Решение по дело №164/2020 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 160
Дата: 16 юни 2020 г. (в сила от 16 юни 2020 г.)
Съдия: Венцислав Стоянов Маратилов
Дело: 20205200500164
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 28 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                 160            16.06.2020г.                 град Пазарджик

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, на десети юни две хиляди и двадесета година в открито заседание, в следния състав:

 

Председател:Венцислав Маратилов

        Членове: Димитър Бозаджиев

                                                                      Росица Васиева

                                                                                                                                                                                                                   

при участието на секретаря Галина Младенова  като разгледа докладваното от съдията Маратилов въззивно гр.д.№164 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе в предвид следното:  

Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на Велинградски районен съд №435 от 18.12.2019г. постановено по гр.д.№187/2019г. по описа на същия съд, е осъден на основание чл.45 от ЗЗД, М.Х.Т., ЕГН ********** ***, да заплати на М.Ш.А., ЕГН: ********** ***, следните суми: сумата от 2000.00лв.  – обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 15.07.2018г. около 19.30 часа на път III – 843 между гр.С. и м. „К.", както и сумата от общо 2800 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на същото ПТП, настъпило на 15.07.2018г., като обезщетение за загубата на унищожените в ПТП каруца и кон, негова собственост, като е отхвърлен иска за имуществени вреди за разликата над горния размер до пълния претендиран размер на вредите от общо 2850лв. съответно от 300лв. до 350лв. за унищожаване на каруца, като неоснователен. Със същото решение е осъден  М.Х.Т., ЕГН ********** ***, да заплати на М.Ш.А., ЕГН: ********** ***, СУМАТА от 1499,62лв.-разноски по делото по съразмерност с уважената част от исковете, а от своя страна М.Ш.А., ЕГН: ********** ***, е осъден да заплати на М.Х.Т., ЕГН ********** ***, СУМАТА от 177,85лв. разноски по делото по съразмерност с уважената и прекратената част от исковете. Посочено е изрично в диспозитива, че решението е постановено при участие на трето лице помагач на ответника-ЗК „ОЛИМПИК-КЛОН БЪЛГАРИЯ“ АД.

Решението се обжалва в осъдителните му части в срока по чл.259 ал.1 от ГПК, ангажиращи отговорността на ответника по исковете М. *** чрез процесуалния си представител адв. В.А. *** с доводи за необоснованост и незаконосъобразност, като се поддържа на първо място, че не е доказана по категоричен начин вината на ответника по исковете за настъпилото пътно-транспортно произшествие /ПТП/,  и при неяснота досежно ролята на ищеца М.А. за самото ПТП, има ли и той вина за  настъпването му предвид  времето и  залязващото слънце, дупките по пътната настилка и в коя част на платното се е движел той с коня и каруцата си. На следващо място, не бил доказан категорично размера на имуществените вреди, като първоначална експертиза сочела цена на коня в размера заявен в исковата молба/600лв/, а при повторната експертиза извършена от същия експерт, без визуално да е видял коня, негова снимка, доказателства за породата му, големина и други характерни белези от които зависи оценката му, като на база противоречиви доказателства от всички свидетели, повечето от които посочили характеристики на коня, оценката била променена на 2500лв, която неправилно съдът кредитирал в решението си. Жалбоподателят приема, че оценката на каруцата е от 300лв. На следващо място, не били доказани и неимуществените вреди, претърпени от ищеца, като  според ответника извършената медицинска експертиза и допълненията направени от експерта в откритото съдебно заседание при обсъждането и приемането й, установявала, че травмата в крака на ищеца не е от настъпилото  ПТП. Не били доказани и  другите претърпени  неимуществени вреди предмет на претенцията. Счита, че определената сума от 2000лв е крайно завишена и не отговаря на събраните по делото доказателства. Предвид изложеното се моли да бъде отменено обжалваното решение в посочените осъдителни части и да се постанови ново, с което  исковите претенции да бъдат отхвърлени, с присъждане на разноските на жалбоподателя и за двете инстанции. При условията на евентуалност в жалбата се поддържа искане за редуциране на обезщетението за имуществени вреди от 2800лв на 900лв, от които  600лв за коня и 300лв за каруцата, както и неимуществени вреди от 2000лв на 1000лв с присъждане на разноските съобразно намалената част в полза на въззивника. Няма ангажирани доказателства пред въззивната инстанция от страната по реда на чл.266 от ГПК.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на подадената въззивна жалба, от ищеца в производството пред първата инстанция М.Ш.А. *** чрез пълномощника си адв.С.П. ***, в който се поддържа, че постановеното решение в обжалваните му осъдителни части постановени в полза на ищеца и против ответника по спора е законосъобразно и обосновано и че жалбата се явява неоснователна. На първо място се поддържа, че от доказателствата по делото както и от заключението по назначена автотехническа експертиза категорично се установявало, че вина за ПТП има единствено жалбоподателя, който е допуснал  нарушения на ЗДвП и ППЗДвП, и които нарушения са в пряка причинна връзка с причинените увреждания. Като неоснователно се определя възражението на жалбоподателя относно  стойността на коня, убит при ПТП, определена  от оценъчната експертиза, заключението по която се определя от ищеца като обосновано и съобразено с всички доказателства по делото. И на последно място, в отговора се поддържа довод за неоснователност на възражението относно размера на присъденото обезщетението за неимуществени вреди, като в тази връзка според  страната съдът се е съобразил с всички доказателства по делото, включително и със заключението по назначената съдебно-медицинска експертиза, като при определяне на размера им са взети в предвид само уврежданията по тялото на ищеца,като не е взета в предвид  травмата на неговия долен крайник.Моли да се потвърди решението в обжалваните му части и се присъдят на ответника по жалбата разноските за пред настоящата инстанция. Тази страна също не сочи доказателства по реда на чл.266 от ГПК пред въззивната инстанция.

Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК, провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на ответника по спора М.  Х.Т., с вх.№35 от 06.01.2020г. постъпилия отговор от насрещната по спора страна М.Ш. А. за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл.45 и следващите от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл.52 и следващите  от ЗЗД.

В исковата си молба  против М. ***, с ЕГН-**********, ищецът М.Ш.А. ***, ЕГН-**********, твърди,че е собственик на кон и каруца и живее в гр.С., като на 15.07.2018г. около 19.30ч. пътувал с каруцата по пътя между гр.С. и местността “К.“ /път III-843,км.48+900/. Твърди още, че в каруцата е бил и синът му  Ш. М. А.. Зад него се движел с несъобразена скорост лек автомобил, управляван от ответника М.Т., който при ляв завой предприел маневра изпреварване, загубил контрол над управлявания от него автомобил  и блъснал каруцата, в която били ищеца и сина му. В резултат на удара на ищеца М.  Ш.А. били причинени мозъчно сътресение, повърхността травма на главата, травма в зоната на  7-9 ребро, травма на левия долен крайник и други. Ищецът постъпил на лечение веднага в  „МБАЛ-Велинград“ ЕООД гр.Велинград и бил изписан на 19.07.2018г. Твърди се, че по време на лечението ищецът търпял сериозни болки и страдания от причените му увреждания, а след напускането на болницата той продължил лечението си като продължавал да изпитва, а и към момента изпитва болки и страдания в областта на 7-9 ребро и в лявата колянна става. Твърди, че в резултат на пътнотранспортното произшествие /ПТП/ каруцата била унищожена, а конят починал на следващия ден-16.07.2018г. Според ишеца стойността на каруцата била 2400лв, а стойността на коня на 600лв, като  в хода на производството стойността им е коригирана поради техническа грешка при посочване на стойностите им и е поддържано, че същност стойността на коня е 2400лв, а на каруцата 600лв при запазен първоначален размер на имуществените вреди от 3000лв /молба от 09.08.2019г. № 3957-л.51/, като в последното по делото заседание-28.11.2019г. от ищеца е направено изменение на имуществената претенция за претърпени вреди на база изслушано заключение по назначена повторна експертиза, /л.171 и следващите/ на основание чл.214 ал.1, изр.3-то от ГПК като е увеличен размера на иска за имуществени вреди,претърпени от смъртта на коня от 600лв на 2500лв или увеличение с 1900лв и е намалена претенцията за имуществени вреди, претърпени от унищожаването на каруцата от 2400лв на 350лв, като за целта е внесена и следващата се държавна такса за увеличения размер на исковата претенция, или общо претенцията за всички имуществени вреди става 2850лв. и което изменение  е допуснато от първоинстанционния съд и без да са постъпвали  възражения от процесуален характер от ответната страна. Твърди се още в исковата молба, че ответникът М.Т. с деянието си е причинил на ищеца болки и страдания, представляващи неимуществени вреди, които той определя в размер на 2000лв, както и имуществени вреди в окончателен размер от 2850лв. Предвид  изложеното ищецът твърди, че има правен интерес да предяви посочените искови претенции и моли да се постанови решение с което ответникът да бъде осъден да му заплати причинените неимуществени и имуществени вреди, съответно от 2000лв  и 2850лв както и разноските по делото.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника М.Х.Т. чрез пълномощника си адв. В.А., в който исковете се определят като допустими и частично основателни. Признават се фактите и обстоятелствата, посочени от ищеца  за настъпилото ПТП на посочената дата, място и час, причинено от автомобила, управляван от  ответника, който настигайки ищеца, пътуващ в каруца по посочения път, при опит да ги изпревари и да избегне дупка на пътя, бил заслепен от слънцето и ударил странично каруцата. В отговора на исковата молба ответникът не излага доводи за евентуалнен принос за настъпването на ПТП от страна на водача на каруцата, за нейно неправилно движение по пътното платно и за евентуално съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат от поведение само и единствено на ищеца, нито се излагат факти и обстоятелства, изключващи изобщо или частично вината на водача на лекия автомобил за настъпването на ПТП. Ответникът по иска оспорва единствено размера на имуществените и неимуществените вреди, като прекалено високи и твърди, че след удара ищецът му казал, че е добре и няма нужда от помощ, и счита, че исковата претенция за неимуществени вреди следва да се уважи до размера на 500лв. По отношение на размера на имуществените вреди  поддържа, че той е основателен за сумата от 600лв за коня и за 240лв за каруцата, а над тези суми претенцията определя на  прекалено висока.

В отговора на исковата молба ответникът е посочил, че има сключена застраховка „Гражданска отговорност“-договор по застрахователна полица №BG28/117002940581 със ЗК „Олимпик“-клон България“ АД, гр.С. и  на основание чл.219 ал.3 от ГПК във връзка с чл.224 ал.2 от КЗ е поискано да бъде привлечено и конституиран застрахователя като трето лице помагач, срещу което ответникът да предяви обратен иск, в случай, че бъде уважен иска на ищеца.

Дружеството е конституирано като трето лице-помагач и на свой ред е подало становище по исковата молба /вх.№2481 от 22.05.2019г./. В становището исковите претенции се оспорват по основание  и по размер, като се поддържа недоказаност на възникването на отговорността на ответника и правото на ищеца да  получи обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, недоказаност на  елементите от фактическия състав, противоправно и виновно поведение на водача при ПТП за да се породи деликтната му отговорност; оспорен  е механизма на ПТП и причинно-следствената връзка между поведението на водача и вредоносния резултат; липса на данни водача на автомобила  да не е съобразил поведението си с правилата за движене. Твърди се още, че вина за ПТП има водача на ППС с животинска тяга, несъобразил поведението си с движещия се лек  автомобил и ненаправил нужните действия и обезопасителни мерки за избягване на ПТП. Твърди се, че водача на каруцата и   пострадало лице е допринесло за настъпване на ПТП и вредоносния резултат, като не е управлявал каруцата възможно най-близко до дясната граница на платното за движение; не се е съобразявал при движението си  и реагирайки спрямо движението на ППС на платното; че каруцата се е намирала  непосредствено преди ПТП в средата на платното за движение, натоварена с извънгабаритен товар /бали сено/ и заемаща значителна част от платното за движение, препятствайки нормалното движение и разминаване на останалите участници в движението, с което нарушил  чл.18 ал.1, чл.22 ал.1, чл.5 ал.1,т.1, чл.106 ал.1, чл.71 ал.1, ал.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, като предвид цитираните нарушения водачът на каруцата поставил и себе си в опасност.Твърди се още, че съгласно т.7 от ППВС №17 от 18.11.1963г. налице е принос за настъпване на вредоносния резултат винаги, когато с поведението си пострадалият е спомогнал за собственото си увреждане, респективно за увеличаване на вредата. Посочва, че обективен принос, който е противоправен и е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, като последица от ПТП представлява поведение, при което се поема или се игнорира неоправдано един предвидим и реално очакван риск. Навежда се извод, че ищецът не е спазил нормативно определени задължения и това е довело до телесните му увреждания, поради което  вина  за настъпване на вредоносния резултат имал ищеца или поне съпричиняване от негова страна над 50%. На следващо място се оспорват всички твърдения за вида, медико-биологичния характер и степента на уврежданията, характеристиките и продължитеността на оздравителния процес и че нямало данни вредите на ищеца да са в причинно-следствена връзка с ПТП и в тази връзка по принцип се оспорват медицинските документи, представени от ищеца като време на издаване, давност  и посочени нови увреждания нямащи нищо общо с  настъпилото ПТП. Като прекомерно завишено се определя претендираното обезщетение за неимуществени вреди с оглед на твърдените телесни увреждания на ищеца, предвид и на принципа на справедливост, заложен в чл.52 от ЗЗД и съдебната практика. Оспорва се претендираното обезщетение за имуществени вреди по основание и по размер, като се твърди, че описаните от ищеца имуществени вреди не са в причинно-следствена връзка  с ПТП от 15.07.2018г. Освен това размерът на вредите се квалифицира като прекомерно завишен и не представлява действителната стойност на претендираните вреди, че сумите значително надвишават средната пазарна стойност за закупуване на  същите вещи, със същия срок на експлоатация, с оглед цените на българския пазар. Ищецът не бил представил доказателства, че е собственик на каруцата и коня, данни за периода на експлоатацията им. При условията на евентуалност се поддържа от третото лице-помагач редуциране  на определеното обезщетение  за имуществени вреди. Моли да се отхвърли претенцията изцяло, а при условията на евентуалност да се редуцират претендираните размери на причинените вреди и се приеме, че е налице съпричиняване.

Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:

Установява се от доказателствата по делото, че страните по спора живеят в едно и също населено място, като ищецът  М.Ш.А. е роден през 1977г. или към момента на твърдяното ПТП, той е на възраст от 41г., а ответника М.Х.Т. е роден през 1992г. или към посочения момент е на 26г. възраст.Няма спор, че 15.07.2018г.  страните са участвали в пътно-траспортно произшествие, настъпило на пътя към гр.С. и в посока от местност “К.“/път III-843,км.48+900/. Ищецът е бил водач на пътно превозно средство с животинска тяга /ППСЖТ/-каруца, теглена от кон, и натоварена с два реда бали сено, а ответникът е управлявал в същата посока лек автомобил „Мерцедес“ с рег.№ ….. Механизмът на настъпилото ПТП е установен по несъмнен и категоричен начин от назначената по делото съдебно-автотехническа експертиза, по която е изслушано заключение от експерта инж.В.И.М. и което не е оспорено от страните по делото както и от третото лице-помагач в нито една от точките по констатациите и по изводите на експерта/ /л.114-л.121/. Според заключението на експерта, досежно причината и механизма на настъпване на ПТП,  от техническа гледна точка причина за настъпване на ПТП е загубата на контрол от страна на водача над управлението на автомобила при преминаване на завой с висока скорост и неуспешна маневра за изпреварване на каруцата след излизане от завоя, като автомобилът се е движел в завоя по така наречената идеална крива /движение по по-голям радиус и за постигане на максимална скорост без странично плъзгане/ и че като водача с автомобила е излязъл на правата /след завоя/, слънцето му е попречило на забележи своевременно дупка на пътя, при което незабавно е предприел отклонение на ляво, като междувременно забелязва и движещата се пред него каруца, но поради малкото разстояние  не е успял да я избегне. Констатирано е още, че ударът е настъпил изцяло в дясната лента за движение на каруцата и автомобила. Установено е от експерта, че в зоната на местопроизшествието от 15.07.2018г. пътят е широк  6.3м., с асфалтово покритие плюс локални повреди-дупки, при сухо време и неограничена видимост по посока на движението на превозните средства към гр.С., без хоризонтална маркировка и вертикална сигнализация. По отношение месторазположението на ППС е констатирано, че преди настъпване на ПТП лекият автомобил и каруцата, са се намирали в дясната лента за движение, като каруцата е била на около 0.40м. в ляво от края на пътя, а автомобила по средата на дясната лента за движение, като и двете превозни средства са били разположени  успоредно на посока на движение към гр.С.. А към момента на настъпване на ПТП, каруцата се е намирала  в дясната лента за движение на около 0.40м. в ляво от мантинелата, а автомобилът е бил в позиция косо на  лентата за движение, като предният му десен край е бил на около 1.67м. в ляво от края на пътя, и автомобилът е изпълнявал завоя по т.н. “идеална крива“// при навлизане в завоя автомобилът се изтегля максимално към външния край на пътното платно /в случая  десния/ и по средата на завоя се стреми да премине максимално близо до осевата линия, след което продължава така, че  да излезе отново максимално близо  до външната граница на пътя//. Посочва още, че  като е излязъл на правата /след завоя/ слънцето му е попречило да забележи своевременно дупката на пътя и макар незабавно да е предприел отклонение на ляво, при междувременно забелязване на  движещата се пред него каруца, поради близкото разстояние не е успял да я избегне и се удря в нея. Установено е от експерта, че ударът е настъпил изцяло в дясната лента за движение на каруцата и автомобила. Установено е, че непосредствено преди произшествието каруцата се  е движела в дясната лента за движение на около половин метър от десния край на пътя и че в тази линия на движение по правата е била и към момента на удара. Констатацията на експерта е, че преди настъпването на ПТП каруцата се е намирала на около 0.4м. вляво от края на пътя, а автомобила -по средата на дясната лента за движение, като двете превозни средства /ПС/  са били разположени успоредно по посока към гр.С., а към момента на настъпване на ПТП каруцата се е намирала в същото положение и разстояние от мантинелата,  а  автомобилът е бил разположен косо на лентата за движение, като предния му десен край е била на 1.6м в ляво от края на пътя. от Установено е още от експерта инж.М., че от техническа гледна точка, ударът с каруцата е бил предотвратим за водача на автомобила при условие, че  е съобразил ограничаването на видимостта му от слънчевите лъчи и е снижил скоростта на автомобила до степен, че да може да спре в рамките на обозримата част от пътното платно пред него, както и че от техническа гледна точка водачът на каруцата не е можел да избегне или спомогне за предотвратяване на ПТП.Установено е още от експерта, че  липсват данни каруцата да е била оборудвана с два бели или жълти светлоотразители отпред и два червени светлоотразителни отзад и че доколко  ако е имало нарушения на тези изсквания те не се намират в пряка причинно-следствена връзка с инцидента предвид времето на извършването му - през светлата част на деня. Установява се, че каруцата се е движила близо до дясната граница на платното за движение и ПТП е възникнало без връзка с тази позиция, а скоростта на лекия автомобил преди и към момента  на настъпване на ПТП е била около 70-80км/ч. Експертът е определил опасната зона за спиране на лекия автомобил, който  предвид скоростта на движение в този момент е от 55-67 метра. По отношение на действията, предприети от двамата водачи на ППС за избягване на ПТП е установено от експерта, че  непосредствено преди удара водача на лекия автомобил е насочил автомобила на ляво за да избегне друго препятствие/дупка/, но това отклонение не е било достатъчно за избягване на удар с каруцата,  а водачът на каруцата А. не е предприемал никакви действия поради това, че не е можел да възприеме опасното развитие на пътната обстановка зад него. Установява се още от експерта с категоричност, че след като водачът на автомобила М.Т.  е попаднал в зона на светещи в очите му  слънчеви лъчи, снижаващи видимостта му напред, същият е имал техническа възможност да избегне произшествието, ако своевременно е предприел снижение на скоростта или дори аварийно спиране с оглед видимата част от пътя пред себе си.Последният извод на експерта е, че предвид данните по делото каруцата е била натоварена  с два реда обичайни правоъгълни бали с размери 60х40х35см. или общата височина на балите е била не повече от 70см. Заключението е прието по делото като няма постъпили каквито и да било възражения и несъгласия от страна на страните с констатациите на експерта по отношение на нито един от пунктовете на изводите му, тоест налага се безспорния извод, че по делото е изяснен подробно механизма на настъпване на ПТП, поведението на всеки един от водачите на ППС, участвали в произшествието, както и какви са били възможностите на всеки един от двамата участници да допринесе за настъпването респективно за ненастъпването на ПТП, съответно кой от двамата водачи каква конкретна вина и съпричастност има за настъпване на вредоносния резултат.

По делото са разпитани трима свидетели Ш.Ф.А., съпруга на ищеца, К.Ш. А., брат на ищеца и А.И.Ц., чичо на ответника.

Първата свидетелка установява, че за инцидента е разбрала от съпруга си, който й се обадил в последствие, намирала се  по това време  на нивата, от която е била натоварена каруцата с балите сено като й било казано, че автомобилът е карал с бясна скорост и след удара е изхвърлил каруцата отстрани на мантинелата. Очевидец е на състоянието на съпруга си М. А. след инцидента.Установява свидетелката, че състоянието на съпруга й било тежко след катастрофата за което лежал в болница. Описва, че кракът му бил наранен в капачката на коляното, имал  две спукани от лявата страна  ребра, бил лекуван с лекарства и мазила, изписани от лекар.В болницата пролежал една седмица. За ребрата пиел само хапчета, замятал крака от силна болка.Много го боляло. Болките по тялото продължили  2-3месеца, като понякога затихвали, а след това се активирали отново. Обяснява, че към момента съпругът й не е излекуван напълно, като акцентира основно на коляното му. Обяснява, че каруцата е от желязо, с дължина 3.5м, голяма, със желязо и дъски за седене.Каруцата  била натоварена с балите сено на два реда и над него  били седнали съпругът и сина й, като височината от земята била над 1 /един/ метър и така са били превозвани балите. Установява, че  след катастрофата каруцата не е ставала за нищо и макар да е от желязо, същата е била потрошена от удара, като цялата каруца била разглобена на части и според свидетелката за нищо не ставала. Установява, че каруцата е  закупена през 2014г. за сумата от около 300лв.За коня обяснява, че е починал на следващия ден след ПТП, като краката му били счупени както и се показвали навън ребрата му в резултат на удара.Установява още, че животното е било купено от гр.С. за сумата от 2800лв през 2014г. Категорична е, че конят е бил здрав и на 6/шест/години, нищо не му е имало към момента на инцидента, бил  е тежкотоварен кон, с който семейството работило в гората и представлявал  едър, голям кон, като посочва, че съпругът й няма документ за собственост и регистрация на животното, но си е негов. Свидетелят К. А. допълва в показанията си, че конят на брат му е бил голям, води се тежковоз защото вози трупи и като такъв е бил закупен от гр.С.. Знае, че брат му е заплатил за коня сумата от 3000лв. Допълва още, че е отишъл в последствие на ПТП и е видял последиците от сблъсъка-огъната желязна каруца и колелата отпред, която не може да се придвижва на самоход и кон, намиращ се под мантинелата на земята и в лошо състояние-със счупени два крака. Описва ищеца на мястото на ПТП, че е бил в лошо състояние,  че там е имало двама лекари, бил е ударен по главата и  имал някакви натъртени „работи“. Знае, че брат му е лежал в болницата, но не му е ходил на свиждане. След излизането си от здравното заведение свидетелят  е виждал ищеца у дома му като е имал оплаквания-болки в крака и болки в ребрата. Не може да каже какви  медикаменти е приемал. Допълва, че каруцата е била прибрана на следващия ден от местопроизшествието с помощта на „Пътна помощ“, но не може да каже дали подлежи на отремонтиране. Знае, че тя не може да се движи, че е направена от метални тръби  и е доста “развалена“ - цялата огъната, като е била прибрана  от ПТП на части.За процесния кон сочи, че същият  е с високо тяло и с него ищецът е прекарвал трупи. Обяснява, че брат му  постоянно е работил в гората като трупар с този кон и е  возил  трупи. След ПТП-то конят бил зле и починал, бил закаран на сметище за специални ями за животни.Описва коня като едър, тежковоз и за такъв е бил купен от брат му. Обяснява още, че познава коня на брат си още от преди инцидента и го е виждал. Последният разпитан свидетел А.Ц., установява, че е ходил на мястото на ПТП и заварил ударена каруца, разпилени бали сено по платното, коня легнал в ливадата. Не може да каже дали каруцата е била изкривена. Описва коня като сив на цвят, не може да определи породата му, квалифицира го като обикновен  среден кон, но не може да каже за какви дейности той е бил използван, кога е закупен и с каква цел. Предвид неопределеността в показанията на свидетеля по отношение на процесния кон и липсата на всякаква конкретика, въззивният съд не дава вяра на показанията му в тази част. Свидетелят твърди, че племенника му М.Т. е водач на МПС и е бил заслепен, не е употребил алкохол, като ищецът бил на място и му е оказвана медицинска помощ. Не може да каже  точно какво е било състоянието на ищеца, освен че е накуцвал, както и че след инцидента също е накуцвал.

Изслушани са по делото две съдебно-оценъчни експертизи за определяне на пазарната стойностт на увредените кон и каруца, изготвени от вещото лице  Д.Ш.. В първото заключение експерта определя на база задълбочени проверки на пазара на каруци и коне, в страната като посочва цена на каруцата от 350лв  и кон от 650лв. По отношение на животното експертът сочи, че това е средна пазарна цена за обикновен, впрегатен кон. Във второто заключение допуснато от съда по повод искане да се оцени едър кон, който има характеристиките на тежковоз с предназначение да превозва дървени трупи в гората, вещото лице определя средна пазарна стойност от 2500лв, като при липса на данни за породата му, вещото лице е взело в предвид средната пазарна цена за всички  коне тежковози на 6г.възраст, като е изследвало 6 /шест/ различни породи, при което определя средна пазарна стойност от 2500лв. Двете заключения са приети по делото, като експертът е дал подробни обяснения в съдебните заседания когато е бил изслушван, като възражения, несъгласия или оспорвания на така определените средни пазарни стойностти на двата вида коне-обикновен и тежковоз не са въведени или направени нито от ищеца нито от ответника по спора  нито от третото лице помагач.

Във връзка с установяване на телесните увреждания на ищеца М.А. причинени в резултат на ПТП, е допусната и изслушана съдебно-медицинска експертиза, заключението по което въззивният съд възприема изцяло като обосновано, компетентно изготвено от експерта д-р П.М.-съдебен лекар и неоспорено от страните и от което се установява, че предвид наличната по делото медицинска документация, пострадалият М.А. е получил контузия на главата с охлузване на лявата и слепоочна област, контузия  с хематом в дясната гръдна област, хематом в дясната и средна  седалищна област. Еспертът е установил, че пострадалият няма  загуба на спомен за момента на инцидента и за кратък /в минути/  преди него период. От епикризата  №3571/2018г., издадена от Хирургично отделение при МБАЛ Велинград, като окончателна диагноза е записано мозъчно-сътресение-без открита вътречерепна травма,повърхностна травма на окосмената част от главата, контузия  на главата и тялото, охлузване в лява слепоочна област на главата; хематом в дясна надключична област, хематом  в дясна делтоидна област и седалищна област. Съгласно снетата анамнеза пациентът се оплаквал от главоболие и болки в дясна трапецовидна област и дясна седалищна област. Посочена е и предписаната терапевтична схема за лечение с медикаментозни лекарства, като е изписан с подобрение. Коментирани са от експерта амбулаторен лист №002140 от 14.12.2018г. и медицинскво свидетелство пред съда, в което е описано наличие на  хематом с размери 20/5см в дясна трапецовидна област,  със синкавозеленикав цвят; хематом  с размери 30/20см в средна и дясна седалищна област и синкавозеленикав оттенък, охлузване в лявата темпорална област с размери 3/2см, покрито с коричка.  В амбулаторният лист е посочено болка при папилация  в зоната на 7-9 ребро в пространство между предна аксиларна и мамиларна линия плюс лява колянна става с предномедиална нестабилност, блокран медиален менискус и спонтанно разблокиран при тестване и с прищракване в предната част на корпус менисци/проба на Мак Мъри +/. Установено е още от експерта, че  пострадалият е постъпил на лечение в хирургично отделение на „МБАЛ Велинград“ ЕООД където пролежава до 19.07. 2018г.-или 5/пет/календарни дни, където е наблюдаван, изследван и консервативно  лекуван по повод контузията на главата и тялото. След изписването по повод на болки на лява колянна става е бил прегледан от ортопед-травматолог, установил, че лявата колянна става е с предномедиална нестабилност, блокиран медиален менискус и спонтанно се разблокира при тестване,като прищракването е в предната част на корпус менисци; че от ренгеновите снимки не се устновява наличие на травматични увреждания на костите.  Изводите на експерта са, че  описаните травматични увреждания добре отговарят да са получени, както е видно от материалите по делото, а именно при настъпило ПТП, довело до падане на пострадалия от каруцата.Според експерта, уврежданията в областта на главата имат оздравителен период от около 7-8дни, а контузията на дясната гръдна половина, проявена с наличие на голям хематом, без доказана фрактура на ребра и наличие на вътрегръдни увреждания при обичаен ход на оздравителния процес завършва оздравяване за около 20-25дни. А хематомът на дясната седалищна област оздравява за около 15-20дни. По отношение на болничния престой според експерта, а и видно от епикризата на здравното заведение, където е пролежал, няма записани оплаквания на пациента от болки в лявата колянна става.В тази връзка е обяснено от експерта М., че контузията на лявата колянна става с вътреставни увреждания би се проявила с хемартроза, оток, с кръвоизлив  на ставната капсула, болка  и невъзможност за движения още в следващите часове и дни след травмата и не може да се игнорира от  пациента и медицинския персонал и че това би довело до консултация с ортопед и екзактна диагностика с ЯМР. Изводът на експерта е, че няма причинно-следствена връзка между описаните от д-р Г. симптоми на колянната става и претърпяното ПТП месеци преди това.

Обжалваното решение е валидно и допустимо. Постановено е от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му компетентност и по преднидения процесуален ред и форма, при наличие на правен интерес на ищеца да установи, че спрямо него е осъществен състав на непозволено увреждание чрез причинено ПТП от водач на лек автомобил в резултат на което са настъпили неблагоприятни последици за пострадалия А.  изразяващи се в причинени имуществени и неимуществени вреди, намиращи се в пряка причинна връзка  с настъпилото ПТП.

По същество решението в обжалваните му осъдителни части е правилно и не страда от пороците, изложени във въззивната жалба и в писмената защита представена  пред Окръжен съд Пазарджик  от адв.А.П. процесуален представител на въззивника М.Т., доколкото в защитата се преповтарят същите доводи изложени в производството пред първата инстанция в становището на третото лице помагач ЗК“Олимпик-Клон България“ АД, както и е направен анализ на заключенията на вещите лица, за които както се посочи изобщо не са оспорвани от ответника по исковете при приемането им както по отношение на констатациите, така и по отношение на изводите на експертите, включително не е поставяна по съмнение тяхната професионална квалификация и компетентност.

От събраните доказателства обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка се установява по несъмнен  и кагеторичен начин, че единствената вина за настъпилото ПТП е на ответника по исковете -водача на МПС „Мерцедес“, с посочен ДК № ….. и  ответник по исковете М.Х.Т.. Същият се  е движил с несъобразена с пътните условия скорост при  пълна ясна дневна видимост, и без да съобрази, че излизайки от ляв завой на пътя ще бъде заслепен от слънчевите лъчи по начин, че да не може да намали скоростта или да спре при внезапно възникнало пред него препятствие. Независимо, че скоростта, с която се е движел автомобила  е била  разрешена доколкото липстват данни за нейното ограничаване със съответните знаци или маркировка, същата е била несъобразена с пътните условия, а именно заслепяващи слънчеви лъчи при залез на слънцето, наличие на каруца, движеща се правомерно по платното за движение и разположена най-близко до дясната страна на платното за движение, пред автомобила и движеща се в същата посока, както и съществуваща  дупка на платното в същия участък. Установява се, че левият завой не е бил в достатъчна степен остър, което е дало основание на водача на МПС да го изпълни с почти максималната допустима скорост за движение извън населено място-до 90км/ч., без обаче да съобрази следващите пътни условия -косо паднали слънчеви лъчи, заслепяващи пряко водача на лекия автомобил, каруца пред него след завоя и дупка на платното. Установява се, че водачът на каруцата с нито едно свое действие не е допринесъл за настъпването на ПТП. Движел се е възможно най-вдясно по платното за движение, при липса на извънгабаритен товар, освен двата реда бали сено, на височина около метър от платното за движение, като каруцата се е движела с минимална скорост и липсват данни примерно за препускане на коня в галоп, което да прави управлението му неконтролируемо. Липсват данни, коня с каруцата да са заемали както средата на дясната лента за движение така и да са заемали евентуално и част от насрещната лента за движение. Движението се извършвало във възможно най-крайната дясна част на платното за движение, като водачът на каруцата по никакав начин и с нито едно свое действие или маневра не е допринесъл за настъпването на ПТП. Липсват дори и  данни, примерно конят да  се е уплашил от нещо в този момент и по този начин да е повел каруцата неконтролируемо в друга опасна посока на движение. Доколкото се посочи, че ПТП е настъпило в светлата част на денонощието и при залязващо слънце, то е без значение за конкретния случай дали каруцата е разполагала със светлоотразителни знаци, поставени отпред и отзад, доколкото дори да е нямала такива, ПТП настъпва в светлата част  на деня поради което същите нямат никакво пряко или косвено значение. Принципно тези светлоотразители имат основна и решаваща роля за придвижване на ППС  през тъмната част на денонощието и сигнализиращи за габаритите на съответното ППС и местонахождението му, поради което през светлата част на денонощието същите не изпълняват никаква функция, нямат никакво отношение и  връзка за движението на конкретното превозно средство.

Установява се, че единствена е вината на водача на автомобила за настъпилото ПТП. Механизмът на ПТП е надлежно установен от експерта инж.М. който посочва, че  единствената причина за настъпване на ПТП е загубата на контрол над управлението на автомобила при преминаване на завой с висока скорост и неуспешна маневра за изпреварване на каруцата след излизане от завоя при движение по т.н.“идеална крива“, даваща възможност автомобила да се движи на по-голям радиус и да може да постигне максимална скорост без странично плъзгане, комбинирано с последвалото заслепяване на водача от страна на слънцето и въпреки, че незабавно е предприел отклонение на ляво, при забелязано движение на каруцата пред него и на дупката в платното, предвид малкото разстояние не е успял да избегне удара, който е настъпил  изцяло в дясната лента за движение на каруцата и на автомобила. В този смисъл въпросът за съпричиняване на увреждането или за настъпване на ПТП по вина на водача на каруцата изобщо не стои на дневен ред и такъв не се установява, тъй като не се установява нито едно нарушение на правилата за движение, което той да е допуснал и което да е в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП и последвалото увреждане.

Следователно отговорността за настъпилото ПТП е само и едиствено на водача на лекия автомобил „Мерцедес“ с ….., -М.Т., ответник по предявените искове.

Установява се, че претърпените имуществени и неимуществени вреди са пряка и непосредствена последица от настъпилото ПТП. Именно в резултат на удара на каруцата, причинен от лекия автомобил управляван от ответника, са нанасени щети  както върху самата каруца, която е повредена до степен да не може да се използва по своето предназначение, и в този смисъл се касае  за една напълно унищожена движима вещ, неподлежаща на възстановяване, от друга страна е настъпила смъртта на коня, който е теглел каруцата и също е бил ударен от лекия автомобил, в резултат на което са му причинени увреждания несъвместими с живота по начин, че същият е починал още на следващия ден, както и са причинени телесни увреждания на водача на каруцата в областта на главата и на тялото, описани подробно от експерта д-р М..

Всички вреди имат един единствен произход и се дължат само и единствено на настъпилото ПТП причинено по вина на водача на лекия автомобил М.Т.. Единствено увреждането на колянната става на лявото коляно на М.А. няма връзка с ПТП и не се намира в пряка причинно-следствена връзка с ПТП, поради което това увреждане не е взето в предвид от първоинстанционния съд и не е обсъждано и оценявано във връзка с претендираните неимуществени вреди.

Следва да се отбележи, че по размер оценените имуществени и неимуществени вреди съответстват на използваните пазарни и други фактори при определянето им, както и на принципа за справедливост залегнал в чл.52 от ЗЗД по отношение на неимуществените вреди.

За имуществените вреди следва да се отбележи, че тази претенция се състои от два компонента, обезщетение за стойността на унищожената каруца и обезщетение за стойността на убития в резултат на ПТП кон. Предвид допуснатото изменение на претенциите в последното по делото заседание окончателно претенцията за коня е сумата от 2500лв, а за каруцата е от 350лв. Разпитаните свидетели посочени от ищеца макар да са заинтересовани от изхода на делото тъй като се намират в близка родствена връзка, техните показания обаче не са оборени от останалите събрани по делото доказателства, същите са очевидци и имат преки впечатления от унищожената каруца и от убития кон, поради което съдът ги цени като достоверни. Същите установяват, че каруцата е закупена за сумата от 300лв, а коня е закупен за 3000лв.  Заключението на експерта, което съдът приема, че следва основно да коментира в случая е това, определило и то само средната  пазарната стойност на кон тежковоз на 6г. възраст, за сумата от 2500лв като е използвало усреднени стойности за всичките 6/шест/ вида породи, използвани в нашата страна за такива цели. Неоснователно е позоваването на ответника по исковете, че следва да се вземе в предвид заключението на оценъчната експертиза по първоначалното заключение, доколкото както се установи от събраните доказателства не се касае за обикновен впрегатен кон, а за такъв, който има специфично предназначение, изискващо по-висока мускулна и телесна маса, сила  и тегливост, кон тежковоз предназначен да вози в горски условия дървени трупи. В този смисъл съдът приема за достоверна и отчита средната пазарна стойност на тежковозен кон от 2500лв, определена от експерта при закупен от ищеца кон за 2800лв-3000лв, и сумата от 300лв, представляваща стойността на каруцата, цената на която е закупена по свидетелските показания на Аликанова.

В тази част решението е правилно по същество и не страда от пороците посочени във въззивната жалба.

Решението е правилно и в частта с което е присъдено обезщетение на ищеца  М.А. за претърпени  неимуществени вреди в размер на 2000лв. Установява се, че ищецът не е имал предишни заболявания, към момента на инцидента е бил на 41г. възраст. Същият е претърпял комплексни физически наранявания в областта на главата и на тялото. Както се посочи в областта на главата е претърпял контузия  с охлузване в лявата и слепоочна област, с размери 3/2см; контузия с хематом в областта на дясната градна област с размери 20/5см; хематом в дясната и средна седалищна област с размери 30/20см. За тези травматични увреждания  експертът д-р М. е категоричен, че отговарят да са получени при настъпило ПТП, довело до падане на пострадалия А. от каруцата. Следва да се отбележи, че първоначално  травмите са предизвиквали по-интензивни болки и страдания, доколкото са действали  заедно и в пълен обем, в рамките на 7-8дни / до такъв срок от време болки са изпитвани с пълна сила от  уврежданията в областта на главата-охлузване в лява темпорална област 3/2см/, след което са останали и са продължили да са източник на болки и страдания уврежданията на дясната гръдна половина, проявена с наличие на голям хематом 20/5см и хематомът на средната и дясната седалищна област с размери 30/20см за период до 20дни, след което остават болките изпитвани само от хематомът на дясната гръдна  половина до 25-я ден. Това са параметрите, определени от експерта д-р М. на база обичаен ход на  оздравителния процес. Факт е обаче, че и след изтичането на този срок ищецът е продължавал да изпитва неудобства, болки и страдания, които са продължили общо от около 3месеца, през който период  пострадалите места от тялото са били третирани с лекарства и мазила Касае се основно за болките в областта на ребрата. Свидетелските показания на съпругата на ищеца в тази връзка не са оборени по никакав начин, поради което съдът им дава вяра-вземане на хапчета за травмите по ребрата без причинена фрактура, като към болките и страдания свидетелката прибавя и тези от коляното му на левия му крак. Независимо от това свидетелката не изключва в търпяните болки и страдания в рамките на около 3 месеца останалите претърпени увреждания-в областта на главата, контузия на дясната  гръдна половина и  на дясната седалищна област, тоест независимо, че нормалният оздравителен процес е в рамките само на 25 календарни дни, предвид спецификата, структурата и устройство за всеки отделен човешки организъм този период от време може да е по-кратък или по-дълъг от нормата В случая, съпругата на пострадалия свидетелства, че оздравителният период е по-дълъг  от обичайния и е приключил в рамките на 2 до 3 месеца. Данни за обратното не са посочени и ангажирани по делото от ответника или от третото лице-помагач. Не без значение е и факта, че пострадалият  е на 41г., тоест при ноторно известно спряно костно и мускулно израстване и развитие на индивида, което предполага обективно по-дълъг период от време за оздравяване при травми. Не без значение е и факта, че пострадалият е пролежал в здравното заведение близо 5/пет/дни, което само по себе си е немалък период от време за изпитване на ограничения, болки, страдания и неудобства предвид и на комплексно причинените телесни увреждания в няколко области-областта на главата, слепоочието, дясната гръдна половина и дясна седалищна област. Всичко това дава основание на съда да приеме, че сумата от 2000лв напълно и изцяло овъзмездява и то по справедливост всички претърпени от пострадалия болки и страдания от настъпилото ПТП. Както се посочи вредите се намират в  пряка причинна връзка с настъпилото ПТП.

Напълно несъстоятелни са доводите, че размера на обезщетенията е силно завишен. По отношение оценката на каруцата и на коня  съдът възприема изцяло заключенията на експерта които не са оспорени от страните.Същите са обективни и компетентно изготвени, като експертът е използвал  всички възможни източници на информация  за предлаганите и купуваните кон и каруца според търсенето и предлагането и вида на съответните породи кон, като е съобразило и конкретните факти  и обстоятелства в тази връзка съдържащи се в кориците на делото. Както се посочи съдът приема по-високата стойност на убития кон доколкото се касае не за обикновен кон, а за такъв предназначен за специални цели-тежковоз в гора за теглене на дървени трупи. Немуществените вреди са измерими с малко под 4 /четири/ месечни минимални работни заплати за страната /510лв за 2018г./, което е напълно нормално на фона на трудовата ангажираност на пострадалия и характера и естеството на изпълняваната от него работа. За да се присъди тази сума съдът отчита комплексния характер на уврежданията, които са различни като са поразени различни части от човешкото тяло, техния характер и естество, тяхната продължителност, болките, страданията и неудобствата изпитвани от пострадалия за срока за  пребиваване в здравното заведение, а след това и при домашното му лечение, болките при движение и при сядане на пострадалия, при натоварване на гръдния кош, наличието на домашен режим за лечение и ползването на медикаменти и мехлеми, типичните и нормални притеснения за пострадалия от невъзможността през този период от време обективно да може да работи пълноценно тежка физическа работа и да реализира доходи за семейството си при унищожени кон и каруца, с които фактически осъществява тази своя дейност, както и нанесените  телесни увреждания на пострадалия. Това са типичните неимуществени вреди търпяни под формата на болки и страдания и неудобства при такъв тип увреждане на главата и тялото на пострадалия, които са оценени от исковия съд на сумата от 2000лв и който размер се възприема от въззивната инстанция като напълно справедлив и съответен на уврежданията.

Всичко това дава основание на въззивната инстанция  да потвърди изцяло обжалваното решение в неговите осъдителни части като валидно, допустимо и по същество правилно. Окръжният съд възприема изцяло и мотивите на първоинстанционния Велинградски районен съд изложени към обжалваното решение и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях. Окръжният съд не споделя доводите изложени както във въззивната жалба на М.Т., така и в представената писмена защита  от пълномощника му адв.Павлов по подробните съображенията изложени по-горе.

При този изход на делото в полза на въззиваемата страна М.А. ще следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция заплатени в брой в размер на 600лв, съгласно договор за правна защита и съдействие №005017 от 10.01.2020г.

Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пазарджишкият окръжен съд

 

                                    

 

Р    Е    Ш    И 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение на Велинградски районен съд №435 от 18.12.2019г. постановено по гр.д.№187/2019г. по описа на същия съд, В ЧАСТТА С КОЯТО е осъден на основание чл.45 от ЗЗД, М.Х.Т., ЕГН ********** ***, да заплати на М.Ш.А., ЕГН: ********** ***, следните суми: сумата от 2000.00лв /две хиляди лева/  – обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 15.07.2018г. около 19.30 часа на път III – 843 между гр.С. и м. „К.", както и сумата от общо 2800лв. /две хиляди и осемстотин лева/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на същото ПТП, настъпило на 15.07.2018г., като обезщетение за загубата на унищожените в ПТП каруца и кон, негова собственост.

ОСЪЖДА  М.Х.Т., ЕГН-********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на М.Ш.А., ЕГН: ********** ***, сумата от 600лв  /шестстотин лева/  разноски по делото за въззивната инстанция.

Решението е постановено   при участието на трето лице помагач на ответника-ЗК „ОЛИМПИК-КЛОН БЪЛГАРИЯ“ АД.

На основание чл.280 ал.3 т.1,предл.1-во от ГПК-при цена на иска до 5000лв, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.

 

Председател:                         Членове:1.                        2.