Р Е Ш Е Н И Е № 260575

 

гр.Пловдив,22.04.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пловдивският окръжен съд,въззивно гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и втори април,през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ИЗЕВА

                                      ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА

                                                             СВЕТЛАНА СТАНЕВА

 

като разгледа  докладваното от председателя гр.д.№ 3204/20г. по описа на ПдОС,за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл.435,ал.2,т.6 от ГПК.

Постъпила е жалба от „Ел и Ем Комерс“ООД,ЕИК-*********,гр.Пловдив и М.В.С.,ЕГН-********** ***,длъжници в изпълнителното производство,против отказа на ЧСИ Ст.Горчев,рег.№ 825,район на действие ПдОС,постановен по изп.дело № 737/09г.и обективиран в постановление от  28.05.20г.да уважи молбата на длъжниците  по изпълнението за прекратяване на производството по изп.дело на осн.чл.433,ал.1,т.8 от ГПК.

В жалбата се поддържа,че обжалваният отказ е незаконосъобразен и неправилен по изложени съображения и се иска отмяната му.Твърди се,че последното изпълнително действие,поискано от взискателя е запор на дяловете на М.С. в  „С. Комерс“ЕООД от 11.07.18г.,като действието е извършено само по отношение на единия длъжник.След това не били предприемани валидни изп.действия в период повече от две години,поради което били налице предпоставките на чл.433,ал.1,т.8 от ГПК за прекратяване на производството по изп.дело поради настъпила перемпция.

           Взискателят по изп.дело „Хета Асет Резолюшън Ауто България“ЕООД,(с предишно наименование „Хипо Алпе-Адриа-Аутолизинг“ООД),със седалище гр.София изразява становище за неоснователност на жалбата по подробни съображения,изложени в писмено възражение.Претендира разноски.

В мотивите към обжалваното изпълнително действие ЧСИ Ст.Горчев поддържа,че жалбата е допустима,но неоснователна по подробно изложени съображения.Проследява се развитието на изп.производство,като се навежда довод,че не са налице предпоставките за прекратяването му на основание чл.433,ал.1,т.6 от ГПК.

ПдОС,след като взе предвид оплакванията в жалбата и извърши преценка на  събраните по делото доказателства,приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок от легитимирана да обжалва отказа на ЧСИ страна  против обжалваемо действие на ЧСИ по чл.435,ал.2,т.6 от ГПК и е допустима.

Разгледана по същество същата е частично основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.433,ал.1,т.8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява,когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.Според разясненията,дадени в т.10 от ТР № 2/26.06.2015г. на ВКС по тълк.д.№ 2/2013г.на ОСГТК,прекратяването на изпълнителното производство на това основание настъпва по право,като нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата,на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.Според цитираното тълкувателно решение искането да бъде приложен определен изпълнителен способ има прекъсващо давността действие,тъй като съдебният изпълнител е длъжен да го приложи.Изрично е разяснено,че задължението на взискателя да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес се реализира чрез внасяне на съответните такси и разноски за извършване на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ,както и искане за повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагане на нови изпълнителни способи.

Настоящата инстанция намира,че такива действия са извършвани регулярно по изпълнителното дело само по отношение на единия длъжник-М.В.С..

Изпълнително дело № 737/09г.по описа на ЧСИ Горчев с рег. № 825 и район на действие–ПдОС е образувано по молба от „Хипо Алпе-Адриа-Аутолизинг“ООД,гр.София,(с настоящо наименование „Хета Асет Резолюшън Ауто България“ЕООД) против солидарните длъжници-„Ел и Ем Комерс“ООД  и М.В.С..Предмет на изпълнение е парично задължение по изпълнителен лист,издаден на 04.09.2009г.от ПдРС по ч.гр.д. № 10114/09г.

С молбата за образуване на изпълнителното производство на основание чл.18 от ЗЧСИ взискателят е възложил на съдебния изпълнител правомощията по чл.18 от ЗЧСИ. По изп.дело са извършвани изпълнителни действия,като с оглед твърденията в жалбата релевантния период,който  следва да се разгледа във връзка с искането на длъжниците за прекратяване на изп.производство поради перемпция,е от 2018г.до датата на подаване на молбата за прекратяване на производството на 26.05.20г.

На  07.03.16г.е наложен запор върху настоящи и бъдещи вземания по банкови сметки и на двамата длъжника.

Следващото изп.действие,което прекъсва давността,е от 01.02.18г.,когато е депозирана пред ЧСИ  молба от взискателя за налагане на запор върху притежаваните от длъжниците банкови сметки в „ПИБ“АД.

С разпореждане от 12.03.18г.ЧСИ е наложил запор върху вземанията по банкови сметки на двамата длъжника.

На 11.07.18г. взискателят с молба е поискал да се наложи запор върху дяловете на М.В.С. в търг.дружество с негово участие „С. Комерс“ЕООД

На  30.01.20г.с разпореждане ЧСИ отново е наложил запор върху вземания,но само по банкови сметки на длъжника М.В.С..

На 26.05.20г.двамата длъжници са поискали от ЧСИ да прекрати изп.производство по делото на осн.чл.433,ал.1,т.8 от ГПК.

С атакуваното постановление ЧСИ Горчев е отказал да прекрати изпълнителното производство поради липсата на предпоставките на чл.433,ал.1,8 от ГПК.

От посоченото изброяване е видно,че след образуване на изпълнителното производство давността е била прекъсвана многократно–с извършване на поисканите от взискателя изпълнителни действия, както и извършването на такива от ЧСИ.

По отношение на длъжника М.В.С. прекъсването на давността е ставало в период по-малък от две години: на 07.03.16г.,01.02.18г.,12.03.18г.,11.07.18г. и 30.01.20г.-до депозиране на молбата за прекратяване на производството по изп.дело на 26.05.20г.В този случай взискателят не е бездействал за период повече от две години и по отношение на този длъжник не е настъпила перемпция,поради което правилно ЧСИ е отказал да прекрати  изп.производство.

Що се отнася до другия длъжник-„Ел и Ем Комерс“ООД обаче,настоящата инстанция намира,че перемпция е настъпила,тъй като последното валидно изп.действие спрямо този длъжник е от 12.03.18г.,когато с разпореждане на ЧСИ е наложен запор на вземания по сметки на дружеството.Следващите изп.действия от 11.07.18г.и 30.01.20г.касаят само другият длъжник-М.В.С..Така за времето от 12.03.18г.до 26.05.20г.(когато е подадена молбата за прекратяване на производството по изп.дело) е изминал период,по-дълъг от две години,в които не са поискани от взискателя и не са извършвани изп.действия  от ЧСИ по отношение на  дружеството-длъжник.

Съдът счита,че бездействието на взискателя за осъществяване на изпълняемото право по отношения на единия от посочените в изпълнителния лист солидарни длъжници води до перемпция на изп.производство спрямо този  длъжник,като  поисканите,респ.извършените изп.действия по отношение на другия длъжник не се простират върху първия длъжник.Срокът за прекратяване на изп.производство по перемпция започва да тече (респ.-и изтича) от последното валидно изп.действие спрямо всеки един от длъжниците предвид различните изпълнителни правоотношения,като няма пречка след изтичането на срока да бъде инициирано образуването на ново изп.дело.(В този смисъл решение № 48/14.07.16г.по гр.д.№ 404/2015г.на ВКС и  решение № 83/11.04.18г.по гр.д.№ 1667/17г.на ВКС).

В случая срокът за прекратяване на изп.производство по перемпция е изтекъл по отношение на длъжника „Ел и Ем Комерс“ООД,но не и по отношение на длъжника М.В.С..Следователно ЧСИ правилно е отказал прекратяването на производството по отношение на  М.В.С. и в тази му част обжалваното постановление е правилно и подадената жалба следва да се остави без уважение.

По отношение на  другия длъжник- „Ел и Ем Комерс“ООД обаче частната жалба се явява основателна,което налага оспореният отказ за прекратяване на изп.дело досежно този длъжник да бъде отменен като незаконосъобразен.Изпълнителното дело следва да се върне на ЧСИ Ст.Горчев,с рег. № 825 при КЧСИ,който следва,на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК,да издаде постановление за прекратяване на изпълнително производство по отношение на длъжника „Ел и Ем Комерс“ООД,тъй като се установи, че са налице законовите предпоставки за това.

С оглед изхода на спора разноски следва да се присъдят на взискателя до размер от 60лв.за юристконсултско възнаграждение,за които следва да се осъди  само жалбоподателят М.В.С..

По изложените съображения съдът  

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 

ОТМЕНЯ Постановление от 28.05.20г.на ЧСИ Ст.Горчев,рег.№ 825 при КЧСИ,район на действие ПдОС,постановено по изп.дело № 737/09г.,в частта му,с която е отказано прекратяване на изпълнителното производство по отношение на длъжника „Ел и Ем Комерс“ООД,ЕИК- *********,със седалище гр.Пловдив

ВРЪЩА изп. д. № 737/09г на ЧСИ Ст.Горчев,рег.№ 825 при КЧСИ,като указва на същия,че следва да изпълни дадените в обстоятелствената част на настоящото решение указания.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх.№ 274080/23.12.20г.,подадена от  М.В.С.,ЕГН-********** *** и „Ел и Ем Комерс“ООД,ЕИК- *********,гр.Пловдив против Постановление от 28.05.20г.на ЧСИ Ст.Горчев,рег.№ 825,район на действие ПдОС,постановено по изп.дело № 737/09г.,в частта му,с която е отказано прекратяване на производството по изпълнителното дело по отношение на  длъжника М.В.С.,ЕГН-********** ***.

ОСЪЖДА М.В.С.,ЕГН-********** *** да заплати на „Хета Асет Резолюшън Ауто България“ЕООД,ЕИК-*********,гр.София сумата от 60(шестдесет)лв.разноски за юрск.възнаграждение пред настоящата инстанция.

Решението е окончателно.

 

 

        

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: