Р Е Ш Е Н И Е
17.01.2024 г.
Номер 122 2 0 2 4 година гр. Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският административен съд
на деветнадесети декември 2 0 2 3 година
в открито заседание в следния състав:
Административен съдия:: И. ДЕМИРЕВСКИ
Секретар: Ирена Симеонова
Като разгледа докладваното от съдия Демиревски
Административно дело № 302 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 213 и сл. от Закона за устройство на територията.
И.К.С. ***, чрез процесуалния си представител адв. А., е подал жалба против Заповед № РД-00-451/11.04.2022 г. на Кмета на Община Кюстендил, с която на основание чл. 195 ал. 5 от ЗУТ е наредил в 3 месечен срок от получаване на заповедта да бъде премахната от собственика на УПИ ХIII – за производствено складови дейности, кв. 2 по плана на гр. Кюстендил, за „Т“ и „В“ гр. Кюстендил, частта от прозирната ограда за УПИ ХIII, от към източната и северната страна на имота, разположена изцяло в улица с о.т. 1724а – 1724б и о.т. 1724б – 1724в, публична общинска собственост, без правно основание, препятстваща проводимостта на улицата, тъй като същата е неподходяща по местоположение и разположение, навлизаща без правно основание в имот публична държавна собственост. При неизпълнение доброволно на заповедта строителните мероприятия да бъдат извършени принудително по реда, определен с Наредбата по чл. 196 ал. 5 от ЗУТ за принудително изпълнение на заповеди за поправяне, заздравяване или премахване на строежи или части от тях на територията на Община Кюстендил, приета с Решение № 31 от 31.08.2008 г. на ОС - Кюстендил. Изложени са доводи по същество такива за незаконосъобразност и необоснованост на административният акт.
Ответната страна – Кметът на Община Кюстендил, чрез процесуалния си представител ст. юк. К, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение по делото.
Допусната и приета като доказателство по делото е и съдебно – техническа експертиза и допълнителна такава изготвена от в.л. инж. Д.Х., която съдът приема за компетентно изготвена и ще я кредитира като такава.
Към настоящето дело е приобщено и адм. дело № 35/2022 г. по описа на АС – Кюстендил.
Кюстендилският административен съд, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, както и след проверка за допустимостта на жалбата и за законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168 ал. 1 от АПК и съобразно критериите по чл. 146 от АПК, счита жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна, поради което съдът ще я отхвърли. Съображенията за това са следните:
УПИ ХIII – за производствено складови дейности, кв. 2 по плана на гр. Кюстендил, за „Т“ и „В“ – гр. Кюстендил, одобрен със Заповед № 375/29.03.1999 г. на Кмета на община Кюстендил, е собственост на И.К.С., съгласно нотариален акт № 50, том І, дело № 54/2003 г., том 722, вх. Рег. № 69/14.01.2003 г. на службата по вписванията гр. Кюстендил, което не се оспорва от страните.
Кметът на Община Кюстендил със Заповед № РД-00-160/09.02.2022 г. назначава комисия на основание чл. 196 ал. 1 от ЗУТ, със задача да се събере на 10.03.2022 г. , за да извърши оглед на място и да се произнесе с решение относно вида, състоянието на изградената прозирна ограда, както и обстоятелствата по чл. 195 ал. 5 от ЗУТ, а именно местонахождението и разположението на същата. В изпълнение на същата на 10.03.2022 г. комисията посещава обекта и в протокол приложен по делото констатира, че обект „прозирна ограда за УПИ ХIII – за производствено складови дейности“ е неподходяща по местоположение и разположение, тъй като е разположена изцяло в улица с о.т. 1724а – 1724б и о.т. 1724б – 1724в, публична общинска собственост, като е завзет неправомерно общински терен с площ около 590 кв.м. Констатира, че в интерес на сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите, оградата следва да се премахне.
Във връзка с тези обстоятелства, установени от комисията и отразени в протокола, Кметът на Община Кюстендил издава Заповед № РД-00-451/11.04.2022 г., с която нарежда в 3 месечен срок от получаване на заповедта да бъде премахнат от собственика И.К.С., частта от съществуваща прозирна ограда, попадаща в публична общинска собственост – улица с о.т. 1724а – 1724б и о.т. 1724б – 1724 в, без правно основание, препятстваща проводимостта на улицата.
Издаденият административен акт е съобщен на жалбоподателя на 14.04.2022 г. С Констативен протокол от 18.05.2022 г. е удостоверено, че срещу същата не е постъпило възражение и тя е влязла в законна сила на 29.04.2022 г.
С покана за доброволно изпълнение изх. № 94-00-4325/02.08.2022 г. жалбоподателят е поканен в 14 – дневен срок да изпълни доброволно влязлата в сила заповед. Същият с жалба вх. № 3493/26.08.2022 г. е обжалвал горецитираната заповед, като е заявил, че не я е получавал. Било е образувано настоящето дело № 302/ 2022 г. по описа на АС – Кюстендил. С Определение от 18.10.2022 г. съдът е оставил жалбата без разглеждане като просрочена. С Определение № 11593/14.12.2022 г. по адм. дело № 10903/2022 г. по описа на ВАС е отменено определението на АС – Кюстендил, с указания да се назначи съдебно – графологична експертиза, която да установи положеният подпис върху разписката за връчване на оспорената заповед дали е положен от С.. Съдът в изпълнение на тези указания е назначил такава експертиза, която в заключението си е категорична, че положеният подпис не е на И.К.С..
В този смисъл, съдът приема, че подадената жалба от С. срещу Заповед № РД-00-451/11.04.2022 г. на Кмета на Община Кюстендил се явява подадена в срок, доколкото не му е била връчена по надлежния ред и същата подлежи на съдебен контрол.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото в съответствие с изискванията на чл. 168 ал. 1 от АПК относно предмета на съдебна проверка, счита оспореният административен акт за правилен и законосъобразен, поради което и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК ще го остави в сила, поради следните съображения:
Издадената заповед от Кмета на Община Кюстендил се явява законосъобразна,в противоречие на изложените мотиви от процесуалния представител на жалбоподателя.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в писмена форма и с необходимото съдържание по чл. 59 ал. 2 от АПК. По отношение компетентността на издателя на акта, която е предпоставка за неговата валидност, констатациите са за наличие на териториална и материална компетентност на органа в лицето на кмета на Община Кюстендил. От формална страна, атакуваната заповед съдържа реквизитите по чл. 59 ал. 2 от АПК. Обект на заповедта на Кмета на Община Кюстендил е прозирна ограда, която поради своето местоположение и разположение, навлизаща без правно основание в имот публична общинска собственост, поради което компетентен административен орган за издаване на такава заповед по чл. 195 ал. 5 от ЗУТ, е именно Кметът на Община Кюстендил.
Заповедта е издадена след съставяне на констативен акт от служители на Община Кюстендил, като същият е връчен на адресата. Административният орган е изяснил фактите и обстоятелствата, които се явяват релевантни за случая и се ползват с доказателствена сила за удостоверените в него факти, касаещи състоянието на процесната сграда.
Съдът счита, че оспореният административен акт е постановен и в съответствие с административнопроизводствените правила и материалния закон.
Съгласно чл. 196 ал. 1 от ЗУТ състоянието на строежа /прозирна ограда/ и обстоятелствата по чл. 195 ал. 6 от ЗУТ се установяват с протокол от комисия от специалисти, назначена от кмета на общината. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба, комисията събира служебно всички необходими данни за вида и състоянието на строежа и изслушва заинтересуваните страни. Нормата на чл. 196 ал. 2 от ЗУТ е императивна. Изслушването на заинтересуваните страни от комисията е част от задължителната процедура по чл. 196 ал. 2 от ЗУТ, която следва да бъде изпълнена, за да се издаде акт по чл. 195 ал. 5 и ал. 6 от ЗУТ. В конкретният случай е изпълнено задължението да се призоват и изслушат заинтересованите страни по чл. 196 ал. 2 от ЗУТ преди вземането на решение за статута на обекта, тъй като не съществуват доказателства за противното – собственика И.К.С. и упълномощения от него адв. Л А. са били изслушани и са взети предвид възраженията им, така както е описано в обжалвания акт. Комисията се събира и съставя протокол, от който се установява, че частта от прозирната ограда за посочения УПИ, изградена откъм източната и северната страна на имота е разположена изцяло в улица с о.т. 1724а – 1724б, като по този начин неправомерно е завзета част от улицата , представляваща публична общинска собственост, с площ около 590 кв.м., като изрично се сочи, че е неподходяща по местоположение и разположение, навлизаща без правно основание в имот публична общинска собственост, улица с о.т. 1724а – 1724б и о.т. 1724б – 1724в по плана на гр. Кюстендил, което го прави такъв по чл. 195 ал. 5 т. 1 от ЗУТ, поради което подлежи на премахване.
На следващо място, съдът счита, че обжалваната заповед е постановена и в съответствие с материалния закон. Разпоредбата на чл. 195 ал. 5 от ЗУТ предвижда възможност кметът на общината да може да задължи със заповед собствениците на заварени или търпими строежи да премахнат, преобразуват или ремонтират неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали огради, гаражи, второстепенни, селскостопански и други обекти по чл. 151 ал. 1 т. 1 - 15, временни постройки, септични ями, канализационни съоръжения, насаждения, както и да извършват необходимите работи в интерес на сигулността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите. От заключението на в.л. инж. Х. се установява, а и от комбинираната скица е видно, че „поземлен имот с ид. 41112.502.356 по КККР на гр. Кюстендил, одобрена със Заповед № РД-18-96/28.10.2008 г. на ИД на АГКК София, преди изменението от 2022 г. е с площ 5618 кв.м., като за 590 кв.м. няма доказано право на собственост от ищеца, т.е е налице неправомерно заграждане на улица, съгласно действащия регулационен план, между осови точки №№ 1724а – 1724б – публична общинска собственост“, което потвърждава изцяло извода на административния орган.
Този извод на вещото лице е в унисон с изложеното в заповедта и протокола към нея. Административният орган е бил длъжен да изследва има ли възможност за поправяне или заздравяване на оградата, дали може да бъде изместена и т.н. и да извърши необходимите ремонтни и възстановителни работи и при наличие на такава възможност е следвало да постанови заповед по реда на чл. 195 ал. 4 от ЗУТ, с която да задължи собственикът да ги извърши в определен срок. Събарянето на обект е крайна мярка и се прилага само в случаите, когато за същият не може да се извършат необходимите работи в интерес на сигурността и спокойствието на гражданите. В случая обаче безспорно е установено, че оградата е разположена на неподходящо място, разположена в улица, представляваща публична общинска собственост. В този смисъл, тъй като са били налице кумулативно определените по смисъла на чл. 195 ал. 5 от ЗУТ материални предпоставки за постановяване на атакуваната заповед, същата се явява и законосъобразна.
С оглед на изложените мотиви, обжалваната заповед като законосъобразна, следва да бъде оставена в сила.
С оглед изхода на спора по делото, на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.К.С. ***, срещу Заповед № РД-00-451/11.04.2022 г. на Кмета на Община Кюстендил, като същата се явява законосъобразна.
ОСЪЖДА И.К.С., с посочен по – горе адрес, ЕГН **********,***, пл. “Велбъжд” № 1, направените по делото съдебни разноски в размер на 100 /сто/ лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС на Р. България в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: