Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 21.01.2019 г.
СГС, VI-4
състав, в
открито съдебно заседание на седми декември две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА
ЧОМПАЛОВ
При участието
на секретар Диляна Цветкова, като разгледа докладваното от съдия Чомпалов
т.дело № 140/18 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
СГС е сезиран с искова молба от „Л.К.“ АД,
с която в качЕ.вото на
акционер в „Е.“ АД е предявен срещу „Е.“ АД иск с правно основание чл.71 ТЗ.
Твърди се от ищеца, че е акционер, а на 12.12.2016 г.
е прието от Съвета на директорите
решение, което е в нарушение
на закона – чл.238 ал.4 ТЗ, както и в противоречие с клаузата на чл.37 Устава.
Изложени са съображения относно наличието на свързаност между члена на органа –
Я.Т.Д., който е бил в конфликт на интереси при приемане на решението на СД,
поради което неговият глас не следва да се брои, а това води до нарушаване на
изискването за кворум, поради което е незаконосъобразно. Фактическото основание
на иска се опира на твърдението за опорочаване при гласуването на членовете на
СД, защото гласът на Я.Т.Д. не следва да се брои, което води до нарушение на изискването за кворум.
Участието на Д.при вземане на решението
е в разрез със закона – чл.238 ал.4 ТЗ, и в
нарушения на Устава – чл.37, защото членът на управителния орган Я.Т.Д.
не е имал право да гласува, а това рефлектира на кворума. Наведени са и
твърдения, че решението е следвало да се приеме с единодушие от членовете на
СД, но това не е налице, защото единият от членовете на СД, който е
представител на ищеца, е гласувал „против“. Изложени са съображения, че са
нарушени имущЕ.вени права на акционера, защото се
накърнява правото на дивидент и на ликвидационна квота, както и правото на
информация. С уточнителна молба от 11.06.2018 г.
ищецът е уточнил, че иска отмяна решението на СД поради нарушенията, изложени в
основната искова молба.
Ответникът е представил писмен отговор, с
който оспорва иска с възражението, че е прието решение в интерес на дружЕ.вото. Освен това са
изложени твърдения за липса на свързаност на члена на Съвета на директорите Я.Д..
Ищецът е представил допълнителна искова
молба, в която поддържа доводите за незаконосъобразност на решението поради
нарушаване на чл.238 ал.2 и ал.3 ТЗ.
Поддържа, че е нарушено правото на дивидент и на ликвидационен дял. Излагат се
доводи, че е нарушено правото на акционера да участва в управлението на
акционерното дружЕ.во и при
приемане на решения от СД.
Ответникът е представил допълнителен
писмен отговор, с който поддържа оспорванията в
писмения отговор с довода, че е прието решение да се направил предложение, а не
за разпореждане с активи на дружЕ.вото,
както и че съветът на директорите разполага с компетентност по въпроса, по
който е прието решение.
Представен е Устав на „Е.“ АД.
Представен е договор за покупко-продажба на
акции от 05.10.2007 г., от който се установява, че „В.“ ЛЛС е продал на „Л.К.“
АД 50 000 бр.акции от капитала на „Е.“ АД.
Представено
е временно удостоверение от 25.10.2007 г., в което се сочи, че „Л.К.“ АД е собственик на 50 000
бр.акции от капитала на „Е.“ АД.
Представен е договор за заем от 29.06.2012 г.,
от който се установява, че В.С.е предоставил на „И.Б.“ ЕООД заем в размер на
1 900 000 ЕВРО, а „Е.“ АД е поел задължението да отговаря за връщане
на заема като солидарен длъжник със заемополучателя „И.Б.“
ЕООД.
Представен е нот.акт
за учредяване на договорна ипотека N 68, том I, дело N 62/2012 г.,
от който се установява, че за обезпечение на вземанията по договора за заем от
29.06.2012 г. „Е.“ АД е учредил в полза на кредитора В.С.ипотека върху имоти, находящи се в сграда – „Бизнес Център Е.“.
Представен е договор за цесия от 10.01.2010
г., с който „I. C.” e прехвърлил в полза на „И.Б.“
ЕООД вземания в размер на 11 807 772 ЕВРО срещу „Е.“ АД, произтичащи
от договори за заем.
Представено е споразумение от 01.02.2013
г., с който „И.Б.“ ЕООД и „Е.“ АД са се съгласили, че по договор за цесия от
10.01.2010 г. „Е.“ АД има задължения към „И.Б.“ ЕООД в размер на 7 445 448,33 ЕВРО.
Представен е Протокол от заседание на Съвета
на директорите на „Е.“ АД от 17.12.2014 г., с който е прието решение да се предостави
допълнително обезпечение по договор за заем, сключен на 29.06.2012 г. между В.С.и
„И.Б.“ ЕООД чрез залог върху вземанията на „Е.“ АД към трети лица, произтичащи
от ползването на помещения в сграда –„ Бизнес Център Е.“, както и чрез
подписване на анекс N 2, с който „Е.“ АД да встъпи като солидарен длъжник на В.С..
Представен е Протокол от заседание на Съвета
на директорите на „Е.“ АД от 12.12.2016 г., с който е
прието решение да се изпрати предложение до „И.Б.“ ЕООД за погасяване
задълженията на „Е.“ АД чрез прехвърляне на 83 620 дяла по 100 лв. всеки
от капитала на „ВЕ. ****“ ООД; прехвърляне на притежаваните от „Е.“ АД акции от
капитала на „К.Л.“ АД, както и чрез прехвърляне на притежаваните дялове от
капитала на „Г.Л.“ ООД. Членовете на СД, гласували „за“, са Я.Д. и Т.Д., а И.С.е
гласувал „против“.
Представено е удостоверение за раждане от ***
***, от което се установява, че Я.Д. е баща на В.Д..
Представен е Протокол от заседание на
Съвета на директорите на „Е.“ АД от 20.12.2016 г., с който е прието решение „Е.“
АД да прехвърли в полза на „И.Б.“ ЕООД чрез джиро притежаваните
от капитала на „ВЕ. ****“ ЕООД 62 715 дяла по 100 лв., както и
притежаваните от капитала на „К.Л.“ АД 29 999 акции, със стойността на
които прехвърляни активи от 6 344 000 лв. да се прихване вземането на
„И.Б.“ ЕООД по споразумение от
01.02.2013 г.
Представен Протокол от заседание на Съвета
на директорите на „Е.“ АД от 03.05.2017 г., с който е прието решение „Е.“ АД да
прехвърли в полза на „И.Б.“ ЕООД притежаваните от капитала на „ВЕ. ****“ ЕООД 20 905
дяла по 100 лв. – на обща стойност 2090 500 лв., със стойността на които
прехвърляни активи да се прихване вземането на „И.Б.“ ЕООД по споразумение от
01.02.2013 г.
Представен е договор за кредит от 16.01.2007
г., от който се установява, че „В.“ ЛЛС е предоставил на „Е.“ АД заем в размер
на 6 767 000 ЕВРО.
Представен е договор за кредит от
16.04.2007 г., от който се установява, че „В.“ ЛЛС е предоставил на „Е.“ АД
заем в размер на 2 100 000
ЕВРО.
Представен е договор за кредит от
27.04.2007 г., от който се установява, че „В.“ ЛЛС е предоставил на „Е.“ АД
заем в размер на 915 000 ЕВРО.
Представен е договор за кредит от 12.11.2007
г., от който се установява, че „В.“ ЛЛС е предоставил на „Е.“ АД заем в размер
на 2 833 000 ЕВРО.
Представен е договор за кредит от
30.01.2008 г., от който се установява, че „В.“ ЛЛС е предоставил на „Е.“ АД
заем в размер на 208 000 ЕВРО.
Установява се от заключението на ССЕ, че по договори за кредит от
16.01.2007 г., 16.04.2007 г., 27.04.2007 г., 12.11.2007 г., 30.01.2008 г.
сумата от общо 12 823 000 ЕВРО е постъпила по банковата сметка на „Е.“
АД, открита в „ПИБ“ АД.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на спора пред първоинстанционния съд е иск с правно основание чл.71 ТЗ.
От страна на ответното акционерно дружество не се оспорва фактът, че ищецът притежава акции от неговия капитал. Този факт се установява и от договор за покупко- продажба на акции от 05.10.2007 г., временно удостоверение от 25.10.2007 г., както и от приложените към писмения отговор списъци на акционерите и извлечение от книгата на акционерите към 30.06.2009 г., в които ищецът се сочи за собственик на 50 000 бр.акции, представляващи 50 % от капитала на ответника. Няма данни, а и не се твърди, към приемане на процесното решение на СД от 12.12.2016 г. ищецът да е прехвърлил правата върху притежаваните от него акции от капитала на ответника. Ето защо съдът намира за категорично установено, че ищецът е имал качеството на акционер в ответното дружество към момента на приемане на атакуваното решение на СД. Следователно ищецът в качество на акционер е активно легитимиран да води иска по чл.71 ТЗ срещу решението на управителния орган на дружеството, което по твърдения засяга членствените му права – на дивидент, ликвидационна квота, на информация и на участие в управлението на акционерното дружество.
С определение на съда от 20.06.2018 г. /влязло в сила/ е прекратено производството по установителния иск за признаване нищожността на решението на СД от 12.12.2016 г. поради нарушение на чл.236 ал.2 и ал.3 ТЗ. Производството е висящо само по иска с правно основание чл.71 ТЗ за отмяна решението на СД поради незаконосъобразност, произтичаща от нарушение на чл.238 ал.4 ТЗ и на чл.37 от Устава, петитумът на който е уточнен с молбата от 11.06.2018 г.
Фактическото
основание на иска за отмяна по чл.71 ТЗ се опира на твърдението за нарушение на
изискването за кворум, защото в основната искова молба са изложени
твърдения, че в гласуването на заседанието на СД е участвало лице, което няма
такова право, а това рефлектира на изискванията за кворум. Това фактическо
основание на иска сочи, че решението на СД /по твърдения/ е незаконосъобразно,
но незаконосъобразните решения на органите на дружеството не са нищожни, a защитата на членовете на дружеството се
осъществява с конститутивен иск за отмяна /т.1 и т.2
на ТР № 1/06.12.2002 г. на
ОСТК на ВКС/.
Важно
е да се отбележи, че още в основната искова молба са били повдигнати твърденията
за нарушение на изискването за кворум, произтичащо от участието на един от
членовете на СД при гласуването. В този смисъл съдът приема, че уточненият с
молбата от 11.06.2018 г. петитум – искане за отмяна
се основава и съответства на надлежно въведените в обстоятелствената част на
исковата молба фактически твърдения, сочещи на незаконосъобразност на решението
на СД поради нарушено изискване за кворум. С молбата от 11.06.2018 г. не е
заявен нов иск, а е отстранено противоречието между фактическите твърдения, обуславащи
незаконосъобразност на решението на СД поради нарушено изискване за кворум, и първоначално заявения петитум за нищожност.
Когато е предявен конститутивен иск по чл.71 ТЗ за отмяна на незаконосъобразно решение на орган на дружеството, правният интерес на акционера да води иска е презумптивен /решение № 212 от 14.02.2017 г. по т.д. № 2528/**** г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, решение № 50 от 16.06.2014 г. по т.д. № 1087/2012 г., Т. К., І Т. О. н ВКС/. Наличието обаче на реално нарушаване на членствените права на акционера от атакуваното решение на СД или реалната възможност за тяхното нарушаване е факт, който има значение за основателността на иска.
От
представения по делото Протокол от
заседание на Съвета на директорите на „Е.“ АД от 12.12.2016
г. се установява, че по точка втора от дневния ред е прието решение да се „изпрати
предложение“ до „И.Б.“ ЕООД за погасяване задълженията на „Е.“ АД чрез
прехвърляне на 83 620 дяла от капитала на „В.****“ ООД; чрез прехвърляне
на притежаваните акции от капитала на „К.Л.“ АД, както и чрез прехвърляне на притежаваните
дружествени дялове от капитала на „Г.Л.“ ООД.
Според съда процесното решение на СД като
орган на акционерното дружество не поражда преки или косвени правни последици
върху правната сфера на ищеца в качеството му на акционер. Това решение не
рефлектира по никакъв начин върху членственото
правоотношение и върху обема и съдържанието на отделните членствени
права на ищеца, които той притежава в качеството на акционер в „Е.“ АД.
Членствените права на ищеца, произтичащи от качеството му
на акционер, нито са отречени, нито са нарушени, респ. ограничени, в резултат
на решението на СД. И след приемане на атакуваното решение от 12.12.2016 г. ищецът разполага с всички възможности да
упражнява в пълен обем своите членствени права на акционер,
включително правото на дивидент и на ликвидационна квота.
Акционерът няма право на информация за
дейността на управителния орган и право на участие в управлението на
акционерното дружество, защото такива права излизат извън обхвата на чл.181 ТЗ
и чл.224 ТЗ.
Основните доводи на ищеца се основават на
твърдението, че решението на СД от 12.12.2016 г. води
до увреждане имуществената сфера на акционерното дружество, чието имущество се
намалява – „източване на дружеството“ чрез разпоредителни сделки с неговото имущество
в полза на свързани лица, а това рефлектира върху правото на ищеца на дивидент,
респ. на ликвидационна квота. Съдът не споделя тези доводи на ищеца, защото правото на акционера да получи дивидент
възниква в резултат на сложния фактическия състав, визиран в хипотезата на чл. 247а, вр. с чл.221, т.7 ТЗ, но
атакуваното решение на СД няма никаква връзка дори и само с един от елементите на посочения по-горе
сложен фактически състав. Доколкото не е прието решение за прекратяване на
акционерното дружество и няма данни за предстоящо такова прекратяване, въпросът
за нарушение на правото на ликвидационен дял не може да се поставя.
Тезата
на ищеца се опира на твърденията, че чрез решението за сключване на неизгодни
разпоредителни сделки се влошава финансовото състояние на акционерното
дружество, т.е по косвен начин се засяга правото му да получи дивидент. В
действителност получаването от акционера на дивидент е в зависимост от
положителен финансов резултат и постигането на печалба от акционерното
дружество, но съдът приема, че решение на управителен орган на дружеството за
сключване /по твърдения/ на икономически необосновани, нецелесъобразни и
неизгодни за дружеството правни сделки, не е в състояние да засегне членствените права на отделния акционер, защото тези членствени права, включително и правото на дивидент, не са
нито отречени, нито ограничени или нарушени.
Не
може да се приеме, че са нарушени неимущественото право на ищеца да участва в
дейността на управителния орган и правото му на информация, защото спрямо СД
акционерът няма такива правомощия. Нормата на чл.181 ТЗ не предвижда право на
акционера да участва в състава на управителния орган, както и право да
контролира неговата дейност, а правото на акционера на „сведение“ се ограничава
до писмените материали,
свързани с дневния ред на общото
събрание – чл.224 ТЗ, но не и до заседанията на СД.
Решението
на СД за започване на преговори, а и за сключване с трето лице на определена
разпоредителна сделка, не поражда действие спрямо отделните акционери и не
рефлектира върху членственото правоотношение между
отделния акционер и акционерното дружество. Неизгодните за акционерното
дружество правни сделки, които влошават неговото финансово състояние, увреждат
самото акционерно дружество, но не засягат членствените
права на отделния акционер. Именно за това чрез „деривативния“
иск по чл.240а ТЗ акционерът защитава не свои нарушени членствени
права, а правата на самото акционерно дружество.
Съдът приема,
че решението от 12.12.2016 г. на управителния
орган на акционерното дружество за започване на преговори, не засяга правата на
ищеца в качеството му на акционер, поради което предявеният от него иск по
чл.71 ТЗ за отмяна на това решение е неоснователен.
За пълнота на изложението следва се отбележи,
че процесното решение на СД не е за извършване на
разпоредителна сделка с имущество на дружеството, а е „да
се изпрати предложение до „И.Б.“ ЕООД за погасяване на част от задължението си чрез
прехвърляне на активи“. По същество е
прието от управителния орган на дружеството решение да се започнат преговори с „И.Б.“
ЕООД чрез отправяне на предложение, но не и да се извърши разпореждане с активи
на акционерното дружество чрез сключване на конкретна сделка. Представеният
Протокол от заседание на Съвета на директорите на „Е.“ АД от 12.12.2016 г. не обективира прието решение
за сключване между акционерното дружество и „И.Б.“ ЕООД на договор по чл.65
ал.2 ЗЗД, с който срещу прехвърляне на собственост върху акции и дружествени
дялове да се погасява дълг към приобретателя на
активите - „И.Б.“ ЕООД.
Съдът не споделя тезата на ищеца, че решението
представлява търговска оферта, която е неотменима, поради което решението
представлявало действие по разпореждане с имущество. Правото на собственост
върху дружествени дялове настъпва само при спазване на изискването за форма –
писмен договор с нот.заверка на подписите и на
съдържанието, извършени едновременно /чл.129 ал.2 ТЗ/. Това означава, че
направено от акционерното дружество предложение до негов кредитор за сключване
на договор по чл.65 ал.2 ЗЗД – за погасяване на паричен дълг срещу прехвърляне
на собственост върху дружествения дялове, не е неоттегляемо.
Това е така, защото правилото за неоттегляемост на
предложението важи само за неформалните сделки, при които не е предвидено
изискването за форма.
Правилото на чл.292 ТЗ, на което се позовава ищецът, се прилага за
сключване на сделка, по която са установени между търговците трайни търговски отношения – продажба на стоки, предоставяне на услуги
и т.н. Това са сделки, за които не е предвидено изискване за форма и които са
сключвани многократно. Договорът за прехвърляне на дружествени дялове срещу
погасяване на дълг – чл.65 ал.2, вр. с чл.129 ал.2 ТЗ, не е търговска сделка, а освен това е формален.
Освен това от събраните по делото
доказателства, преценени в съвкупност, се установява, фактът, че атакуваното
решение на СД от 12.12.2016 г. не е довело до
промяна в собствеността върху притежавани акционерното дружество активи.
След
извършена служебно от съда проверка за вписванията в ТР по партидата на „В. ****“
ООД, *********, се
установи, че на 28.12.2016 г. е вписано прехвърлянето на притежавани от
ответника дружествени дялове в полза на „И.Б.“
ЕООД, а видно е от приложените към заявление N 20161221165834 документи, че прехвърлянето е
вписано въз основа Протокол от заседание на СД от 20.12.2016 г. на
ответното акционерно дружество, с който е прието решение за прехвърляне на
дружествените дялове в полза на „И.Б.“
ЕООД и договор от 21.12.2016 г. за прехвърляне на 62 715 дружествени дяла. По заявление N 20170509154203 e вписано прехвърляне на притежавани от ответното
акционерно дружество 20 905
дружествени дяла от капитала на „В.****“ ООД, а към заявлението са приложени Протокол
от заседание на СД от 03.05.2017 г. на ответното акционерно дружество, с
който е прието решение за прехвърляне на 20905 дружествени дяла, както и
договор от 05.05.2017 г.
След
извършена служебно от съда проверка за вписванията в ТР по партидата на „Г.Л.“
ООД, ЕИК
******, се установи, че по заявление N
20180104155923 e вписано прехвърлянето на притежаваните от
ответното акционерно дружествени дружествени дялове
от капитала на „Г.Л.“ ООД, а към заявлението е представен Протокол от заседание
на СД от 15.12.2017 г. на ответното акционерно дружество, с който е
прието решение за прехвърляне на дружествените дялове в полза на „И.Б.“ ЕООД,
както и договор от 17.12.2017 г. за прехвърляне на дружествени дялове
срещу погасяване на дълг.
При
тези факти съдът приема, че процесното решение на СД
от 12.12.2016 г. няма никаква връзка и отношение към
настъпилия правен ефект по промяна на собствеността върху притежаваните от
акционерното дружество дружествени дялове от капитала на „В.****“ ООД и на „Г.Л.“
ООД. Отчуждаването на тези активи е настъпило като последица от последващи решения на СД. За настъпило прехвърляне на
собствеността върху акции от капитала на „К.Л.“ АД няма данни.
Повдигнатите от ищеца доводи за нарушение
на чл.238 ал.4 ТЗ са неоснователни, защото решението на СД от 12.12.2016 г. не рефлектира върху членствените
му права. Нарушението по чл.236 ал.2 и ал.3 ТЗ е било фактическо основание на
иска за нищожност, но по този иск производството е прекратено.
Като краен извод – при предявен конституивен иск по чл.71 ТЗ за отмяна решение на СД
правният интерес на акционера е презумптивен. Искът
по чл.71 ТЗ е за „защита на членството“, защото с него се цели да се „защити правото на членство и отделните членствени права, когато бъдат нарушени
от органи на дружеството“, поради което реалното нарушаване на
акционерните права на ищеца е предпоставка за основателността на иска. В случая
са изложени фактически твърдения за нарушено право на акционера на дивидент и
на ликвидационна квота, но решението на СД от 12.12.2016
г. не нарушава правото на членство на ищеца, както и отделните му членствени права, включително и правото на дивидент и на
ликвидационна квота, произтичащи от качеството му на акционер. Акционерът няма
право на информация за дейността на управителния орган и право на участие в
управлението на акционерното дружество, защото такива права излизат извън
обхвата на чл.181 ТЗ и чл.224 ТЗ.
По
никакъв начин процесното решение не рефлектира върху членственото правоотношение между ищеца и акционерното
дружество, не засяга акционерните права на ищеца и не
ги уврежда. При направена констатация, че членствените права на ищеца не са нарушени, искът по чл.71 ТЗ е неоснователен. В действителност активи на ответното акционерно дружество –
дружествени дялове от капитала на „В.****“ ООД и от капитала на„Г.Л.“ ООД са
били предмет на разпоредителни сделки, но процесното
решение на СД от 12.12.2016 г. няма никаква връзка и
отношение към сключването от
акционерното дружество на тези разпоредителни сделки. Дори и разпореждането с
тези дружествени дялове или с други активи на дружеството да произтичаше от решението
на СД от 12.12.2016 г., то не би подлежало на отмяна,
защото не засяга правата на ищеца като акционер и не рефлектира върху членственото правоотношение.
След
като се установи, че процесното решение на СД не
оказва неблагоприятно въздействие върху каквито и да било членствени
права на ищеца, предявеният от него иск по чл.71 ТЗ е неоснователен. На отмяна
по реда на чл.71 ТЗ подлежат само тези решения на органи на дружеството, които
нарушават правото на членство
и отделните членствени права на акционера,
но случаят не е такъв, защото атакуваното решение на СД не оказва никакво
въздействие върху обема и съдържанието на членствените
права на ищеца, произтичащи от качеството му на акционер.
С
оглед на изложеното съдът намира, че искът по чл.71 ТЗ следва да се отхвърли.
Мотивиран
съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Л.К.“ АД срещу „Е.“ АД иск с
правно основание чл.71 ТЗ, с който се иска отмяна на решение на Съвета на
директорите на „Е.“ АД от 12.12.2016 г., прието по точка
втора от дневния ред по Протокол от заседание на Съвета на директорите на „Е.“ АД
от 12.12.2016 г.
ОСЪЖДА „Л.К.“
АД, *** да заплати на „Е.“ АД, ***, „Бизнес център Е.“, ет.1, офис 2, съдебни разноски от 1760 лв.
Решението може да се обжалва пред САС в
двуседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: