№ 22805
гр. София, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мая Й. Михайлова
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от Мая Й. Михайлова Гражданско дело №
20231110159449 по описа за 2023 година
Ищецът „ЕКО ЕЛЕКТРА“ ЕООД е предявил срещу ответника „ПАРСЕК
ГРУП“ ЕООД кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 327 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 5 643.48 лв., представляваща
неизплатена продажна цена на доставени стоки по фактура
№000000000254/30.11.2020 г., както и сумата от 1 504.84 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 14.12.2020 до 05.07.2023 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 05.07.2023
г., до окончателното изплащане на сумите. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че във връзка с постигната на 07.07.2020 г. договорка с
ответника, на 08.07.2020 г. и 09.07.2020 г. му доставил следните стоки -
бетонови плочки и улични бодюри, които следвало да бъдат заплатени след
издаването на фактури. Сочи, че на 10.07.2020 г. представител на ответното
дружество заявил, че не е доволен от част от доставените стоки и желае да ги
върне, което се случило още на същия ден, за което бил съставен приемо-
предавателен протокол. Навежда доводи, че останалото количество от
доставените стоки, а именно – 192 кв.м. тротоарни плочки – 40/40/5 см. и 540
бр. бордюри било задържано от ответното дружество и за извършената
продажба ищецът издал фактура №000000000254/30.11.2020 г. на обща
1
стойност 5 643.48 лв. Въпреки многократно отправените до ответника покани,
уговорената продажна цена не била изплатена, поради което ответникът
дължал и лихва за забава.
В едномесечния срок по чл. 131 ГПК от ответника „ПАРСЕК ГРУП“
ЕООД е постъпил отговор на исковага молба, с който оспорва предявените
искове по основание и размер. Оспорва твърденията на ищеца, за това че
между страните е бил сключен договор за покупко-продажба на посочените в
исковата молба стоки. Навежда доводи, че е върнал цялото доставено
количество стоки от ищеца и не са налице непогасени задължения между
страните по делото. Оспорва иска за мораторна лихва, като твърди, че не е
изпадал в забава. Претендира разноски.
Съдът, съобразно чл. 235 от ГПК във връзка с наведените в исковата
молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено
следното:
По делото са представени 1 бр. данъчна фактура –
№000000000254/30.11.2020 г. на обща стойност 5 643.48 лв. с ДДС, издадена
от ищеца, за извършена от ищеца доставка на стоки, от които е видно, че
ищецът е продал и доставил на ответника стоките, подробно описани в
представената фактура.
От неоспореното от страните и прието заключение на вещото лице по
изслушаната ССчЕ, което настоящия състав на съда намира за компетентно и
обективно дадено и кредитира с доверие, се установява, че процесната
фактура, описана в исковата молба е била осчетоводена от ищеца. От
заключението на вещото лице се установява и, че ответното дружество е
отразило процесната фактура в дневника за покупките, както и че
горепосочената фактура е включена в подадена Справка – декларация по
ЗДДС за данъчните периоди, за които се отнасят, и ответното дружество е
ползвало данъчен кредит по посочената фактура.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Относно иска по чл. 318, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ
От събраните по делото доказателства - данъчна фактура и
заключението на вещото лице се установи по безспорен начин, че между
2
страните е съществувало валидно облигационно отношение, произтичащо от
договор за търговска продажба, по силата на което ищецът е продал и
доставил на ответника стоки, като неизплатената от ответника продажна цена
по процесната фактура възлиза на сумата от 5 643.48 лв.
Договорът за търговска продажба на движими вещи, съгласно чл. 318,
ал. 1 ТЗ е консенсуален. Сключването му предпоставя постигане на съгласие
между страните - продавач и купувач, относно съществените елементи от
съдържанието на сделката, а такива са вещта (стоката), обект на продажба и
цената. С постигането на съгласие, за продавача възниква задължението да
заплати уговорената цена. Поради консенсуалния характер на сделката
предаването на вещта и плащането на цената не са елемент от фактическия
състав на търговската продажба, а са относими към изпълнението на
произтичащите от договора задължения, като при липса на други
договорености - чл. 327, ал. 1 ТЗ поставя плащането в зависимост от
предаването. Фактурата може да се приеме за доказателство, установяващо
договор за търговска продажба на стоки в случаите, когато съдържа всички
необходими елементи от съдържанието на сделката - вид на стоката, стойност,
начин на плащане, имената на лицата, положили подписи за продавач и
купувач, време и място на съставянето й. Вписването на фактурата в
дневниците за продажби и покупки на продавача и купувача, имащи статут на
търговци, както и отразяването на стойността й в справките декларации по
ЗДДС (при наличие на данъчна регистрация) и ползването на данъчен кредит
във връзка с нея, са обстоятелства, релевантни за установяване възникване на
продажбеното правоотношение, по повод на което е била съставена. (в този
смисъл Решение № 20 от 25.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 206/2012 г., I т. о.,
ТК).
Принципен отговор на въпроса за значението на фактурата като
доказателство за сключен договор за търговска продажба на стоки и
наличието на основание за плащане на уговорената в договора цена е даден с
множество решения на ВКС- решение № 46/27.03.2009 г. по т. д. № 546/2008
г., II т. о.; решение № 71/22.06.2009 г. по т. д. № 11/2009 г.; решение №
62/25.06.2009 г. по т. д. №. № 546/2008 г.; решение № 42/19.04.2010 г. по т. д.
№ 593/2009 г. на II т. о.; решение № 96/26.11.2009 г. по т. д. № 380/2009 г., I т.
о.; решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г., II т. о.; решение №
109/7.09.2011 г. по т. д № 465/2010 г., II т. о. и т.н.
3
С оглед възраженията ответника и за пълнота на мотивите следва да се
отбележи, че съгласно необоримата презумпция, уредена в правната норма на
чл. 301 ТЗ, доколкото ответникът не се е противопоставил на сключването на
търговските сделки при узнаването на това обстоятелство – при отразяването
в Регистър „дневник на покупките”, подадени от ответното дружество в ТД на
НАП, което обстоятелства се съдържа в неоспореното от ответника
заключение на вещото лице, дори твърдените договори да са сключени от
лице, действащо от името на „ПАРСЕК ГРУП“ ЕООД без представителна
власт, процесния договор, обективиран в описаната в исковата молба данъчна
фактура, е бил нотифициран (потвърден) от ответното дружество.
В тежест на ответника, съобразно чл. 154, ал. 1 ГПК, е да докаже, че е
изпълнил задълженията си за заплащане на продажната цена, инкорпорирана в
представената по делото данъчна фактура, тъй като ищецът не е длъжен да
доказва отрицателния факт на неплащането. В настоящето производство
ответникът не е представил доказателства, че във връзка с процесната данъчна
фактура е заплатил на ищеца продажната цена, поради което съдът приема, че
той не е изпълнил задължението си, което съобразно условията на договора
има срочен характер и дължи на ищеца процесната сума.
При това положение предявеният иск се явява основателен и доказан за
пълния предявен размер от 5 643.48 лв., представляваща неизплатената
продажна цена за доставени на ответника стоки по процесната фактура, а като
законна последица от уважаване на иска, ответникът следва да бъде осъден да
заплати и законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Денят на забавата се определя съобразно общите правила на чл. 84
ЗЗД, съгласно които когато денят на задължението е определен, длъжникът
изпада в забава след изтичането му – ал. 1. В конкретния случай процесните
задължения на ответника, обективирани в данъчна фактура
№000000000254/30.11.2020 г. на обща стойност 5 643.48 лв. с ДДС, имат
срочен характер, като съгласно чл. 327, ал. 1 ТЗ ответникът е бил длъжен да
плати изцяло цената при предаване на стоката, т. е. на датата на издаване на
4
процесните данъчни фактури, от когато същият е изпаднал в забава. За
претендирания от ищеца период на забава от 14.12.2020 до 05.07.2023 г.
общия размер на мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата по
процесната фактура, съобразно кредитираното заключение на вещото лице
възлиза, съответно на сума в общ размер на 1 504.48 лв., поради което искът се
явява основателен и доказан до пълния предявен размер.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва
да се присъдят и своевременно поисканите разноски за производството в
размер на 1 609.37 лв. (заплатена държавна такса, внесен депозит за вещо лице
и заплатено адвокатско възнаграждение).
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ПАРСЕК ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление – гр. София, *****, да заплати на „ЕКО ЕЛЕКТРА“
ЕООД, ЕИК *********, със съдебен адрес – гр. Благоевград, *** - адв. Й. С.,
на основание чл. 318, вр. чл. 327, ал. 1 от ТЗ сумата от 5 643.48 лв.,
представляваща неизплатената продажна цена за доставения на ответника
стоки по данъчна фактура №000000000254/30.11.2020 г. на обща стойност
5 643.48 лв. с ДДС, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба – 05.07.2023 г., до окончателното изплащане на
сумата, и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 1 504.48 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главница за периода от от 14.12.2020
до 05.07.2023 г., а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и сумата от 1 609.37 лв.,
представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5