№ 21808
гр. София, 02.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20241110151553 по описа за 2024 година
РЕШЕНИЕ
02.12.2024 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря Елица Данова, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр.
дело № 51553/2024 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от И. В. С. срещу „НКИЗ“ ЕАД, като се твърди, че страните
се намирали в трудово правоотношение, което било възникнало въз основа на Трудов
договор № ЧР-II-169/10.11.2023 г. за длъжността „Експерт, инженеринг“, който бил със срок
за изпитване, а в последствие бил трансформиран в безсрочен трудово договор. Излага
подробно обстоятелства от фактическа страна за промяна на органните представители и
управлението на дружеството, като новия изпълнителен директор бил поставил под въпрос
трансформацията на трудовото правоотношение в безсрочно, като на 19.06.2024 г. на ищцата
било връчено искане за обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ във връзка с нарушение на трудовата
дисциплина при подписването на анекса към трудовия договор. Поддържа, че след
обясненията, тъй като нямало причина за налагането на дисциплинарно наказание на
1
01.07.2024 г. едновременно били връчени предизвестие и заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, като към момента на
уволнението не й било връчено копие от новата длъжностна характеристика, а само и била
предоставена за запознаване. Навежда доводи, че в много по-късен момент е предоставена
длъжностна характеристика за длъжността „Инженер, ВиК пречистване“, която длъжност се
различавала от заеманата от ищцата към момента на уволнението. Твърди, че в случая
работодателят е упражнил правото си превратно, поради което била налице злоупотреба с
право, тъй като липсвало друго основание за уволнение. Обосновава предпоставките за
наличието на приложеното от ответника уволнително основание, като сочи, че същите не
били налице. Поддържа, че уволнителната заповед е немотивирана, тъй като трябвало да се
посочат образованието и/или квалификацията, които липсват с оглед проверката на тези
факти от съда. На следващо място сочи, че няма данни за изменение на длъжностната
характеристика преди уволнението, а освен това липсата на обективни причини за промяна
на изискваният за образование и квалификация също били форма на злоупотреба с право.
Развива съображения, че новата длъжностна характеристика не е била надлежно връчена
преди уволнението, а последващо връчената длъжностна характеристика касаела длъжност
различна от заеманата, което обосновавало приложението на различно уволнително
основание, като прави обосновка, че същите не можели да се съчетават. Навежда доводи, че
промяната на длъжността едностранно от работодателя касаело едностранна промяна на
трудовото правоотношение, което било забранено от закона. Поддържа, че последното
брутно трудово възнаграждение за отработен месец, предхождащ месеца на уволнението е в
размер на 2600,00 лева. Твърди, че с оглед незаконното уволнение се дължало обезщетение
за оставане без работа в размер на 15600,00 лева за периода от 01.07.2024 г. до 01.01.2025 г.
Иска уволнението да бъде признато за незаконно и да бъде отменено, както и да бъде
възстановена на заеманата длъжност преди това, както и ответника да бъде осъден да
заплати обезщетение за оставане без работа в следствие на незаконното уволнение.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, като
претенциите се оспорват. Твърди, че действително от 10.11.2023 г., страните се намирали в
трудово правоотношение по силата на трудов договор за неопределено време с изпитателен
срок от шест месеца. Сочи, че с допълнителното споразумение от 26.04.2024 г., страните не
са изменили по никакъв начин трудовото правоотношение, като трудовото правоотношение
така или иначе било за неопределен период от време. Поддържа, че ищецът правел внушения
във връзка с исканите обяснения по чл. 193 КТ, като същите били в дискреция на
работодателя, който в случая не бил предприел последващи действия. Навежда доводи, че
преди връчването на предизвестието е била връчена длъжностна характеристика за
длъжността „Инженер, ВиК пречистване“, като ищецът не разполагал с необходимото
образование и професионална квалификация за същата. Навежда доводи, че щатното
разписание е било надлежни променено и актуално към 01.07.2024 г. и е утвърдено от новия
Изпълнителен директор, за което било взето надлежно решение на Съвета на директорите на
ответното дружество, проведено на 20.06.2024 г., с което било утвърдена нова
организационно-управленска структура, което аргументира подробно. Прави извод за
законосъобразност на уволнението. Излага съображения за неоснователност на иска по чл.
225, ал. 1 КТ, като сочи, че ищецът не бил доказал предпоставките на претенцията, за които
сочи подробна аргументация. Изрично сочи, че в случая не било установено наличието на
пряка-причинно следствена връзка между уволнението и оставането без работа. Поддържа,
че не е налице злоупотреба с право, тъй като в работодателят по негова преценка, с оглед
спецификите на работата и дейността на предприятието можел да изготвя и променя
щатното разписание, както и да определя изискванията за определянето на образование и
квалификация за съответните длъжности по това щатно разписание. Сочи, че тази преценка
на работодателя била по целесъобразност и не подлежала на съдебен контрол. Навежда
2
доводи, че в случая изпълнителния директор е изпълнила правомощията си, включително с
оглед договора за управление, поради което не била налице злоупотреба с право. Твърди, че
с оглед доводите за злоупотреба с право именно ищеца следвало да посочи ясно и точно
обстоятелствата от които извежда наличието на злоупотребата с право и да ги установи, като
в случая нито били налице ясно посочени основания, нито били представени надлежни
доказателства за тяхното установяване. Поддържа, че фактическият състав на процесното
уволнително основание не изисквал работодателят да връчи на работника или служителя
уведомление или длъжностна характеристика за въведената промяна. Инвокира доводи, че
заповедта е надлежно мотивирана, тъй като било достатъчно да се посочи само правното
основание, когато последната не предполагала фактически основания, или ако от
съдържанието и следва несъмнен извод за уволнителното основание. Сочи, че за работника
или служителя същественото било да разбера фактите от обективната действителност, които
водят до прекратяването на трудовото правоотношение. Излага съображения, че в случая
обективната причина за прекратяването на трудовото правоотношение е изискването за
наличието на образователно-квалификационна степен „Магистър-инженер“, за което
служителят бил запознат преди връчването на предизвестието за прекратяването на
трудовото правоотношение. Навежда доводи, че в самото предизвестие на ищеца е даден
срок за представянето на необходими документи, които да докажат наличието на
образование и професионална квалификация, като ищеца неформално бил потвърдил, че не
може да ги представи, тъй като не притежавал такива, което било довело до издаването на
уволнителната заповед. Сочи, че работника или служителя е бил напълно наясно въз основа
на кой фактически състав по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ се прекратява трудовото правоотношение.
Иска отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
I. От фактическа страна.
Между страните не се спори, поради което и с доклада по делото на основание чл.
146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявено за безспорно, че: 1) страните се намирали в трудово
правоотношение, което било възникнало въз основа на Трудов договор № ЧР-II-
169/10.11.2023 г. за длъжността „Експерт, инженеринг“; 2) със Заповед от 01.07.2024 г.,
трудовото правоотношение е било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ; 3)
последното брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец, предхождащ месеца
на уволнението е било в размер на 2600,00 лева.
Обявените по делото за безспорни обстоятелства се подкрепят и от представените по
делото писмени доказателствени средства, които настоящият съдебен състав кредитира.
От Предизвестие с № ВД-0291/01.07.2024 г. се установява, че ищецата е уведомена, че
на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ – когато служителят не притежава необходимото
образование или професионална квалификация за изпълняване на работа, е предизвестена,
че след изтичането на законовия 30-дневен срок, се прекратява трудовото правоотношение
на посоченото основание, ако до 15:00 ч. на 01.07.2024 г. не са представени документи,
доказващи наличието на необходимото образование или професионална квалификация.
Представена е Заповед за прекратяване от 01.07.2024 г., като се изяснява, че трудовото
правоотношение е било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, поради липса на
необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа,
считано от 02.07.2024 г.
Приложено е писмо от ищеца с изх. № 0453/27.08.2024 г. до ищцата, като със същото
е приложена длъжностна характеристика за длъжност „Инженер, ВиК пречистване“.
Представена от длъжностна характеристика за длъжността „Експерт, инженеринг“ (л.
3
18-20 в кориците на делото).
От протокол-извлечение от Протокол № 3/20.06.2024 г. на „НКИЗ“ ЕАД се
установява, че по т. 4. 3. е взето решение, че 1 щатна длъжност „Инженер“ се запазва и пет
щатни длъжности „Експерт инженеринг“ се трансформират в длъжността „Инженер“ с
минимални изисквания за заемане на длъжността: Висше образование, Магистър, инженер
по технически науки, съотносими с дейността на дружеството или общо „Инженер“ – 6
щатни длъжности.
Приложена е Заповед № НКИЗ-0240/26.06.2024 г., като се установява, че
изпълнителния директор на ответника е утвърдил ново щатно разписание, като изрично в т.
4. 3. от заповедта е посочено, че са налице 6 щатни броя за длъжността „Инженер“. Като към
заповедта е представено и утвърденото длъжностно разписание (л. 57-58 в кориците на
делото), от което се изяснява, че са утвърдени по 1 щатна бройка за длъжността „Инженер“,
при различни изисквания, но със същият общ брои – 6 бр.
Представен и неоспорен е непълен препис от трудовата книжка на И. Т, Серия Г, №
230302, като се установява, че последното записване е на стр. 20-21 и е извършено от
ответника, като е посочено, че трудовото правоотношение е прекратено на 02.07.2024 г. на
основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, при основно трудово възнаграждение от 2600,00 лева.
Трудовата книжка е официален удостоверителен документ за факти и обстоятелства,
свързани с трудовата дейност на работника или служителя. Като такъв вид документ тя има
доказателствено значение по смисъла на чл. 179 ГПК за фактите отразени в нея – арг. чл. 347
КТ. Тоест, като официален удостоверителен документ трудовата книжка се ползва с
обвързваща съда материална доказателствена сила, поради което и съдът е длъжен, при
липса на обратно доказване (което по правило е пълно и главно), да приеме отразените
обстоятелства в документа за осъществили се в обективната действителност. Необходимо е
да се посочи за пълнота, че в случая макар трудовата книжка да не е представена в цялост
или в о. с. з. за констатация по реда на чл. 183 ГПК, то в случая същата при оценката на
документа, съобразно чл. 178, ал. 1 ГПК, следва да се цени, доколкото не е налице изрично
оспорване от ответника, както и от факта, че отразеното се подкрепя и от останалите
доказателства по делото, в т. ч. и обявените за безспорни обстоятелства между страните.
От служебна бележка от „Агенция по заетостта“ от 11.11.2024 г. се установява, че
ищцата е регистрирана и е безработна, като в същата насока е представена и справка от
регистъра на НАП (л. 77 в кориците на делото).
II. От правна страна.
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
конститутивни искове и осъдителен иск с правно основание чл. 344, ал 1, т. 1 и т. 2 КТ и чл.
344, ал. 1, т. 3, във вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
Тъй като по правилата на чл. 154 ал. 1 ГПК тежестта, т. е. процесуалното задължение
за установяване законността на уволнението носи работодателят по смисъла на § 1, т. 1 ДР
на КТ – т.е. ответника „НКИЗ“ ЕАД, е необходимо да се очертаят всички материални
предпоставки, които трябва да бъдат налице при законното прекратяване на трудовото
правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 6, предл. 1 КТ – поради липса необходимото
образование или професионална квалификация.
Законността на едностранното прекратяване на трудовото правоотношение на
посоченото правно основание се обуславя от проявлението на следните обстоятелствата – 1.
да е налице изменение на изискванията за образование и/или квалификация на лицата, които
4
заемат дадена длъжност, като това изменение на образователните изисквания да е
извършено преди уволнението; 2. компетентният орган да е взел по надлежен ред решение
за изменение на изискванията за образование за заемане на определена длъжност; 3.
уволненият работник или служител да не е отговарял на новите образователни изисквания и
4. актът, с който е прекратеното трудовото правоотношение, да бъде мотивиран, с
очертаване на фактическите основания, които са обосновали волята на работодателя да
уволни съответния работник или служител. Проявлението на тези обстоятелства
предпоставят законосъобразното упражняване на потестативно субективно право на
работодателя, който с едностранно волеизявление може да прекрати процесното трудово
правоотношение.
По отношение доводите на ищеца за злоупотреба с право, последният носи
доказателствената тежест, т. е. има процесуалното задължение да установи пълно и главно
обстоятелствата от които извежда изводите си за наличието превратното упражняване на
субективни права от страна на ответника – работодател.
Основателността на така предявения иск за обезщетение за оставане без работа в
следствие на незаконното уволнение е обусловена от основателността на иска по чл. 344, ал.
1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, като ищецът носи
доказателствената тежест да установи пълно и главно, че е останал без работа за процесния
период, съответно, че е работил на по-ниско платена работа, както и размерът на
претенцията си, а ответникът носи доказателствената тежест да установи плащане на
претендираното обезщетение.
Съдът, като извърши преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност намира, че в случая извършеното уволнение е незаконно, поради което
по-изложените по-долу съображения претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се явява
основателна.
На първо място трябва да се спомене, че както в отговора на исковата молба, а така и
от представените по делото писмени доказателствени средства – протокол-извлечение от
Протокол № 3/20.06.2024 г., Заповед № НКИЗ-0240/26.06.2024 г., а така също и соченото от
самия ответник в отговора на исковата молба, трябва да се направи извод, че в случая, ако
изобщо е налице основание за прекратяването на трудовото правоотношение, то същото е
различно от процесното, като в случая е налице извънсъдебно признание. А извънсъдебното
признание на факти е едно от най-сигурните доказателствени средства в гражданския
процес, което преценено в съвкупност с останалите доказателства по делото, води до
изясняването на действителното фактическо и правно положение между страните – арг. чл.
175 ГПК и чл. 10 ГПК.
Следователно в случая, съдът намира, че действителното основание за
прекратяването на трудовото правоотношение е било това по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ,
доколкото се установява, че щатното разписание е променено преди прекратяването на
трудовото правоотношение в темпорален аспект. Тоест, в случая може да се направи и
извод, че освен, че работодателят не е ползвал действителното основание за прекратяването
на трудовото правоотношение, то безспорно се установява и особена форма на злоупотреба с
право, която засяга косвено правната сфера на ищеца, доколкото ползваното уволнително
основание по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ не изисква подбор – по смисъла на разпоредбата на чл.
5
329, ал. 1 КТ, то практически работодателят чрез ползваното уволнително основание, а не
чрез действителното такова, за което е взето решение още на 20.06.2024 г. се освобождава от
едно свое задължение в ущърб на работника иили служителя, което по „косвен“ начин
накърнява забраните на чл. 8 КТ и чл. 8, ал. 2 ЗЗД. Обективната злоупотреба с право изисква
да се установи, че правото се упражнява превратно независимо от намерението или
субективната страна, а достатъчно да се навреди на насрещната страна в правоотношението.
В случая няма съмнение, че ползването на действителното уволнително основание,
практически би създало по-голяма трудност на ответника, доколкото правото, но и
задължението за подбор, при изменение на щатното разписание и трансформация на
длъжностите по изисквало несъмнено по-голям ресурс на работодателя, дори най-малко, за
да подборът да бъде проведен при обективни критерии. Или казано иначе, за да се приложат
схващанията в част от практиката – напр. Решение № 314 от 30.10.2014 г. на ВКС по гр. д.
№ 840/2014 г., IV г. о., ГК е необходимо да са променени условията за същата длъжност,
а не качествата на лицето да се преценяват от работодателя за нова длъжност на която
работника или служителя не е бил назначен.
На следващо място трябва да се съобразят постановките на Тълкувателно решение
№ 4 от 01.02.2021 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2017 г., ОСГК, според който „Когато
минималните изисквания за образование или професионална квалификация не са предвидени
в нормативен акт, работодателят може да определя тези изисквания с длъжностната
характеристика и/или в щатното разписание. С оглед особеностите на конкретната
работа и нуждите на предприятието, работодателят може да въведе и по-високи
изисквания за образование и квалификация за заемане на определена длъжност от
нормативно установените или при сключването на индивидуалния трудов договор да
приеме, че работникът или служителят притежава нужните умения и образование, които
са достатъчни за изпълнение на съответната трудова функция… Разпоредбите на чл. 328,
ал. 1, т. 6 и 11 КТ уреждат сравнително близки хипотези за прекратяване на трудовото
правоотношение от работодателя с предизвестие. И при двете основания за едностранно
прекратяване на трудовия договор се изисква работодателят да е въвел нови изисквания за
заемане на длъжността, след като вече е възникнало трудовото правоотношение. Това е
така, защото по принцип, всяко от тези основания за прекратяване на трудовия договор,
представлява нововъзникнал юридически факт. Затова, както е посочено и в мотивите при
отговора на първия въпрос, не е налице основание за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ в
случаите, когато несъответствието с изискванията за образование и професионална
квалификация, въведени от работодателя, е съществувало още при сключването на
трудовия договор, тъй като няма да е налице нововъзникнал юридически факт, а такъв,
който се е осъществил преди сключването на договора и преди началото на неговото
изпълнение. Затова работодателят, приемайки на работа работник или служител, който
не притежава определените от самия него изисквания за образование и квалификация, не
може да прекрати трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, тъй като ще е
налице „злоупотреба с право“ при упражняване на потестативното право, а уволнението
ще е незаконно поради липсата на основание в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. Когато
6
обаче изискванията за образование или професионална квалификация са били нормативно
установени, а работодателят констатира, че работникът или служителят не ги
притежава, но след възникване на трудовото правоотношение, той може да се позове на
чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, тъй като упражнява правомощия в съответствие с изискванията на
закона… в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ промяната се отнася конкретно до
изискванията за образование и професионална квалификация, а в другата хипотеза по т.11
– каквито и да са други професионални изисквания – трудов стаж, допълнителни нови
знания и умения, но без да се променят изискванията за образование и професионална
квалификация, т.е. всички останали изисквания, необходими за изпълнението на трудовата
функция.“.
С оглед гореизложеното трябва да се посочи, че не може да има съмнение, че за да се
приложи основанието по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, изменените изисквания за образование и
професионална квалификация следва касаят същата длъжност, доколкото в настоящото
производство няма данни ищцата да е била преназначена на друга длъжност. А съвсем
отделен е и въпросът, че работодателят със самото предизвестие е представил възможност
на работника или служителя да ангажира доказателства, че има необходимите качества на
01.07.2024 г. в 11.12 ч., като в същия ден и час е връчена и уволнителната заповед (л. 12 и л.
13 в кориците на делото). Тоест, дори ищцата да е имала възможност да ангажира
доказателства в противна насока пред работодателя, то практически такава възможност от
самия работодател не е предоставена към момента на прекратяването на трудовото
правоотношение, като доводите в противна насока от ответника остават недоказани, т.е.
явяват се само твърдения, че ищцата била заявявала, че няма съответните качества и
квалификация.
Необходимо е и да се посочи и факта, че в случаите, при които трудовият договор е
прекратен на основание разпоредби, включващи по две самостоятелни и независими едно от
друго безвиновни основания за прекратяване на трудовия договор, работодателят също е
длъжен да посочи в заповедта точното основание, което е приложил в конкретния случай.
Ако основанието за уволнение е посочено общо като цифрово основание и в съдебното
производство се изясни, че работодателят е извършил сериозна предварителна подготовка
на уволнението, че е довел своевременно до знанието на работника или служителя точното
основание за уволнението и че преди да заведе делото работникът или служителят е бил
наясно относно причините на уволнението и основанието, довели до прекратяване на
трудовото му правоотношение, не може да се приеме, че уволнението е незаконно само
поради обстоятелството, че в заповедта не е посочено точното основание за прекратяване на
трудовия договор – така Решение № 4 от 27.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4608/2013 г., IV г.
о., ГК. В тази насока, няма пречка основанията по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 и ал. 6 КТ да се
съчетаят, но за работника или служителя трябва да е безспорно, че е преназначен на
съответната длъжност, респ. че за предходната длъжност е извършен подбор (ако това е било
необходимо), а за новата длъжност са изискват различни образование или квалификация.
Това обаче следва да бъде изяснено в самата уволнителна заповед ясно и точно, за да може
7
лицето да упражни надлежно правото си на защита, или да му бъде съобщено с надлежни
книжа до които би могло да има достъп, за да се запознае и да осъществи правата си.
Претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ е обусловена от изхода на производството по
главния иск, поради което след като обуславящата претенция е основателна, то такава се
явява и претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ. Незаконно уволненият работник или служител
се възстановява от съда на заеманата преди уволнението работа независимо от това, дали
към момента на постановяване на решението длъжността съществува, или например е
съкратена, дали обособената част на предприятието е закрита. Във всички тези случаи
работникът или служителят има интерес от възстановяването, тъй като при ново евентуално
уволнение, то ще трябва да се съобрази с изискванията за законосъобразното му
упражняване от работодателя и ще подлежи на нов контрол, ще му се зачита трудов и/или
осигурителен стаж. Правото на възстановяване е обусловено единствено от незаконността на
уволнението. Право да бъде възстановен на предишната работа има и служител, чиято
длъжност е закрита, а създадената на нейно място длъжност е предвидена за заемане по
служебно правоотношение или при изменение на щата – така Решение № 267/02.03.07 г. по
гр.д. № 1240/2004 г. III г.о. ВКС.
Произнасянето по иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във. вр. чл.
225, ал. 1 от КТ е обусловен от изхода на спора по иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1,
т. 1 от КТ, доколкото в случая работодателят не е успял да докаже, че уволнението е законно,
то с оглед неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да
приеме недоказания факт за неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154,
ал. 1 ГПК.
В случая работодателят не е ангажирал доказателства, че надлежно е изпълнил
задълженията си плащане на дължимото обезщетение, поради което и с оглед
неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме
недоказания факт за неосъществил се в обективната действителност.
С оглед представените по делото кредитирани писмени доказателства и предвид
отделянето между спорното и безспорното, настоящият съдебен състав намира, че следва да
уважи претенцията в пълен размер.
III. По отношение на предварителното изпълнение.
В нормата на чл. 242, ал. 1 и ал. 2 ГПК са предвидени хипотези, при които може да
бъде допуснато предварително изпълнение на съдебното решение. Съгласно разпоредбата
на чл. 242, ал. 1 ГПК съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато
присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа. Касае се за случаи, при които
съдът е длъжен служебно да допусне предварително изпълнение на съдебното решени, дори
страната да не е направила подобно искане. Не всяко обаче от обезщетенията по глава Х-та
от Кодекса на труда, дължащо се по повод трудово правоотношение е обезщетение за работа
по смисъла на чл. 242, ал. 1 ГПК. Вземанията по чл. 242, ал. 1 ГПК, за които е предвидено
предварително изпълнени са от категория, обезпечаваща посрещане на ежедневни нужди,
свързани с обезпечаване нормалното съществуване на индивида, поради което съгласно чл.
245, ал. 1 ГПК предварителното изпълнение не може да бъде спряно дори и при представено
обезпечение за взискателя. Ето защо когато е присъдена издръжката, възнаграждение за
8
работа или обезщетението за положен труд (в т. ч. труд по договор за изработка), съдът
допуска предварително изпълнение на решението ex lege – така Определение № 485 от
30.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 351/2010 г., IV г. о., ГК.
В случая следва да се допусне предварително изпълнение на съдебното решение в
частта по отношение на уважения осъдителен иск, тъй като е за обезщетение за работа,
каквото по характера си е обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ, тъй като сума за обезщетение,
обезпечаваща насъщните (алиментни, социални и икономически) нужди от издръжка на
работника или служителя и неговото семейство в периода на безработица – така
Определение № 210 от 17.05.2010 г. по ч. гр. д. № 214/2010 г., Г. К., II г. о. на ВКС;
Определение № 299 от 07.06.2011 г. по ч. гр. д. № 295/2011 г., г. к., III г. о. на ВКС;
Определение № 555 от 11.11.2010 г. по гр. д. № 564/2010 г., Г. К., III г. о. на ВКС.
IV. По отношение на разноските.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски
разполага само ответника.
Последният е поискал присъждането на деловодни разноски, като е доказал, че
действително е сторил такива, поради което и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да му се
присъди сумата от 445,00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното производство.
С оглед правилото на чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на Софийският районен съд, сумата от 1229,00 лева – представляващи дължими
държавни такси за първоинстанционното производство.
Така мотивиран, Софийския районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението извършено по отношение на И. В С.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. ******************** със Заповед от 01.07.2024 г. на
основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, издадена от изпълнителя директор на „НКИЗ“ ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. ********************, като ГО
ОТМЕНЯ по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ И. В С., ЕГН: **********, с
адрес: гр. ********************, на длъжността „Експерт, инженеринг“, която е заемала
преди незаконното уволнение извършено със Заповед от 01.07.2024 г. на основание чл. 328,
ал. 1, т. 6 КТ, издадена от изпълнителя директор на „НКИЗ“ ЕАД, ЕИК: *********.
ОСЪЖДА НКИЗ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
******************** да заплати на И. В С., ЕГН: **********, с адрес: гр.
********************, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 , във вр. чл. 225, ал. 1 КТ, сумата от
15600,00 лева, представляващи обезщетение за оставане без работа в следствие на
незаконното уволнение извършено със Заповед от 01.07.2024 г. на основание чл. 328, ал. 1, т.
6 КТ, издадена от изпълнителя директор на „НКИЗ“ ЕАД, ЕИК: ********* за периода от
9
01.07.2024 г. до 01.01.2025 г.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 предварително изпълнение на съдебното
решение в частта с която НКИЗ“ ЕАД, ЕИК: ********* е осъдена да заплати на И. В С.,
ЕГН: ********** на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 , във вр. чл. 225, ал. 1 КТ, сумата от
15600,00 лева, представляващи обезщетение за оставане без работа в следствие на
незаконното уволнение извършено със Заповед от 01.07.2024 г. на основание чл. 328, ал. 1, т.
6 КТ, издадена от изпълнителя директор на „НКИЗ“ ЕАД, ЕИК: ********* за периода от
01.07.2024 г. до 01.01.2025 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК НКИЗ“ ЕАД, ЕИК: ********* да заплати
на И. В С., ЕГН: ********** сумата от 445,00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение
за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК НКИЗ“ ЕАД, ЕИК: ********* да заплати
по сметка на СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, сумата от 1229,00 лева – представляващи
дължими държавни такси за първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от 02.12.2024 г. (датата
на обявяването съобразно чл. 315, ал. 2 ГПК) пред Софийски градски съд с въззивна жалба,
а в частта с която е допуснато предварително изпълнение на решението (имаща характер на
определение) в едноседмичен срок с частна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10