РЕШЕНИЕ
№….
гр. Добрич, 04.12.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият районен съд, Гражданска колегия, девети
състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми ноември две
хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮБОМИР Г.
при
участието на секретаря Галина Христова сложи за разглеждане гр. дело №2367 по
описа за 2019 г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.124 ал.1 от ГПК.
Образувано е по искова молба на К.М.К. с ЕГН ********** ***, Н.К.М. с
ЕГН ********** *** и П.К.К. с ЕГН ********** ***, представлявани от
процесуалния представител адвокат В.К. с адрес ***, в качеството им на
наследници на починалата на 30.03.2012 г. *** с ЕГН ********** срещу “ЕНЕРГО -
ПРО ПРОДАЖБИ”АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Варна,
район “Владислав Варненчик”, „Варна тауърс – Г”, бул.”Владислав Варненчик”
№258, представлявано от ***, по чл.124 ал.1 от ГПК за установяването на
недължимостта на сумата от 4874.16 лева (от която в размер на по 1624.72 лева
за всеки един от тримата ищци съобразно дела им от наследството), представляваща
дължима сума по издадена от ответника фактура №**********/13.06.2019 г. за
изразходено количество електроенергия в размер на 26450 киловатчаса за периода
от 13.06.2017 г. до 12.06.2018 г., представляваща корекция на количеството
потребена енергия в резултат на констатирано неточно измерване на
електрическата енергия за обект на адрес гр. Добрич, *** както и за заплащане
на направените по делото съдебно-деловодни разноски. Ищците твърдят, че са
наследници на починалата на 30.03.2012 г. ***., която е била потребител на
ответното дружество и редовно е заплащала задълженията си към него; на
12.06.2018 г. е била извършена контролна проверка на средството за търговско
измерване (СТИ), отчитащо консумираната електрическа енергия в нейния имот;
електромерът е демонтиран и изпратен за изследване в БИМ, където на 11.06.2019
г. е извършена метрологична експертиза; начислено е допълнително общо
количество ел. енергия в размер на 26450 киловатчаса и е издадена фактура за
използвана електрическа енергия за периода от 13.06.2017 г. до 12.06.2018 г. за
сумата в размер на 4874.16 лева и срок за плащане 24.06.2019 г.; ищците сочат,
че не са съгласни с направените от ответното дружество констатации, за които не
е ясно как са установени, а и констативният протокол не е изготвен по
установените форма и ред; протоколът за проверката не съдържа данни за момента
на допускането на грешката и не е ясно за какъв период е натрупано отчетеното
количество в регистър 1.8.3; по време на проверката с еталонен уред е
установена измервателна грешка с големина, която е в допустимите граници; не са
спазени разпоредбите на ПИКЕЕ (Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия), тъй като няма основание за преизчисление на основание на
чл.48 от ПИКЕЕ; ответното дружество трябва да докаже, че нарушението в работата
на СТИ е възникнало точно в посочения времеви период и по тази причина цялото
количество от 26450 киловатчаса е записано в невизуализирания регистър 1.8.3
през процесния период; ако евентуалната повреда на СТИ е възникнала преди
началото на корекционния период, то количеството допълнително начислена ел.
енергия трябва да е значително по-малко от записаното; потребителят няма
възможност да влияе върху показанията на електромера, няма пряк достъп и ключ
за него; процесният електромер е собственост на „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ”АД - гр.
Варна; задължението да поддържа в изправност измервателния уред е на ответното
дружество и при липсата на доказателства за виновно поведение на потребителя
неоснователно се претендира той да поеме последиците от евентуалното
неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване; параметризирането
на електромера за отчитане по повече от две тарифи не е обвързващо за
потребителя - битов абонат и представлява отклонение от договора; липсва
основание за допълнителното начисляване на отчетената консумация по невизуализирания
регистър 1.8.3; настоява за уважаването на исковете и присъждането на
направените разноски.
В законоустановения едномесечен срок е
получен отговор от ответника, в който се сочи, че предявеният иск е недопустим,
тъй като титуляр на партидата към датата на проверката е била ***., а не К.М.К.; всички издадени документи са били на
титуляра на партидата и не е възможно префактурирането на един от наследниците;
исковете са неоснователни, тъй като при извършената на 12.06.2018 г. на място и
на 04.06.2019 г. от БИМ проверка на средството за търговско измерване на ищцата
е констатирано, че „при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната
схема на електромера; действително потребената енергия се разпределя върху
невизуализираната тарифа Т.3“; на 13.06.2019 г. е изготвена по методологията на
чл.50 от ПИКЕЕ фактура, представляваща начислена корекция по справка за
корекция на сметки; сумата по фактурата е различна от тази, дължима съгласно
издадените по-рано фактури, поради което и заплащането на последните не се
отразява върху дължимостта на процесната сума; на основание на чл.183 от Закона
за задълженията и договорите купувачът е длъжен да плати цената за доставената
стока; с измененията в Закона за енергетиката от 17.07.2012 г. е делегирано
правото на ДКЕВР да установи правила за установяване на дължимите суми в
случаите на „неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия”; настоява се за отхвърляне на иска като неоснователен и присъждане на
направените по делото разноски.
В последното съдебно заседание ищците чрез
своя процесуален представител са заявили, че предявените искове са основателни
и трябва да бъдат уважени, като им бъдат присъдени направените разноски;
доказано е единствено преминаването през електромера на електроенергия, която е
в трети регистър; не е доказана по никакъв начин злоупотребата, нито е ангажирана
отговорността на ищците по смисъла на чл.183 и чл.200 от Закона за задълженията
и договорите, както е посочено в цитираните решения на ДОС; практиката на ДОС
не се отнася до конкретния случай, защото абонатите не са заловени да извършват
каквато и да е манипулация или софтуерно въздействие върху конкретния
електромер.
В
последното съдебното заседание ответното дружество чрез своя процесуален
представител е посочило, че искът е неоснователен и недоказан; настоява за
присъждането на направените разноски; ако адвокатското възнаграждение бъде
намалено, да се съобрази 20 % ДДС.
Добричкият районен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявените
искове са процесуално допустими и неоснователни.
Съгласно
най-новата практика на ВКС по реда на чл.290 от ГПК, обективирана в Решение
№150/26.06.2019 г. по гр. дело №4160/2018 г. на ІІІ г.о. на ВКС, както и в
Решение №124/18.06.2019 г. по гр. дело №2991/2018 г. на ІІІ г.о. на ВКС, ответникът
е доказал дължимостта на посочената в исковата молба сума. В този смисъл е и
променената практика на Окръжен съд – Добрич, обективирана в Решение
№254/30.10.2019 г. по в. гр. дело №541/2019 г. по описа на ДОС, Решение №275/13.11.2019
г. по в. гр. дело №594/2019 г. по описа на ДОС и Решение №281/18.11.2019 г. по
в. гр. дело №618/2019 г. по описа на ДОС. Според тази практика правоотношението
между ответното дружество и наследодателката на ищците представлява договор за продажба
на електроенергия при публично известни общи условия, за който са приложими
специалните разпоредби на Закона за енергетиката и общите разпоредби на Закона
за задълженията и договорите. Съгласно чл.183 от Закона за задълженията и
договорите при отчитането на по-малко от доставеното в действителност
количество електроенергия купувачът дължи доплащането на разликата; водещ е
принципът на недопускането на неоснователното обогатяване. Доставчикът трябва
да докаже наличието на потребление и неговият действителен размер; извършеното
от потребителя софтуерно въздействие върху средството за търговско измерване,
след което част от действително потребената електроенергия не е отчетена от
доставчика, влече ангажирането на отговорността по чл.183 от Закона за задълженията
и договорите. При липсата на специална регламентация на процедурата и начина за
преизчисляване на електрическа енергия поради грешки в отчитането, исковото
производство е достатъчна гаранция за равни права на страните и за защита на
добросъвестните крайни потребители. В настоящия случай ответното дружество е
доказало неправомерното вмешателство в софтуера на средството за техническо
измерване, както и извършването му след монтиране на средството в обекта на
наследодателката на ищците (това следва от установената параметризация в две
тарифи от производителя и обстоятелството, че електроразпределителното
дружество не разполага със софтуера за програмиране). В резултат на
неправомерното вмешателство е доставена в обекта на наследодателката на ищците 26450
киловатчаса електроенергия, която не е заплатена. Ето защо се дължи заплащането
на нейната стойност. Няма данни в кой период от денонощието е ползвана
отчетената в скрития регистър електроенергия, но това е без значение, защото е
остойностена от ответното дружество по цена за технологични разходи, а според
заключението на вещото лице тя е по-ниска от дневната тарифа, както и от
среднопретеглената (при отчитане на 16 часа дневна и 8 часа нощна тарифа в
денонощие) тарифа. С оглед на посоченото сумата от 4874.16 лева (от която в
размер на по 1624.72 лева за всеки един от тримата ищци съобразно дела им от
наследството) се дължи от тях по силата на сключения между тяхната
наследодателка и ответното дружество договор за продажба на електроенергия.
Предявените отрицателни установителни искове са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
На основание
на чл.78 от ГПК на ответното дружество трябва да бъдат присъдени направените от
него по делото съдебно – деловодни разноски в общ размер на 945.43 лева (в това
число 200 лева първоначален депозит за вещото лице, 60 лева допълнителен
депозит и 685.43
лева адвокатско възнаграждение –
договорът за правна защита и съдействие е на лист 111 от делото; направеното от ищците
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител на ответното дружество е основателно; по делото са
проведени две съдебни заседания, като във второто от тях са извършени малко
процесуални действия; затова заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на
1368 лева (за което са представени доказателства с молбата от 11.11.2019 г. –
на лист 110 – 113 от делото) следва да бъде намалено до минималния размер
съгласно чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, който е 571.19 лева, към който следва да бъде
прибавен 20 % ДДС, т.е. намалението е до сумата от 685.43 лева).
Водим от горното и на основание на
чл.124 ал.1 от ГПК, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от К.М.К. с ЕГН ********** ***, Н.К.М. с ЕГН ********** *** и П.К.К. с ЕГН **********
***, в качеството им на наследници на починалата на 30.03.2012 г. ***. с ЕГН **********,
срещу “ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ”АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр. Варна, район “Владислав Варненчик”, „Варна тауърс – Г”, бул.”Владислав
Варненчик” №258, представлявано от *** искове по чл.124 ал.1 от ГПК за установяването
на недължимостта на сумата от 4874.16 лева (от която в размер на по 1624.72
лева за всеки един от тримата ищци съобразно дела им от наследството),
представляваща дължима сума по издадена от ответника фактура №**********/13.06.2019
г. за изразходено количество електроенергия в размер на 26450 киловатчаса за
периода от 13.06.2017 г. до 12.06.2018 г., представляваща корекция на
количеството потребена енергия в резултат на констатирано неточно измерване на
електрическата енергия за обект на адрес гр. Добрич, ***.
ОСЪЖДА К.М.К. с ЕГН ********** ***, Н.К.М. с ЕГН ********** *** и П.К.К. с ЕГН ********** ***, да заплатят на “ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ”АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Варна, район “Владислав Варненчик”, „Варна тауърс – Г”, бул.”Владислав Варненчик” №258, представлявано от ***, направените разноски по гр. дело №2367/2019 г. по описа на ДРС в размер на 945.43 лева (деветстотин четиридесет и пет лева и четиридесет и три стотинки).
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ДОС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: