№ 10270
гр. София , 07.08.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ в закрито заседание на седми
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА Частно
гражданско дело № 20211110130479 по описа за 2021 година
Производството по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на [фирма] за издаване на заповед за изпълнение
срещу Й. Р. М., ЕГН **********, за няколко суми, сред които и сумата от 576,00 лв.,
представляваща договорна такса „ Гарант“ за периода от 04.04.2020 г. до 04.03.2021 г.
по договор за потребителски кредит на граждани без поръчителство „ ЕКСТРА“ №
[номер] от 04.03.2020 г.
При извършената проверка за редовност, допустимост и основателност на
заявлението, съдът намира, че са налице основания същото да бъде отхвърлено в частта
за посоченото вземане.
В процесния случай се касае за сключен между длъжника и заявителя договор
за потребителски кредит на граждани без поръчителство „ ЕКСТРА“ № [номер] от
04.03.2020 г.
Съдът е длъжен служебно да следи за спазване на императивните разпоредби на
чл. 19, чл.10а, чл.22 и чл. 33 ЗПК. Съгласно постоянната практика на Съда на ЕС
въпросът дали дадена договорна клауза трябва да бъде обявена за неравноправна
следва да се приравни на въпрос от обществен ред, тъй като националният съд е
длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи,
попадащи в приложното поле на Директива 93/13. В този смисъл изрично е обобщена и
съдебната практика в Решение от 7.08.2018 г. по съединени дела C-96/16 и C-94/17 на
Съда на ЕС. Преценката за спазване на посочените разпоредби е възможно да се
направи само на база на твърденията в заявлението, от които произтичат вземанията,
като съдът може да съобрази и представените към заявлението договор и общи условия
по аргумент от чл. 410, ал. 3 ГПК. Това задължение на съда да следи служебно за
неравноправни клаузи в заповедното производство произтича пряко от целта на
Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48 да се осигурява минималната процесуална
гаранция за ефективна защита на правата и интересите на потребителите. Този
1
принцип е въздигнат и в основен принцип на гражданския процес, което следва от
изричната разпоредба на чл. 7, ал.3 ГПК.
В тази връзка съдът съобрази, че за клаузи в договора за потребителски кредит, с
които се предвиждат допълнителни такси за различни услуги или за неизпълнение на
различни главни или акцесорни задължения по договора за кредит, съществува
обоснована вероятност, че са неравноправни и имат за цел единствено да заобикалят
императивните разпоредби на чл. 19, чл.10а, чл.22 и чл. 33 ЗПК. Този извод се налага
предвид константната съдебна практика на съдилищата по тези каузи, формирана
както в исковото, така и в заповедното производство. При съобразяване характера на
правоотношението и вида на клаузите, съдът приема, че съществува значителен риск за
увреждане правата на потребителя с тях, поради което с оглед осигуряване
ефективната защита на потребителя и спазване на основния принцип в гражданския
процес за тези вземания заповед за изпълнение не следва да се издава. В тази връзка
следва да се съобрази Решение от 20.09.2018 г. по дело C-448/17 на СЕС.
По тази причина вземанията, произтичащи от такива клаузи не могат да се
отнесат към категорията на безспорните вземания, тъй като съществува значителен
риск за увреждане правата на потребителя с тях, поради което не могат да бъдат
защитени по реда на заповедното производство.
За останалите суми, претендирани със заявлението по чл. 410 ГПК, следва да
бъде издадена заповед за изпълнение.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх. № 8095/28.05.2021г. от [фирма] за издаване на
заповед за изпълнение срещу Й. Р. М., ЕГН **********, в частта, с която се
претендира сумата от 576,00 лв., представляваща договорна такса „ Гарант“ за периода
от 04.04.2020 г. до 04.03.2021 г. по договор за потребителски кредит на граждани без
поръчителство „ ЕКСТРА“ № [номер] от 04.03.2020 г., и държавна такса за разликата
над сумата от 25 лв. до претендирания размер от 35,02 лв. и адвокатско
възнаграждение за разликата над сумата от 201,33 лв. до претендирания размер от 300
лв.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2