Р Е Ш Е Н И
Е №
гр. Добрич, 16.04.2021 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Добричкият районен съд, шести
състав, в открито съдебно заседание на дванадесети април, две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СОНЯ ДЖЕНКОВА
при участието на секретаря Калинка
Михайлова, сложи за разглеждане гражданско дело № 3269 по описа на съда за 2020
година, докладвано от съдията и за да се произнесе , взе предвид следното :
Производството е за делба във фазата на допускането.
Образувано
е по предявен от Р.Г.Д.
с ЕГН **********,***, съдебен
адрес:***, срещу Р.С.Т. с ЕГН **********,***, иск за делба на следния недвижим имот:
-Жилище
- апартамент със ЗП от 83,28кв.м,
с
идентификатор № *** с административен адрес в ***, ведно с прилежащото му избено
помещение №** със застроена площ от 12,56кв.м(дванадесет цяло и
петдесет и шест стотни квадратни метра), ведно с 3,763% идеални части от общите
части на сградата, при съседни самостоятелни обекти на същия етаж: ** под обекта **; над обекта няма, съгласно
кадастралната карта на гр.Добрич, одобрена със заповед № РД-18-15/12.05.2005
година.
Твърдения за възникване на съсобственост: Като основание за възникване на съсобственост се представя Нотариален акт № 82, том
XVII, дело № 3765/15.07.2004г. с който е извършена покупка на процесния имот от
страните по делото. Настоява се делба при равни квоти.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата депозира
отговор, с който
оспорва иска за делба на имота при равни квоти.
Излага следните фактически твърдения:
Страните са бивши съпрузи, чийто брак бил прекратен от 1989 г. След развода
ответницата останала да живее с дъщерята на страните в гарсониерата, където
семейството живеело в ***. Гарсониерата била общинска и плащали наем. През
1990г. Р.Т. закупила гарсониерата от Общината, като за целта тегла кредит от ***.
През 1994 г. Р.Д. се върнал да живее при
бившата си съпруга във вече закупената гарсониера. Съвместното съжителство
продължило до началото на 2003 год., когато Д. се изнесъл на квартира след
извършен акт на домашно насилие над ответницата и детето на страните.
След около месец Р.Д. поканил
ответницата и дъщеря им на гости в квартирата му и отново Р.Т. се съгласила на
съвместно съжителство, но в квартирата на бившия си съпруг.
През месец април 2003г., дъщерята на
страните забременяла. Тъй като нямали заделени средства, Р. получавал минимална
работна заплата, заплатата на Т. не
стигала за покриване на ежедневните нужди, ответницата решила да изтегли
кредит, който да се използва за раходи по раждане на детето, а от останалата
част, заедно с парите от продажба на гарсониера си, да купи по-голямо жилище.
Изтеглила потребителски кредит от Експресбанк в размер на 3 500 лева, като една
част от него задели за внучето, а другата в размер на 1500 лева за закупуване
на жилище. С тези пари било платено капаро за апартамента в ***”. Т. подписала
и предварителен договор с продавачите за сумата от 15 000 лева и през месец
юли, за да плати останалата част от цената на апартамента, тъй като все още не
била проддена гарсониерата, Т. изтеглила още един кредит от Булбанк в размер на
13 500 лева, като за да бъде отпуснат този кредит освен законна ипотека върху
апартамента на***”, се наложило да ипотекира в полза на банката и гарсониерата
в жк”***”. Тогава от банката изискали
поръчител и записали Р. като такъв в договора. Брокерката от агенцията за
недвижими имоти, казала, че след като Р. е вписан в договора за банков кредит и
за да се чувства той по- сигурен, трябва да го впишат и в нотариалния акт за
покупката на апартамента.
В последствие ответницата продала
гарсониерата си за 16 500 лева. От тази сума частично погасявала заетите
средства, заплатила стари дългове за консумативи и данъци, направили ремонт на
апартамента на***”, а именно сменили дограмата на двете тераси, поставили
ламинат в спалнята и хола, купили мебели, сменили бравите на всички врати,
измазали целия апартамент.
През 2007 г. Р. изтеглил заем от 5 000
лева по програма за саниране, от които му опростили 1 500 лева. С тези пари
била сменена дограмата на хола, спалнята и кухнята, купени били два климатика.
Същата година Р. продал 10 дка земя за 4 000 лева. От тези пари не внесъл нито
един лев за погасяване на кредита за апартамента, а излезъл в неплатен отпуск
за три месеца, после напуснал работа. От тези пари закупил само бойлер,
телевизор и хилти. По цял ден пиел и живеел с парите от земята, която продал.
Започна работа месец юли 2008 г., но не внасял никакви пари както за вкъщи,
така и за кредита за апартамента.
Поради финансови затруднения за
обслужване на кедита ответницата през
месец юни 2009 г. продала 11 дка своя
земя за 5 500 лева, от които 3 500 лева
внесла по кредита за апартамента.
През 2014 г. ответницата изтеглила
потребителски кредит, с който погасила изцяло жилищния кредит, освободила апартамента от
ипотека и продължила да плаща от заплатата си потребителския кредит. Р. не е
внесъл един лев за закупуване на този апартамент. За завеждане иска за делба
бил провокиран от това, че ответницата завела срещу него дело за домашно
насилие. Той няма никакъв принос в закупуването на апартамента и до сега никога
не е предявявал претенции за собственост върху апартамента.
В открито съдебно заседание страните
поддържат претенциите си, респективно възраженията.
По реда на чл.143 от ГПК ответницата сочи, че с ищеца живеели на квартира, при което „решихме да изтеглим кредит и да купим апартамент”. При
запознаване с проекта за нотариален акт подготвен от брокера от Агенцията за
недвижими имоти, ищцата установила, че е вписано и името на ищеца като купувач.
Брокера уверил ищцта, че щяло да бъде
по-добре, че той /ищеца/ щял да се чувства по-сигурен като знаел, че щяло да
има нещо и за него. На въпрос на съда към ответната страна:
„Помежду си двамата какво се разбрахте? „, ответницата
Р.Т. сочи: „Нищо не сме се разбирали с него. Имахме уговорка заедно да
плащаме кредита и за напред заедно да живеем в това жилище, но той не обслужвал
кредита....”.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, в съответствие с разпоредбата на чл.12 и чл.235 от ГПК, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно
от Нотариален акт № 155, том I,
дело № 141/15.07.2004г. на нотариус рег.№ 176 регистъра на НК, Р.Г.Д. с ЕГН ********** и Р.С.Т. с ЕГН ********** са закупили следния недвижим имот:
-Жилище - апартамент със ЗП от 83,28кв.м,
с
идентификатор № *** с административен адрес в *** ведно с прилежащото му избено
помещение №** със застроена площ от 12,56кв.м(дванадесет цяло и петдесет
и шест стотни квадратни метра), ведно с 3,763% идеални части от общите части на
сградата, при съседни самостоятелни обекти на същия етаж: ***;, под обекта ***; над обекта няма, съгласно
кадастралната карта на гр.Добрич, одобрена със заповед № РД-18-15/12.05.2005
година.
Налице
е валидна сделка, по силата на която в лицето на страните по делото е
възникнала обикновена съсобственост. Не е спорно, че по време на покупката
купувачите не са били вече в брак. Доколкото в нотариалния акт няма посочени
квоти за всеки от купувачите, следва да намери приложение презумпцията по чл. 30, ал. 2 ЗС за равенство на
дяловете. Приема се, че оборването на презумпцията на чл. 30, ал. 2 ЗС става с
доказването на конкретни факти, относими към вътрешните отношения
между съсобствениците, от които може да се направи извод, че между тях е
постигнато съгласие за придобиването от единия на по-голям обем права от тези
по договора.
Страните следва да твърдят някакъв допълнителен юридически факт, който да
измени размерите на дяловете им и да преодолее презумпцията. При вписването на
единия съсобственик като купувач и платена сума напълно в брой или по банков
път от сметката на другия съсобственик, правата на двамата съсобственици в придобитото
право на собственост са равни във връзка с характера на договора и неговия
ефект и законовата презумпция на чл. 30, ал. 2
ЗС за равенство на дяловете. Тази презумпция е оборима, но при
налично споразумение относно дяловете. Такова не се твърди от ответницата. Плащането
на цената по договора представлява изпълнение на облигационно задължение и не
оказва влияние върху правата на съсобствениците, ако не е уговорено друго между
тях . При това не може да се направи извод за по - голям дял от имота в полза
на някой от съделителите, доколкото същите не са доказали настъпването на
факти, разместващи обема на дяловете в съсобствеността. Дори и е установен фактът на заплащане на продажната цена от ответника, това не води до оборване на
презумпцията по чл. 30, ал. 2
ЗС и до промяна в обема на притежаваните от отделните съделители
вещни права, а само до възникването на облигационни правоотношения /така решение
№ 512/2010-II г. о. и определение № 287/2012-II г. о./.
Съобразно изложеното страните се легитимират като собственици на
процесния апартамент при квоти- 1/2ид.ч за ищеца и 1/2ид.част за ответницата Р.Т..
Налице е съсобственост, която подлежи на прекратяване чрез делба.
Воден от горното, Добричкият районен
съд
Р Е Ш И:
ДОПУСКА СЪДЕБНА
ДЕЛБА на следния недвижим имот:
-Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, представляващ
жилище - АПАРТАМЕНТ със ЗП от 83,28кв.м,
с
идентификатор № *** по КК на гр.Добрич, с административен адрес в ***, ведно с прилежащото му избено
помещение №12 със застроена площ от 12,56кв.м(дванадесет цяло и петдесет и шест
стотни квадратни метра), ведно с 3,763% идеални части от общите части на
сградата и толкова от отстъпеното право на строеж върху дворното място, при съседни самостоятелни
обекти на същия етаж: *** под обекта *** над обекта няма, съгласно кадастралната карта
на гр.Добрич, одобрена със заповед № РД-18-15/12.05.2005 година, между съделители с квоти: Р.Г.Д. с ЕГН ********** -1/2 ид.ч и Р.С.Т. с ЕГН ********** -1/2ид.част .
Решението подлежи на обжалване пред Добрички окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ............................