№ 249
гр. София, 07.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Н. М.
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20241110105643 по описа за 2024 година
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е предявил по реда на чл. 422, ал.1 ГПК
обективно съединени установителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД,
вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване на установено, че ответникът В. Ц. Д.
дължи следните суми: сума в размер на 1 002,98 лв., представляваща главница за цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.07.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законната лихва за периода от 09.11.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата 182,69 лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021
г. до 30.10.2023 г., сумата 28,91 лв., представляваща главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение за период от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва за периода от 09.11.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 6,60 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 16.12.2020 г. до 30.10.2023 г., които
суми касаят топлоснабден имот – гараж № 5, находящ се в гр. София, „Красно село“,
АДРЕС, аб. №413373, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение от 28.11.2023 г. по ч.гр.д. 61686/2023г. по описа на СРС, 81 с-в.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди да е налице облигационно
отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът
не е престирал насрещно - не е заплатил дължимата цена. Иска се от съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на
ищеца процесните суми. Претендира разноски.
Ответникът В. Ц. Д. в законоустановения срок по чл. 131 ГПК е подал отговор
на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Сочи,
че приложените към исковата молба документи касаят различен период от процесния,
като и че посочените в тях суми са различни от предявените с исковата молба.
1
Признава задължение в размер на 25,79 лв. по фактури с № 10141175362 и №
**********, представляващо дължима сума за сградна инсталация, за заплащането на
което представя доказателства. Оспорва претенцията за лихва като твърди, че няма
достъп до сградата, в която се намира гаража. Оспорва претенцията за ТЕ, като
твърди, че отоплителните уреди са демонтирани, както и ТЕ за подгряване на вода.
Моли за отхвърляне на предявените искове като неоснователни и
недоказани.
Третото лице помагач на страната на ищеца "Техем Сървисис" ЕООД изразява
становище за основателност на исковата претенция.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира
следното:
По подадено от ищеца заявление е образувано ч.гр.д. № 61686/2023г. по описа
на СРС, 81 състав, по което на 28.11.2023г. е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК срещу В. Ц. Д. да заплати на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД следните
суми: сума в размер на 1 002,98 лв., представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва за периода от 09.11.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 182,69
лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 30.10.2023 г., сумата
28,91 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за
периода от 09.11.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 6,60 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 16.12.2020 г. до 30.10.2023 г., които суми касаят
топлоснабден имот – гараж № 5, находящ се в гр. София, „Красно село“, АДРЕС, аб.
№413373.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника В. Ц. Д., който в срока по чл.
414, ал. 2 ГПК е подал възражение, съответно в указания му срок ищецът е предявил
настоящия иск за установяване на вземанията си спрямо длъжника в посочените
размери, за които е издадена заповедта.
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да
установи възникването на облигационно отношение между него и ответника по силата
на което е престирал и за него е възникнало задължение за плащане на уговорената
цена в претендирания размер.
По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен
дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
При установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника е да докаже
погасяване на възникналите задължения.
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба
на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон
за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ(отм.) и
съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е
свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху
имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна
собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на
топлоснабдяването в същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице
не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е
налице промяна в правото на
собственост/ползване.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012
2
г. /, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал. 2 одобрените общи
условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен
всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде
посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават
клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на
облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е
обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно
право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда –
етажна собственост, т. е. облигационното отношение между топлопреносното
предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на
собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на
същите.
Съгласно дадените задължителни разяснения с Тълкувателно решение №
2/17.05.2018 г., постановено по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собствениците,
респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото
вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на
договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. В мотивите към тълкувателното
решение е прието, че в тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
"клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а
пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената
й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например
с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество.
По делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че през исковия период ответникът В. Ц. Д. има качеството
собственик на процесния недвижим имот, представляващ гараж № 5, находящ се в гр.
София, „Красно село“, АДРЕС. Последното обстоятелство намира подкрепа и в
приетия по делото нотариален акт за продажба на недвижими имоти № 28, том II, рег.
№ 2248, дело № 141 от 11.06.2020г. на нот. Поелина Тихова, вписана под № 056 в НК,
район на действие СРС /лист 15/. В допълнение към горното по делото е приета и
молба-декларация от 21.09.2020г., от съдържанието на която се установява, че по
силата на изричното искане на ответника Д. за сключване на договор, чрез откриване
3
на партида, за доставка на топлинна енергия до имота, между страните е възникнало
облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия до процесния имот,
като по делото няма данни за прекратяване на това облигационно правоотношение.
Последното по мнение на настоящия състав представлява индивидуално писмено
предложение, отправено от купувача до търговеца, за сключване на договор за
продажба на топлинна енергия за собствения на ответника имот. Ищецът, откривайки
партида за имота на името на ответника, е приел отправеното му предложение, като по
делото няма данни за прекратяване на това правоотношение. По делото не са
ангажирани доказателства правото на собственост върху имота да е било прехвърлено
на друго лице, да е било учредено вещно право на ползване или имотът да е бил
отдаден под наем и с наемателя да е сключен договор за доставка на топлинна енергия
за битови нужди. Ето защо съдът приема, че страните са били обвързани от договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди през процесния период при общи
условия, публикувани и на интернет страницата на ищеца, като не са налице твърдения
и данни по делото към исковия период договорът да е преустановил действието си.
Сградата, в която се намира процесният имот е топлоснабдена и в нея е
въведена система за дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по
система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията
на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната
сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода
на "Техем Сървисис” ЕООД, съгласно представения протокол от общо събрание на
етажните собственици от 27.10.2008г. Следва да се посочи, че оспорването на решение
на етажната собственост за сключване на договор с дружество за дялово разпределение
следва да бъде проведено в отделно специално съдебно производство, а ответникът не
твърди провеждането на такова оспорване по съответния ред, следователно в
качеството си на собственик на процесния имот, е обвързан от взетото решение и от
сключения в изпълнението му договор.
По делото е прието заключение по изготвена съдебно-техническа експертиза, от
което се изяснява, че за процесния период по отношение на сградата, в която се
намира имотът, въз основа на ежемесечни отчети на общия топломер е начислена
топлоенергия, намалена с технологичните загуби в абонатната станция. В допълнение
е посочено, че в имота за процесния период не имало отоплителни тела, съответно
топлинна енергия за отопление не е начислявана, а е имало само един водомер за
топла вода. Експертът уточнява, че за процесния период не е бил подсигурен достъп за
отчет, поради което топлата вода е изчислявана на база брой /1 лице/ потребители по
140 л/ден за един човек съгл. чл. 69, ал. 2, т.2 от Наредба № Е-РД-04-1. От
заключението се изяснява, че дължимата от ответника сума за процесния период за
доставена топлинна енергия, изчислена съобразно приложимата методика е общо
964,21 лева. Съдът намира, че заключението на вещото лице по изготвената експертиза
следва да бъде изцяло кредитирано, тъй като от една страна е достатъчно задълбочено
и се базира на документи за отчет, които са съставени при извършването на
периодични отчети по отношение на топлоснабдения имот и сградата, в която той се
намира, а от друга страна липсват обективни факти и доказателства, които да
4
разколебават направените от него
изводи.
Във връзка с начисляването на топлинна енергия поради неосигурен достъп през
процесния период по делото са представени протоколи, които установят, че до имота
на ответника за отоплителните сезони, включени в периода не е осигурен достъп за
отчет на уредите в имота. Следва да се посочи, че поради неосигурен достъп ищецът е
начислил служебно топлинна енергия за подгряване на вода, доколкото не са били
отчетени показанията на уредите в собствения на ответника имота. По отношение на
начислената ТЕ за сградна инсталация следва да се посочи, че това е направено по
изчислителен път и не е обусловено от осигуряването или неосигуряването на достъп
до намиращи се в имота на ответника уреди.
Съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2 НТ изразходваното количество гореща вода в
отделните имоти се разпределя при норма за разход на потребление на гореща вода от
140 л. на обитател за едно денонощие – когато не са монтирани индивидуални
водомери за топла вода, индивидуалните водомери за топла вода са повредени, имат
нарушена пломба или не е осигурен достъп за отчитане; а съгласно чл. 70, ал. 4 НТ, на
клиентите, неосигурили достъп за отчет, за всички отоплителни тела в имота се
начислява енергия по реда на т. 6. 5 - от приложението по чл. 61, ал. 1 като
отоплителни тела без уреди. От така посочената подзаконова уредба се налага
заключението, че основната предпоставка за определяне на служебна енергия за
отопление и подгряване на вода за процесния период е неизпълнение на задължението
на потребителя да осигури достъп до уредите, разположени в имота му.
Начисляването на служебна енергия представлява изключение от общото
правило, че количеството на потребената от потребителите в сграда в режим на етажна
собственост топлинна енергия се определя въз основа на отчет на уредите за дялово
разпределение и водомерите за топла вода, което изключение е обусловено от
фактическата невъзможност посочените уреди да бъдат отчетени поради причини, за
които отговаря съответният потребител (т. нар. неосигурен достъп). Според
разпоредбата на чл. 70, ал. 3 НТ редът за отчитане на показанията на уредите на
клиентите, неосигурили достъп до имотите си, се урежда в общите условия на
договорите по чл. 149, 149б и 150 ЗЕ, а съгласно чл. 150, ал. 1, т. 5 ЗЕ, общите условия
на топлопреносното предприятие задължително уреждат реда за осигуряване на
достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни
приспособления. Така посочената законова делегация урежда отклонение от
разпределението на доказателствената тежест досежно изпълнението на задължението
на потребителя за осигуряване на достъп – не е в тежест на последния доказването на
предоставения достъп до имота, а в тежест на топлопреносното предприятие е да
установи, че е извършен отчет в сградата, при който отчет не е бил осигурен достъп до
имота на потребителя. Съгласно чл. 41, ал. 1, изр. последно от общите условия,
приложими към договора, неосигуряването на достъп се констатира с протокол,
подписан от упълномощен представител на продавача и от двама свидетели, които не
са служители или на граждански договор при търговеца или продавача. Според чл. 13,
ал. 1, т. 3 от ОУ, клиентите избират лице или лица от етажната собственост, които да
подписват протоколите за неосигурен достъп в датите за отчет. Посочените уговорки
уреждат по недвусмислен начин реда за установяване и доказване на неосигурения
достъп – чрез съставяне на протокол за неосигурен достъп, подписан от представител
на топлопреносното предприятие /респ. на съответната ФДР/ и един или повече
представители на етажната собственост.
В конкретния случай по делото са представени документи, посредством които
5
ищецът пълно и главно доказва правото си да начисли по реда на наредбата служебно
количество на ТЕ, което след това е фактурирал.
Ответникът Д. е представил доказателства за заплащане на сумата в размер на
25,79 лева, с платежно нареждане от 20.05.2024г., поради което искът за главница за
ТЕ е основателен за сумата 938,42 лева /при съобразяване заключението на СТЕ/, а за
разликата над нея до пълния предявен размер от 1002,98 лева като неоснователен
следва да се отхвърли.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и иска за
заплащане на цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са
ангажирани писмени доказателства, че услугата е извършвана в процесния период. По
делото се установява, че за исковия период от м.10.2020г. до м.04.2022г. начислената
цена за предоставената услуга дялово разпределение на топлинна енергия е в размер
на 28,91 лв. /лист 32/, следователно искът предявен за същия размер е изцяло
основателен и като такъв следва да бъде уважен.
По предявените искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия
консумирана през процесния период са приложими Общи условия на ищеца, одобрени
с Решение №ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от
2016 г., месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за
топлоснабдяването /по прогнозно количество/, се формира въз основа на определеното
за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която
сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а месечната дължима сума за
доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се
извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата /на база реален отчет/, се формира въз
основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. В ал. 3 на чл.
32 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава
за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. Доколкото от представените по делото доказателства се
установява, че на ответника е начислявана топлинна енергия по прогнозен дял,
приложим е чл. 32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ за 2020 г.
обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ е неприложима, тъй като отчитането на
ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура за тези
периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016 г. 45-дневен срок за плащане. С
оглед изложеното и при липса на възможност да се приложи уговореното и предвид
разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, ответникът изпада в забава след покана, каквато
ищецът не твърди и не доказва да е
отправил.
Предвид изложеното, исковете за лихви са неоснователни и следва да бъдат
6
отхвърлени.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски имат и двете стани, като съобразно
уважената и отхвърлената част от претенциите, на ищеца следва да бъде присъдена
сумата 454,25 лева - разноски за държавна такса, депозит за експертиза и
възнаграждение за юрисконсулт /при определен от съда размер 50 лева/ за исковото
производство и сумата 59,25 лева - разноски за държавна такса и възнаграждение за
юрисконсулт за заповедното производство.
По делото са представени доказателства за сторени от ответника разноски в
представляващи действително заплатено адвокатско възнаграждение на адв. С., САК,
видно от представения договор за правна защита и съдействие /лист 54 по делото/.
Съобразно отхвърлената част от исковете, ответникът има право на разноски в размер
на 31,50 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че В. Ц. Д., ЕГН
**********, ДЪЛЖИ НА „Топлофикация София” ЕАД ЕИК *********, на
основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 938,42 лева,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.07.2020г. до 30.04.2022г., както и сумата 28,91 лева, представляваща
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.10.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва за периода от 09.11.2023г. до
изплащане на вземането, които суми касаят топлоснабден имот – гараж № 5, находящ
се в гр. София, „Красно село“, АДРЕС, аб. №413373, за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение от 28.11.2023г. по ч.гр.д. 61686/2023г. по описа
на СРС, 81 с-в, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за ТЕ над сумата 938,42 лева до
пълния предявен размер от 1002,98 лева, иска за сумата 182,69 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за ТЕ за период от 15.09.2021г. до 30.10.2023г., иска
за сумата 6,60 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 16.12.2020г. до 30.10.2023г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК В. Ц. Д., ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ на „Топлофикация София” ЕАД ЕИК *********, сумата 454,25 лева,
разноски за държавна такса, депозит за СТЕ и юрисконсултско възнаграждение в
исковото производство и сумата 59,25 лева, разноски за държавна такса и
възнаграждение за юрисконсулт в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на "Техем Сървисис” ЕООД като трето
лице помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7