Р Е Ш Е Н И Е №125
гр.Шумен,5.VІ.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен
съд,в закрито съдебно заседание
на девети май 2019г. г.в състав:
Председател:Лидия Томова
Членове:1.Зара
Иванова
2.Ненка Цветанкова
като разгледа в.гр.д.150/2019г. на Шуменския окръжен съд,докладвано
от председателя,за да се произнесе,взе предвид :
Производството
по настоящото въззивно дело е образувано по въззивна жалба на „Профи Кредит България”ЕООД,ЕИК ,седалище и адрес на
управление:гр.С...,
срещу
Решение № 33/29.І.2019г. по гр.д. № 1138/2018г. на Районен съд-Нови пазар,с което e отхвърлен като неоснователeн и недоказан предявения
от жалбоподателя и ищец в първоинстанционното производство искове срещу ответника А.Я.С., ЕГН **********,с
адрес:г***,с основание на иска по
чл.422ал.1,вр.чл.415 ал.1 от ГПК-за признаване за установено,че ответникът
дължи на ищеца сумата 9758,16 лева, представляващи незаплатено от него парично
задължение по сключен между страните Договор за потребителски кредит №
**********.
Оплакванията във въззивната жалба са за
неправилност и незаконосъобразност на обжалваното първоинстанционно
решение и за допуснати съществени процесуални нарушения.Моли съдът да постанови
решение,с което да бъде отменено обжалваното решение и вместо него да бъде
постановено друго,с което искът да бъде изцяло уважен.
Не е постъпил писмен отговор от
насрещната страна по въззивната жалба по реда и в срока по чл.263 от ГПК.Ответникът А.С. не се е явил и в двете открити съдебни
заседания по делото в НПРС и в хода на
първоинстанционното производство не е взел отношение по исковата претенция
срещу него.
Настоящият въззивен съдебен
състав,като прецени валидността и допустимостта на обжалваното
първоинстанционно решение,а по същество-неговата правилност с оглед оплакванията
в жалбата и всички събрани по делото
доказателства,прие следното:
Въззивната жалба е подадена от процесуално
легитимирано лице-ищец в първоинстанционното производство ,по реда и в срока по
чл.259ал.І от ГПК и отговаря на изискванията по 260,т.1,2,4 и 7 от ГПК и
чл.261 от с.з. , поради което е редовна и допустима.Обжалваното с нея въззивно решение е валидно и
допустимо.
Разгледана по
същество,въззивната жалба се явява основателна и доказана ,поради следното:
Първоинстанционното производство
е образувано по искова молба на„Профи
Кредит България”ЕООД,с горните данни,против ответника А.С.Я.,с горните данни,с
предявени против последния положителни установителни искове,с основание чл.422ал.1 вр. с чл.415 ал.1 от ГПК и по чл.86 от ЗЗД,с цена на главния иск/главницата/
9758,16 лева,представляващи неизплатено парично задължение по Договор за
потребителски кредит № **********.
Ищецът
излага в исковата си молба,че на 25.VІІ.2017г. сключил с ответника Договор за
потребителски кредит № **********/по-нататък за кратко-Договора или ДПК/,по
който ищецът се явявал кредитор,а ответникът-длъжник.Параметрите на договора ,
описани в исковата молба,посочени и в Р.VІ на приложения като писмено
доказателство Договор,били следните:
Сумата
на кредита:3700 лв;срок на кредита:36 месеца;размер на месечната вноска:180,54
лева;падеж на вноската:двадесети ден от месеца;годишен процент на
разходите/ГПР/:49,89 лв;годишен лихвен процент:41,17% ; лихвен процент на
ден:0,11%.Общият размер на отпуснатия кредит по договора е 6 499.44лв. По избран и закупен пакет от допълнителни
услуги:възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги-
3258.72лв.,размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги -90.52лв.
Общото задължение по кредита и по
пакета от допълнителни услуги възлизало на 9758.16лв.,общ размер на всяка една вноска
-271.06лв.,дата на погасяване -20 ден от месеца.
Съгласно т.А към договора,неразделна
част от него били Общите условия ,с които длъжникът бил запознат преди
подписване на договора и се съгласил с тях, приел ги без забележки към тях и се задължил да ги спазва.
Позовавайки се на дадената в т.5 от
Договора възможност,длъжникът А.С. пожелал да бъде извършено рефинансиране на
негово старо задължение към „Профи Кредит България“ЕООД,в размер на 1491,73
лева, с част от отпуснатата му сума .“Профи Кредит България“ЕООД изпълнило
точно и в срок задълженията си по договора ,като на 25.VІІ.2017г.превело
остатъчната парична сума в размер на 2208.27лв.по посочена от длъжника А.С.
банкова сметка.***ие по процесния Договор за потребителски кредит,като го
сключил за срок от 36 месеца,с месечна вноска по погасителен план в размер на
271.06лв.и падежната дата всяко 20-то число на месеца.
Предвид обстоятелството,
че длъжникът не изпълнявал поетите
договорни задължения и не направил нито
една погасителна вноска,
след изпадането му в
забава,на 28.11.2017г.,договорът бил прекратен едностранно от ищеца и била
обявена неговата предсрочна
изискуемост.На 29.11.2017г.
ищецът изпратил на ответника уведомително писмо,с което му съобщавал,че договорът е прекратен и че е обявена неговата
предсрочна изискуемост.
Твърди се от ищеца,че
съгласно уговореното в ОУ, при прекратяване на ДПК на основание т.12.3 от
Общите условия ,клиентът дължи остатъчните и непогасени вноски по погасителен
план,включващи и възнаграждение при закупен пакет от допълнителни услуги ,лихви
за забава и такси.
Видно от представеното от
ищеца извлечение по сметка към договора
,не се установявали направени плащания от страна на кредитополучателя.Данните
по това извлечение не са оспорени от ответника-длъжник по
договора.Представянето на доказателства за обратното,т.е. че ответникът е
изпълнил изцяло или частично задължението си по процесния договор,са изцяло в
негова тежест,но такова доказване не е налице.
Излага се в исковата молба,че ,съгласно б.”Г”
от ДПК, на
ответникът като клиент бил предоставен
безвъзмездно на хартиен носител в лесна и разбираема форма на български език –
информация във формата на стандартен европейски формуляр. Чрез него се давали
разяснения на лицата, които да им помогнат да преценят доколкото предлаганият
договор за заем съответства на техните потребности и финансово състояние. Във
формуляра били упоменати и всички
параметри на бъдещия договор, както и общата сума, която следва да се заплати
на кредита. Още на този предварителен етап длъжника бил запознат с цената на кредита. Още с
попълването на Стандартния европейски формуляр, длъжникът е бил запознат с
параметрите на предлагания от страна на дружеството договор.
Ищецът-кредитор
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
вземане срещу ответника-длъжник,по реда на чл. 410 от ГПК,по което заявление било
образувано ЧГД № 722/2018г. по описа на НПРС.След направено от страна на
длъжника възражение за недължимост на претендираното вземане,в законно
установения срок по чл. 415, ал.1 от ГПК ищецът предявил настоящия положителен установителен
иск ,с правно основание 422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК относно
вземането на заявителя срещу длъжника по процесния Договор за потребителски
кредит.
Ответникът
не се е явил в първоинстанционното производство и не е представил писмен
отговор по исковата молба.
За
да реши спора, районният съд е събрал всички
допустими,относими и необходими доказателства,представени по делото и
въз основа на тях ,отделяйки спорното от безспорното,е изяснил и установил
изцяло и правилно фактическата обстановка по делото.
Гореизложените факти и обстоятелства в
исковата молба се установяват от събраните по делото писмени доказателства
,като по тях страните и не спорят.Всички фактически изводи на районния съд са
обосновани и се споделят изцяло от настоящия въззивен съдебен
състав,поради което и на
основание чл.272 от ГПК съдът препраща към мотивите на първоинстанционното
решение в тази връзка.
Видно от съдържанието на т.12.3 от ОУ към Договора , налице е изрична
договореност за предсрочна изискуемост на кредита,настъпваща автоматично при
просрочие на една месечна погасителна вноска с повече от тридесет календарни
дни,когато автоматично се прекратява и договора.Тогава настъпва изменение на договореното и вече се дължат не отделни вноски на падеж,а
цялата неплатена сума по кредита,при това предсрочно,т.е. с настъпил падеж.Не
се спори по делото,а е видно и от представения ДПК,че оответникът е допуснал просрочие
на повече от една месечна погасителна вноска, с повече от тридесет
календарни дни.
Обосновано е прието от районния
съд,че твърденията в исковата молба за уведомяване на длъжника, че кредиторът обявява цялата сума
по кредита за предсрочно изискуема, не е подкрепено с писмени доказателства.
Приложено е към доказателствата
уведомително писмо до А.Я.С. от 29.11.2017г./на л.37 по делото /,с което
ищецът го уведомява, че е обявил целия размер на кредита за предсрочно
изискуем, като е посочена непогасената част – 9 758.16лв.,лихви за забава
-15.73лв.,такса по тарифа -530.00лв.Доказателства, че уведомлението е връчено
на длъжника ,не са представени.
Въз основа на горните обстоятелства,районният
съд е направил правния извод,че в процесния случай ,поради неуведомяване на
длъжника по надлежия ред за настъпването на предсрочна изискуемост на
задължението му,такава към момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-9.V.2018г.не е настъпила,а крайният срок на договора изтича на 20.VІІІ.2020
година,когато е падежът на последната погасителна вноска.При този свой извод
районния съд се е позовал на т.18 от ТР №4/18.VІ.2014 година по т.д. № 4/2013
г. на ОСГК на ВКС, приложима според него в настоящия случай. Според изложените
мотиви на районния съд, чл.60,
ал.2 от ЗКредитните институции ,с който
е свързана т.18 от посоченото тълкувателно решение,касае всички договори за кредит,а
не само кредитите,дадени от банки,т.е. предсрочната изискуемост има действие и настъпва спрямо всички
длъжници по парични кредити,само ако и след като длъжникът получи изявлението
на кредитора си за настъпването на предсрочната изискуемост.Според районния съд,
уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем,
с връчване на препис от исковата молба по установителното производство ,има за
последица настъпването на предсрочната изискуемост на кредита, ако са налице
уговорените в кредитния договор условия за настъпването й. Това уведомяване
обаче не може да обуслови основателност на установителния иск по чл.422,
ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, нито да промени с обратна сила момента на
настъпване на изискуемостта на задължението, а представлява ново основание за
предявяване на осъдителен иск за вземането или ново заявление по чл.410 от ГПК.
При тези съображения ,в процесния случай първоинстанционният съд е приел,че
поради липса на надлежно
уведомяване/връчване на
уведомлението,предсрочната изискуемост за процесното вземане на ищеца не е
настъпила ,поради което исковата претенция е неоснователна и недоказана. Това е единственото посочено от районния съд
основание за отхвърляне на иска.
Настоящият въззивен съдебен състав
намира,че правният извод на първоинстанционния съд и изложените в негова
подкрепа правни съображения,а именно,че предсрочната изизскуемост на процесния
Договор за потребителски кредит № ********** не е настъпила поради ненадлежното
й обявяване на длъжника А.Я.С.,са незаконосъобразни,поради следното:
Т.р. № 4 от 18.VІ.2014г. по т.д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС дава тълкуване по въпроси,свързани със заповедното
производство.В т.18 от същото т.р. са разгледани и разяснени моментите,свързани
с обявяването за предсрочно изискуеми на вземания,произтичащи от договор за банков
кредит,респ. предпоставките,условията и последиците от настъпването на
предсрочната изискуемост,в хипотезата на предявен иск по чл.422,ал.1 от ГПК.Разяснено
е,че за да настъпи предсрочната изискуемост,кредиторът следва да е упражнил
това свое право да направи кредита предсрочно изискуем.Посочено е,че „ако
предсрочната изискуемост е уговорена в договора или при настъпването на
определени обстоятелства или се обявява по реда на чл.60ал.2 от Закона за
кредитните институции,правото на кредитора следва да е упражнено при подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение,като кредиторът трябва да е уведомил длъжника
за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.” Текстът на чл.60ал.2 от
ЗКИ, има за субект банките и предоставената им възможност да поискат издаването
на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.418 от ГПК въз основа на
извлечение от счетоводните си книги,при неиздължаване на банкови кредити ,както
и в случаите,когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем.
Ясно е от буквалния прочит и тълкуване
на цитираният по-горе тълкувателен текст
по т.18 на Т.р.№4/18.VІ.2014г. на ОСГТК на ВКС,в неговата цялост по двата
абзаца, че той се отнася за банковите
институции и касае само вземания,произтичащи от банкови кредити. Ищецът по
настоящото дело „Профи Кредит България”ЕООД е небанкова финансова институция по
см. на чл.3,ал.1 от Закона за кредитните институции/ЗКИ/ и се явява лице,различно
от кредитна институция и инвестиционен посредник,чиято основна дейност/на
банковите и кредитните институции/ е извършване на една или повече от
дейностите по чл.2 от ЗКИ.Дейността на финансовата институция е лимитирана в
чл.3т.1-3 от ЗКИ,а именно:придобиване на участия в кредитна институция или в
друга финансова институция;отпускане на заеми със средства,които не са набрани
чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.
При гореизложеното следва да се
приеме,че чл.60ал.2 от ЗКИ е неприложим за дейността на ищцовото
дружество-небанкова финансова институция, а оттук и т.18 от посоченото
Т.р.№4/2014 г. на ВКС,на което се позовава първоинстанционният съд,не се отнася
за процесния
казус,имащ за предмет
вземане по договор за потребителски
кредит,отпуснат от небанкова финансова институция .
Правният режим на договорите за
кредит,сключвани с небанковите кредитни институции,е уреден с разпоредбите по ЗЗД -в Общата и в Особената
част,рV.Заем-чл.240-241 , с нормите в действащия Закон за потребителския кредит
,както и с неотносимите към банковото кредитиране разпоредби на чл.430-432 от ТЗ.
В разглеждания случай важат клаузите за
предсрочна изискуемост,уредени в т.12.3 от Общите условия ,неразделна част от
процесния ДПК № **********,по които
страните са се съгласили.По изложените по-горе съображения за неприложимост на
т.18 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС ,респ. и на чл.60ал.2 от ЗКИ , при
съществуващата договореност за автоматично настъпване на предсрочната изискуемост
при наличието на предпоставките по чл.12.3 от ОУ на ДПК,без правно значение е
обстоятелството дали изпратеното до длъжника уведомление за така настъпилата
предсрочна изискуемост е достигнало до адресата си,т.е.обявяването/съобщаването/
на същата не е задължителна предпоставка за превръщането на кредита в
предсрочно изискуем,ако са налице останалите законови и договорни предпоставки
за това.Безспорно е в процесния случай,като се установява и от представените
писмени доказателства,че тези останали предпоставки са налице. Има надлежно
сключен между страните договор за потребителски кредит,който
длъжникът-ответникът по настоящото дело,не е изпълнил.Няма данни по делото за
частично или изцяло изплащане на исковата претенция.Няма и възражения на
ответника в тази връзка.Нещо повече,последният не се е явил в нито едно съдебно
заседание в първата и въззивната съдебна инстанция,нито лично,нито чрез свой
процесуален представител.Не е представил писмени отговори по исковата молба
и по въззивната жалба. Не е направил
никакви писмени изявления или възражения в хода на цялото съдебно производство.Тежестта за доказване на
пълно или частично изпълнение на
договора чрез направени плащания,лежи изцяло върху ответника и такова успешно доказване не е проведено.
Липсата
на доказателства за надлежно връчване на длъжника на уведомлението за
предсрочната изискуемост на процесното вземане е единственото съображение на
районния съд,мотивирало го да приеме иска за неоснователен и недоказан,при
наличието на всички останали безспорни или доказани по делото обстоятелства за
неизплащането от ответника на на получения паричен кредит,така,както са
изложени от ищеца.
С оглед и във връзка с всичко изложено
по-горе ,въззивният съд намира,че предявеният иск е изцяло основателен и
доказан и следва да бъде уважен.Като е приел противното,районният съд е
постановил неправилно решение-необосновано и незаконособразно.Ето защо
въззивната жалба против същото решение е основателна и доказана.Поради
това,обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде отменено и вместо
него да бъде постановено друго,с което искът
да бъде уважен,като се приеме
за установено,че ищецът „Профи Кредит България”ЕООД има в своя полза
вземане срещу ответника А.Я.С.,в размер
на 9758,16 лева,възникнало на основание неизпълнение на Договор за потребителски кредит № **********,сключен
между страните по делото на 25.07.2017г.
В ЧАСТТА, с която е
обезсилена ЗАПОВЕД № 402/05.06.2018 г.за изпълнение на
парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 722/2018г.на НПРС/ само в частта ,в която е разпоредено длъжникът А.Я.С. да заплати на заявителя “ПРОФИ КРЕДИТ
България“ ЕООД, сумите в размер на :30
лв. /тридесет лева/ – такси за периода от 21.09.2017 г. до 28.11.2017 г.; 15,73
лв. петнадесет лева и седемдесет и три ст./ – лихва за забава от 21.09.2017 г.
до 28.11.2017 г.,първоинстанционното решение е правилно и в тази част следва да
бъде потвърдено.
При този изход на спора,на ищеца и
жалбоподател следва да се присъдят направените от него деловодни разноски за
двете съдебни инстанции,както и разноските по заповедното
производство,възлизащи общо на 1239,28 лв,от които: 495,16 лева-за първоинстанционното
производство,включващи 195,16 лв държавна такса и 300 лева юрисконсултско
възнаграждение; 398,04 лв-за въззивното производство,включващи 98,04 лв
държавна такса и 300 лв юрисконсултско възнаграждение;разноски за заповедното
производство/по ч.гр.д. №722/2018г. на НПРС/-346,08лв,от които
196,08лв-заплатена държавна такса и 150 лв-юрисконсултско възнаграждение.Така
направените деловодни разноски следва да бъдат заплатени от ответника и
въззиваема страна по делото А.Я.С..
Водим от горното,Шуменският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Решение № 33 от 29.І.2019г. по
гр.д. №1138/2018г. на НПРС,в частта ,с която ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от „Профи Кредит България“ ЕООД, с
ЕИК със седалище и адрес на управление
гр. С..., бул. .., установителен иск
срещу А.Я.С.,с ЕГН **********,с
адрес:г***, с правно основание на иска чл.422 във вр.чл.415
ал.1 от ГПК във вр.чл. 240 от ЗЗД във вр.чл.79 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД, с цена на
иска - 9 758.16лв./девет хиляди
седемстотин петдесет и осем лева и шестнадесет стотинки
-главница,представляваща неизплатено парично задължение по Договор за
потребителски кредит № кредит № **********,ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението-08.05.2018 г. до окончателното
плащане /за което е издадена Заповед
№ 402/05.06.2018 г.за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 722/2018г.на
НПРС/,като неоснователен и недоказан и постановява ,че ответникът А.Я.С. не
дължи на ищеца “ПРОФИ КРЕДИТ България“
ЕООД, присъдените по заповедното производство съдебни и деловодни
разноски в размер на 25
лв. (двадесет и пет лева) - заплатена от заявителя държавна такса и 100 лв.(сто лева)- юрисконсултско
възнаграждение.
ВМЕСТО ГОРНОТО ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,че
ищецът „Профи Кредит България”ЕООД –С...,с горните данни,има в своя полза
парично вземане против ответника А.Я.С.,с
горните данни,в размер на 9758,16 /девет хиляди седемстотин петдесет и осем
лева и 16 стотинки/лева,възникнало на основание неизпълнение на Договор за потребителски кредит №
**********,сключен между страните по
делото на 25.07.2017г.,както и законната лихва върху главницата,считано от
датата на подаване на заявлението-08.05.2018 г. до окончателното плащане ,за
което вземане с определение по ч.гр.д. №
722/2018г. на НПРС е издадена по чл.410 от ГПК Заповед
№ 402/05.06.2018 г.за
изпълнение на парично задължение.
ОСЪЖДА същия ответник да
заплати на същия ищец направените от последния деловодни разноски за двете
съдебни производства,както и за заповедното производство,възлизащи общо на
сумата 1239,28 лв /хиляда двеста тридесет и девет лева и
28 стотинки/.
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционното решение в останалата му
част.
На основание чл.280ал.3,т.1 от ГПК,поради търговския предмет на спора по делото,решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване .
Председател:
Членове:1.
2.