Протокол по дело №998/2021 на Районен съд - Смолян

Номер на акта: 196
Дата: 20 април 2022 г. (в сила от 20 април 2022 г.)
Съдия: Райна Русева
Дело: 20215440100998
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 септември 2021 г.

Съдържание на акта


ПРОТОКОЛ
№ 196
гр. Смолян, 20.04.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесети април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Райна Русева
при участието на секретаря Татяна Кишанова
Сложи за разглеждане докладваното от Райна Русева Гражданско дело №
20215440100998 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
ЗА ИЩЕЦА „*****“ ЕООД, редовно призован, се явява процесуалният
представител адв. Р.
ЗА ОТВЕТНИКА ТД „*****“ СДРУЖЕНИЕ, редовно призовано се явява
процесуалният представител адв. К..
ЗА ОТВЕТНИКА „****“ ЕООД, редовно призовано се явява процесуалният
представител адв. И.
АДВ. Р. – Да се даде ход на делото.
АДВ. К. – Да се даде ход на делото.
Съдът връчи на ищцовата страна „****“ ЕООД чрез адв. Р.отговорите, внесени
от „****“ ЕООД и ТД „****“ на молбата-уточнение на исковата молба от ищеца
„*****“ ЕООД.
АДВ. И. – Представих отговора на молбата-уточнение. В същата посочих, че не
са изпълнение някои от изискванията на чл. 127, ал.1, т. 4 от ГПК, като считам, че
липсват посочване на обстоятелства, на базата на които ищцовото дружество извлича
интереса си както и липсват обстоятелства във връзка с петитума на искането. Посочил
съм го подробно на стр. 2-ра и 3-та от отговора на молбата-уточнение. Самото
изброяване на фактическа обстановка в допълнителната молба-уточнение считам, че не
е достатъчна и на следващо място към молбата има приложени два документа, които
не съм получил. В молбата-уточнение никакви приложени писмени доказателства
няма, по които подзащитното ми дружество би следвало да вземе становище с оглед
характера заседанието, което е първо, за да вземем становище. Въпреки подробно
дадени указания на ищцовата дружество в предходно съдебно заседание и за
1
процесуалната икономия да не се оставя без движение, една голяма част от указанията
не са изпълнени и реално исковата молба е нередовна. Това от своя страна би ни
поставило в неравностойно положение в процеса, като нямаме обстоятелства, по които
да вземем становище. Не може да се иска събиране на доказателства и оттам да кажем
дали са относими и допустими. Поддържам възражението, че исковата молба е
нередовна. Изрично в отговора съм посочил на кои основания. Посочили са
идентификация между правата на строеж и сега съществуващите, но не са казали кой,
кога и по какъв начин е осъществил правото на строеж, което претендират, че е
прераснало в собственост в нотариален акт. Посочено е едно строително разрешение.
АДВ. Р. – Считам, че са изпълнени изцяло указанията на съда като въпросите от
кого физически е изпълнено строителството нямат връзка нито с правния интерес, нито
с правото на собственост. Правото на собственост се реализира вследствие на учредено
право на строеж, като закона не поставя условие дали лично ще се реализира
строителството или не. Достатъчно е факта на учредяване правото на строеж,
реализиране на строителството и трансформация на правото на строеж в право на
собственост. Ако насрещната страна имат възражение те са свободни да въведат
фактически твърдения каквито смятат, че ще ги ползват, но няма как тяхната защитна
позиция да бъде обяснявана като недостатък на исковата молба и необходимост от
допълване на фактически твърдения. Идентичността между претендираните права са
ясно заявени в исковата молба и молбата-уточнение като въпроса дали тази искова
молба е основателна вече и ако ответниците докажат кой е реализират фактически
строителството ще бъде въпрос на преценка по съществото спора, а не по
допустимостта на иска и редовността на исковата молба. Строителството на обекта на
доверителят ми в грубия строеж е реализиран от „***“ на база на съществуващи между
тях договорни отношения за строителството на обекта. Кое лице е реализирало цялата
сграда доверителят ми не е в състояние да посочи, нито има такава правна нужда за да
обоснове правния си интерес за конкретните недвижими имоти. В отговора на исковата
молба, която се депозира в днешно съдебно заседание от бързия преглед не виждам
конкретни обстоятелства, които да сочат на нередовност на иска, а се развиват
съображения, които са по съществото на спора. Горното се отнася както за внесения
отговор от ТД „***“ Сдружение, така и от „***“ ЕООД.
АДВ. К. – Поддържам становището на колегата адв.Исов и предвид на отговора,
който ние сме депозирали изрично сме посочили, че молбата-уточнение не изпълнява
указанията на съда. Моля да имате предвид, че в указанията изрично е посочено, че
следва ищеца да изложи всички обстоятелства, свързани с реализирано строителство
по тоз нотариален акт, кога и дали реално са реализирани процесните обекти. В случая,
както и колегата адв.Исов каза, не можем да вземем отношение, защото няма начален
срок на започване на строителство след учредяване на ОПС-то, няма краен срок, за да
се превърне от право на строеж в право на собственост, за да се прецени спазване на
2
срока по чл. 67 от ЗС. Твърдим, че това право е погасено за „***“, развален като
първоначален, поради което следващи права не може да черпи ищеца и след като тези
обстоятелства, не се уточняват няма как да изложим доказателства и твърдения. Имаме
само разрешение за строеж, дали строителството е започнало и приключило в срока, не
знаем.
АДВ. Р. – Изрично съм посочила, че конструкцията на сградата е изградена на
28.11.2008 г. по Акт образец 14. И именно считам, че е налице сграда по смисъла на
закона. Считам, че това се трансформирало правото на строеж към този момент към
право на собственост върху конкретни недвижими имоти. Вероятно е изградена от
„***“.
АДВ. И. – По възражението на ищцовата страна беше заявено, че ние можем да
твърдим и доказваме факти и обстоятелства в гражданския процес. Ищеца е този,
който поставя рамките на исковата молба, ако тези рамки са непълни или неточни ние
няма как да въвеждаме други твърдения. Той е активно легитимиращо лице, който
определя рамките на процеса и ние трябва да се съобразим с него.
АДВ. Р. – Ние сме правоприемници на „***“. Правото на строеж е прехвърлено
на „***“.
Съдът намира, че ход на делото не следва да се дава в днешно съдебно
заседание. Действително, ищцовата страна в молбата-уточнение е изложила
обстоятелства и отговорила на указаният на съда във връзка с факта кога е реализирано
според ищеца строителството, като от процесуалния представител се заявява, че
ищцовото дружество е правоприемник на „***“ и вероятно се касае за изградено
строителство от посоченото дружество, но с цел изясняване именно на спорния по
делото въпрос и съобразно твърденията на ищеца дали е реализирано в рамките на
установения срок, каквито възражения се излагат от ответниците, е необходимо
ищецът да посочи и изложи твърденията си от кого е реализирано. Именно
процесуалният представител на ищеца заяви, че е учредено от „***“ правото на строеж
на ищеца, поради което това са част от твърденията, които е необходимо да бъдат
изложени. Ще следва в едноседмичен срок единствено от ищеца да бъде уточнено
конкретното обстоятелство, като съдът намира, че останалите указания са изпълнени
от ищеца.
Предвид изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
УКАЗВА повторно на ищцовата страна „****“ ЕООД в едноседмичен срок,
считан от днес, да конкретизира от кого е реализирано строителството, като при
неизпълнение на указанието производството по делото ще бъде прекратено.
3
ОТЛАГА И НАСРОЧВА съдебно заседание по делото за 20.05.2022 г. – 11,00
часа, за която дата и час, страните уведомени.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на ответницигте, чрез адв. К. и адв. И. приложените към
молба вх. № 1088/04.03.2022 г. писмени доказателства, а именно Акт за приемане на
конструкцията и протокол за опис на недвижим имот от 03.02.2011 г.
ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА след изтичане на дадения едноседмичен срок за
изпълнение от ищеца „***“ ЕООД.
Протоколът е изготвен в с.з.
Заседанието закрито в 10,30 часа.


Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
Секретар: _______________________
4