Р Е Ш Е Н И Е
Номер………. 28.01.2019г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Старозагорски
окръжен съд – търговско отделение, на 19.12.2018г., в публично съдебно
заседание, в следния състав:
Председател: РУМЯНА БОНЧЕВА
Членове:
ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
ХРИСТО СИМИТЧИЕВ
И
секретаря Стойка Иванова, като разгледа докладваното от съдията Симитчиев
въззивно търговско дело номер 1347 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „П." ЕООД против
Решение №63/03.01.2018г. по гр.дело №606/2017г. по описа на Ч. районен съд, в
частта му, с която се отхвърля исковата претенция на дружеството за признаване
за установено спрямо ответниците Д.К.Д., ЕГН ********** и К.Х.Д., ЕГН **********
на съществуването на вземането му за претендираната главница по Договор за
револвиращ заем "РROFI Маde VIP" № ********** от 28.06.2012г., над
сумата от 1932,22 лв до пълния предявен размер от 3 256, 59лв., както и за
претендираната неустойка по т.10.4 от ОУ към договора в размер на 3 311,
61лева, като неоснователна и недоказана.
Във
въззивната жалба са наведени доводи за недопустимост, неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на първонистанционното решение в
обжалавана част, като са изложени подробни съображения в тази връзка. Направено
е искане съдът да го отмени в тази част и да уважи предявения иск в пълен
размер.
В законния
срок не е постъпил отговор на въззивната жалба.
Старозагорският
окръжен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК и като взе предвид
становищата и възраженията на страните, в съвкупност с доказателствата по
делото, намира следното:
Обжалваното
решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Настоящата инстанция намира, че районният
съд се е произнесъл според предмета на иска, с който е бил сезиран, съобразно
твърденията на ищеца в ИМ, съответни на тези, изложени и в подаденото заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. А според същите, ищецът и
изложил твърдения, че има вземания срещу ответниците, при условията на пасивна
солидарност, за главница по Договор за револвиращ заем "РROFI Маde
VIP" № ********** от 28.06.2012г., в размер на 3256,59 лв и неустойка в
размер на 3311,61 лв. Ето защо, въззивният съд счита, че ищецът не е сезирал
първоинстанционния съд с искане за установяване на различни от посочените
задължения на ответниците, в това число и за дължима възнаградителна лихва по
договора. Учудващо е, че ищецът не прави разлика между понятията „месечна
вноска“ и „главница“, които ясно сам е диференцирал в представеното с ИМ
извлечение по сметка по процесния договор за кредит, от което е видно, че
месечната вноска от 337 лв включва главница и възнаградителна лихва. В ИМ обаче
не се съдържат твърдения, че сумата от 3256,59 лв е формирана от останалите
непогасени вноски, за да се постави въпроса каква част от същата е главница и
каква – възнаградителни лихви, което дори би било въпрос на нередовност на ИМ.
Тъй като обаче ищецът ясно е посочил, че вземането му за тази сума е за главница,
даване на указания за отстраняване нередовности на ИМ не са били необходими,
още повече, предвид идентитетът на твърденията на ищеца в ИМ с фактите,
съдържащи се в заявлението му по чл.410 ГПК, където също не е инвидуализирано
вземане за възнаградителна лихва, като част от сумата 3256,59 лв.
Във
въззивната жалба не се съдържат възражения срещу първоинстанционното решение
относно приетия за установен размер на платените от ответниците суми за
погасяване на главницата по договора за кредит, вкл. с извършени след подаване
на заявлението плащания, след които е налице остатък от задължението за
главницата от 1932,22 лева. Ето защо, съгласно чл.269 ГПК, този въпрос не
подлежи на преразглеждане от настоящата инстанция, според която до този именно размер
се явява основателен предявеният установителен иск относно дължимата от
ответниците при условията на солидарност главница по договора за кредит.
По
отношение на иска за неустойка за забава в размер на 3311,61 лв, въззивният съд
счита, че клаузата на т.10.4 от общите условия на ищцовото дружество, с която е
уговорена същата, противоречи на добрите нрави, тъй като предвижда, при
прекратяване на договора, начисляване на неустойка върху 50% от размера на
целия заем, без значение от остатъчния му размер. Така, дори при прекратяване
на договора от кредитора поради неплащане на последните 2 вноски например, при
което остатъкът от задължението ще е минимален, се начислява неустойка върху
целия първоначален размер на заема, въпреки редовното му погасяване до този
момент. Това означава, че характерът на уговорената неустойка е изцяло
санкционен и водещ до неоснователно обогатяване на кредитора. Добрите нрави
съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Един от най-съществените
от тях е принципът на справедливостта, който в гражданските правоотношения
изисква да се защитава всеки признат от законовите разпоредби интерес. В тази
връзка, въззивният съд счита, че клауза, с която уговаря неустойка върху 50% от
размера на целия заем, без значение от остатъчния му размер, не отговаря на
критериите за справедливост, нито от гледна точка защитата правата на
кредитора, който по този начин би се обогатил неоснователно и несъразмерно с
оглед евентуалните вреди от длъжниковото неизпълнение, нито от гледна точка на
правата и интересите на длъжника, който ще бъде наказан с неустойка в размер на
50% от целия дълг независимо от размера на неизпълненото си задължение. Ето
защо, претендираната от ищеца, въз основа на нищожната клауза на т.10.4 от ОУ към
процесния договор, неустойка в размер на 3311,61 лв, не е дължима от
ответниците, което обуславя и неоснователност на иска за същата.
Тъй
като районният съд е стигнал до същите крайни изводи и е отхвърлил
исковата претенция на „П." ЕООД за признаване за установено спрямо
ответниците на съществуването на вземането му за претендираната главница по
Договор за револвиращ заем "РROFI Маde VIP" № ********** от
28.06.2012г., над сумата от 1932,22 лв до пълния предявен размер от 3 256,
59лв., както и за претендираната неустойка по т.10.4 от ОУ към договора в
размер на 3 311, 61лева, като неоснователна и недоказана, решението му следва
да се потвърди в тази обжалвана част. В останалата, необжалвана част, решението
е влязло в законна сила. Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №63/03.01.2018г. по гр.дело №606/2017г. по описа на Ч. районен съд, в
частта му, с която се отхвърля като неоснователна и недоказана исковата претенция
на „П." ЕООД за признаване за установено спрямо ответниците Д.К.Д., ЕГН **********
и К.Х.Д., ЕГН ********** съществуването на вземането му за главница по Договор
за револвиращ заем "РROFI Маde VIP" № ********** от 28.06.2012г., над
сумата от 1932,22 лв главница до пълния предявен размер от 3 256, 59лв., както
и за неустойка по т.10.4 от ОУ към договора в размер на 3311,61 лв, за които
вземания е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 122/ 31. 05. 2017 г. по
ч. гр. дело № 387/ 2017 г. по описа на РС Ч.
В
останалата, необжалвана част, решението е влязло в законна сила. Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.