№ 11601
гр. София, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Б В
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20241110144028 по
описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
„Т.С.” ЕАД е предявило срещу Г. И. Б. осъдителни искове с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с които се иска ответникът да бъде осъден да
заплати в полза на ищеца следните суми: сумата в размер на 337, 41 лв., представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, община „Л..“, жк „Л..“,
бл. ..., ет. 7, апартамент №..., аб.№ ..., ведно със законна лихва за период от 24.07.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата от 57, 81 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2022 г. до 12.07.2024 г., сумата от 29, 49
лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за
период от 01.06.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 24.07.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата от 7, 09 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за период от 15.08.2021 г. до 12.07.2024 г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника, в
качеството му на собственик на процесния имот, въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като той не е
престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и
дължимата стойност на услугата „дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите
условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен
срок от изтичането на периода, за който се отнасят. Посочва, че съгласно общите условия
клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях
търговец на продавача на топлинна енергия. Претендира и разноските за производството.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника чрез
назначения особен представител, с който се оспорва да е доставяна и използвана топлинна
енергия. Оспорват се общите условия поради неизпълнение на законовото изискване за
1
публикуването им. Направено е и възражение за изтекла тригодишна погасителна давност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за цена на топлинна енергия в тежест
на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника,
по силата на което е престирал и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, а по иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за цена на
услугата дялово разпределение, че в неговия патримониум е възникнало правото да получи
стойността на извършената услуга, която за исковия период се равнява на претендирания
размер.
По исковете по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен
дълг, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.
При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответникът следва да
докаже, че е погасил претендираните вземания чрез плащане.
Във връзка с направеното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на
ищеца е да установи наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на
давността по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в редакцията, действаща през исковия период, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия съгласно предишната редакция
на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота
- собственост или вещно право на ползване, освен в случаите на наличие на сключен писмен
договор между страните.
По делото е приет договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на
Закона за общинската собственост на 16.06.1999 г., с който Е К Ц е придобила правото на
собственост върху процесния апартамент №..., находящ се в гр. София, жк „Л..“, бл. ..., ет. 7.
От приложените на л. 17 и л. 48 удостоверения за наследници се установява, че Елза Цанкова
е починала на 14.01.2019 г., като е имала две деца – Ю. И. Б., починал през 2010 г., и
ответницата Г. Б., като единствен наследник на Ю. Б. е сестра му ответницата Г. Б.. Така, по
силата на настъпилото наследствено правоприемство ответницата Г. Б. е придобила изцяло
правото на собственост върху процесния апартамент през 2019 г. и в това си качество тя е
клиент на топлинна енергия и следва да отговаря за стойността на действително потребената
топлинна енергия в процесния имот.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/. В случая несъмнено е,
че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът е
упражнил правото си на възражение срещу общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
По делото е изготвено и прието заключение на съдебно-техническа експертиза,
което след преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано като пълно,
обективно и компетентно изготвено. В него е посочено, че в процесния имот радиаторите са
затапени, а в банята има щранг-лира без техническа възможност за монтаж на индивидуален
разпределител на разход за отопление. За двата процесни не е бил осигурен достъп за отчет
2
до имота, което се потвърждава и от представените от третото лице-помагач протоколи (л. 93
и л. 94), но въпреки това е била начислена служебно единствено топлинна енергия за щранг-
лирата в банята на база инсталирана мощност, умножена по максимален специфичен разход
на сградата. За процесния отоплителен период е била начислена и топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, на база пълната отопляема кубатура съгласно представен
на вещото лице акт за разпределение на кубатурата, по реда на Наредба № Е-РД-04-1 от
12.03.2020 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване не
е била начислявана. В заключението е посочено още, че технологичните разходи са извадени
от общото количество топлинна енергия, влязло в абонатната станция, и са за сметка на
топлофикационното дружество. Вещото лице посочва, че общият топломер е преминал
метрологична проверка през 29 месеца вместо законоустановените 24 месеца, като след
демонтирането му през 2021 г. е бил даден за проверка и не са били установени отклонения
извън допустимите стойности, поради което съдът намира, че това обстоятелство не се е
отразило върху точността на измерванията. Вещото лице е изчислило, че стойността на
реално доставената през процесния период топлинна енергия е 338, 06 лв.
Следва да бъде разгледано и направеното в хода на заповедното производство
възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно
решение № 3/2011 г. по тълк.дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични
плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ
факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл.155, ал.1 ЗЕ,
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат
доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1. на 10 равни месечни вноски и
две изравнителни вноски; 2. на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за
сградата, и една изравнителна вноска и 3. по реална месечна консумация. Правилата за
определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително
консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в
Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването.
Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на чл.155,
ал.1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни
или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен
период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта
на месечните вноски в установените за тях срокове, а води до възникване на ново вземане в
полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между
начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали
начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това
ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното
предприятие. Новото “изравнително” вземане обаче винаги е самостоятелно и различно от
вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не
се касае до корекция на тези вноски със задна дата.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди, одобрени с решение на КЕВР от 27.06.2016 г., прогнозните месечни дължими суми
са дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно
погасителната давност за процесните вземания започва да тече от 46-тия ден, т.е. за
вземането за м. май 2021 г. – от 15.07.2021 г., за вземането за м. юни 2021 г. – от 15.08.2021 г.
и т.н. Предвид датата на подаване на исковата молба – 24.07.2024 г., погасено по давност се
явява задължението по месечната фактура за м. май 2021 г., тъй като давността за вземането
по фактурата за м. юни 2021 г. не е изтекла (тя изтича на 15.08.2024 г.). От заключението на
3
вещото лице се установява, че за м. май 2021 г. няма прогнозно начислена стойност, поради
което вземането за главница за топлинна енергия следва да бъде уважено в пълния предявен
размер и отхвърлено единствено за период без сума. За отоплителния сезон 2021 г. – 2022 г.
има сума за доплащане в размер на 3, 94 лв. спрямо начисленото прогнозно количество по
месечните фактури. Срокът за плащане на това вземане съгласно чл. 33, ал. 2 от общите
условия, цитирани по-горе, е 45 дни, както е посочено и в самата фактура, т.е. давността за
това изравнително вземане е започнала да тече на 15.09.2022 г. и не е изтекла към датата на
подаване на исковата молба, поради което тази сума също е дължима.
По отношение на иска за дялово разпределение същият се явява основателен.
Услугата „дялово разпределение“ е поначало възмездна (арг. от разпоредбата на чл. 140, ал.
5, т. 8 ЗЕ) и се извършва съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ от топлопреносното
предприятие или по възлагане на лице, включено в регистъра по чл. 139а ЗЕ, каквото е
третото лице-помагач. Отношенията между топлопреносното предприятие и топлинния
счетоводител се уреждат от договор със съдържание, предвидено в чл. 139в, ал. 3 ЗЕ, като
етажните собственици могат да изберат лице, за извършване на услугата дялово
разпределение – чл. 139б, ал. 1 ЗЕ. Съобразно действалите за периода ОУ за продажба на
топлинна енергия купувачите на топлинна енергия, какъвто е ответникът, заплащат на
продавача стойността на услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях
търговец (чл. 22, ал. 2 ОУ от 2016г.), която включва цена на обслужване на партидата на
клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка и цена за отчитане на един уред за
дялово разпределение и броя на уредите в имота, по ред и начин, определен от продавача и
обявен по подходящ начин на купувача (чл. 36 ОУ от 2016г.).
Установява се по делото, че за процесния период дяловото разпределение е
извършвано от избран от етажната собственост търговец – ФДР (не са наведени твърдения
или представени доказателства за оспорване на решенията по реда и в срока по ЗУЕС),
поради което ответниците дължат заплащане на нейната стойност на продавача на ТЕ
(ищецът) по силата на ОУ, които ги обвързват и срещу които същите не е възразили, щом
предоставената услуга е осъществена. По делото не е спорен размерът на дължимата
стойност на посочената услуга. Доколкото началният период, от който се претендира сума за
дялово разпределение е 01.06.2021 г., погасено по давност се явява вземането за главница за
дялово разпределение за м. 06.2021 г. По реда на чл. 162 ГПК като отнесе общия брой
месеци, включени в периода, за който се претендира тази главница и общата стойност на
претенцията, към броя месеци, за които не е налице погасяване по давност, съдът намира, че
искът за главница за дялово разпределение следва да бъде уважен за сумата от 28, 20 лв. за
периода м. 07.2021 г. – м. 04.2023 г. и да бъде отхвърлен за разликата над 28, 20 лв. до
пълния предявен размер от 29, 49 лв., както и за периода от 01.06.2021 г. до 30.06.2021 г.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД
Съгласно чл. 32, ал. 1 от общите условия от 2016 г., приложими към процесния период,
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г.
(т.е. с прогнозно, а не реално отчетено месечно количество топлинна енергия), се формира
въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечна фактура.
В чл. 32, ал. 3 от общите условия от 2016 г. е предвидено, че след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки за отчетния
период се издават кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността
на тази фактура по чл. 32 ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно чл. 33, ал.
4 обезщетение за забава в размер на законната лихва се начисява само за задълженията по чл.
32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. По делото не се установи и не се твърди
плащане от страна на ответника, не се и спори относно размера на претендираното
4
обезщетение за забава в размер на законната лихва, поради което предявеният иск за
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия
следва да бъде уважен в пълния предявен размер. Установената изтекла погасителна давност
за главницата за м. 05.2021 г. не се отразява върху основателността на претенцията за
обезщетение за забава, тъй като искът за главница няма отхвърлителна част за сума, а
единствено за период от един месец.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба. Следователно претенцията за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху главницата за дялово разпределение следва да бъде изцяло
отхвърлена.
По разноските:
В полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени
направените разноски, съразмерно с уважената част от исковете, а именно 642, 29 лв. от
общо направените разноски в размер на 655 лв. (от които 50 лв. държавна такса, 200 лв.
депозит за особен представител, 300 лв. депозит за експертиза, 5 лв. държавна такса за
издаване на съдебно удостоверение и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение).
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. И. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „Л..“, бл. ..., ет. 7, ап..., да
заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”...” № ...
на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ, сумата в размер на 337, 41 лв.,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период
от 01.06.2021 г. до 30.04.2023 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София,
община „Л..“, жк „Л..“, бл. ..., ет. 7, апартамент №..., аб.№ ..., ведно със законна лихва за
период от 24.07.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 57, 81 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2022 г. до
12.07.2024 г., сумата от 28, 20 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение за период от 01.07.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за
период от 24.07.2024 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за
топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 31.05.2021 г., иска за главница за дялово
разпределение за разликата над 28, 20 лв. до пълния предявен размер от 29, 49 лв. и за
периода от 01.06.2021 г. до 30.06.2021 г., както и изцяло иска за сумата от 7, 09 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от
15.08.2021 г. до 12.07.2024 г.
ОСЪЖДА Г. И. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „Л..“, бл. ..., ет. 7, ап..., да
заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”...” № ...
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски в размер на 642, 29 лв., съразмерно с уважената
част от исковете.
Решението е поставено при участието на третото лице помагач на страна на ищеца –
“Д...“ ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5
6