKER- 144 бутилки“.
Актът бил подписан от
актосъставителя и свидетеля, като препис от акта бил връчен на жалбоподателя
срещу подпис. В АУАН жалбоподателят направил възражение, че не е присъствал на
товаренето, а стоката приема по документи.
Въз
основа на така съставения АУАН, при идентичност на фактическата обстановка, Н.Б.Б.-
заместник-началник на Митница Столична, административнонаказващ орган съгласно
Заповед № ЗАМ 556/32-127893 от 11.05.2017 г. на диретора на АМ (видно и от
Заповед за изменение на служебно правоотношение № 4292 от 06.07.2018 г. на
директора на АМ), издала атакуваното наказателно постановление № 518/2018 от
13.12.2018 г., с което на основание чл.
231, вр. чл. 233, ал. 3, вр. ал. 1 и ал. 6 ЗМ и чл. 53 ЗАНН на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 14880,00
(четиринадесет хиляди осемстотин и осемдесет) лева за това, че на 28.06.2018
г., около 9.45 часа, на МП Калотина, трасе „Входящи товарни МПС“, Х.К.Д. е направил
опит да пренесе през държавната граница на Р.България. без знанието и
разрешението на митническите органи, общо 714 бутилки вино, подробно описани
по-горе, с което виновно е осъществил състава на чл. 233, ал. 3, вр. ал. 1 ЗМ, като на основание чл. 233, ал, 6 ЗМ са отнети в полза на
държавата стоките- предмет на
нарушението, описани в наказателното постановление - общо 714 бутилки вино.
В
обстятелствената част на НП, в частта касаеща приложението на чл. 41 ЗАНН, АНО
е допуснал грешка, като е посочил, че „цигарите са задържани с Разписка №
94213/28.06.2018 г.“, макар и с цитираната разписка да са били задържани
процесните бутилки вино.
Доколкото
в АУАН е била допусната техническа грешка (стр. 2, ред 9)- актосъставителят е
посочил, че нарушението е извършено на 28.05.2018 г., а видно от
обстоятелствената част на АУАН и приложените доказателства датата на
осъществяване на нарушението е 28.06.2018 г., АНО е приел, че е налице
хипотезата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН и нередовността следва да бъде санирана с
наказателното постановление.
За
да определи митническата стойност на предмета на нарушението АНО съобразил
Становище № 32-358411/07.12.2018г., издадено от Комисия, определена със Заповед
№ ЗМ- 5800-79/32-72265/16.03.2017г. на началника на митница Столична, съгласно
което общият размер на митническа стойност на виното, предмет на нарушението по
АУАН № 289/28.06.2018г., е в размер на 7440,00 (седем хиляди четиристотин и
четиридесет) лева.
АНО е посочил, че осъщественото от Х.К.Д. деяние,
представляващо нарушение по чл. 233, ал. 3, вр. ал. 1 ЗМ, по своята същност е
формално, на просто извършване и същото се явява довършено със самия факт на
неизпълнение на предвидените в Регламент 952/2013 на Европейския Парламент и на
Съвета и ЗМ задължения, без нормативните актове да поставят изискване за
настъпване на определен противоправен резултат. По този начин е въздигнато в
нарушение само застрашаването на обществените отношения, предмет на закрила,
без да е необходимо от това да са настъпили вреди, а преценката за наличие на
маловажен случай следва да се направи с оглед на степента, с която нарушението
е застрашило обществените отношения. Приел е, че в конкретния случай с
нарушението по чл. 233, ал. 3, вр. ал. 1 ЗМ са 
засегнати обществените отношения, които са свързани с
осъществяването на контрол по държавната граница, от страна на митническите
органи, а също и такива, свързани с внос на стоки, за които се дължат
съответните държавни вземания, поради което се изключва по-ниската степен на
обществената опасност на конкретното административно нарушение в сравнение с
други нарушения от същия вид. С оглед на това е счел, че извършеното нарушение
не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН и е наложил на
жалбоподателя административно наказание „глоба“ в размер на 14880,00 лв.,
представляваща минималния размер на предвидената за това нарушение санкция, а
именно 200 % от митническата стойност на предмета на нарушение.
По
делото е приложена служебна бележка рег. № 32-350918 от 03.12.2018 г. до
Комисията, определена със Заповед № ЗМ-5800-79/32-72265/16.03.2017 г. на
Началника на Митница Столична, рег. № 32-358411 от 07.12.2018 г., с която
началникът на отдел Митническо разследване и разузнаване е направил искане за
определяне на митническата стойност на предмета на нарушението към дата
28.06.2018 г., като е приложил към същата АУАН, разписка № 94213/2018 г.,
Протокол за извършена проверка № 18ВG5804М023218/2018
г. и фактура Е1806/13.06.2018 г.
По
делото е приложено и Становище от Комисията, определена със Заповед №
ЗМ-5800-79/32-72265/16.03.2017 г. на Началника на Митница Столична, рег. №
32-358411 от 07.12.2018 г., видно от което (въпреки наличието на приложена по
административната преписка фактура, касаеща стоките, предмет на нарушението),
митническата стойност на предмета на нарушението е определена по реда на чл.
74, § 3 от Регламент 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета, като е
прието, че същата е в общ размер на 7440,00 лв.
Наказателното постановление било
връчено на жалбоподателя на 17.01.2019 г.
Изложената фактическа обстановка
се установява от съвкупния анализ на събраните в хода на делото доказателства и
доказателствени средства, а именно: писмените доказателства- Заповед №
ЗАМ-556/32-127893 от 11.05.2017 г., Становище от Комисията, определена със Заповед №
ЗМ-5800-79/32-72265/16.03.2017 г. на Началника на Митница Столична, рег. №
32-358411 от 07.12.2018 г., служебна бележка рег. №
32-350918 от 03.12.2018 г., АУАН № 289 от 28.06.2018 г., разписка № 94213/2018 г., Протокол
за извършена проверка № 18ВG5804М023218/2018 г., митнически манифест, Контролен лист № 9056/28.06.2018
г., обяснение от Х.К.Д., декларация Т2, ЧМР от
22.06.2018 г., ЧМР от 25.06.2018 г. и ЧМР от 22.06.2018 г., фактура № Е18016 от
1306.2018 г., ведно с превод на български език, Заповед за изменение на
служебно правоотношение № 4292 от 06.07.2018 г. на директора на АМ, Заповед за
изменение на служебно правоотношение № 2009 от 07.04.2014 г. на директора на АМ
и длъжностна характеристика, както и от гласните доказателствени средства-
показанията на свидетелите М.С.М. и Е.И.Д..
Съдът кредитира изцяло приложените по
делото писмени доказателства, приобщени
от съда на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, вкл. представения превод на български език на фактура №
Е18016 от 1306.2018 г., тъй
като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото. При изграждане на изводите си
съдът не се позова на останалите представени на чужд език писмени
доказателства, доколкото с разпореждането си за насрочване на делото и предвид
обстоятелството, че съдебният език е български, съдът е указал на страните, в
случай че желаят да се ползват от представените по делото документи на чужд
език, същите да бъдат представени в превод на български. Следва да се отбележи,
че обстоятелствата, от значение за изхода на делото, се установяват и без
представените на чужд език документи, с оглед което ненеобходимо се явява
изготвянето на служебен превод на представените писмени доказателства.
Съдът даде вяра и на показанията
на двамата разпитани в хода на съдебното следствие свидетели, доколкото същите
са непротиворечиви и установяват обстоятелствата, от значение за предмета на
делото. От показанията на свидетелите се установява, че същите са митнически
служители и са взели участие при съставяне не АУАН на жалбоподателя. Свидетелят
М. е служителят, приел представените от жалбоподателя документи, касаещи
превозваната от него, сред които е била и фактурата относно предмета на нарушението.
Действително свидетелите М. и Д. твърдят, че не са видели същата сред
представените от жалбоподателя документи, но по делото е безспорно установено,
че тя е била представена, доколкото е била приложена дори към служебната
бележка до комисията за определяне на митническата стойност на нарушението и е
изпратена на РС- гр. Сливница като част от административната преписка. От
показанията на свидетеля М. се установява, че повечето шофьори, които са
по-опитни присъстват при товаренето на стоката, но има и дружества, които не им
разрешават да присъстват при товаренето, например когато се товарят цигари или
други акцизни стоки, като целта е да няма посегателства по отношение на товара.
От показанията на свидетеля Д. се установява, че при задействане на
митническата декларация в Хърватия, камионът се пломбира задължително, поради
което би трябвало и те да са извършили митническа проверка на съдържащото се в
ремаркето на камиона.
При така установеното от
фактическа страна, съдът достигна до следните изводи от правна страна:
Административнонаказателното производство е
строго формален процес, засягащ в голяма степен правата и интересите на
физическите и юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху
издадените от административните органи наказателни постановления е за
законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН или
наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и
приложимия по делото закон, като в този смисъл на контрол подлежи и самият
АУАН.
Неоснователни
са развитите в жалбата доводи, че нарушението на изискванията на чл. 42, т. 6 ЗАНН за посочване в АУАН на възрастта
и местоработата на нарушителя и нарушението на чл. 42, т. 7 от ЗАНН, предвиждащ в АУАН да се съдържат имената,
точните адреси и единният граждански номер на
свидетелите, присъствали при извършване или установяване на нарушението, са опорочили до такава степен
производството по установяване на нарушението, че сами по себе си водят до
отмяна на НП. Действително разпоредбите на ЗАНН относно съдържанието на АУАН и
НП са императивни, но нарушаването им от страна на контролните и
административнонаказващите органи следва да се преценява на плоскостта на
засягане правото защита на нарушителя. В настоящия случай с нарушението на чл.
42, т. 6 и 7 ЗАНН не се засегнало правото на защита на жалбоподателя, доколкото
от една страна в хода на съдебното производство биха могли да бъдат установени
всички обстоятелства, които евентуално биха имали значение за индивидуализацията
на административнонаказателната отговорност на дееца, а от друга свидетелите са
безспорно установени и разпитани. Законодателната идея, свързана с подробната
индивидуализация на данните на свидетелите, е свързана с възможността същите да
бъдат установени, което безспорно е сторено в настоящия случай. Последиците от
нарушаването на разпоредбата на чл. 42, т. 7 ЗАНН са свързани с възможността
АНО да понесе последиците от невъзможността нарушението да бъде установено, но
не се свързват с нарушение правото на защита на жалбоподателя.
Неоснователно
е и възражението, че е налице неясно описание на датата на извършване на
нарушението, доколкото в АУАН погрешка и еднократно е била посочена дата
28.05.2018 г. Това нарушение не се отразява на правото на защита на
жалбоподателя, доколкото се касае за техническа грешка, която е била отстранена
с НП по правилата на чл. 53, ла. 2 ЗАНН, тъй като от доказателствата, събрани в
хода на административнонаказателното производство, по категоричен начин се
установява на коя дата се твърди да е извършено процесното нарушение.
Не
е налице и твърдяната неяснота относно предмета на нарушението. Макар и в обстоятелствената
част на НП, в частта касаеща приложението на чл. 41 ЗАНН, АНО да е допуснал
грешка, като е посочил, че „цигарите са задържани с Разписка № 94213/28.06.2018
г.“, с цитираната разписка са били задържани именно процесните бутилки вино,
поради което следва да се приеме, че се касае за техническа грешка, която не се
отразява на правото на защита на санкционираното лице, тъй като от
обстоятелствената част на НП категорично се установява, че предмет на
нарушението са били именно 714 бутилки вино, иззети с горецитираната разписка.
В
настоящия случай обаче съдът намира, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, тъй - като в производството по установяване на
административно нарушение, а също и в стадия по издаване на наказателно
постановление, са допуснати съществени процесуални нарушения.
Административнонаказателното производство срещу жалбоподателя е започнало с
допускане на съществени процесуални нарушения, които са достатъчно основание за
отмяна на атакуваното наказателно постановление, без да е необходимо да се
разглеждат въпросите по съществото на делото.
Както
в АУАН, така и в НП изпълнителното деяние е описано по идентичен бланкетен
начин, а именно- направил опит да пренесе през държавната граница на Р.България,
без знанието и разрешението на митническите органи, общо 714 бутилки вино, с
което виновно осъществил състава на чл. 233, ал. 3, вр ал. 1 ЗМ. Основният състав на
административното нарушение „митническа контрабанда“ е уреден в чл. 233, ал. 1
ЗМ. Изпълнителното
деяние на митническата контрабанда може да се изрази в две форми- „пренесе“ или „превози“, в зависимост
от това дали е използвано превозно средство. От обективна страна е необходимо
пренасянето или превозването на стоките да се извършва през държавната граница,
без знанието и разрешението на митническите органи и да не представлява
престъпление. Същевременно съгласно чл. 233, ал. 3 ЗМ, когато за извършване на нарушението
по ал. 1 е използвано превозно или преносно средство с тайник или когато
предмет на митническа контрабанда са акцизни стоки или забранени за внос или
износ стоки, глобата е от 200 до 250 на сто върху митническата стойност на
стоките при внос или стойността на стоките при износ, а в случаите на
контрабанда на тютюневи изделия - от 200 до 250 на сто от продажната им цена. Този
квалифициран състав на свой ред привнася нови обективни признаци към основния
състав, а именно деянието да извършено посредством превозно или преносно
средство с тайник или предметът на нарушението да са акцизни стоки или
забранени за внос или износ стоки. В този смисъл, за да е налице пълно и ясно
описание на нарушението, позволяващо нарушителят да упражни в пълен обем
правото си на защита, е необходимо както в АУАН, така и в НП да бъдат въведени
фактически твърдения относно всеки един от признаците на състава на
нарушението, като се очертае ясно какво е нарушението което, се твърди, че е
извършено. В настоящия случай макар и в АУАН и НП да е се сочи, че е извършено
нарушение по квалифицирания състав на чл. 233, ал. 3 ЗМ, не е посочено в какво
се изразява квалифициращото обстоятелство- дали се касае до пренасяне (каквато
е посочената форма на изпълнително деяние) на стоките в преносно или превозно
средство с тайник или се касае до пренос на акцизни стоки или на такива,
забранени за внос или износ. Липсата на надлежно описание на всички
съставомерни елементи от фактическия състав на нарушението по чл. 233, ал. 3,
вр, ал. 1 ЗМ във всички случаи води до ограничаване правото на защита на
санкционираното лице, а оттам и до опорочаване на цялото
административнонаказателно производство, което налага отмяна на атакуваното
наказателно постановление (в аналогичен смисъл и Решение
№ 601 от 28.10.2008 г. на АдмС - София област по к. а. н. д. № 650/2008 г.).
На следващо място, налице е противоречие между
даденото от контролния орган и АНО фактическо описание на нарушението и
избраната от тях форма на изпълнителното деяние, което противоречие също
препятства право на лицето да разбере в какво нарушение е обвинен и да се защити.
От фактическа страна както контролния орган, така и АНО са приели, че
жалбоподателят, който е бил шофьор на товарно МПС, е превозвал процесните
стоки, но същевременно са приели, че с това той е направил опит да
пренесе през държавната граница същите. Касае се до две съществено различни
форми на изпълнителното деяние, които са неразривно свързани и със субективната
страна на деянието. Недопустимо е в обстоятелствената част на АУАН и НП да се
описва една от формите на изпълнителното деяние, а в заключителната им част да
се твърди, че е извършена друга. Това ограничава правото на защита на лицето и
също опорочава цялото административнонаказателно производство, доколкото е необходимо
да има логическа последователност между приетото за установено и твърдяното
нарушение.
Това нарушение на процесуалните правила от своя страна се
отразява безспорно и на материалната законосъобразност на НП, доколкото същото
се явява недоказано. Установява се, че жалбоподателят е бил шофьор на товарно
МПС, в което са били натоварени стоки, вкл. 714 бутилки вино, за които твърди,
че не фигурират в представената от жалбоподателя декларация Т2. Жалбоподателят
е управлявал товарното МПС и в този смисъл е превозвал процесните стоки. Не се
установява обаче той да ги е пренасял, както се сочи в АУАН и НП.
Не се установява и другият обективен елемент от състава
на нарушението по чл. 233, ал. 3, вр, ал. 1 ЗМ, а именно пренасянето (в конкретния
случай превозването) да е станало без знанието на митническите органи. Приема
се, че процесните стоки не са фигурирали в представената по делото декларация
Т2, но същата сама по себе си не съдържа никакво описание на стоките. Описание
на стоките се съдържа в ЧМР и съпровождащите ги фактури. Две от представените
по делото ЧМР са на български език и съдържат описание на стоките. Третата ЧМР,
находяща се на л. 49 от делото, не е на български език и не е представена в
превод, въпреки указанията на съда до страните да представят такъв, в случай че
желаят да се ползват от находящите се по преписката документи. Нещо повече,
видно е, че в същата няма никакво описание на стоките, а се препраща към друг
документ, вероятно този на л. 43- CMR- Allonge Marks & Nos, доколкото е
посочен същият референтен номер- BCBG50-0189. В този алонж са
описани множество пратки, като е възможно някоя от тях да е именно колетът с
процесните бутилки вино. Не става ясно защо контролните органи, а също и АНО са
приели, че жалбоподателят е направил опит да пренесе през границата на страната
процесните стоки без знанието и разрешението на митническите органи, при
положение, че фактурата, касаеща намерените в ремаркето на управляваното от
жалбоподателя товарно МПС, е била представена на митническите служители, заедно
с всички останали документи, касаещи превозваните стоки. Действително и двамата
свидетели твърдят, че не са видели фактура за бутилките вино, но това очевидно
се дължи на техен пропуск и не може да се вмени във вина на жалбоподателя.
Налице
са и допълнително основание за отмяна. Съгласно задължителните указания
за съдилищата, дадени с Тълкувателно решение № 1/2015 г. по т. д. № 1/2014 г. на ОСНК на ВКС, под пренасяне на стоки през
границата на страната (касае се за изпълнителното деяние по чл. 242 НК, където не са
диференцирани форми наизпълнителното деяние- пренася или превози, както е по
чл. 233 ЗМ) следва да се разбира физическото/фактическо пренасяне/транспортиране на
стоките през границата на страната от лице, което упражнява фактическа власт
върху тях, като деянието е довършено в момента на обективното преминаване на
стоките през границата. От дадената задължителна дефиниция е видно, че за да е
съставомерно деянието по отношение на дадено лице, следва да бъде установено по
несъмнен начин, че то е имало „фактическа
власт“ върху стоките.
Както теорията, така и практиката е категорична, че под понятието фактическа
власт следва да се разбира, че лицето е имало възможност да извършва
необезпокоявани фактически разпоредителни действия с вещта. При съвкупната
оценка на доказателствата по делото настоящият съдебен състав не намира за
доказано и
обстоятелството процесните стоки да са се намирали във фактическата власт на
жалбоподателя Д.. Прието е за
установено в НП, а не е и спорно по делото, че същият е бил само водач на
превозното средство, в което са били превозвани недекларираните стоки. В същото
време не са изложени твърдения, а не са и представени доказателства Д. да е бил надлежно упълномощен
да ангажира правната сфера на дружеството превозвач по отношение на стоките.
Жалбоподателят е бил натоварен само със задължението физически да транспортира
стоките от територията на Кралство Испания до територията на Р. България, при това без стоките да са предадени в негова фактическа власт. Този
извод следва по несъмнен начин от обстоятелствата, че багажното отделение на
камиона е било пломбирано в Хърватия, по преписката има испанска фактура за процесните бутилки вино и пломбата не е
била нарушена до извършване на митническата проверка. От гореизложеното следва,
че доколкото процесните стоки не са се намирали във фактическата власт на
водача, то той
въобще
не е легитимиран субект в процесния случай да носи отговорност по чл. 233 ЗМ.
В този смисъл е и трайната съдебна практика на административните
съдилища в страната: Решение № 191 от 21.12.2018 г. по к. адм. н. д. № 172 /
2018 г. на I състав на Административен съд – Ямбол, Решение № 145 от 01.10.2018
г. по к. адм. н. д. № 133 / 2018 г. на II състав на Административен съд –
Ямбол, Решение № 49 от 24.03.2017 г. по н. д. № 21 / 2017 г. на II състав на
Административен съд – Ямбол, Решение от 18.04.2018 г. по к. адм. н. д. № 60 /
2018 г. на Административен съд – Хасково, Решение от 11.07.2017 г. по н. д. №
112 / 2017 г. на Административен съд – Хасково, Решение
№ 1908 от 11.10.2019 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 2041/2019 г. и др.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че процесният случай, в
който отговорността на водача е ангажирана по отношение на стоки, които са
надлежно пломбирани и за които е относима цитираната практика, съществено се
отличава от случаите, когато шофьорът сам закупува стоки (най-често цигари или алкохол) от безмитни зони,
укрива ги в превозното средство, в нарочно изготвени тайници или сред законно
превозвания товар и ги превозва през границата на страната без да уведоми за
тях митническите органи. В този случай стоките са закупени и укрити от самия
водач, намират се в негова фактическа власт, поради което и деянието му е
съставомерно по чл.
233 ЗМ.
Извод за липсата на пасивна легитимация за водача да отговаря по чл. 233 ЗМ следва и от
анализа на приложимата нормативна база на ЕС. Така в чл. 5, т. 12 от Регламент №
952/2013 за
създаване на
митнически кодекс на общността е дефинирано, че „митническа декларация“ означава актът, с който дадено лице изразява в
установената форма и по установения начин желанието си за поставяне на стоки
под определен митнически режим, като посочва, където е уместно, специфични
мерки, които следва да бъдат приложени. В т. 6 от същия член е посочено, че „митнически представител“ означава всяко лице,
определено от друго лице да изпълнява действията и формалностите, изисквани
съгласно митническото законодателство, във взаимоотношенията му с митническите
органи, а в т. 15 е уредено, че „декларатор“ означава лицето, което подава митническа декларация,
декларация за временно складиране, обобщена декларация за въвеждане, обобщена
декларация за напускане, декларация или уведомление за реекспорт от свое име
или лицето, от чието име се подава такава декларация или уведомление. Съгласно
чл. 15, т. 2, б. „а“ от Регламента пък лице, което
подава пред митническите органи митническа декларация, декларация за временно
складиране, обобщена декларация за въвеждане, обобщена декларация за напускане,
декларация за реекспорт или уведомление за реекспорт или подава заявление за
разрешение или за друго решение, е отговорно за точността и пълнотата на
информацията, предоставена в декларацията, уведомлението или заявлението.
В настоящата хипотеза в представените по делото ЧМР, а също и в представената от жалбоподателя
декларация Т2 е посочено името на превозвача- „Л.Т.“ ООД и именно то е декларатор на
процесните стоки. Следователно по силата на изричните разпоредби на Регламента не
водачът на превозното средство, а дружеството превозвач е отговорно за верността на декларираното в
митническата декларация и респективно се явява легитимиран субект на
отговорност по чл.
233 ЗМ.
Налага се извод, че с оглед на цитираните разпоредби на Регламента
жалбоподателят Д. би бил легитимиран
да отговаря по чл. 233 ЗМ, само ако беше
„митнически
представител“ на „Л.Т.“ ООД, по смисъла на
цитираната дефиниция. По делото нито са изложени твърдения, нито са събрани
доказателства в тази насока, нито пък наказаният Д. отговаря на специалните условия, предвидени в
Регламента, за изпълняване
функцията „митнически
представител“.
Налице е и още
едно
самостоятелно основание, обосноваващо невъзможност за ангажиране отговорността на водача Д. за вмененото му нарушение по чл. 233 ЗМ, дори и да можеше
да се приеме, че същият отговаря за верността на декларираното в подадената митническа
декларация.
Съгласно чл.
6 ЗАНН административно
нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения
ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред. Съгласно чл. 7 ЗАНН деянието,
обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено
или непредпазливо. В АУАН и НП е прието, че се касе до опит за извършване на административно нарушение по чл. 233,
ал. 3, вр. ал. 1 ЗМ, който изрично е въздигнат в административно нарушение (арг.
чл. 9, ал. 2, б. „а“ ЗАНН). Съгласно чл. 11 ЗАНН по въпросите на вината,
вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие,
приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в
този закон не се предвижда друго. Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 НК
дава една съвършена легална дефиниция за опита, а именно „започнатото
изпълнение на умишлено престъпление, при което изпълнителното деяние не е
довършено или, макар и да е довършено, не са настъпили предвидените в закона и
искани от дееца общественоопасни последици на това престъпление“. Категорично в
теорията и практиката е прието, че опит е възможен единствено когато се касае до
деяние, извършено при пряк умисъл, доколкото легалната дефиниция използва израза
„исканите от дееца последици“, а искането е волевият момент на прекия умисъл.
В настоящия случай съдът, съобразявайки всички доказателства
по делото, намира, че не се установява деецът да е действал при условията на
пряк умисъл, т.е. деецът да е съзнавал общественоопасния характер на деянието, да е предвиждал неговите
общественоопасни последици, а именно, че по този начин ще засегне обществените отношения, свързани с
митническия режим като съвкупност от правила, в рамките на които се гарантира
спазването на установения ред за внасянето, изнасянето и транзитирането на
стоки за, от и през територията на РБ и свързаната с това дейност на митническите
органи по митнически надзор и митнически контрол върху тях и да е искал настъпването на тези
последици. Напротив, установи се, че жалбоподателят е представил на митническите
органи намиращата се в него фактура, касаеща процесните стоки и в този смисъл
той категорично не е целял да пренесе през границата на страната стоките,
предмет на нарушението, без знанието и разрешението на митническите органи.
Нещо повече по делото дори не е установено жалбоподателят да е бил наясно, че
превозва процесните стоки, доколкото както и самият свидетел М. сочи честа
практика е шофьорите да не се допускат при товаренето на стоките. Ако въобще
може да се говори за виновно поведение от страна на дееца, то евентуално би
било извършено при условията на непредпазливост като форма на вината, което
обаче изключва възможността да е налице опит, доколкото същият е възможен само
при пряк умисъл. Същевременно
обаче нито
в ЗМ, нито в правилника за прилагането му, нито в Регламент № 952/2013 за създаване на митнически кодекс на общността е предвидено
задължение за водача, превозващ товара, да се запознава с точното му
съдържание, след като същият е надлежно пломбиран. В този смисъл, дори и да се касаеше за довършено от водача
противоправно деяние, то същото не би било виновно извършено и не би
съставлявало административно нарушение, което да е съставомерно за него.
На
последно място, съдът намира за нужно да отбележи, че не може да бъде споделено
и становището на АНО касателно приложението на чл. 28 ЗАНН. В случай че се приеме, че административно
нарушение все пак е налице и същото е извършено с пряк умисъл от страна на
дееца, доколкото се касае за опит, съдът намира, че е налице „маловажен случай“ на нарушение по смисъла на чл. 11 и чл. 28 ЗАНН, вр. чл. 93, т. 9 НК. В чл. 28 ЗАНН е предвидено, че в „маловажни случаи“ на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като
предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на
нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Легалната дефиниция
на понятието „маловажен случай“ се
съдържа в чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл.
11 ЗАНН се прилагат
субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл. 93, т. 9 НК, „маловажен
случай“ е този, при който извършеното деяние с
оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Действително извършеното нарушение е формално такова,
като законодателят не е предвидил настъпването на каквито и да е съставомерни
вреди от същото и за да го обяви
за наказуемо, е приел, че те накърняват установения ред на държавно управление
в значителна степен, което обосновава
нуждата от защита на конкретните обществени отношения в един по ранен етап. В настоящия случай деянието
безспорно се отличава с една по-ниска степен на обществена опасност, доколкото
процесните стоки не са били укрити, а за тях е бил представен и съответния
счетоводен документ- фактура, в която надлежно е била посочена стойността на
транспортираните бутилки вино, а също и тяхното количество. Съгласно даденото в Тълкувателно решение № 1 от
12.12.2007 г. на ОСНК, ВКС задължително тълкуване преценката по чл. 28 ЗАНН е
по законосъобразност и същата подлежи на съдебен контрол, като неприлагането на
посочената разпоредба е основание за отмяна на обжалваното наказателно
постановление поради издаването му в противоречие със закона. Доколкото
съдът намира преценката на АНО, че в случая не е приложима разпоредбата на чл.
28 ЗАНН, за неправилна, това също представлява самостоятелно основание за
отмяна на атакуваното наказателно постановление.
Съобразявайки,
че по делото не се установи по безспорен начин извършването на нарушението по
чл. 233, ал. 3, вр. ал. 1 ЗМ, наказателното постановление следва да бъде
отменено и в частта относно приложението на чл. 233, ал. 6 ЗМ. Както беше
изложено по-горе, по делото не е установено какъв е бил изпратеният с ЧМР от
22.06.2018 г. товар и дали сред посочените в алонжа колети не е процесният,
съдържащ 714 бутилки вино. Това води до извод за недоказаност на нарушението от
обективна страна, което е предпоставка за приложението на чл. 233, ла. 6 ЗМ,
дори когато извършителят е неизвестен (арг. чл. 233, ла. 7 ЗМ).
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. 1-во ЗАНН, вр. чл. 334, т. 1 и чл. 336 НПК, Районен съд- гр. Сливница
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 518/2018 от 13.12.2018 г., издадено
от Н.Б.Б.- заместник-началник на М.С.(понастоящем ТД „Ю.“), с което на Х.К.Д.,
ЕГН **********,***, на основание чл. 231, вр. чл. 233,
ал. 3, вр. ал. 1 и ал. 6 ЗМ и чл. 53 ЗАНН е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 14880,00
(четиринадесет хиляди осемстотин и осемдесет) лева за нарушение по чл. 233, ал.
3, вр. ал. 1 ЗМ, и на основание чл. 233, ал, 6 ЗМ са отнети в
полза на държавата стоките – предмет на нарушението, описани в наказателното
постановление - общо 714 бутилки вино.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – София област на
основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ: