Решение по дело №1681/2023 на Административен съд - Бургас

Производството се провежда по реда на чл.203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 284-чл.286 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.

Образувано е по искова молба, подадена от Г. В. Г. с [ЕГН], изтъпряващ наказание лишаване от свобода в затворническо общежитие Дебелт към Затвора [населено място]. В исковата молба е заявено искане Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ да бъде осъдена да му заплати обезщетение в размер на 2 000 лв. за причинени в периода 01.10.2019г. – 01.01.2020г. неимуществени вреди, тъй като е работил при нечовешки условия и мръсотия по време на полагане на доброволен труд, при който е извършвал трудоемка работа, но въпреки това не му е предоставян почивен ден, отчитан му е половин работен ден, а то й работил от 06,00ч. до 19,30ч..

Съгласно постъпило допълнение към искова молба с вх.№ 9825/04.10.2023г. /л.8 по дело/ са направени уточнения досежно претенцията, а именно посочва, се, че претендираните неимуществени вреди се изразяват в това, че от страна на затворническата администрация не са му „предоставени възможност за почивен ден“, работил е в „нечовешки условия, в мизерия и мръсотия, работил е „на доброволен труд за свобода“, работил е от 06,00ч. до 19,00ч., но му е зачитан половин работен ден. В първоначалната искова молба е посочил, че при полагане на доброволния труд със заповед е бил назначен на длъжност „хигиенист“ на 5-та група в ЗО-Дебелт, като длъжността му изисквала метене и миене на коридор, столова, работно място на постови надзирател, кабинет на инспектор ИСДВР, бърсане и миене на маси в столови помещения и събиране и изхвърляне на боклук в 5-та група, бърсане на врати, табла и решетки. Посочва, че твърдените вреди са причинени по време на престоя му в ЗО Дебелт и тъй като Г. И. отговаря за изпълнение на наказанията „Лишаване от свобода в следствените арести и затворите, насочва претенцията си за неимуществени вреди срещу ГДИН. Ангажира писмени доказателства.

Ответникът по иска - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към Министерство на правосъдието [населено място], е депозирал писмен отговор чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ч., с който излага подробни съображения за неоснователността на предявената искова претенция и моли същата да бъде отхвърлена като такава. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас пледира за отхвърляне на исковата претенция като неоснователна.

От събраните по делото доказателства съдът установи по фактите следното:

Ищецът Г. В. Г. е лишен от свобода, като търпи наказание „Лишаване от свобода“ от шест години за престъпление по чл.196, ал.1, т.1 НК. Постъпил е в Затвора –Бургас на 20.12.2018г., като от 07.03.2019г. е настанен в ЗО-Дебелт. За периода от 21.06.2022г. до 08.11.2022г. отново е бил преместен в Затвора-Бургас след което е върнат в ЗО-Дебелт, където е и до настоящият момент.

Не е спорно по делото, а и се установява от представените писмени доказателства, че за процесния период 01.10.2019г.-01.01.2020г. ищецът е полагал доброволен труд в ЗО-Дебелт. Така от представени по делото справка № ИЗ-4325/20.12.2023г. на началник Затвор-Бургас, отчети за работното време за месеците октомври, ноември и декември 2019г. в ЗО-Дебелт се установява, че ищецът се е явявал редовно на работа. От представените таблици за положен доброволен труд на лишените от свобода като бакари и хигиенисти за 5-та гр. за процесния период се установява, че ищецът е полагал такъв, като е работил на четиричасов работен при шестдневна работна седмица. Таблиците, съгласно извършените върху тях отразявания, са съставени от инспектор „СДВР“ и са утвърдени от Началника на ЗО „Дебелт“. Така видно от таблицата за месец октомври 2019г. Г. е положил общо 98 часа доброволен труд, като е работил 25 дни, от които 24 дни по 4 часа и 1 ден от 2 часа. За месец ноември 2019г. ищецът е положил общо 100 часа доброволен труд, като е работил 25 дни по 4 часа, аз за месец декември 2019г. е работил 27 дни по 4 часа или общо 108 часа.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Доколкото процесуалната легитимация на двете страни се обуславя от твърденията в исковата молба, при проверка дали искът е предявен от и срещу надлежна страна, съдебният състав изхождайки от правото, което се претендира с исковата молба намери, че сложената за разглеждане претенция е подадена от лице имащо качеството „лишен от свобода“ по см.на чл.284 ЗИНЗС, с правен интерес от гледна точка на търсената защита.

Претенцията е насочена срещу надлежен ответник - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – юридическо лице към Министъра на правосъдието, осъществяващо прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗИНЗС, министърът на правосъдието осъществява общо ръководство и контрол върху дейността по изпълнение на наказанията, с териториални служби, каквито са и затворите, съгласно чл. 12, ал. 3 от ЗИНЗС. В ал. 2 на същата правна норма е определено, че министърът на правосъдието провежда държавната политика в наказателно-изпълнителната област и осъществява правомощията на работодател съгласно Закона за Министерството на вътрешните работи за държавните служители в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и териториалните й служби. Твърдяните незаконосъобразни действия и бездействия са административна дейност, доколкото осъществяваната от тези органи и длъжностни лица дейност им е възложена от нормите на чл. 12 от ЗИНЗС. Ето защо съдебният състав приема, че посоченият и конституиран ответник по делото ГД „Изпълнение на наказанията“ има както процесуална, така и материално правна легитимация да отговаря по предявения иск.

С оглед посоченото в исковата молба, че мястото на увредата е в Затвора Бургас, ЗО-Дебелт, следователно и съгласно чл.285, ал.2 от ЗИНЗС исковата претенция е местно подсъдна на А. съд Бургас.

При тези съображения предявената искова претенция се намери допустима за разглеждане в производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК.

При разглеждане по същество, претенцията се намери недоказана, поради което и неоснователна по следните съображения:

Разпоредбата на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3. За провеждане на доказване по иск с посоченото правно основание следва да бъде установено при условията на кумулативност на следните материалноправни предпоставки: 1. акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3 ЗИНЗС и 2. От този акт да е настъпила неимуществена вреда в правната сфера на ищеца в резултат на нарушението, която се предполага до доказване на противното по силата на оборима презумпция, въведена с чл.284, ал.5 ЗИНЗС. Следва да се съобрази при преценка на доказателствата и че според чл.3, ал.1 от ЗИНЗС осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съгласно втората алинея на чл.3 от ЗИНЗС за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Разпоредбата на чл.284, ал.5 ЗИНС предвижда оборима презумпция досежно настъпването на вредите, като в тежест на ищеца е установяването на фактите и обстоятелствата от които се твърди, че са произтекли тези вреди при това при условията на главно и пълно доказване.

Конкретно сложената за разглеждане претенция касае неимуществени вреди, претърпени за периода от 01.10.2019г. до 01.01.2020г. тъй като същият е бил поставен в „нечовешки условия, в мизерия и мръсотия“ да полага доброволен труд, който не е зачитан правилно -на пълен работен ден и не му е била предоставяна възможност за ползване на почивен ден, въпреки, че е извършвал тежък физически труд, който подробно описва исковата молба, съгласно отразеното по-горе в настоящите мотиви, като вредите са настъпили от бездействие на затворническата администрация. Посочено е в исковата молба, че по този начин ищецът е бил обект на унизително и нечовешко отношение, с което са нарушени изискванията за хуманно отношение по чл.3, ал.1 от ЗИНЗС.

Събраните по делото доказателства установяват, че ищецът е полагал доброволен труд като хигиенист за месеците октомври, ноември и декември 2019г. в ЗО-Дебелт заедно с други лишени от свобода лица, също отразени в посочените таблици и справки. От документите се установява еднакво отразяване досежно полагащите доброволен труд лица, тъй като както за ищеца, така и за останалите е отразено, че са полагали доброволен труд по четири часа дневно за шест поредни дни, като всеки седми ден е отразен за почивен. Събраните по делото доказателства не установяват твърденията за полагане на труд от ищеца в „нечовешки условия, мизерия и мръсотия“. Тук следва да се отбележи, че включително в твърденията си в исковата молба ищецът посочва, че е извършвал дейности по поддържане на хигиената в помещенията, обитавани от лишените от свобода, като видно от писмените доказателства тази дейност е вършена и от други лишени от свобода, посочени в таблиците.

По отношение твърдението за непредоставена възможност за ползване на почивен ден, съдът съобрази, че съгласно разпоредбите на чл.80, ал.1 ЗИНЗС и чл.62 ППЗИНЗС полагащите доброволен труд лишени от свобода лица се ползват от всички права с изключение на правото на трудово възнаграждение.

По делото не се установява да е извършена процедурата по чл.79, ал.3 ЗИНЗС, по силата на която ищецът да работи на 6-дневна работна седмица. Поради това следва приложение на разпоредбата на чл.79,ал.4 ЗИНЗС, вр.чл.61, ал.1 ППЗИНЗС, съгласно които следва да бъде осигурена непрекъсната междудневна почивка от 12 часа и непрекъсната междуседмична почивка от 38 часа. От таблиците за положен доброволен труд се установява, че ищецът е работил на 6-дневна работна седмица, като е отработвал по 4 часа за тези дни. В таблиците, работата е отразявана подневно с посочени дати от месеца, но липсват данни за часовия диапазон, в който е престиран труд. Например възможно е на шестия ден да са отработени четири часа до обед, последвал е седми ден-отразен по таблиците като почивен и на следващия ден са отработени четири часа в следобедната част на деня - в този случай биха били налице неработни общо 48 часа. По делото не са представени, нито сочени за събиране от ищеца доказателства установяващи безспорно твърденията за неосигурена почивка, въпреки указаната доказателствена тежест. Поради това съдът намира, недоказано твърдението, че не е осигурявана съответната междуседмична почивка на ищеца. При тези съображения следва да се приеме, че не са установени обстоятелствата от които се твърди, че са произтекли претендираните неимуществени вреди. Независимо от изложеното, дори това обстоятелство/неосигуряване на 36часа седмична почивка/ да е установено при условията на главно и пълно доказване, то макар да би представлявало нарушение на горните разпоредби, при полагане на доброволен труд на половин работен ден не може да се отчете като нечовешко или унизително отношение, от което да са увредени здравето или да е причинено изключително силно емоционално страдание, което да попада в хипотезата на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКЗПЧОС. Неблагоприятните последици от подобно бездействие, с оглед доброволността на положения труд, продължителността на периода, непълният работен ден по своя характер и интензитет не могат да се [жк], ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС, поради което исковата претенция, основана на тези доводи се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Недоказани остават и останалите доводи в исковата молба, че ищецът да е работил при 10-часов работен ден, като липсват доказателства за твърдението че е работил всеки ден за времето от 09,00ч. до 19,00ч./19,30ч., както и за наличие на бездействия от страна на затворническата администрация, от които да са настъпили за него неимуществени вреди, поради това, че същият е бил подложен на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение по смисъла на чл.3, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС.

Що се отнася до твърдението за неприспадане на отработените дни от времето на наказанието лишаване от свобода, то същото не е предмет на настоящия спор и би следвало да се разглежда в друго производство при приложение разпоредбата на чл.41, ал.3 НК.

При тези съображения предявената претенция се намира за неоснователна и като такава подлежи на отхвърляне.

При този изход на делото съобразно разпоредбата на чл.286, ал.2 от ЗИНЗС ответника има право на разноски и искане в тази насока е своевременно отправено с отговора на исковата молба. Предвид разпоредбата на чл.24 от НМРАВ, вр.с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ и с оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът определя юк.възнаграждение в размер на 100лв..

Мотивиран от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г. В. Г. с [ЕГН], с адрес: ЗО Дебелт към Затвора – Бургас иск по чл.284 ЗИНЗС за осъждане на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ [населено място], да му заплати сумата от 2 000лв., представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди за периода 01.10.2019г. до 01.01.2020г.

ОСЪЖДА Г. В. Г. с [ЕГН] да заплати на ГДИН - София разноски за възнаграждение на юрисконсулт в размер на 100 лева.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред тричленен състав на А. съд гр. Бургас, в 14- дневен срок от съобщението до страните за неговото постановяване.