решение № 260025
гр. Севлиево,
6 октомври 2020 г.
в името на народа
РАЙОНЕН
СЪД Севлиево в открито
заседА.е на 5 октомври 2020 година,
в състав:
Съдия: радосвета
станимирова
при секретаря ивелина цонева, като разгледа докладваното от съдия станимирова гр. д.
№ 330 по описа за 2020 г. на РС Севлиево, за да се произнесе взе предвид
следното:
Постъпила е искова молба от „РАЙФАЙЗЕНБАНК
/БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД, ЕИК 83158413 гр. София, представлявана от изпълнителния директор Ани А. и прокуриста М. П., с
пълномощник *** Л.Ч.Х., против Г. Й.П.,
ЕГН**********,***.
Процедурата по чл. 131 ГПК е изпълнена,
като в
законния едномесечен срок не е постъпил писмен отговор от
ответницата.
В ИСКОВАТА МОЛБА
СЕ ТВЪРДИ, че на 07.09.2018 г. между "Райфайзенбанк
(България)" ЕАД и кредитополучателя-ответник Г.Й.П. е сключен Договор за
потребителски кредит № 1808312408861 835 от 07.09.201 8г., по силата на който
банката отпуснала кредит в размер на 15 472.50 лева. В чл. 5.1. от Договора
"Райфайзенбанк (България)" ЕАД и кредитополучателя Г.Й.П. са
договорили, че срокът на действие на договора е 10.09.2025г. Съгласно чл.5.2 от Договора, кредитът следва
да бъде погасен: на 84 анюитетни месечни вноски, дължими на 10-то число на
съответния месец, считано от 10.10.201 8г. до 10.09.2025г., съгласно същата
договорна разпоредба, размерът на погасителната вноска за първите 12 месеца е
217.96 лева. "Райфайзенбанк (България)" ЕАД разполага с лиценз за
банкова дейност, поради което процесният договор за кредит е кредитна сделка.
Договорът за банков кредит е търговска сделка по смисъла на чл.286, ал.2 от ТЗ
във връзка с чл.1, ал.1, т.7 от ТЗ. По силата на сключения договор за
потребителски кредит, като частноправна последица от правното му действие -
между страните по делото е възникнало валидно кредитно правоотношение. Ищецът
изпълнил като кредитор задълженията си по процесния договор, включително задължението
да предостави за временно и възмездно ползване паричната сума. Кредитът е първо
усвоен на 07.09.2018 г. Редовно изискуеми са вземанията, представляващи вноски
по кредита и други акцесорни вземания, които са с настъпил падеж към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Задължението на
кредитополучателя да върне на банката сумата по кредита и да заплати
уговорената лихва в рамките на уговорените частични срокове и до изтичане на
крайния договорен срок е парично, носимо и срочно задължение с изрично
определен от страните срок, съгласно чл. 430, ал.1 от ТЗ. Извънсъдебна или
съдебна покана за плащане на падежиралите вземания не се изисква и няма нужда
от известяване, за да се постави длъжника в забава, тъй като денят на изпълнението
е точно определен като календарен ден - чл.84, ал.1, изречение първо от ЗЗД. На датите на падеж от 10.05.2019 г. до 10.11.2019 г.
кредитополучателят не заплатил дължимите месечни анюитетни вноски (включващи
главница и лихва) към банката в необходимия размер, което представлява случай
на неизпълнение на основание чл.8.1. от Договора за потребителски кредит.
Поради настъпване на случай на неизпълнение и във връзка с чл. 9.2. от Договора
за потребителски кредит във връзка с чл. 432 от Търговския закон, банката
надлежно упражнила потестативното си право да обяви (направи) изцяло и
предсрочно изискуем целия ползван кредит (всички дължими от кредитополучателя
на банката суми във връзка с кредита), преди подаване на заявлението. До
задължените лица са изпратени писма за обявяване на случай на неизпълнение и
предсрочна изискуемост на усвоения и непогасен остатък от кредита по Договор за
потребителски кредит. На 28.11.2019г.
на кредитополучателя е обявена предсрочната изискуемост на вземането по
Договора за потребителски кредит с писмо с изх.номер ИЗХ-001-84601 от
24.10.2019г. Волеизявлението на банката, обективирано в изпратеното писмо, е
редовно връчено на адресата, поради което последното е породило целените правни
последици. Завършен е фактическият състав на обявяване на предсрочната
изискуемост. На 28.11.2019г. е осчетоводена предсрочна изискуемост на
вземанията на банката по Договор за потребителски кредит. Правните последици на
предсрочната изискуемост включват отговорност за пълно и точно изпълнение на задължението,
каквото съществува и в какъвто вид се дължи при настъпване на срока (уговорения
падеж)- главница, възнаградителна лихва, неустойка и комисиона за
управление. В чл.4 от Договора за
потребителски кредит страните са уговорили размера на възнаградителна, наречена
редовна лихва. В чл.4.1. от същият договор за първите 12 месеца, считано от
датата на усвояване на кредита кредитополучателят заплаща на банката фиксирана
годишна лихва в размер на 4.90%. След изтичане на този срок кредитополучателят
заплаща на банката годишна лихва в размер на променлив референтен лихвен
процент и надбавка в размер на 5.070 пункта надбавка годишна, която се
начислява върху усвоената и непогасена главница. (чл.4.2 от Договора за
потребителски кредит). Съгласно чл.430,
ал.2 от ТЗ, уговорената лихва представлява възнаграждение за ползването на
предоставения кредит (граждански плод). При забава в заплащането на дължими
вноски по кредита е дължима неустойка- наказателна лихва, към лихвата в размер
на 10 /десет/ пункта годишно върху забавената сума /вноска или част от вноска
/, считано от деня на забавата до окончателното им погасяване/ чл. 4.5. от
Договора. Виновното неизпълнение на договорно задължение от страна на длъжника
породило договорната му отговорност, която представлява вторично санкционно
едностранно правоотношение между кредитора и длъжника. Поради липса на изпълнение ищецът счита, че в
негова полза са възникнали вземанията, посочени в петитума на исковата молба. Банкатата предприела действия за
принудителното събиране на вземанията си, подавайки в съда заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника. След
проведено заповедно производство по ч.гр.д. № 1429/2019г. по описа на Районен
съд Севлиево в полза на ищеца-кредитор е издадена Заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. С
настоящата искова молба банката-ищец претендира установяване на вземанията си в
размера, в който съществуват към момента на приключване на съдебното дирене в
исковия процес, ведно с дължимата законна лихва върху главницата.
ИСКА ДА СЕ ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО съществуването и
изискуемостта на вземанията му спрямо ответницата, произтичащи от Договор за
потребителски кредит № 1808312408861835 от 07.09.2018г., съгласно издадената
Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. 1429/2019г., Районен съд
Севлиево, а именно:
·
Редовно
падежирали ГЛАВНИЦИ, в размер на 1 093.89 лева за периода от 15.08.2016
г. до 15.10.2017 г.;
·
Предсрочно
изискуема ГЛАВНИЦА в размер на 12 136.28 лева;
·
Изискуема
РЕДОВНА ЛИХВА в размер на 1 490.98 лева, начислена за периода от 15.08.2016 г. до
29.10.2017 г. включително;
·
Изискуема
НАКАЗАТЕЛНА ЛИХВА в размер на 288.06 лева, начислена за периода от 15.08.2016 г. до
21.11.2017 г. включително;
·
Законна
лихва за забава за периода от 22.11.2017 г. до изплащане на вземането.
При
условията на евентуалност, в случай, че установителният иск по чл. 422,
във връзка с чл. 415 от ГПК бъде отхвърлен частично като неоснователен, поради
липса на предсрочна изискуемост на кредита, ищецът моли съда ДА
ОСЪДИ ответницата да му заплати следните суми, представляващи изискуеми
вземания по Договор за потребителски кредит № 1808312408861835 от 07.09.201
8г., а именно:
·
Предсрочно
изискуема главница в размер на 12 136.28 лева;
·
Изискуема
редовна лихва в размер на 1 490.98 лева, начислена за периода от 15.08.2016 г.
до 29.10.2017 г. включително;
·
Изискуема
наказателна лихва в размер на 288.06 лева, начислена за периода от 15.08.2016
г. до 21.11.2017 г.
·
включително,
като претендира законната лихва за забава върху всяко отделно претендирано
вземане, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното му
изплащане.
Твърди,
че настоящата искова молба служи като ПОКАНА за изпълнение, от който момент
длъжника изпада в забава. Исковата молба има характер на уведомление
до длъжника за настъпването на предсрочната изискуемост на вземанията за
главница. Процесните ни вземания претендирани с настоящия иск стават
предсрочно изискуеми в хода на спорното исково производство в момента на
връчване на ответника на настоящата искова молба, ако връчването е преди датата
10.09.2025 г., когато е крайният падеж. Съдът следва да зачете този юридически
факт, наред с всички факти, имащи значение за спорното право, настъпили до приключването
на съдебното дирене в настоящата инстанция (чл. 235, ал. 3 от ГПК във връзка с
тълкуването на т.9 от TP № 4/2013 на ОСГТК на ВКС ). Когато с предявяване на
иск се целят определени правни последици, настъпването на които е обусловено от
предхождащо го едностранно волеизявление на ищеца, следва да се счете, че с
отправянето на искането до съда е упражнено и разпореденото от закона
потестативно право на неговия носител. Ищецът претендира и направените в
исковото и заповедното производство разноски.
Правна
квалификация: С оглед изложените
твърдения в исковата молба, предявеният
главен иск за установяване на вземане за главница, произтичащо от
неизпълнено задължение по договор за банков кредит, е с правно основание чл. 422 във
вр. с чл. 415 във вр. с чл. 124 ал. 1 ГПК във вр. с чл.430 ал. 1 и чл. 432 от ТЗ във вр. с чл. 79, ал.1 и чл. 86 от ЗЗД. Предявеният главен
иск за установяване на вземане за редовна /възнаградителна/ лихва по същия
договор е с правно основание чл. 422 във
вр. с чл. 415 във вр. с чл. 124 ал. 1 ГПК
във вр. с чл. 430 ал. 2 и чл. 432 от ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД. Предявеният главен иск за
установяване на вземания за наказателна лихва /неустойка/ е с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 във вр. с чл. 124 ал. 1 ГПК във вр. с чл. 430 ал. 2 и чл. 432 от ТЗ във вр. с чл. 92 от ЗЗД.
Предявеният евентуален осъдителен иск за главница,
произтичащо от неизпълнено задължение по договор за банков кредит, е с правно основание чл. 430 ал. 1 и чл. 432 от ТЗ във вр. с чл. 79, ал.1 и чл. 86 от ЗЗД. Предявеният
евентуален осъдителен иск за вземане за редовна /възнаградителна/ лихва по
същия договор е с правно основание чл. 430 ал. 2 и
чл. 432 от ТЗ
вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД. Предявеният евентуален осъдителен иск за вземания
за наказателна лихва /неустойка/ е с правно основание чл.
430 ал. 2 и чл. 432 от ТЗ във вр. с чл.
92 и чл. 86 от ЗЗД.
Няма права и обстоятелства, които се
признават, на осн. чл. 146 ал. 1 т. 3 ГПК.
На осн. чл. 146 ал. 1
т. 4
ГПК съдът уведомява страните, че
всички обстоятелства се нуждаят от доказване.
На осн. чл.146 ал. 1
т. 5 ГПК
съдът разпределя между страните доказателствената
тежест за подлежащите на доказване факти, както следва:
Ищецът следва да докаже от какво произхождат вземанията му, като
доказването следва да се отнася до сумите, посочени в заповедта за изпълнение,
издадена по ч.гр.д.№ 1429/2019 г. по описа на РС - Севлиево, по което ищецът е
заявител, а ответницата – длъжник. И тъй като твърденията в исковата молба
касаят сключен договор между страните, както по установителните, така и по
осъдителните искове, ищцовото дружество
следва да установи при условията на пълно и главно доказване,
·
факта на съществуване на валидна облигационна
връзка между него и ответницата с характер на договор за банков кредит,
·
усвояването на кредита от страна на
кредитополучателя,
·
факта на осъществяване на всички предпоставки
по договора за отнасяне на кредита в предсрочна изискуемост, както и
·
размера на претендираните вземания по отделни пера.
Тъй
като ищецът твърди отрицателен факт – че не са му изплатени конкретни суми, ответницата носи доказателствената тежест
да установи, че е извършил частично или пълно изплащане, като представи за това
документи, имащи характер на годно доказателствено средство по ГПК. Тя носи
тежестта и по установяване на останалите свои възражения относно наличието на
правопрепятстващи, правоизключващи или правоунищожаващи факти по претенцията на
ищеца, ако има такива.
От събраните по делото доказателства и изготвеното въз основа на тях и
допълнителни справки заключение
на вещото лице Д.К., се установява
следното:
Между "Райфайзенбанк
(България)" ЕАД и кредитополучателя-ответник Г.Й.П. е сключен Договор за
потребителски кредит № 1808312408861835 от 07.09.2018г., по силата на
който банката отпуснала кредит в размер на 15 472.50 лева.
В чл. 5.1. от Договора
"Райфайзенбанк (България)" ЕАД и кредитополучателя Г.Й.П. са
договорили, че срокът на действие на договора е 10.09.2025г.
Съгласно чл. 5.2 от Договора,
кредитът следва да бъде погасен: на 84 анюитетни месечни вноски, дължими на
10-то число на съответния месец, считано от 10.10.2018 г. до 10.09.2025 г.,
съгласно същата договорна разпоредба, размерът на погасителната вноска за първите
12 месеца е 217.96 лева.
На 07.09.2018г. е преведена сумата 15472,00 лева.
На същата дата има операция за 472,00 лева (не е
записано за какво е сумата) и още 90,00 лева за изплащане на еднократната
такса.
На 10.09.2018г. има превод на 60,00 лева за
застраховка по кредита.
На 10.09.2018г. ответницата изтегля сумата от
14553,00 лева.
В банковата сметка на ответницата остава като
салдо сумата - 296,00 лева.
Размерът на постъпилите суми от ответницата в
банковата сметка за покриване на задължения по кредита е в размер на 3702,21
лева.
Общият размер на покритите задължения е 3998,21 лв. ( 3702,21 + 296,00 ) лв.
Няма просрочени задължения по горепосочения договор
за кредит към дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - 13.12.2019г.
Няма
просрочени задължения преди 24.10.2019г.- датата на
обявяване предсрочната изискуемост.
В съдебно заседание вещото лице обяснява, че на
последна страница от заключението, там където е записано „Законна лихва за
забава по вноски с настъпил падеж от дата на падежа 21.09.2020 г. е 27,91лв., това е пропуснала да запише. Пет
писма изпратила на ищеца чрез Л.Х.- *** за справка, от която да се вижда
размерът на плащанията по суми и дати, а това което представя е справката,
която й изпратили след последното писмо
– това е извлечение от банковата сметка.
В първите редове се вижда, на първия ред е усвояване на кредита,
сума 15472,50 лв., където пише – основание „Заем“, това е усвояването.
Следващия ред е 472,50лв. – касова операция, това предполагам, че е покриване
на друг кредит, погашение изцяло- ответницата има стар кредит и с 472,50 лв. се
покрива стария кредит и за това е тази операция, но това предполага, защото в
основание не пише нещо. Не й превеждат 15000лв., а й превеждат 15472,50лв., за
да може главницата да й остане 15 000 лв.,
а тя изплаща 15472,50лв. Чистия размер на кредита 15 000лв. , на 07.09 е
изплатена такса кредит 90 лв., ръчна операция. След това има левов превод и
петия ред е 14 553 лв., което е касова операция –ответницата е изтеглила
сумата, каквото е останало от заема. След това следва един лев такса.
Следващият ред е 296лв. - остават в банковата й сметка. По банковата сметка са внесени 3702,21лв., за да покрие погасителни вноски по
кредита. Към тези 3702,21лв. се прибавят 296 лв., които са на салдо на 10 септември и
общата сума на погашенията е 3998,21лв., които е извършила ответницата. Погасителният план е спазван, като обаче е
начислявана и наказателна лихва за забава. Имаме вноски до 10.03.2020 г.- има вноски,
които съответстват на погасителния план и обявяването на предсрочна изискуемост
не е в този период, няма основание за предсрочна изискуемост, така както е
претендирано по исковата молба.
Към момента на връчване на ИМ ответницата– 07.07.2020 г.
има неизпълнение на три пълни вноски.
·
На 10 март 2020 частично главница се дължи 65,58лв.,
·
Към 10.04 дължи – 165,27 лв.,
·
към 10.05 – 165,98лв. и
·
към 10.06 - 166,70лв.
Ако се приеме, че има предсрочно обявена изискуемост на
07.07.2020 г., размерът на задълженията
на ответницата /от вноска № 18, дължима на 10.03.2020 г. до 10.09.2025 г. –
до вноска № 84/, е следният
- 13413,85лв. – главница;
- 1914,05лв. – договорна лихва и
- 326,70лв. – такса.
Това са колони 13,14 и 15, на стр. 5 и това е таблица № 1.
Видно
от гореизложеното ищцовата банка счита,
че може да обяви предсрочна изискуемост
на целия кредит на 24-10-2019 г. Изпраща писмо на ответницата за това, което не й е
връчено, а е върнато като непотърсено- листове от 28 до 32 от делото.
Без
да е настъпила предсрочна изискуемост
съобразно договора за кредит, тъй като няма неизпълнение по дестващия
погасителн план чак до 10 март 2020 г., а и няма надлежно обявяване на
предсрочна изискуемост, банката ищец завежда заповедно производство, по което
по правилата на чл. 415 и 422 от ГПК е образувано настоящото исково производство.
Доказва
се съществуване на валидна облигационна връзка между страните с характер на договор за банков кредит,
усвояването на кредита от страна на кредитополучателя, но не се доказа осъществяване
на всички предпоставки по договора за отнасяне на кредита в предсрочна
изискуемост, както и размера на претендираните вземания по отделни основания.
Поради
това установителния иск следва да се отхвърли като недоказан.
При това следва да се разгледа евентуалния осъдителен иск.
В хипотезата на ОСЪДИТЕЛЕН ИСК за заплащане на суми по договор за кредит, В
ИСКОВАТА МОЛБА ПО КОЙТО Е ОБЕКТИВИРАНО ИЗЯВЛЕНИЕ на банката- ищец, че упражнява правото си да направи целия дълг
по кредита предсрочно изискуем, поради осъществяване на предвидените в
договора или закона предпоставки, връчването на особения представител
представлява надлежно уведомяване на длъжника-ответник. /Решение №198/18-1-2019
г. по т. д. № 193 по описа за 2018 г. на ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република
България, Търговска колегия, Първо отделение, докладчик К.Г./.
Съгласно изричното записване в
исковата молба, по която е образувано
настоящото дело, същата има характер
на уведомление
до длъжника за настъпването на предсрочната изискуемост и тя е връчена на ответницата
на 7-7-2020 г..
Съгласно Решение №198/18-1-2019 г. по
т. д. № 193 по описа за 2018 г. на ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република
България, Търговска колегия, Първо отделение, докладчик К.Г.с т.18 от ТР №
4/18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС са дадени разяснения,
че предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за
разлика от общия принцип в чл. 20а,
ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при
наличието на две предпоставки:
1.
обективният
факт на неплащането и
2.
упражненото
от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Обявяването на предсрочната
изискуемост по смисъла на чл. 60,
ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или
непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за
вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били
изискуеми.
Предсрочната изискуемост има действие
от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към
този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.
В случая исковата молба е получена от
ответницата на 7-7-2020 г.- лист 46 от
делото.
След
погасяването на 18-а вноска съобразно погасителния план ответницата не извършва
нови погашения по кредита и е в забава от 10 март 2020 г., видно от
заключението на вещото лице.
Съдът намира, че са налице
предпоставките процесния договор за кредит да се счита предсрочно изискуем към
7-7-2020 г., тъй като е налице неизпълнение от страна длъжника и същия е
надлежно уведомен.
Но видно
от чл. 6 от ЗАКОН ЗА МЕРКИТЕ И
ДЕЙСТВИЯТА ПО ВРЕМЕ НА ИЗВЪНРЕДНОТО ПОЛОЖЕНИЕ, ОБЯВЕНО С РЕШЕНИЕ НА НАРОДНОТО
СЪБРА.Е ОТ 13 МАРТ 2020 Г. И ЗА ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА ПОСЛЕДИЦИТЕ (ЗАГЛ. ДОП. - ДВ,
БР. 44 ОТ 2020 Г., В СИЛА ОТ 14.05.2020 Г.), В сила от 13.03.2020 г., Обн. ДВ.
бр.28 от 24 Март 2020г., изм. и доп. ДВ. бр.34 от 9 Април 2020г., доп. ДВ.
бр.38 от 24 Април 2020г., изм. и доп. ДВ. бр.44 от 13 Май 2020г., доп. ДВ.
бр.55 от 19 Юни 2020г., изм. ДВ. бр.60 от 7 Юли 2020г., изм. и доп. ДВ. бр.64
от 18 Юли 2020г., изм. ДВ. бр.71 от 11 Август 2020г.- Чл. 6. (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2020 г., в
сила от 09.04.2020 г., изм. - ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) - До
два месеца след отмяната на извънредното положение при забава за плащане на
задължения на частноправни субекти, длъжници по договори за кредит и други
форми на финансиране, предоставени от финансови институции по чл. 3 от Закона
за кредитните институции, с изключение на дъщерните дружества на банките,
включително когато вземанията са придобити от банки, финансови институции или
трети лица, не се начисляват лихви за забава и неустойки, задължението не може да бъде обявено за предсрочно изискуемо и
договорът не може да бъде развален поради неизпълнение.
Очевидно
е в случая, че поради действието на горецитирания закон, с връчването на
исковата молба на 7-7-2020 г. /преди
изтичане на 2 месеца от отмяната на извънредното положение на 14-5-2020 г./ задълженията по процесния договор за
кредит не могат да бъдат обявени за
предсрочно изискуеми
Съобразно
гореизложеното Ответната страна не може да бъде осъдена да
заплати ПОИСКАНОТО от ищеца като
дължимо след необявена предсрочна изискуемост.
Евентуалният осъдителен иск следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
разноски- Ищецът е поискал да му се присъдят разноски, като
в срока по чл. 80 от ГПК е представил
списък с претенциите си, но Разноски по заповедното и исковото производство не следва да се присъждат,
поради отхвърляне на установителния и осъдителен искове.
Водим от
горното съдът
Реши
:
отхвърля ИСКА на „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД, ЕИК 83158413 гр. София, представлявана от изпълнителния директор А. А. и прокуриста М. П., с пълномощник *** Л.Ч.Х., ПРОТИВ Г. Й.П., ЕГН**********,***; ДА СЕ ПРИЗНАЕ
ЗА УСТАНОВЕНО, че Г. Й.П., ЕГН**********; ДЪЛЖИ:
·
Редовно
падежирали ГЛАВНИЦИ, в размер на 1 093.89 лева за периода от 15.08.2016
г. до 15.10.2017 г.;
·
Предсрочно
изискуема ГЛАВНИЦА в размер на 12 136.28 лева;
·
Изискуема
РЕДОВНА ЛИХВА в размер на 1 490.98 лева, начислена за периода от 15.08.2016 г. до
29.10.2017 г. включително;
·
Изискуема
НАКАЗАТЕЛНА ЛИХВА в размер на 288.06 лева, начислена за периода от 15.08.2016 г. до
21.11.2017 г. включително;
·
Законна
лихва за забава за периода от 22.11.2017 г. до изплащане на вземането.
за
което е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК- № 804/13-12-2019
г. по ч. гр. д. № 1429/2019 г., на РС Севлиево, на основание чл.
422 от ГПК, КАТО НЕДОКАЗАН.
отхвърля ИСКА на „РАЙФАЙЗЕНБАНК
/БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД, ЕИК 83158413 гр. София, представлявана от изпълнителния директор А. А. и прокуриста М. П., с
пълномощник *** Л.Ч.Х., да се осъди Г. Й.П., ЕГН**********,***; да
заплати: Предсрочно изискуема ГЛАВНИЦА
в размер на 12 136.28 лева;
Изискуема редовна ЛИХВА в размер на 1 490.98 лева, начислена за
периода от 15.08.2016 г. до 29.10.2017 г. включително; Изискуема
наказателна ЛИХВА в размер на 288.06 лева, начислена за
периода от 15.08.2016 г. до 21.11.2017 г., включително, като претендира
законната лихва за забава върху всяко отделно претендирано вземане, считано от
датата на завеждане на исковата молба до окончателното му изплащане, като неоснователен и недоказан.
Решението подлежи на обжалване
пред ГОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ
: