№ 59
гр. Кюстендил, 05.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XII-ТИ СЪСТАВ в публично
заседание на тринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Светослав Ем. Петров
при участието на секретаря Гергана Ив. Накова-Милушева
като разгледа докладваното от Светослав Ем. Петров Административно
наказателно дело № 20211520200812 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Р. Ф., гражданка на Израел, родена на *****г.,
живуща в Израел, гр. *****, ул. „***** срещу наказателно постановление №
4485а-45/ 22.04.2021 г., издадено от Началник към ГПУ - Гюешево, с което е
наложено административни наказание „глоба“ на основание чл. 48, ал. 1, т. 3
от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/ в размер на 500
/петстотин лева за извършено административно нарушение по чл. 34 от
ЗЧРБ.
В депозираната жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност
и неправилност на издаденото наказателно постановление, като се навеждат
доводи за нарушение на материалния закон и процесуалните правила по
установяване и санкциониране на административното нарушение, по
аргументи, подробно изложени в депозираната жалба. Моли се съда да
постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното НП.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от комисар
Петров, който оспорва основателността на жалбата и моли за потвърждаване
на НП.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и
в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и съобрази
разпоредбите на закона, намери за установено следното:
На 18.04.2021г. около 14:00 часа служители на ГПУ - Гюешево,
извършили проверка на лек автомобил марка „Дачия“ с рег. № ********,
който дошъл на ГКПП Гюешево за излизане от страната. В автомобила се
1
установило, че пътник е Rina Farah (Р. Ф.), която се легитимирала с
обикновен израелски паспорт № 34011252, издаден на 03.11.2019г. и валиден
до 02.11.2029г., като краткосрочно пребиваваща в Република България
чужденка, имаща право на престой в страната не повече от 90 (деветдесет)
дни в рамките на 180 /сто и осемдесет/ дневен период от датата на влизането.
При извършената гранична проверка мл.инсп. Я.Х. приела за установило, че
Р. Ф. е влязла в страната на 21.10.2020г. и е трябвало да напусне Република
България до 18.04.2021г. С оглед гореизложеното свид. Х. съставила АУАН
№ 683177, с който е вменено нарушение по чл.34 от ЗЧРБ.
В последствие на 22.04.2021г. е издадено и атакуваното наказателно
постановление, с което на жалбоподателя е наложено административни
наказание „глоба“ в размер на 500 (петстотин) лева, като по делото не се
представят доказателства, доказващи момента на връчване на наказателното
постановление.
Жалбата е допустима - подадена е в срок лично, с посочен адрес на
територията на страната. Съдът приема жалбата за подадена в срок, тъй като
не са спазени разпоредбите на чл.58 от ЗАНН. Съгласно чл.58 ал.1 от ЗАНН
препис от наказателното постановление се връчва срещу подпис на
нарушителя и на поискалия обезщетение. Алинея втора гласи, че когато
нарушителят или поискалият обезщетение не се намери на посочения от него
адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това
върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на
отбелязването. По делото няма приложена разписка за връчване на
обжалвания акт, като липсва подпис на нарушителя, т.е. препис от
наказателното постановление не е връчено срещу подпис на нарушителя,
респ. на упълномощено за връчване на препис от наказателното
постановление лице. В този смисъл настоящия състав намира, че не са били
налице предпоставки за връчване по реда на чл.58 ал.2 от ЗАНН, съответно
извършеното по този ред връчване се явява нередовно, а депозираната пред
районния съд жалба - подадена в срок и процесуално допустима. Независимо
от това, доколкото наказателното постановление изобщо не е било връчвано
на санкционираното лице, то моментът на подаване на жалбата е без правно
значение, тъй като срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН започва да тече от връчването
на наказателното постановление, което в случая не е било направено. Ето
защо, съдът счита, че жалбата се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде
разгледана.
При така приетото за установено от фактическа страна СЪДЪТ счита,
че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а
АУАН е съставен от териториално и материално компетентно лице, съгласно
разпоредбата на чл. 53 от ЗЧРБ. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния срок.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен и
предявен на гражданка на Израел в отсъствието на преводач, но в случая от
събраните по делото гласни доказателства безспорно се установява, че
актосъставителят е разяснил на жалбоподателя съдържанието на акта за
установяване на административно нарушение на английски език, който
чужденеца говорел и че същия е разбрал причината за съставянето му.
Поради това е подписал акта, като е обосновал и възражения, които
2
саморъчно е написал на английски език. Разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от
ЗАНН задължава съставителя на акта да го предяви на нарушителя да се
запознае със съдържанието му и в конкретния случай това задължение съдът
счита за изпълнено. След като съдържанието на АУАН е разяснено на
жалбоподателя, то правото му на защита не е нарушено и административното
производство е проведено законосъобразно.
В настоящия случай съдът намира, че наказателното постановление е
недоказано и незаконосъобразно по следните съобразения:
Съгласно международната нормативна уредба, по конкретно чл.1 от
Споразумение между правителството на Република България и
правителството на държавата Израел за отмяна на визовите изисквания за
техните граждани (утвърдено с Решение № 583 от 04.08.2006г. на
Министерски съвет, в сила от 15.07.2007г.), гражданите на едната страна,
притежатели на валидни национални паспорти, могат да влизат, да
преминават транзит или да пребивават на територията на другата страна без
визи за срок до 90 дни в рамките на 6 месеца, считано от датата на първото им
влизане.
Посочената норма кореспондира с чл. 5 от Регламент (ЕС) 2016/399 на
Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно Кодекс на
Съюза за режима на движение на лица през границите, съгласно който при
планиран престой на територията на държавите членки с продължителност не
повече от 90 дни в рамките на всеки 180-дневен период, при което се отчита
180-дневният период, предшестващ всеки ден от престоя.
Административнонаказващият орган не доказва с позволените от закона
способи описаните от него констатации в НП, че наказаното лице се е
намирало на територията на страната в посочения период от 21.10.2020г. до
18.04.2021г. Съдът не е обвързан от описаното в постановлението, а в тежест
на наказващият орган е да докаже наличието на изпълнен фактически състав
на описаното нарушение. По делото не се установява времетраенето на
престоя на Р. Ф. на територията на Република България, като именно на базата
на тези изчисления е установено от актосъставителя, че наказаното лице е
превишило допустимия период за престой, което е било достатъчно като
основание за административнонаказващият орган да наложи предвиденото в
закона наказание. Съгласно разпоредбата на чл. 52, ал.4 от ЗАНН,
наказващият орган преди да се произнесе
по административнонаказателната преписка, проверява акта с оглед на
неговата законосъобразност и обоснованост, преценява възраженията на
наказателно отговорното лице и събраните доказателства, а когато е
необходимо извършва и разследване по спорните обстоятелства. Тежестта на
доказване е изцяло върху органа, издал наказателното постановление.
В административнонаказателния процес действа презумпцията за
невиновност на лицето, посочено в АУАН и наказателното постановление
като нарушител. АУАН няма презумптивна доказателствена сила. При
съдебното оспорване на наказателното постановление административно
наказващия орган е следва да представи нужните убедителни доказателства
за осъществения състав на административно нарушение, но това не е сторено
с приложените писмени доказателства съдържащи се в административно
наказателната преписка.
Отделно от описаното, дори и да бяха представени доказателства
3
потвърждаващи изцяло приетата за установена в АУАН и НП фактическа
обстановка съдът намира, че в наказателното постановление не е надлежно
посочена датата на извършеното нарушение. Твърдяното нарушение, което е
формално по своя характер, се явява извършено в първия ден след изтичане
на разрешения срок за пребиваване и ненапускането на територията на
Република България, който ден е различен от деня на установяване, че лицето
е нарушило разпоредбата на чл.34 от ЗЧРБ.
Посочените пропуски при доказване и констатираното нарушение по
отношение момента на извършване на нарушението, водят до извод за отмяна
на наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН , съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 4485а-45/22.04.2021 г.,
издадено от Началник към ГПУ - Гюешево, с което на Р. Ф., гражданка на
Израел, родена на *****г., живуща в Израел, гр. *****, ул. „***** е наложено
административни наказание „глоба“ на основание чл. 48, ал. 1, т. 3 от Закона
за чужденците в Република България /ЗЧРБ/ в размер на 500 /петстотин/ лева
за извършено административно нарушение по чл. 34 от ЗЧРБ.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщенията до
страните за неговото изготвяне с касационна жалба пред Административен
съд – гр. Кюстендил, по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
4