№ 1567
гр. Варна, 28.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на четиринадесети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
при участието на секретаря Мая Т. И.
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Търговско дело №
20253100900081 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.692, ал.3 вр. ал.4 ТЗ.
С решение №282/07.07.2025г. по т.д.№81/2025г. е открито
производство по несъстоятелност на НИК-СОТ ГРУП ООД, ЕИК *********,
със седалище гр.Варна, с начална дата 31.12.24г.
Временният синдик Т.И. е съставил списък с приети и списък с
неприети вземания, предявени в срока по чл.685, ал.1 ТЗ, които са
публикувани в ТР, воден от АВ по партидата на длъжника на 09.09.2025г.
В срока по чл.690 ТЗ е депозирано възражение вх.
№26295/17.09.2025г. /изпратено чрез куриер на 16.09.25г./ от длъжника НИК-
СОТ ГРУП ООД, представлявано от А.Б., срещу включването на вземането на
БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ ЕАД, ЕИК *********, в общ размер на
16609310,43лв, в списъка с приети вземания, с поредност на удовлетворяване
по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ.
Възражението е основано на съображения, че не е взето предвид
погасяване на вземането на кредитора по изп.д.№14/25г. по описа на ЧСИ
С.Данова и изп.д.№1163/24г. по описа на ЧСИ Л.Станев. Прави възражение и
че размерите на договорните лихви и неустойки са погрешно изчислени. В с.з.
поддържа възражението.
Временният синдик Т.И. е представил писмено становище, с което
счита възражението за неоснователно, като сочи, че получената в изп.д.
№1163/24г. по описа на ЧСИ Л.Станев продажна цена и задържаните задатъци
са преведени по особената сметка на дружеството, след удръжка на такса за
ЧСИ. Сочи, че вземанията са съдебно установени и са издадени изп.листи за
тях. В съдебно заседание поддържа изразеното становище.
Кредиторът БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ ЕАД, ЕИК
*********, изразява становище за неоснователност на възражението.
Възражението е депозирано от легитимирано лице в
законоустановения по чл.690 ТЗ срок, поради което е допустимо.
Като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съдът намира следното:
1
Производството по чл.692, ал.3 ТЗ не е същинско исково
производство за установяване със сила на присъдено нещо на вземанията на
кредиторите. Целта му е да се осигури облекчен и бърз ред за установяване на
безспорни и убедителни вземания, за които не се налага същинско съдебно
установяване в спорно производство. При наличие на съществени съмнения
относно съществуването на предявеното вземане, с оглед специфичния
предварителен характер на производството по разглеждане на възражения,
съдът следва да откаже да приеме спорно вземане.
В конкретния случай съществуването на вземането на кредитора
БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ ЕАД срещу длъжника се установява от
представените с молбата за предявяване на вземанията доказателства, които
дават основание да се приеме, че вземането е съществуващо и следва да бъде
включено в списъка на приетите вземания в посочения размер. Към молбата
по чл.685, ал.1 ТЗ са представени договори за банков кредит
№801/21.02.2014г., №802/21.02.2014г. и №857/28.05.2015г., ведно с анексите
към тях, сключени между БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ АД и НИК–
СОТ ГРУП ООД като кредитополучател. От приложените писмени
доказателства се установява, че за задълженията по договор за банков кредит
№801/21.02.2014г. и анексите към него са издадени заповед №1298/11.03.25г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК
и изп.лист по ч.гр.д.№16206/24г. на ВРС; за задълженията по договор за
банков кредит №802/21.02.2014г. и анексите към него са издадени заповед
№7231/20.12.24г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК и изп.лист по ч.гр.д.№16207/24г. на ВРС, а за
задълженията по договор за банков кредит №857/28.05.2015г. и анексите към
него са издадени заповед №2126/09.04.25г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изп.лист по ч.гр.д.
№4374/25г. на ВРС. Разпоредбата на чл.414 от ГПК определя действията,
които длъжникът в заповедното производство следва да предприеме, за да
защити правата си, като последиците от пропускането на тези действия са
посочени в чл. 416 и чл. 424 от ГПК. В случая длъжникът нито твърди, нито
ангажира доказателства за упражнено от него право на възражение срещу така
издадените заповеди за изпълнение, поради което и с изтичането на срока по
чл.414 ГПК последните са влезли в сила. Влязлата в сила заповед за
изпълнение поражда сходни правни последици на влязлото в сила съдебно
решение, т.е. тя се ползва с аналогично на силата на пресъдено нещо
материално- и процесуалноправно действие и установява с обвързваща
страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока
за подаване на възражение. Ето защо релевираното в настоящото
производство възражение за погрешно изчисление на договорните лихви и
неустойки се явява преклудирано.
Що се касае до възражението за извършено погасяване по
горепосочените изпълнителни дела, то по делото не са ангажирани
доказателства за това. Напротив, от приложеното извлечение от особена
сметка на длъжника се установява, че ЧСИ Л.Станев е превел сумата от
5824967,99лв / за която няма спор, че съставлява платена продажна цена/ по
особената сметка, а не в полза на БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ ЕАД,
поради което и не би могло да се приеме, че е налице погасяване на
задължения на длъжника спрямо този кредитор. Същевременно от
извършената служебна справка по посоченото от кредитора гр.д.№1824/25г.
на ВОС се установи, че с решение №974/02.10.25г. е отменено Постановление
2
за възлагане на недвижими имоти от 18.07.2025г., издадено по изп.дело №
20257180400014 по описа на ЧСИ Станимира Данова, на основание чл.435,
ал.3 от ГПК, поради което и липсва основание за разпределение на получената
от продажбата сума.
По изложените съображения се налага извода за неоснователност
на направеното възражение и като такова същото следва да се остави без
уважение.
Воден от горното и на основание чл.692, ал.4 ТЗ, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение вх.№26295/17.09.2025г.
от длъжника НИК-СОТ ГРУП ООД, представлявано от А.Б., срещу
включването на вземането на БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ ЕАД, ЕИК
*********, в общ размер на 16609310,43лв, в списъка с приети вземания,
обявен в ТР при АВп на 09.09.2025г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Настоящият съдебен акт да се отрази в книгата по чл.634в от ТЗ.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
3