Решение по дело №31097/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 9203
Дата: 17 май 2024 г.
Съдия: Аделина Николаева Андреева
Дело: 20231110131097
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 юни 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 9203
гр. София, 17.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20231110131097 по описа за 2023 година
Предявен е осъдителен иск по чл.181ал.2, предл.1 ЗМВР/2014г./.
Ищецът Е. А. С. е предявил иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от
1 696 лв, представляваща левовата равностойност на работно и униформено облекло,
полагащо му се през периода от 2017г. до 2021г.включително по силата на служебното
правоотношение , въз основа на което изпълнявал длъжност в системата на МВР – началник
на група „Териториална полиция” – Овча купел в сектор „Охранителна полиция” към 06
Районно управление при СДВР , но което работно и униформено облекло не му било
предоставено , а било закупувано от него с лични средства, заедно със законната лихва от
датата на предявяне на исковата молба – 19.05.2023г. до окончателното плащане.
С протоколно определение , постановено в заседанието на 17.04.2024г. , е
ОТХВЪРЛЕНА предявената в същото заседание от ищеца претенция за разглеждане на
претенция по чл.86,ал.1 ЗЗД за законната лихва върху главницата за периода от 09.03.2023г.
до 18.05.2023г. , тъй като по естеството си това е нов иск , който не е предявен с исковата
молба , и чието последващо предявяване е процесуално недопустимо.
В хода на съдебното производство ищецът поддържа иска видно от изявленията му
в писменото становище от 15.04.2024г. и устно в откритото заседание на 17.04.2024г. При
устните състезания в заседанието на 17.04.2024г. ищецът е пледирал за уважаване на иска.
Ответникът – МВР оспорва исковете видно от изявленията на пълномощника му в
представения на 14.07.2023г. отговор на исковата молба. Оспорва се пасивната
легитимация на МВР по предявения иск , като се обосновава че пасивно легитимирана да
отговаря по претенцията на ищеца е СДВР. Посочва се , че според чл.19,ал.2 от Наредба №
1
8121з-1175 от 2015г. на МВР на държавните служители, изпълняващи задълженията си
униформено облекло , се изплаща паричната равностойност на полагащото им се облекло ,
при прекратяване на сбужебното правоотношене , но само за текущата и предходната година
, които в конкртния случай за ищеца са 2022г. и 2023г. , като това вземане в размер на 933,
33 лв е платено на ищеца , което се признава от него. Посочва се , че ЗМВР не предвижда
право за получаване на паричната равностойност на увиформеното облекло за други години ,
както претендира ищецът с предявения иск.
В хода на съдебното производство пълномощникът на ответника поддържа
оспорването на иска. В съдебното заседание на 17.04.2024г. , в което е даден ход по
същество на делото , не се е явил представител на ответника , но с писмена –молба
становище от 12.04.2024г. юрисконсулт на ответника е посочил доводи за неоснователност
на иска.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства
и като обсъди доводите на ищеца по реда на чл.188 ,ал.1 и ал.2 ГПК намира за установено от
правна и фактическа страна следното :
Относно родовата подсъдност на иска :
Исковата молба (неточно наименувана „жалба”-б.с.) е предявена първоначално пред
Административен съд – София –град , пред който е образувано адм. д. № 4736/2023г. по
описа на АССГ , І -35 състав.
АССГ, І -35 състав с определение № 4618/31.05.2023г. е ПРЕКРАТИЛ образуваното
адм. д. № 4736/2023г. и е изпратил делото в Софийския районен съд за разглеждане по
компететност.
След получаването на делото в СРС е образувано настоящото гр.д. № 31097/2023г. по
описа на СРС, 68 състав.
Относно процесуалния ред за разглеждане на иска :
Както е посочено и в определението по чл.140 ГПК , предявеният осъдителен иск по
чл.181,ал.2,предл.1 ЗМВР/2014г./ произтича от служебно правоотношение между страните и
не е сред изброените в чл.310 ГПК, поради което следва да бъде разгледан не по реда на
чл.310 –чл.317 ГПК , а по общия исков ред.
Относно основателността на иска :
Предявеният иск е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Страните по насотящото дело не спорят относно съществуването и прекратяването
на служебното правоотошение , по силата на което ищецът изпълнявал длъжност в
системата на МВР , както и относно плащането на левовата равностойност на полагащото
му се униформено облекло за 2022г. и за 2023г. , които не са предмет на предявения иск.
Единственото п исмено доказателство по делото , касаещо служебното
правоотношение на ищеца , е приложената към исковата молба заповед № 8121К-
1739/28.02.2023г. на МВР за прекратяването на служебното правоотношение на ищеца .
2
От представената по делото заповед № 8121К-1739/28.02.2023г. на МВР се
установява , че при прекратяване на служебното правоотношение ищецът е бил началник на
група „Териториална полиция” – Овча купел в сектор „Охранителна полиция” към 06
Районно управление при СДВР.
Съгласно чл. 61, ал. 2 КТ за длъжности, определени в закон или в акт на
Министерския съвет, трудовият договор се сключва от по-горестоящия спрямо работодателя
орган, като в тези случаи трудовото правоотношение се създава с предприятието, в което е
съответната длъжност.
Според установената съдебната практика /в този смисъл : решение № 99/03.07.2019 г.
по гр.д. № 1876/2018 г. на ВКС, IV г.о., решение № 11/27.01.2016 г. по гр.д. № 3330/2015 г.
на ВКС, IV г.о., решение № 470/28.02.2014 г. по гр.д. № 3253/2013 г. на ВКС, IV г.о. и др./
разпоредбата на чл.61, ал.2 КТ е приложима по аналогия и към служебните
правоотношения по ЗДСл и ЗМВР , възникващи от акт на компетентен орган по
назначението, който е част от състава на едно учреждение, но служебното правоотношение
се създава с друга организационна структура. С оглед на този извод съдебната практика
приема , че при служебни правоотношения , възникващи от акт на МВР , задълженията за
плащане на вземанията , касещи изпълнението на служебните функции, възникват за
съответната структура , която е страна по служебното правоотношение , а не за органа
по назначението.
Видно е , че в конкретния случай орган по назначението на ищеца като държавен
служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР е Министърът на вътрешните работи, но
организационната структура , в която е заеманата от него длъжност началник на група
„Териториална полиция” – Овча купел в сектор „Охранителна полиция” към 06 Районно
управление е *** /СДВР/, която като разпоредител с бюджетни кредити е задължена към
служителя лице относно плащанията, свързани с изпълнението на службата, в т.ч. и
процесните такива за левовата равностойност на униформено и работно облекло. Това
означава , че надлежен ответник по предявения иск по чл.181ал.2, предл.1 ЗМВР/2014г./ е
СДВР а не Министерството на вътрешните работи, срещу което ищецът е заявил изрично в
исковата молба (наименувана „жалба”) и в писменото становище от 15.04.2024г. , че
предявява и поддържа исковете си.
Следователно МВР не е материално-правно легитимирано относно претендираното
от ищеца вземане по чл.181ал.2, предл.1 ЗМВР/2014г./
Тъй като се касае за липса на материално-правна , а не на процесуална легитимация
производството по делото не следва да се прекратява , а искът по чл.181ал.2, предл.1
ЗМВР/2014г./ следва да бъде отхвърлен. Това е така , тъй като според общоприетото в
съдебната практика и в процесуалната доктрина материално-правната легитимация (за
разлика от процесуалната) е въпрос по основателността, а не по допустимостта на иска .
При липсата на една от комулативно изискуемите предпоставки за основателността на
предявения иск е безпредметно да се установява наличието и на останалите. Като
3
неоснователен искът по чл.181ал.2, предл.1 ЗМВР/2014г./ срещу МВР следва да бъде
отхвърлен.
Относно разноските :
На ищеца не следва да бъдат присъдени разноски , тъй като искът е отхъврлен , а и не
е предявено съответно искане и не са представени доказателства за осъществени от ищеца
разходи във връзка с настоящото дело.
На ответника не следва да бъдат присъдени разноски , тъй като не са представени
доказателства за осъществени от него разходи във връзка с настоящото дело.
Ответното министерство претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 400 лв. Това искане следва да бъде уважено, тъй като
ответното министерство , което е юридическо лице , е представлявано по настоящото дело
от юрисконсулт. Съдът следва да присъди на ответника полагащото му се юрисконсултско
възнаграждение, чийто размер следва да бъде определен според чл.23,т.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ /2006г./ във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ във
връзка с чл.78,ал.8 ГПК /редакция– изм. ДВ, бр.8/2017г./ , а именно 100 лв. В останалата й
част до пълния предявен размер от 400 лв претенцията по чл.78,ал.8 ГПК на ответника
следва да бъде отхвърлена.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД ,68 СЪСТАВ:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователен предявения от Е. А. С. , ЕГН: **********,
град София, кв. ****, против МВР, град София, ****, осъдителен иск по чл.181ал.2,
предл.1 ЗМВР/2014г./ за заплащане на сумата от 1 696 лв (хиляда шестстотин деветдесет и
шест лева), представляваща левовата равностойност на работно и униформено облекло,
полагащо се на ищеца през периода от 2017г. до 2021г.включително по силата на
служебното правоотношение , въз основа на което изпълнявал длъжност в системата на
МВР– началник на група „Териториална полиция” – Овча купел в сектор „Охранителна
полиция” към 06 Районно управление при СДВР , но което работно и униформено облекло
не му било предоставено , а било закупувано от него с лични средства, заедно със
законната лихва от датата на предявяне на исковата молба– 19.05.2023г. до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА Е. А. С. , ЕГН: **********, град София, кв. ****, ДА ЗАПЛАТИ на
МВР, град София, ****, на основание чл.78,ал.8 ГПК във връзка с чл.78,ал. ГПК сумата
от 100 лв (сто лева), представляваща полагащото се на ответника юрисконсултско
възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ в останалата й част претенцията по чл.78,ал.8 ГПК на ответника
МВР до пълния предявен размер от 400 лв (четиристотин лева).
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в 14 -дневен срок от
4
получаване на съобщението до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5