Р Е Ш Е Н И Е
№ 260405
гр. Бургас, 30.10.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, LI наказателен състав, в публично съдебно заседание,
проведено на 19.10.2020 г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ
при участието на секретаря Калина Събева,
като разгледа НАХД № 3988 по описа на РС
- Бургас за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Фармакея“ ООД,
ЕИК *********, срещу Наказателно постановление № 1643-F526252/16.12.2019 г.,
издадено от заместник-директора на ТД на НАП – Бургас, с което на
жалбоподателя, на основание чл. 355, ал. 1 от КСО, за нарушение по чл. 5, ал.
4, т. 1 от КСО, вр. чл. 2, ал. 1 и чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба №
Н-8/29.12.2005 г. (отм.), му е наложено административно наказание
"имуществена санкция" в размер на 500 лв.
Жалбоподателят оспорва наказателното
постановление. Счита, че е налице маловажен случай.
Жалбоподателят, редовно уведомен, представлява
се от адв. К., която поддържа жалбата.
ТД на НАП – Бургас, чрез процесуалния си
представител ю.к. Я., оспорва жалбата като неоснователна и моли обжалваното НП
да бъде потвърдено.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и като съобрази възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
На 15.11.2019 г., свидетелката И.В., в
качеството си на инспектор по приходите към ТД на НАП, съставила АУАН на
жалбоподателя „Фармакея“ ООД, за това, че в качеството му на осигурител, не е
подал в срок до 25.08.2019 г. декларация образец 1 за месец юли 2019 г.
Декларацията е била подадена на 24.10.2019 г. по електронен път. Посочено е, че
декларация Образец 1, с данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за
ДОО, УПФ, здравното осигуряване, ДЗПО, включително за фонд ГВРС, дните в
осигуряване и облагаемия доход по ЗДДФЛ – поотделно за всяко лице, подлежащо на
осигуряване, се подава до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се
отнасят данните; при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след
този срок – до края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението.
В случая срокът е бил до 25.08.2019 г., а самата декларация е била подадена
едва на 24.10.2019 г.
Административнонаказващият орган,
сезиран с преписката по акта, счел фактическите констатации за безспорно
установени и издал обжалваното постановление от 16.12.2019 г., с което за
нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО и във връзка с чл. 2, ал. 1 и чл. 3, ал.
1, т. 1 от Наредба № Н-8/2005 г. (отм.), и на основание чл. 355, ал. 1 от КСО
наложил на жалбоподателя "имуществена санкция" в размер на 500 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът
прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: акт за
установяване на административно нарушение, наказателно постановление, покана,
удостоверение за извършено връчване, възражение, заповед, както и от свидетелските
показания. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради
което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти. Жалбоподателят не
оспорва така установената по делото фактическа обстановка.
От
правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на
седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано
да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се
приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е неоснователна по следните съображения:
Съдът счита, че наказателно
постановление е издадено от оправомощено за това лице, видно от приобщената по
делото Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г., а АУАН е съставен от компетентен
орган. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34
от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок,
като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере
в какво е обвинен и срещу какво да се защитава, като самите факти правилно са
подведени под посочените материално правни норми.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1,
изр. 1 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. (отм.), работодателите, осигурителите
и техни клонове и поделения, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица или
упълномощени от тях лица подават в компетентната териториална дирекция на
Националната агенция за приходите декларации по образец 1, 3 и 5 съгласно
приложения № 1, 2 и 3. Според разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредбата
(отм.), декларация образец 1 се подава в съответната компетентна териториална
дирекция на Националната агенция за приходите от работодатели, осигурители и
техните клонове и поделения – за всеки календарен месец до 25-о число на
месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните.
Няма спор, че в конкретния случай
жалбоподателят има качеството на осигурител по смисъла на чл. 5, ал. 1 КСО,
като е следвало да подаде декларация образец 1 за месец юли 2019 г. в ТД на
НАП-Бургас до 25.08.2019 г. Същият е бездействал и е сторил това чак на 24.10.2019
г., като по този начин е осъществил състава на вмененото му нарушение, поради
което правилно е ангажирана отговорността му. Това деяние правилно е
квалифицирано от административнонаказващия орган като нарушение на чл. 5, ал.
4, т. 1 КСО вр. чл. 2, ал. 1 вр. чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредбата (отм.), и
правилно подведено под санкционната разпоредба на чл. 355, ал. 1 КСО, съгласно,
която който наруши разпоредбите на чл. 5, ал. 4 и чл. 6, ал. 8 и разпоредбите
на нормативните актове по прилагането им, се наказва с глоба от 50 до 500 лв.
за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция за
едноличните търговци и юридическите лица в размер от 500 до 5000 лв., ако не
подлежи на по-тежко наказание.
Към настоящия момент Наредба № Н-8 от
29.12.2005 г. е отменена, считано от 3.01.2020 г. /ДВ, бр. 1 от 3.01.2020 г./ и
на нейно място е приета нова – Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. /обн. ДВ, бр. 1
от 3.01.2020 г., в сила от 3.01.2020 г./. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗАНН, за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е
бил в сила по време на извършването му, а съгласно разпоредбата на ал. 2, ако
до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни
разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. В
случая не е налице по-благоприятен закон, доколкото уредбата на обществените
отношения, регулирани от отменената № Н-8 от 29.12.2005 г. е напълно аналогичен
в сега действащата Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. (чл. 2, ал. 1 и чл. 4, ал.
1, т. 1 от Наредба Н-13). Поради това съдът счита, че не е налице законодателна
промяна, която да води до прилагане на по-благоприятен закон, поради което и не
може да намери приложение разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗАНН.
Съдът не споделя доводите на
жалбоподателя, че поведението му не е съставомерно, защото се дължи не на негов
пропуск, а на поведение на трето лице, което следвало да подаде декларацията.
Следва да се посочи, че законът не прави разлика относно причините, довели до
неподаване на декларацията в срок. Нарушителят е търговец, който следва да
организира дейността си по начин, който да му позволи да изпълнява задълженията
си в срок. Същият следва да осъществява подбор на лицата, на които е възложил
изпълнението на част от задълженията си, както и да контролира същите при
изпълняване на задълженията им, респективно да носи отговорност за действията
им при изпълнение на функциите им. В тази връзка възражението на жалбоподателя
се явява неоснователно.
Съдът намира, че в случая е неприложим и
института на "маловажен случай" по смисъла на чл. 28, ал. 1, б.
"а" от ЗАНН. Съгласно ТР № 1/2007 г. на ВКС преценката на
административно-наказващия орган за маловажност на случая по чл. 28 ЗАНН се
прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът
констатира, че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, но наказващият орган не
го е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради издаването му в противоречие
със закона. Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се
съдържа в чл. 93, т. 9 от НК, чиито разпоредби, съгласно чл. 11 ЗАНН, се
прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл. 93, т. 9 от НК,
"маловажен случай" е този, при който извършеното деяние, с оглед
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. А според чл.
28, б. "а" ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно
или писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено
административно наказание. Преценката за "маловажност" следва да се
прави на база фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението,
начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, степента на
обществена опасност, моралната укоримост на извършеното и т. н., като се
отчитат същността и целите на административнонаказателната отговорност. С оглед
горните критерии и съобразявайки фактическите данни по конкретния казус, съдът
счита, че в настоящия случай не са налице предпоставките на чл. 93, т. 9 НК вр.
с чл. 11 ЗАНН.
В случая, извършеното нарушение е
свързано с основни обществени отношения, които са предмет на правна уредба от
КСО и Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. (отм.). Целта на тези нормативни актове е
да установи такива правила за поведение, които да осигурят своевременното
деклариране на правно значими обстоятелства. Нарушението, извършено от
търговеца е чрез бездействие, на просто извършване (формално), и липсата на
вредни последици за фиска от несвоевременното подаване на декларация, не може
да послужи за установяване на признаците на "маловажност", защото във
фактическия състав на нарушението вредните последици не са елемент от
обективната му страна. Според съда, извършеното деяние не разкрива признаците
на "маловажност", поради което и не са налице основания за отмяна на
НП. В този смисъл е и Решение № 1015 от 26.05.2016 г. на АдмС - Бургас по к. а.
н. д. № 628/2016 г.; Решение № 1625 от 4.11.2015 г. на АдмС - Бургас по к. н.
а. х. д. № 1496/2015 г.
С оглед всичко посочено по-горе,
настоящата инстанция намира, че издаденото наказателно постановление е правилно
и законосъобразно, а наложената санкция – справедлива, поради което и жалбата срещу
него следва да се остави без уважение, а наказателното постановление да се
потвърди.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 1643-F526252/16.12.2019 г., издадено от заместник-директора на
ТД на НАП – Бургас, с което на жалбоподателя „Фармакея“ ООД, ЕИК *********, на
основание чл. 355, ал. 1 от КСО, за нарушение по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, вр.
чл. 2, ал. 1 и чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. (отм.), му е
наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на
500 лв.
РЕШЕНИЕТО
може
да бъде обжалвано пред Административен съд – Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните.
ПРЕПИС от решението да
се изпрати на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/п/
Вярно с оригинала: /п/
КС