О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е №
гр. С., 10.10.2013 г.
Софийски
градски съд, ТО, VІ-13 състав в публичното заседание на втори октомври две
хиляди и тринадесета година в състав:
Председател:
Геника Михайлова
разгледа дело по несъстоятелност № 3093
по описа за
Производството е по чл. 692 ТЗ.
С решение № 507/ 22.02.2013 г. по настоящото дело на
основание чл. 630, ал. 1 съдът обяви неплатежоспособността
на „Б.Б.” ООД ЕИК******** и откри
производство по несъстоятелност по отношение на длъжника. Решението е обявено в
ТР на 05.04.2013 г.
По партида на длъжника на 17.07.2013 г. са обявени
списъците по чл. 688 ТЗ на предявените и приети и неприети вземания от синдика.
В границите на срока по чл. 690 ТЗ,
изтекъл на 31.07.2013 г, срещу списъка са постъпили и се поддържат възражения
от „С.” ЕАД срещу всички вземания, включени от синдика в списъка на предявените
и от „А.2.” ООД срещу вземанията, включени в ред 2 от
същия списък. Вземания на „С.” ЕАД и „А. *****” АД са включени в списъка
на предявените и приети от синдика вземания по чл. 686 ТЗ,
одобрен с определение на съда по несъстоятелността от 04.09.2013 г. по
настоящото дело, обявено по партида на длъжника на 05.09.2013 г. Следователно „С.” ЕАД и „А. ****” АД имат легитимация
да подадат възражения срещу списъците по чл. 688 ТЗ и
по причина, че са спазили срока по чл. 692, ал. 1, вр. чл. 690 ТЗ.
„С.” ЕАД оттегля възражението си срещу списъка по чл.
688 ТЗ на единственото предявено и неприето негово вземане. Производството по
чл. 692 ТЗ в тази част е прекратено от съда по несъстоятелността с определение
от откритото съдебно заседание, влязло в сила на 09.10.2013 г.
По
възраженията срещу списъка на предявените и приети от синдика вземания по чл.
688, т. 1 ТЗ
(СППВ).
На ред 1 от СППВ е вземане с кредитор „Б.И.” ООД с правно основание чл. 79 ЗЗД
и размер 37 600 лв.
Кредиторът „С.” ЕАД възразява, че то не е възниквало,
въпреки сключения договор за наем от 28.12.2008 г. Според Банката, към молбата
за неговото предявяване не са представени доказателства да е изпълнено
задължението на „Б.И.” ООД да предаде на „Б.Б.” ООД ползването на имота, обект на договора. Евентуално
възразява, че размерът на дължимия наем е по-нисък, защото от 01.10.2009 г.
договорно правоотношение не съществува, защото се е осъществило прекратителното
условие на чл. 9 от договора.
Кредиторът на оспореното вземане „Б.И.”
ООД и *** считат възражението неоснователно.
Синдикът е на становище, че възражението на „С.” ЕАД е
неоснователно, защото наемът и две частични плащания в негово погашение са
осчетоводени от длъжника, а това е извънсъдебно признание за съществуването на
дълга.
Към молбата за предявяване на своето вземане „Б.И.” ООД е представил договор за наем от 28.12.2008 г,
данъчна фактура № 61/ 31.08.2009 г. за сумата 48 000 лв, двустранно
подписана, банково извлечение от 17.02.2010 г. за сумата 4 400 лв. за
плащане, извършено от длъжника и приходен касов ордер от 31.12.2010 г. за второ
частично плащане за сумата 6 000 лв. по фактурата.
Договорът за наем изявява съгласието „Б.И.” ООД да предостави на „Б.Б.”
ООД ползването на УПИ V-208, 209, кв. 25, местността
„Кръстова вада” за срок от 12 месеца срещу наем за общата сума 48 000 лв.
Длъжникът е поел задължението да плати еднократно през м. август
От съвкупната преценка на договора с останалите
писмени доказателства съдът приема, че: 1) „Б.И.” ООД
е изпълнил задължението си като наемодател да предаде ползването на имота, 2)
след подписването на договора страните са отменили клаузата на чл. 9, съдържаща
прекратителното условие и 3) след двете частични плащания непогасеният остатък
от основното задължение на длъжника е в размер на вземането, включено от
синдика на ред 1 от СППВ. Възражението на „С.” ЕАД в тази част е неоснователно.
На ред 2 от СППВ по чл. 688 ТЗ
са вземания с кредитори „Б.” ООД, „Б. М.” ООД, ЕгМ. Л. Я., П.П.Б.
и Т.Д.К. с основание чл. 2, ал. 2 и
чл. 3 от гаранционно споразумение в размер 8 214 360 лв.
Кредиторите „С.” АД и „А.2.”
ООД възразяват, че: 1) в молбата за предявяване вземането е неиндивидуализирано
по правопораждащи факти и размер спрямо всеки един от кредиторите; 2) договорът
от 29.11.2007 г, именуван от страните „споразумение”, е негоден негов източник,
защото е нищожен при основанието на чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. посл. ЗЗД и е
антидатиран; 3) нищожна е и клаузата за неустойка на самостоятелно основание по
чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, защото неустойката надхвърля 42 пъти предвидимия към
29.11.2007 г. размер на вредите от неизпълнението на вземането, обект на
поръчителство и за което е издаден изпълнителен лист в полза на банката срещу
поръчителите и 4) вземането за неустойка не е възниквало, тъй като не е
настъпило уговореното условие – предприето от Банката или от друг кредитор,
встъпил в нейните права, действие за търсене на плащане от поръчителите по
записа на заповед.
Длъжникът „Б.Б.” (в н) и
кредиторите по оспореното вземане, с изключение на П.Б.,
считат възраженията неоснователни.
Кредиторът П.Б. не взема
становище.
Становището на синдика е, че вземането за неустойка
следва да бъде изключено от съда, защото няма доказателства да е осъществено
условието за неговото възникване.
Съгласно споразумение от 29.11.2007 г. кредиторите,
чиито вземания се оспорват, са поели задължение към длъжника да обезпечат лично
неговото задължение в качеството на платец по запис на заповед, който ще бъде издаден
на същата дата от „Б.Б.” ООД в полза на „С.” ЕАД за
сумата 4 186 665 евро. „Б.Б.” ООД е поел
задължение към поръчителите да не допусне осъществяване на основание, което
ангажира тяхната отговорност и да ги информира за хода на погасяване на своите
задължения по договора за кредит с Банката. При извършено тълкуване на
действителната обща воля, изявена в чл. 2, ал. 2 и чл.
3 от страните по споразумението, съдът приема, че „Б.Б.” ООД е поел задължение
за неустойка в размер от 4 200 000 евро, ако банката предприеме действия
за търсене на плащане от всички поръчители по записа на заповед. В тази
хипотеза задължението е към всички кредитори при уговорена активна солидарност.
Длъжникът се е задължил (алтернативно)
да плати неустойка в същия размер, но на всеки от поръчителите, ако
банката предприеме действия за търсене на плащане спрямо конкретен поръчител.
Неустойката е наказателна - споразумението изявява воля тя да се дължи заедно с
компенсаторното обезщетение за вредите от неизпълнение на задължението на „Б.Б.” ООД по записа на заповед (чл. 5 от споразумението).
Съдът намира, че уговарянето на наказателна неустойка е в пределите на
договорната свобода (чл. 9 ЗЗД).
Към молбата за предявяване на вземанията за неустойка
е представен записът на заповед за сумата 4 186 665 евро, който
длъжникът е издал на 29.11.2007 г. в полза на „С.” АД. Той е авалиран от
кредиторите по споразумението. Представен е и изпълнителен лист от 20.01.2012
г. по гр. д. № 51 050/
В молбата за предявяване вземането за неустойка е
описано в съответствие с едната от двете алтернативни възможности, предвидени в
чл. 2, ал. 2 от споразумението, – задължение за
неустойка за сумата 4 200 000 евро, поето от „Б.Б.” ООД към всички
кредитори заедно (активна солидарност). Извършената от кредиторите в молбата
препратка към клаузите на споразумението от 29.11.2007 г. имплицитно съдържа и твърдения,
че са се осъществили фактите, които пораждат тази наказателна неустойка.
Следователно молбата за предявяване в пълна степен индивидуализира вземането,
което синдикът включва на ред 2 в СППВ по чл. 688 ТЗ. Възражението на „А.2.” ООД за обратното е неоснователно.
„С.” ЕАД не представя документ, доказващ неговите твърдения
по възражението, че страните са нямали за цел споразумението да породи последици
и че е привидна волята, изявена в него. Пред вид целта на настоящото
производство – да приключи максимално бързо, за да се пристъпи възможно
най-скоро към осребряване на имуществото на длъжника, като в списъка по чл. 688 ТЗ останат да фигурират вземания, чиито правопораждащи факти и изискуемост са
установими без усложненията, характерни за типичното исково производство, което
е на разположение на кредиторите, - не бяха събрани доказателства и за това, че
споразумението е антидатирано. Първата група правоизключващи възражения на „С.”
ЕАД са неоснователни.
Съдът не намира, че клаузата за неустойка е в
противоречие с добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които законът
придава правно значение. Тяхното нарушаване е скрепено с най-тежката санкционна
последица, която предвижда обективното ни гражданско право – абсолютна нищожност
на договора (чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД). Преценката за нищожност на клауза за неустойка
поради накърняване на добрите нрави, съдът е длъжен да извърши към 29.11.2007
г. – датата на сключване на споразумението. Това е общ принцип при всяко основание
за недействителност. Според „С.” ЕАД клаузата за неустойка е в противоречие с
добрите нрави, защото надхвърля 42 пъти размера на задължението по
изпълнителния лист. Съдът не намира посоченият критерий да е от значение за валидното
действие на клаузата. Това е така, защото изпълнителният лист е издаден в полза
на „С.” ЕАД солидарно срещу издателя и поръчителите-авалисти не за цялото
вземане по записа на заповед, а за предявена в заповедното производство негова част.
Сумата по записа на заповед е 4 186 665 евро. Неустойката е в размер на
4 200 000 евро. Съгласно чл. 485, ал. 1 ТЗ, поръчителят по
менителницата (авалист) отговаря като лицето, за което е поръчителствал. При
съответно приложение на разпоредбата според естеството на записа на заповед,
изводът е, че всеки един от авалистите отговаря като издателя на записа на
заповед (чл. 537 ТЗ). Следователно клаузата за неустойка по споразумението от
29.11.2007 г. произвежда валидно действие, защото са съизмерими задължението по
записа на заповед, обезпечено с поръчителство и неустойка.
Съдът не споделя възражението на „С.” ЕАД и в частта,
с която се твърди, да не е възникнало вземането за неустойка с кредитори
поръчителите. Предпоставката за това – предприето действие от банката действие
за търсене на плащане от всички поръчители – е осъществена чрез заявлението за
заповед за изпълнение по приложения запис на заповед (чл. 417 ГПК) и за
изпълнителен лист. За този извод е без значение, че до издаден изпълнителен
лист по заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК производството
се развива без участие на длъжника, както и това, дали след като „С.” ЕАД се е
снабдила с изпълнителния лист е иницирала изпълнително дело. Заповедното
производство е систематична част от изпълнителния процес. В неговите граници „С.”
ЕАД е упражнила по един от предвидените в ГПК способи правото си на
принудително изпълнение срещу всички длъжници по записа на заповед и това нейно
„действие за търсене на плащане от всички поръчители” е предизвикало целения
резултат – срещу всички поръчители, наред с основния длъжник, са издадени записът
на заповед и изпълнителния лист. Вземането за наказателна неустойка при активната
солидарност към поръчителите е възникнало. За този извод без значение е и това,
че „С.” ЕАД, в
качеството на ремитент по записа на заповед, е заявила в заповедното
производство само част от вземането по менителничния ефект. Според уговореното
в чл. 2, ал. 2 от споразумението, има значение единствено това, че в
заявлението, респ. в заповедта за изпълнение и изпълнителния лист като длъжници
са посочени всички поръчители.
По изложените съображения съдът е длъжен да остави без
уважение възраженията и да одобри СППВ по чл. 688 ТЗ.
По
списъка по чл. 688 ТЗ, който включва вземане на „С.”
АД, предявено и неприето от синдика, възражението е оттеглено.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е
Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ възраженията на „С.” ЕАД ЕИК ******** и на „А.2.” ООД ЕИК ********
срещу списъка по чл. 688 ТЗ на предявените и приети и неприети вземания от
синдика в производството по несъстоятелност на „Б.Б.”
ООД (в несъстоятелност) ЕИК ********, обявен в Търговския
регистър на 17.07.2013 г
ОДОБРЯВА списъка по чл. 688 ТЗ.
Определението е окончателно.
Да се изготви заверен препис от него и да се прати на
Агенцията по вписванията за обявяване по партида на „Б.Б.”
ООД (в несъстоятелност).
СЪДИЯ:
|
|
|