№ 40
гр. Благоевград, 24.01.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
като разгледа докладваното от Лилия Масева Търговско дело №
20241200900146 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба с вх. №
10051/22.07.2024 г., подадена от адв. П. К., пълномощник на С. О. П., ЕГН
********** и И. И. П., ЕГН **********, двамата с адрес *********, с адрес за
призоваване *********, срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ********* и В. В. Х., ЕГН **********, с
адрес *********.
С исковата молба е направено искане на основание чл. 83, ал. 2 ГПК за
освобождаване на ищците от внасяне на държавна такса и разноски за водене
на делото. Към молбата е приложена декларация за материалното и
гражданско състояние от ищците.
Благоевградският окръжен съд, след съобразяване на материалите
по делото и приложимия закон, приема по исканията на ищците за
освобождаването им от дължимата по делото държавна такса следното:
Съгласно нормата на чл.83, ал.2 ГПК такси и разноски по
производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда,
че нямат достатъчно средства да ги заплатят, като при разглеждане на молбата
за освобождаване съдът взема предвид: доходите на лицето и на неговото
семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното
положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта; други
констатирани обстоятелства.Така посочената законова разпоредба е
императивна и не подлежи на разширително тълкуване. При анализа й следва,
че за да бъде освободено едно лице от такси и разноски в съдебното
1
производство, същото следва по категоричен и несъмнен начин да установи
наличието на гореизброените предпоставки.
В константната практика на ВКС, обективирана в определение
№603/02.10.2014 г. на ВКС по ч.т.д.№2139/2014 г., II т.о.; определение
№573/12.07.2011 г. по ч.т.д.№230/2011 г. на ВКС, II т.о.; определение
№612/12.08.2010 г. по ч.т.д.№564/2010 г. на ВКС, II т.о., определение
№496/10.07.2013 г. по ч.т.д.№2492/2013 г. на ВКС, II т.о. и други, постановени
по реда на чл.274, ал.3 ГПК, е прието че при молба на страната за
освобождаване от държавна такса и разноски на основание чл.83, ал.2 ГПК
съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставки за
освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на
доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му
положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички
обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на
законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса и разноски за
производството по делото. След изясняване на общото материално състояние
на страната и останалите относими обстоятелства съдът е длъжен да ги
съпостави с цената на иска/ исковете и пълния размер на дължимата държавна
такса и разноски и въз основа на това да прецени дали страната разполага с
достатъчно средства към момента на искането, за да заплати дължимата
държавна такса или част от нея и разноските по делото.
С молбата ищецът С. П. е представила декларация за материално
състояние по чл.83, ал.2, т.2 ГПК, в която под страх от наказателна
отговорност декларира, че: получава месечен доход в размер на 933 лв. от
заплата, не упражнява дейност като едноличен търговец, не извършва услуги с
личен труд, не осигурява средствата за издръжка на семейството, не
притежава недвижим имот, не притежават дялове и акции в търговски
дружества, притежава парични влогове в размер на 4000 лв., не страда от
заболяване, което да налага постоянни разходи и се занимава със земеделие,
което е източник на издръжка в семейството.
Ищецът И. П. пък е декларирал, че е в добро здравословно състояние,
издържа се заплатата на неговата съпруга, занимава се със земеделие, не
упражнява дейност като едноличен търговец, не извършва услуги с личен
труд, не осигурява средствата за издръжка на семейството, не притежава
2
недвижим имот, не притежават дялове и акции в търговски дружества и не
притежава парични влогове.
След като съпостави удостовереното с декларациите имуществено
състояние на ищците с размера на следващата се за разглеждане на
предявените искове държавна такса в размер на по 1040 лв., определена по
реда на чл.1 ТДТССГПК, съдът намира, че С. и И. П.и, не разполагат с
възможност да заплатят дължимата се за разглеждането на делото държавна
такса, поради което на основание чл.83, ал.2 ГПК следва да се освободят от
заплащането на същата, както и от разноски.
Водим от горните мотиви, Благоевградският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСВОБОЖДАВА С. О. П., ЕГН ********** и И. И. П., ЕГН **********,
двамата с адрес *********, с адрес за призоваване ********* от заплащане на
дължимата държавна такса и разноски във връзка с предявените искове, по
които е образувано настоящото т.д.№146/2024 г. по описа на Окръжен съд –
Благоевград.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
3