№ 1116
гр. Варна, 20.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно частно
гражданско дело № 20233100500551 по описа за 2023 година
Производството е образувано по частна жалба на адв.Д., като
процесуален представител на Т. Й. Г. против Определение № 13 768 от
08.12.2022 година, постановено по гр.дело № 1955/2022 година на ВРС, с
което на осн.чл.118 ал.2 от ГПК производството по делото е било изпратено
по подсъдност на РС – град Хасково.
В жалбата се излага, че определението е неправилно и
незаконосъобразно. Твърди се още, въпреки наличието на облигационни
отношения, един от доводите в исковата молба е наличието на неравноправна
клауза, което превръща ищцовата страна в „потребител“ и това налага
производството по делото да бъде разгледано във ВРС.По същество настоява
атакуваното определение да бъде отменено, и делото върнато за
продължаване на съдо – производствените действия на решаващия съд.
С отговор против частната жалба, „Агрофин“ ЕООД и И. С. Г. са
изразили становище за неоснователност на жалбата и са настояли същата да
се остави без уважение.
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ
на обжалване акт и е процесуално допустима, разгледана по същество е
неоснователна по следните съображения:
Производството по гр.д.№ 1955/2022 година, по описа на ВРС е
започнало по искова молба на Т. Й. Г. против „Агрофин“ ЕООД, ЕИК
*********, против И. С. Г. – като физическо лице и против адв.И. В.
М..Според твърденията в исковата молба ответните страни са се позовали на
Договор неподписан от ищеца и нарушавайки правилото да изнасят пред съда
само истина са му причинили имотни вреди.Претенцията му е била за сумата
от 1 250 лева, като част от общата сума в размер на 63 631.05 лева.
Съдо – производствените действия на ВРС включвали оставяне на
1
производството без движение многократно, да за бъде внесена необходимата
яснота.
Още с отговора си против исковата молба И. В. М. /вж.л.90/ е направил
възражение за нарушена местна подсъдност, като е счел, че производството
следва да бъде разгледано от РС – град Хасково по общите правила за целта.
С Определение № 13 768/08.12.2022 година ВРС е прекратил
производството по делото е изпратил делото по подсъдност на ХРС.
Настоящата инстанция приема, че определението е правилно и
съображенията са следните:
По въпроса за критериите, определящи спора като потребителски, е
налице задължителна съдебна практика, формирана с ТР № 3/23.02.2022 г. по
тълк. д. № 3/2019 г., ОСГТК на ВКС, според което преценката за това, дали се
касае за иск на или срещу потребител, следва да се извърши при зачитане на
общата легална дефиниция на понятието "потребител" в § 13, т. 1 от ДР на
ЗЗП или въз основа на легални определения на същото понятие в други
закони, когато са приложими по съответния правен спор. Посоченото
определение на понятието "потребител" отразява основните характеристики,
дадени в транспонирано със ЗЗП вторично законодателство на Европейския
съюз, установяващо правила за защита правата на потребителите в различни
сфери на обществения и икономическия живот. Тези характеристики се
свеждат до това, че като страна по договор с търговец, потребителят е винаги
физическо лице, целящо задоволяване на свой личен, а не търговски или
професионален интерес.
Доколкото няма спор, че основните страни по процесния Договор са
физическо лице и търговец, че Договора има облигационен характер и
предназначението му поначало е с търговска цел, преценката дали някоя от
тези страни има качеството на потребител по този договор, съответно дали
може се ползва от защитата на потребителите, предвидена в ЗЗП, следва да се
извърши съобразно критериите, съдържащи се в чл. 2, б. "б" от Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи
в потребителските договори и § 13 ал.1 т.1 от ПЗР на ЗЗП.Въпреки
различието в редакцията на двете разпоредби, смисълът при дефиниране на
понятието "потребител", с оглед целите на Директивата и на националния
закон, е един и същ, тъй като това е и целта на транспонирането на
съответните разпоредби от правото на ЕС в националното
законодателство.Разпоредбата на чл. 2, б. "б" от Директива 93/13/ЕИО
определя за "потребител" всяко физическо лице, което в качеството си на
страна по договорите, предмет на директивата, участва поради интереси,
които са извън рамките на неговата търговска или професионална дейност, а
случаят не е такъв.Действително, в практиката на националните съдилища, в
това число и в практиката на ВКС, е възприето и утвърдено становището, че
2
физическо лице - съдлъжник по договор за банков кредит или обезпечаващ
такъв, по който кредитополучателят е търговец, може да има качеството на
потребител по Закона за защита на потребителя и да се позовава на
неравноправност на клаузи в договора за кредит, ако действа за цели извън
рамките на неговата търговска или професионална дейност - /в този смисъл е
напр. Р № 84/20.07.2017 г. по т. д. № 1934 по описа за 2015 г. на ВКС, ТК,
Първо отделение/. Преценката на качеството "потребител" по описаните
критерии обаче следва да се извърши във всеки отделен случай, съобразно
конкретните обстоятелствата по делото.
В конкретния случай посоченото предназначение облигационния
Договор е да предостави консултантски услуги, като в случая се
претендира непозволено увреждане и то няма нищо общо с качеството
„потребител“ по смисъла на чл. 2, б. "б" от Директива 93/13/ЕИО на
Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в
потребителските договори и на § 13, ал. 1, т. 1 ПЗРЗЗП.Според
съдебната практика основната цел на особената подсъдност е да се
улесни достъпа до правосъдие на потребителя като икономически по-
слабия субект в спорното правоотношение. С изменението на тази
разпоредба със ЗИДГПК /обн., ДВ, бр. 65 от 07.08.2018 г. /, е разширен
обхватът на лицата, ползващи се от тази подсъдност единствено с оглед
на процесуалното им качество. В нито една от двете редакции на чл. 113
ГПК не е вложено съдържание на понятието "потребител", различно или
по-широко от дефинираното с разпоредбата на § 13 ДР на ЗЗП.
Тук ищцовата страна няма качеството на "потребител" и по
смисъла на чл. 2, б. "б" от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април
1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските
договори и легалната дефиниция на § 13, ал. 1, т. 1 ДР на ЗЗП, тъй като
претендира вземането си от Договор за консултантски услуги – на
извъндоговорна отговорност и тя цели да го овъзмезди, поради което,
при определяне на местната подсъдност по настоящия съдебен спор, е
неприложима особената подсъдност по чл. 113 ГПК.Доказателства за
противното не са били ангажирани – напротив твърди се, че
увреждането е настъпило в резултат на използването на неистински
документ пред Окръжен съд-град Хасково.
Предвид изложеното, ВОС,
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 13 768 от 08.12.2022 година,
постановено по гр.дело № 1955/2022 година, по описа на ВРС, деветнадесети
състав.
Определението може да бъде обжалвано по реда на чл.274, ал.3, т. 2
вр.чл.280 и следващи от ГПК с касационна частна жалба чрез Окръжен съд –
Варна пред Върховен Касационен Съд на Р България, в едноседмичен срок от
връчването на препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4