РЕШЕНИЕ
№ 10
гр. Пловдив, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Атанаска Ст. Букорещлиева
при участието на секретаря Розалия Н. Тодорова
като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Букорещлиева Търговско дело №
20215300900721 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от И. А. Л., ЕГН
**********, с адрес- гр. **************, чрез упълномощения процесуален представител-
адвокат Й., против ЗД “Бул Инс“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление-
гр. София, ул. “Джеймс Баучер“ № 87, с която е предявен иск с правно основание чл. 432,
ал.1 от КЗ.
Изложени са в исковата молба обстоятелства, че на 27.03.2021г. в с. ******* И. Л. е
претърпял пътнотранспортно произшествие, в резултат на което са му били причинени
неимуществени вреди. На посочената дата, около 12,45 ч., в с. *******, Община *********,
е настъпил пътен инцидент, при който лек автомобил марка „Шкода“, модел Суперб“ ,с рег.
№ ** **** **, управляван от С. М., движейки се по ул.“********* **********“, поради
неспазване на достатъчна дистанция и проявено невнимание към пътната обстановка,
застигнал и блъснал отзад спрелия на червен светофар лек автомобил марка „Фиат“, модел
„Пунто“, с рег.№ ** **** **, управляван от ищеца. След ПТП пострадалият Л. е откаран по
спешност в УМБАЛ „*******“ ЕАД- Пловдив, където се установило, че е получил фрактура
на гръбначния стълб в торакален отдел на ниво ТХ 11 и ТХ 12, commotio cerebri
/придружено със силно главоболие, световъртеж и повръщане/. След изписването му от
болничното заведение ищецът продължил възстановяването си в домашна обстановка, при
строг постелен режим, при спазване на медикаментозна терапия. Наложило се да приема
обезболяващи и сънотворни медикаменти, тъй като всяко негово движение било свързано с
неимоверни болки. Поради мозъчното сътресение, в продължение на два месеца изпитвал
1
главоболие, придружено със световъртеж и отпадналост. След направено на 18.06.2021г.
изследване и преглед от лекар- неврохируг било установено наличието на изразен
вертебрален синдром на торако- лумбален отдел на гръбначния стълб, положителен синдром
на бутона за ТХ11, а ищецът- насочен към провеждане на оперативна интервенция,
вертебропластика с поставяне на костен цимент. По препоръка на лекуващите лекари
ищецът започнал да ползва високостабилизиращ торако- лумбален корсет, което довело до
редица неудобства в ежедневието му. Същият бил лишен изцяло от възможността да стои
продължително време в изправено положение, а в седнало- изпитвал болки. И към
настоящия момент ищецът изпитва поС.ни болки, придружени с изтръпване на долните
крайници, не може да извършва какъвто и да е физически труд. Твърди се, че претърпеният
инцидент се отразил негативно и на психическото му състояние- ищецът бил потиснат,
станал лесно раздразнителен, отказвал да говори с близките си. Влошеното здравословно
състоясние създавало у него чувство за несигурност дали ще може да упражнява професията
си на автомобилен монтьор. Наред с това, страдал от нарушения на съня, понижено
настроение, тревожност, нарушение на паметта и вниманието, получил постравматично
стресово разстройство, изразяващо се в повтарящо се преживяване на катастрофата, чрез
постоянни мисли за случилото се.
Твърди се, че за лекия автомобил марка „Шкода“, модел Суперб“, с рег.№ ** **** **,
е била сключена застраховка „ГО“ при ответното дружество, обективирана в полица №
BG/**/************, със срок на действие от 23.08.2020г. до 22.08.2021г., валидна към
датата на застрахователното събитие, което обстоятелство се установявало от съставения
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №08/29.03.2021г. по описа на РУ на МВР
Стамболийски. С уведомление от 06.04.2021г. ищецът е предявил по реда на чл. 380 от КЗ
претенция за изплащане на обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, като
с писмо с изх.№ НЩ-3498/21.05.2021г. ответникът отказал да му изплати такова.
Предвид изложеното, се иска от съда да постанови решение за осъждането на ответния
застраховател да заплати сумата от 40 000 лв., представляваща частичен иск от общо 80 000
лв.- застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, свързани с настъпилото на 27.03.2021г. ПТП, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 06.04.2021г. до окончателното изплащане на
сумата.
В двуседмичния срок по чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от ЗД „Бул Инс“ АД, с
който се оспорва предявения иск по основание и размер. Ответникът оспорва механизма на ПТП,
наличието на настъпила за ищеца вреда и на причинно-следствена връзка между
произшествието и получените от ищеца увреждания. Твърди, че в констативния протокол за
ПТП не се съдържат данни за образувано наказателно производство, каквото задължително
е следвало да се образува, ако при ПТП ищецът е получил описаните в исковата молба
травми, а видно е от този протокол, че Л. е само леко ранен. Позовавайки се на отразеното в
представената медицинска документация, ответникът твърди, че ищецът не е получил
фрактури на гръбначния стълб в торакален отдел на ниво ТХ 11 и ТХ 12, както и комоцио.
2
Освен това сочи, че пострадалият е отказал хоспитализация в неврохирургия и дежурна
хирургия, въпреки информираността си за състоянието и заболяването си, както и за
евентуалните усложнения. От наличната медицинска документация се установявало, че
оперативно стабилизиране на счупването е предложено на два пъти- на 27.03.2021 г. и на
18.06.2021 г. При втората консултация са били описани неврологични усложнения -
изтръпване на долните крайници и слабост на мускулатурата, каквито са липсвали при
първоначалния преглед, като се твърди, че усложненията не биха настъпили, ако лечението
на травмата е било навременно и адекватно. Такова лечение е било предложено, но ищецът е
отказал. Ответникът е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия като твърди, че той не е пътувал с поставен предпазен колан, а
евентуално- че е бил с неправилно поставен такъв. В отговора се оспорва предявения иск за
неимуществени вреди и по размер, като се поддържа, че претендираната като обезщетение
сума не кореспондира с претърпяното, не е съобразена с принципа за справедливост, нито
със социално- икономическата обстановка в страната. Изразено е становище за
неоснователност и на претенцията за присъждане на законната лихва върху главницата,
считано от посочената дата- 06.04.2021 г.
В двуседмичния срок по чл. 372, ал. 1 от ГПК не е подадена допълнителна искова
молба.
Съдът, след като съобрази доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:
Видно от представения по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица,
издаден на 28.03.2021г. от органите на МВР, на 27.03.2021 г. около 12,45 ч. в с. ******* на
ул.”********* **********” е настъпило ПТП с участници- ППС- лек автомобил „Шкода
Суперб” с рег. №** **** **, управляван от С. Е. М., и ППС- лек автомобил марка „Фиат“,
модел „Пунто“, рег.№ ** **** **, управляван от И. Л.. Като причина за настъпване на
пътния инцидент в протокола е отразено, че участник 1- М. не спазва дистанция и удря
отзад спрелия на червен сигнал на светофарната уредба участник 2.
Установява се от приетата медицинска документация, че на 27.03.2021г. ищецът е
прегледан в УМБАЛ ”*******” ЕАД, Спешно отделение, където му е поставена диагноза –
******************************. Видно от издадения лист за преглед същият е отказал
хоспитализация, въпреки информираността за състоянието си, както и за евентуалните
усложнения. В представената етапна епикриза/консултация от 18.06.2021г. е отразено, че
ищецът се оплаква от болки в поясната област и изтръпване на долните крайници и
мускулна слабост, поставена е диагноза- състояние след контузия в гръдно- поясния отдел
на гръбначния стълб, фрактура на Тн11, предложено е извършване на вертебропластика с
костен цимент, при желание от страна на пациента.
По делото е изслушано заключението на допуснатата КСМАТЕ, с вещи лица д-р М. Б.
и инж. В. С., което съдът кредитира, като обективно, компетентно изготвено и неоспорено
от страните. От заключението се установява, че при станалото на 27.03.2021г. ПТП на Л. е
било причинено компресионно счупване на тялото на 12 гръден прешлен без разместване.
3
Непосредствено след инцидента пострадалият е търпял от леки до умерени болки и
страдания, които в хода на оздравителния процес постепенно са затихвали до степен да
станат епизодични. Посочва се, че към момента на изготвяне на експертизата са налице
трайни последици за здравето на ищеца, същият ще търпи болки при физическо натоварване
на гръбначния стълб или при по- продължително стоене прав. Според заключението, Л. не
би могъл да се възстанови напълно, ако не направи вертебропластика на 12 гръден прешлен.
В тази насока е и заявеното от вещото лице д-р Б. при изслушване на заключението в
съдебно заседание на 23.11.2022. Коментирано е от експерта, че на ищеца два пъти е
предложено извършването на вертебропластика, но той е отказал. В случай че такава е била
направена, непосредствено след инцидента, то ищецът е могъл да се възстанови за 2- 3
месеца и е нямало да има проблем с болковия синдром. В приетото заключение е описан
най- вероятният, от техническа гледна точка, механизъм на процесното ПТП, а именно: На
27.03.2021 г. около 12,45 ч. водачът М. е управлявал лек автомобил „Шкода Суперб” с рег.
№** **** ** по платното за движение на ул. „********* **********” в с. *******, в посока
от север на юг, като в зоната на светофарната уредба не е реагирал своевременно на
намиращия се пред него лек автомобил „Фиат Пунто“, управляван от ищеца Л., който е
спрял за изчакване на зелен сигнал. В резултат на скорост и пресичане на траектории е
последвал удар, който е настъпил в предната част на автомобила на М. и в задната част на
спрелия лек автомобил. В момента на удара скоростта на лекия автомобил „Шкода Суперб”
е била около 25-30 км/ч. Според заключението, причина за настъпване на ПТП е, че водачът
М. не е съобразил скоростта и траекторията си на движение с конкретната пътно-
климатична обстановка- спрелия на червен сигнал лек автомобил „Фиат” и е реагирал със
закъснение на опасността от сблъсък. В резултат на настъпилия удар тялото на пострадалия
е политнало назад и се е ударило в облегалката на седалката, която се е счупила. Тялото на
Л. е продължило дъговидното си огъващо движение назад, при което областта на 12 гръден
прешлен се е огънала свръхмерно назад и се е получило компресионното счупване на тялото
на 12 гръден прешлен. Посочено е в заключението, че при описания механизъм на ПТП
ролята на предпазния колан е сведена до нула, с или без него травматичното увреждане ще
настъпи.
За установяване твърденията за претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат
на процесното пътнотранспортно произшествие по делото са събрани гласни доказателства
посредством показанията на свидетелката Мария М. Л. - съпруга на ищеца. Същата депозира
показания, че в края на м. март 2021 г. със съпруга й претърпели ПТП. В с. ******* ищецът
спрял автомобила си, за да изчака зелен сигнал на светофарната уредба, в този момент
последвал силен удар в задната част на МПС, предните седалки се счупили и телата им
полетели назад. След инцидента съпрузите били откарани от екип на спешна помощ в
УМБАЛ „*******” ЕАД, направили им изследвания, предложили да ги приемат за лечение,
но те отказали. И. Л. имал травма в гръбнака, изпитвал силни болки, изписали му да носи
корсет, препоръчали му да направи операция. Около 10 дни ищецът бил в отпуск по болест,
трудно подвижен, нуждаел се от помощ при извършване на елементарни ежедневни
4
дейности, бил в невъзможност да се обслужва. Свидетелката твърди, че в продължение на 2-
3 месеца съпругът й имал постоянни силни болки, въпреки че приемал предписаните му
лекарства. Същият не можел да върши работата си на ************ и се наложило да се
премести на друга позиция. Няколко месеца след инцидента Л. направил консултация с
невролог, който потвърдил необходимостта от извършване на операция, но понеже била
рискова, ищецът все още не е решил да се подложи на такава. Свидетелката сочи, че ПТП се
отразило негативно и върху психическото състояние на съпруга й, който не желаел да
шофира, станал нервен, поради болките, които изпитва.
По делото са изслушани и показанията на свидетеля на ответника- С. М.. Същият
заявява, че е участвал в пътнотранспортно произшествие, станало в село *******.
Управлявал автомобила си по главния път в селото, при червен сигнал на пешеходен
светофар не спрял и ударил намиращия се пред него спрял автомобил, в който били ищецът
и съпругата му.
Няма спор между страните, че лекият автомобил „Шкода Суперб” с рег. №** **** ** е
бил застрахован със застраховка „Гражданска отговорност” при ответното застрахователно
дружество към датата на настъпване на събитието.
Установява се, че на 06.04.2021г. ищецът е подал до ответния застраховател претенция
по застраховка „ГО“ с искане за заплащане на обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди, като такова не е било изплатено. Пострадалият е бил уведомен с
писмо изх. №НЩ-3498/21.05.2021г., че ответникът няма основание да удовлетвори
претенцията му, тъй като не са ангажирани безспорни доказателства относно виновността на
застрахования в ЗД ”Бул Инс” АД водач за настъпване на ПТП.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Според чл.432, ал.1 КЗ, увреденият, спрямо когото застрахованият по застраховка
гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.
Разпоредбата на чл.498, ал.3 КЗ обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на
започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП
и застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред
застрахователя или пред негов представител - чл.496, ал.1 КЗ.
В конкретния случай се установи, че е изпълнена процедурата по чл.380 от КЗ,
доколкото увреденото лице е насочило писмена претенция до ответника, като не му е било
изплатено исканото обезщетение, а това прави предявения иск допустим.
За да се ангажира отговорността на застрахователя, е необходимо да се докаже
наличието на всички кумулативни изисквания на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител на вредата, както и че към
момента на увреждането съществува валидно застрахователно правоотношение между
5
последния и застрахователя.
По делото не е формиран спор между страните по отношение наличието на договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника ЗД “Бул Инс“ АД по застрахователна
полица № BG/**/************, със срок на действие от 23.08.2020 г. до 22.08.2021 г., по
силата на който застрахователят е поел задължение да обезщети увредените при
използването на застрахования автомобил „Шкода Суперб”, рег. №** **** **, трети лица.
Освен това, въз основа на събраните по делото доказателства се установи и
осъществяването на елементите от фактическия състав на чл.45 ЗЗД.
Обстоятелството, че ищецът Л. и водачът на застрахованото МПС- „Шкода Суперб” са
участници в процесното пътнотранспортно произшествие е удостоверено с констативен
протокол за ПТП, съставен на 28.03.2021г.
Предвид изяснения в заключението на КСМАТЕ механизъм на ПТП и показанията на
разпитания свидетел С. М., следва да се приеме, че произшествието е настъпило поради
виновното и противоправно поведение на водача на лекия автомобил „Шкода Суперб”,
който, наближавайки обозначена със светлинна и знакова сигнализация пешеходна пътека,
не е намалил скоростта на управлявания автомобил и е реагирал със закъснение на
опасността от сблъсък със спрелия да осигури безопасно пресичане на пешеходци
автомобил на ищеца, като по този начин е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.20,
ал.2 от ЗДвП. От ответното дружество не са ангажирани доказателства за обстоятелства,
които изключват вината на застрахования за настъпване на процесното пътнотранспортно
произшествие. С оглед на установения механизъм на произшествието и при липсата на
доказателства М. да е нарушил умишлено правилата за движение, се налага извод, че
формата на вината е непредпазливост.
На следващо място, се установи по несъмнен начин от представената медицинска
документация и от изслушаното по делото заключение на КСМАТЕ, че при това
пътнотранспортното произшествие на ищеца е причинено компресионно счупване на тялото
на 12 гръден прешлен без разместване, като няма данни същият да е получил мозъчно
сътресение, както се посочва в исковата молба. На база констатациите на експерта и
изслушаните показания на свидетелката Л.а, които, преценени по правилата на чл. 172 от
ГПК, съдът кредитира като логични, убедителни и основаващи се на непосредствените й
впечатления от състоянието на ищеца след ПТП, следва да се приемат за доказани както
свързаните с увреждането, лечението и възстановителния период болки и страдания,
значителни неудобства при обслужването и негативни психически изживявания на
пострадалия, така и наличието на причинна връзка между настъпилите вреди и деянието.
С оглед на така установените обстоятелства и доколкото по делото няма спор относно
съществуването на валидно застрахователно правоотношение, досежно лекия автомобил, с
който е причинено процесното ПТП, то се налага извод, че са налице предпоставките,
обуславящи отговорността на ответника, за обезщетяване по реда на чл.432,ал.1 от КЗ на
причинените на ищеца вследствие увреждането вреди.
6
При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, съдът
следва да се съобрази с критериите за справедливост - чл.52 от ЗЗД и да отчете конкретните
факти за случая- вида, броя и характера на причинените увреждания, последвалите от това
болки и страдания, интензивността и продължителността на негативните преживявания на
пострадалия.
По делото се доказа, че при пътнотранспортното произшествие на 27.03.2021г. на
ищеца е причинено компресионно счупване на тялото на 12 гръден прешлен без
разместване. Посоченото увреждане е довело до влошаване на здравословното му състояние
за продължителен период от време, същият е търпял от леки до умерени болки и страдания
непосредствено след инцидента, които в хода на оздравителния процес постепенно са
затихвали. Лечението на пострадалия е осъществено в домашна обстановка, наложило се е
да носи торако- лумбален корсет, имал е затруднения при обслужването, нарушен е бил
установеният му ритъм на живот, подпомаган е в ежедневието от съпругата си, бил е в
невъзможност да изпълнява служебните си задължения, станал е раздразнителен в резултат
от търпените болки. Освен това, вследствие процесното събитие ищецът е изпитвал страх от
пътуване с автомобил. Същевременно следва да се отчете, че не се доказаха по делото
наличие на симптоми на посттравматично стресово разстройство, нито пострадалият да е
получил мозъчно сътресение, в резултат на което да е имал често главоболие, придружено
със световъртеж и обща отпадналост. При така установените обстоятелства и съобразявайки
възрастта на ищеца, времетраенето на оздравителния процес, както и икономическите
условия в страната към правнорелевантния момент /27.03.2021г./, чийто обективен белег са
и лимитите на застраховане, съдът намира, че справедливият размер на обезщетението
възлиза на 35 000 лв.
При определяне размера на дължимото на ищеца обезщетение следва да се прецени и
направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия.
Принос, по смисъла на чл. 51, ал.2 от ЗЗД, е налице винаги, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите
или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
В случая се твърди от ответника, че поведението на ищеца, сочещо на съпричиняване,
се изразява в това, че той не е пътувал с поставен предпазен колан, а евентуално- че е бил с
неправилно поставен такъв, както и че е отказал провеждането на адекватно лечение на
получената травма, чрез извършване на оперативно стабилизиране на счупването.
Недоказано остана, с оглед заключението на КСМАТЕ и събраните гласни
доказателства, възражението на ответника за съпричиняване на вредите от страна на
пострадалия, изразяващо се в непоставяне на обезопасителен колан в нарушение на
разпоредбата на чл.137а от ЗДвП. От приетото заключение стана ясно, че при описания
механизъм на ПТП, независимо дали ищецът е бил с или без предпазен колан,
травматичното увреждане е щяло да настъпи. По делото обаче се установи, че И. Л. е бил
7
насочен двукратно към провеждане на оперативна интервенция- вертебропластика с
поставяне на костен цимент, която операция, според вещото лице д-р Б., ако е била
извършена, би довела до пълното възстановяване на пострадалия и би намалила периода на
търпените болки. С оглед на това, съдът приема, че с избора си да не предприеме
предложения метод за лечение ищецът е допринесъл за продължителността и интензитета на
претърпените вреди от травматичната увреда, като определя приноса му за настъпване на
вредоносния резултат на 10 %. При това положение отговорността на ответника следва да се
намали до 90 %, на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД, а определеното на ищеца обезщетение за
неимуществени вреди ще се редуцира до 31 500 лв. /след приспадане процента на
съпричиняване/.
Предвид изложеното, предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди следва
да се уважи за сумата от 31 500 лв., а за разликата до претендирания частичен размер от
40 000 лв. от общия заявен размер - 80 000 лв. - ще се отхвърли.
По отношение на претенцията за лихви за забава върху обезщетението за
неимуществени вреди:
Според разпоредбата на чл.429, ал.2 от КЗ, в застрахователното обезщетение се
включват и лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице, при условията на ал. 3. Съгласно ал.3 на чл.429 КЗ, лихвите за забава на
застрахования по ал. 2, т.2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от
застрахователя само в рамките на застрахователната сума /лимита на отговорност/. В този
случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие по реда на чл. 430, ал.1, т.2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
По делото няма спор, че ищецът е предявил на 06.04.2021 г. пред ответното дружество-
застраховател на отговорния за вредите деликвент претенция за плащане на обезщетение за
претърпените вреди, която е най- ранната в случая. С оглед на това, дължимото обезщетение
за неимуществени вреди ще се присъди ведно със законната лихва, считано от 06.04.2021 г.
до изплащането му.
При този изход на правния спор и на основание чл.38, ал.2 от ЗА, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на адвокат Г. Й. Й. адвокатско възнаграждение за предоставяне
безплатно на правна защита и съдействие на ищеца при условията на чл.38, ал.2 вр. с чл.38,
ал.1, т.2 от ЗА /съгласно договор за правна защита и съдействие, приложен на л.153 от
делото/. Предвид защитавания материален интерес и съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба
№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, нормативно
установеният минимум на адвокатския хонорар за една инстанция възлиза в размер на 3 850
лв., като от тази сума ответникът следва да заплати адвокатско възнаграждение в размер на
3 031,88 лв., изчислено съобразно уважената част на иска.
Ответникът има право на разноски, съразмерно на отхвърлената част на иска, на
8
основание чл.78, ал.3 от ГПК. Същият претендира разноски, съобразно представения списък
по чл.80 ГПК, в общ размер на 3 720 лв. / 3 600 лв.- за заплатен адвокатски хонорар с
включен ДДС; 100 лв.- заплатен депозит за КСМАТЕ и 20 лв.- депозит за призоваване на
свидетел/ и е представил доказателства за направата им. Неоснователно се явява
възражението по чл.78, ал.5 ГПК на ищеца- за прекомерност на заплатеното от ответната
страна възнаграждение на адвокат, заявено с молба от 22.11.2022 г. В случая, с оглед
защитавания материален интерес и съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, дължимото адвокатско
възнаграждение се изчислява на сума в размер на 3 850 лв. или 4 620 лв. с ДДС, а
заплатеният на упълномощения адвокат хонорар е 3 600 лв., при което не са налице
предпоставки за намаляване на последния. Ето защо, на основание чл.78, ал.3 от ГПК,
ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски в размер на 790,50 лв.
Тъй като ищецът е бил освободен от заплащането на държавна такса и разноски по
делото, то на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответното застрахователно дружество следва да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ПОС, дължимата за
производството държавна такса в размер на 1 260 лв., както и сумата 472,50 лв.,
представляваща депозит за вещи лица по допуснатата КСМАТЕ, изплатен от бюджета на
съда, изчислени съобразно уважената част на иска.
Доколкото по делото са останали несъбрани разноски в размер на 50 лв., дължими от
ответника, съгласно определение от съдебно заседание на 23.11.2022г., и представляващи
завишен хонорар за работа на вещото лице инж. В. С., то, на основание чл.77 ГПК, следва да
се осъди ответния застраховател да заплати посочената сума на вещото лице.
Присъдените на ищеца суми могат да се изплатят от ответника по посочената в
исковата молба банкова сметка.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД “Бул Инс“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- гр.
София, ул. “Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на И. А. Л., ЕГН **********, с адрес- гр.
**************, сумата от 31 500 /тридесет и една хиляди и петстотин/лв., представляваща
застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със
застрахователна полица № BG/**/************, със срок на действие от 23.08.2020 г. до
22.08.2021 г., за претърпени от ищеца неимуществени вреди- болки и страдания вследствие
на травматично увреждане, изразяващо се в компресионно счупване на тялото на 12 гръден
прешлен без разместване, причинено при пътнотранспортно произшествие, станало на
27.03.2021г. в с. *******, ********* област, причинено противоправно от С. М. при
управление на лек автомобил марка „Шкода“, модел Суперб“, с рег. № ** **** **, ведно със
законната лихва върху сумата от 31 500 лв., считано от 06.04.2021 г. до изплащането й, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над
9
присъдения размер от 31 500 лв. до претендирания от 40 000 лв., предявен като частичен
иск от 80 000 лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЗД “Бул Инс“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- гр.
София, ул. “Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на адвокат Г. Й. Й., САК, с ЕГН ********** и
адрес- *********************, сумата 3 031,88 /три хиляди тридесет и един лв. и осемдесет
и осем ст./лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ на
ищеца по т.д. №721/2021 г. – И. А. Л., ЕГН **********.
ОСЪЖДА И. А. Л., ЕГН **********, с адрес- гр. **************, да заплати на ЗД
“Бул Инс“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- гр. София, ул. “Джеймс
Баучер“ № 87, сума в размер на 790,50 /седемстотин и деветдесет лв. и петдесет ст./лв.-
разноски по делото, изчислени съобразно отхвърлената част на иска.
ОСЪЖДА ЗД “Бул Инс“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- гр.
София, ул. “Джеймс Баучер“ № 87, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Пловдивския окръжен съд, сумата 1 260 /хиляда двеста и шестдесет/ лв.-
дължимата за производството държавна такса, както и сумата 472,50 /четиристотин
седемдесет и два лв. и петдесет ст./лв., представляваща депозит за допуснатата КСМАТЕ,
изплатен от бюджета на съда, изчислени съобразно уважения размер на претенцията.
ОСЪЖДА ЗД “Бул Инс“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- гр.
София, ул. “Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на В. Г. С., ЕГН **********, с адрес- гр.
********************, сума в размер на 50 /петдесет/ лв., представляваща завишен хонорар
за работата му като вещо лице в състава на допуснатата по делото КСМАТЕ.
Присъдените на ищеца суми могат да се изплатят от ответника ЗД “Бул Инс“АД по
следната банкова сметка- IBAN: **********************.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
10