Р Е Ш Е Н И Е
№ 259
гр.Кюстендил, 08.04.2020 год.
В И М Е Т О НА
Н А Р О Д А
Кюстендилският районен съд, гражданска
колегия, в открито заседание на единадесети март две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АНДРЕЙ РАДЕВ
при
участието на съдебният секретар-протоколист ЯНКА АНГЕЛОВА,като разгледа
докладваното от съдия РАДЕВ гр.д.№ 1288/ 2019 год. по описа
на Районен съд-гр.Кюстендил, за да се произнесе, взе в предвид следното:
З.С.З. *** е
предявила против „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ”А.Д., иск да бъде осъдено
ответното дружество да му заплати сумата от 7604.00-седем хиляди и шестотин и
четири лева,половината от която представляваща обезщетение за нанесени на ответника
имуществени вреди,подробно описани в ИМ, в
резултат от токов удар на 27.06.2016 год. в апартамента на ищцата,а
другата половина като обезщетение за неимуществени вреди.
Ответното ТД оспорва иска, счита същия за
недоказан по основание и размер, моли за отхвърлянето му и присъждане на
разноските по делото.
КРС,след като обсъди събраните по делото
доказателства при условията на чл.235,ал.2 и 3 ГПК,приема за установено
следното:
Ишцата живее в апартамент,находящ се на
адреса по ИМ, който е електрозахранен с електрическа енергия ,доставена му от мрежата на ответното
дружество.По това обстоятелство страните не спорят,както и по това че са били
обвързани от действието на приети и обнародвани от ответника ОУ /л.37-40/,вкл.
и на дата 27.06.2016 год.Преди посочената дата,съгласно показанията на
свидетелите А.
З.
и К.В.,по заръка на ищцата и с нейни пари синът й-св.З., и закупил пералня марка „Беко“ на
стойност 395.00 лв.,телевизор марка „Хитачи“,хладилник и фризер марка
„Миеле“,закупени общо за сумата от 2260.00 лв. и лаптоп марка „Aspire“
за сумата от 760.00 лв.На процесната дата 27.06.2016 год.св.З.,син
на ищцата, с която живеели в едно домакинство ,се прибрал в дома си,когато
усетил силен мирис на изгоряло и дим в коридора.Свидетелят се притеснил за
здравето и живота на ищцата, която била с влошено здравословно състояние и след
оперативна интервенция,придвижвала се с помощта на инвалидна количка,като
влизайки в кухнята установил,че там не е задимено, а на въпросът му какво се е случило
ищцата отвърнала,че е изгорял телевизора.Свидетелят З. констатирал,че не работят и
фризер,хладилник и всичко,което било включено постоянно в захранването,изключая
бойлера,който от съображения за сигурност свидетелят не включвал постоянно.След
случилото се били уведомени териториалните органи на ответното дружество и на
29.06.2016 год.,служители на дружеството посетили дома на ищцата ,за което бил
изготвен констативен протокол № 119 /л.4/,в който били описани повредените
уреди и отразена констатацията,че на 27.06.2019 год. поради буря,представляваща
непреодолима причина било изключвано автоматично захранването на
трафопостта,захранващ блока,в които живее ищцата.Протокола е подписан от ищцата
и св.З..Поради
трудна подвижност на ищцата св.З. сторил опит да отстрани повредите по
електроуредите и според показанията му отстраняването им било икономически
неизгодно, поради което се принудили с ищцата да закупят нови уреди.След
случилото се се наложило ищцата и синът й да ползват услугите и помощта на свой
близки,познати и съседи, за да могат да закупят новите електроуреди,вкл.
хладилник позволяващ дълготрайно съхранение на хранителни продукти.Липсата на
телевизор причинило на ищцата дискомфхорт,тъй като бил единственото и средство
за получаване на информация и развлечение.Известен период от време след
случилото се,св.С.
В.,
сестра на ищцата, посещавала дома на последната,за да и помага в ежедневното
обслужване, като готвене и пране, поради лошото здравословно състояние на
ищцата,включващо и трудно самостятелно придвижване, и липсата на електрически
уреди,като печка,хладилник и пералня.От експ.заключение вх.№ 5336/02.03.2020
год.,изп.от в.л. инж.П.,извадка от дневниците за смущенията и нарушенията в
електроразпределението на процесната дата/л.42-43/ и справка от НИМХ /л.44/,се
установява че на процесната дата техническата инфраструктура на трафопост
„Филип Тотю“,захранващ с кабелна линия блока,на 27.06.2019 год. е отговаряла на
нормативните изисквания,довеждащите кабели от захранващия Блока трафопост са
били вкопани,за времето от 12.45 часа до 13.18 часа,поради автоматично
изключване на възлова станция „Запад“,захранваща ТП „Филип Тотю“,блока на
ищцата е бил без електрическо захранване,поради което причина за повредата в
електроуредите в дома на същата не е прекъсването на електрическото
захранване,а вероятна причина са влошените метеорологични условия,довели до
разряди на мълнии от типа „облак-земя“,при което възникват пренапрежения,които
преминават по въздушните антенни въводи на включени на чакащ режим в
електрическата мрежа електроуреди и причиняват изгарянето им.Вещото лице в
устно допълнената му в о.с.з. част на заключението сочи,че след 13.17 часа
апартамента на ищцата е бил електрозахранен,като гръмотевична буря,вкл.
мълния,освен ако не попадне върху блока в които живее ищцата,не може да причини
изгаряне на електроуредите, а в този период напрежението, дори и да е по-ниско
от 22- волта не може да е причина за изгаряне на електроуредите.
Горната
обстановка съдът прие за установена от посочените доказателства,а останалите
като неотносими към спора съдът не обсъжда.
Съобразявайки
установеното съдът счита,че предявеният иск е неоснователен и ще се отхвърли.
Наведените от ищеца твърдения се свеждат до това,че е
потребител на електроенергия по смисъла на §1,т.43 от ДР на ЗЕ, че ответникът е
длъжен да му продава и доставя
качествена електроенергия, както по закон, така и по силата на обвързващите ги ОУ,че не е изпълнил това си задължение,че поради т.нар
токов удар е претърпяла имуществени и неимуществени вреди.Горните
твърдения , обсъдени във връзка с
петитума на ИМ – за заплащане на обезщетение за причинените вреди,
обосновава правна квалификация на предявения осъдителен иск по чл.79 във вр. с
чл.82 ЗЗД – обезщетение за вредите от неизпълнение на договорно задължение –
неизпълнение на задължението на ответника – продавач да достави и продаде на
ищеца електроенергия с определени параметри, доколкото лошото изпълнение като
вид неизпълнение, означава и изпълнение, което се отклонява от установените
изисквания за качество .
Основателността на иска по чл. 79 ЗЗД,
обосноваващ договорна отговорност, е в пряка зависимост от кумулативното
наличие на следните предпоставки: наличие на договорна връзка между страните,
противоправно деяние на ответника, настъпила от това вреда и
причинно-следствена връзка между деянието и вредоносния резултат.
Според правилата за разпределение на
доказателствената тежест и на основание чл. 154 ГПК,
в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване по отношение на
фактите, от които възниква претендираното от него право на обезщетение, а
именно: виновно неизпълнение /пълно или частично/ на договорно задължение;
вреди, настъпили от неизпълнението; причинна връзка между неизпълнението и
настъпилите вреди, както и техния размер.
В тежест на ответника е при установяване
на горните обстоятелства, да установи наличието на факти и обстоятелства,
изключващи или погасяващи отговорността му,конкретно в казуса непреодолима сила
като гръмотевична буря.
Не се оспорва обстоятелството, че между
страните на процесната дата е било налице
облигационно правоотношение, уредено от общи условия,съгласно които ответното ТД е било длъжно да доставя на потребителите,в случая на ищеца,
електрическа енергия с определено качеството- чл.6,ал.1 и 2 от ОУ и
чл.12,т.2 от ОУ .ОУ
предвиждат имуществена отговорност за неизпълнение задълженията на ответника-чл.45
и изключването на такава-чл.46 от ОУ,ал.1 на която разопредба препраща към
чл.34 ОУ,точка първа на която дава възможност на ответника да прекъсне временно
електрозахранването при наличие на обстоятелства на непреодолима сила.
Съгласно чл. 51, ал. 1,
изр. 1 ЗЗД, обезщетението се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Терминът "непосредствени
вреди" не е легално дефиниран. Използван е и в чл.
82 ЗЗД при очертаните обективни предели на договорната отговорност.
Съдебната практика и съдебната теория приемат, че "непосредствени" са
онези вреди, които по време и място следват противоправния резултат. Точно
такива са и "преките вреди". Наслагването на двата термина
"преки" и "непосредствени", които са синоними, и в чл. 51, ал. 1,
изр. 1 ЗЗД, и в чл.
82 ЗЗД, означава, че законодателят предвижда, когато се ангажира
гражданската отговорност на длъжника, той да отговаря само за онези вреди,
които са по причина на неговото противоправно поведение (непозволено увреждане
или неизпълнено договорно задължение), за които вреди причинната връзка не се
прекъсва. Деликтната и договорната отговорност са проява на единно правно
явление – на гражданската отговорност.
Предвид събраните в хода на производството
доказателства /констативен протокол,извадки от дневници на ответника,справка от
НИМХ,разпит на свидетели,съдебно-техническа експертиза, съдебно оценителна
експертиза/, съдът приема, че на 27.06.2016 г. в 13.00 часа,съобразно
твърдението на ищцата,не вследствие на доставено напрежение над или под допустимото по стандарт 220 — 240 волта в
електроснабден имот, находящ в гр.Кюстендил,ул.“Шейново“№ 23,ет.2,ап.6, са
изгорели движимите вещи описани в исковата молба,въпреки че за констатираната
повреда –неработещи и описани в протокола електроуреди е съставен констативен протокол от ответното
дружество,подписан от ищцата и обвързващ страните.
Спорен по делото е въпросът налице ли е
неизпълнение на задължения по съществуващия между страните договор от страна на
ответното дружество и налице ли е причинна връзка между претърпените от ищеца
вреди и неизпълнението на задълженията на ответника по договора.
Според чл. 89, ал. 1, т.
2 от ЗЕ операторът на електроразпределителната мрежа осигурява
непрекъснатост на електроснабдяването и качество на доставяната ел. енергия, а
по аргумент от чл. 6 и чл. 12, т. 2 от действащите между страните Общи условия,
ответникът се задължава да пренася към ползвателите ел. енергия с номинално
напрежение в съответствие с изискванията за качество и безопасност, приети от
ДКЕВР. При нарушаване на тези си задължения, когато е налице пренос на ел.
енергия в мястото на присъединяване с показатели за качество, несъответстващи
на действащата нормативна уредба и при необезпечена безопасна експлоатация на
електрически съоръжения, негова собственост, ответното дружество носи
отговорност за щетите, нанесени на ползвателите /чл. 45 от ОУ/.
Твърденията на ищцата с оглед експертното заключение
на в.л. инж.П.,вкл. в устно допълнената му в съдебно заседание част, и
писмените доказателства,представени от ответното ТД,обуславят извода на съда за
недоказаност на исковата претенция,конкретно на неизпълнение на договорно
задължение на ответника.На първо място ищцата не установи това,че преди и
на процесните дата и час,въпреки
вероятността да има грешна преценка за часът,като същият е по-ранен от
соченият от нея 13.00 часа,вещите находящи
се в дома й,така както са описани в ИМ,да са били технически изправни,т.е да са
работели по предназначение.Съдът приема за установено,че ищцата е била
собственик на процесните вещи, защото в такава насока са показанията на
свидетелите.Няма основание да се игнорират,поради вероятна
заинтересованост,показанията на синът на ищцата-св.З., тъй като същите в
по-голямата част се покриват от тези на св.Кристиан В.. По отношение възражението на ответника
за недоказаност на собствеността на увредените движими вещи, съдът
намира,че с оглед свидетелските показания същото за неоснователно.Съдът отчита
това,че според показанията на свидетелите вещите са закупени преди процесната
2016 год.,с пари на ищцата,намирали са се в нейно владение и с оглед на чл.68 ЗС
и чл.69 ЗС ,въпреки липсата на писмени доказателства като фактури,каквито
ищцата не е била и длъжна да съхранява извън гаранционните срокове на
електроуредите, презумпцията, че владелецът държи вещта като своя, докато не се
докаже, че я държи за другиго не е оборена.
Твърдението на ищцата за наличието на токов удар /доставено
електричество с напрежение над или под допустимото по стандарт 220–240 волта,или внезапно прекъсване на тока/,като резултат на което са изгорели описаните в
исковата молба движими вещи,по вина на ответника е недоказано.Вещото
лице инж.П. в експертното си заключение, което съдът няма основание да игнорира
като некомпетентно и/или пристрастно,включително в устно допълнената му
част,подкрепено и от писмените доказателства по делото, обуславят горният извод
на съда и изключват вероятността повредата на електроуредите да се дължи на
виновно неизпълнение на договорни задължения на ответника,вкл. и на
твърдяните,при което ищцата-кредитор има право да иска от длъжника изпълнението
на задължението, заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за
неизпълнението му. Закона за енергетиката и Общите условия на договорите за
ИЗПОЛЗВАНЕ НА ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИТЕ МРЕЖИ
НА ответното ТД не уреждат вида
на вредите, подлежащи на обезщетяване, нито границите на обезщетението при
неизпълнение на задължението за непрекъснато доставяне на електрическа енергия
и при неправомерно прекъсване на ел. захранването, поради което приложение
намират разпоредбите на ЗЗД /така напр. решение № 192/20.01.2011 г. на ВКС по
т.д. № 1057/2009 г., II т.о, ТК/. Обезщетението по чл.82 ЗЗД при неизпълнение
на договорно задължение обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза,
доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли
да бъдат предвидени при пораждане на задължението, а ако длъжникът е
недобросъвестен - всички преки и непосредствени вреди.
Следва да се отговори и на въпросът дали
т.нар токов удар, или внезапно прекъсване на тока са причина за повредата на
електроуредите и дали едно такова внезапно прекъсване на тока е обусловено от
обстоятелства,представляващи такива изключващи отговорността на доставчика по
смисъла на чл.34,т.1 от ОУ.
На първо място доказателства за наличието
на причинно –следствена връзка между внезапно прекъсване на електрическото
захранване и повредата на електроуредите до степен на неизползваемост от страна
на ищцата не се ангажираха,а нейна бе доказателствената тежест да стори
това.Вещото лице дава отговор на редица въпроси,имежду които не е и горният,
който би бил релевантен-дали внезапното прекъсване на тока може да е причина за
повреда на електроуредите.Този въпрос е свързан с основателността на исковата
претенция, а не с размера й,тежестта да се докаже такова обстоятелство бе на
ищцата и поради пасивното и в тази насока поведение твърдението е недоказано,
поради което искът подлежи на отхвърляне.Дори и да се приеме,че поради грешка
на ищцата,което с оглед на влошеното и здравословно състояние,но не само,
същата сочи час на прекъсване на електрическото захранване 13.00 часа,когато
блока в който живее вече е бил с прекъснато захранване,а не както се събраха
доказателства за реално прекъсване в 12.45 часа,време доста близко до
твърдяното,но предшествашо го /когато съобразно събраните доказателства-дневници
и експ.з-ние, то действително е било временно прекъснато/,горните доказателства
отново липсват.При тази хипотеза твърдението на ответника за наличието на
изключващо отговорността му обстоятелство-непреодолима сила-гръмотевична
буря,същата,макар и доказана, не
представлява обстоятелство по смисъла на чл.34,т.1 ОУ. Съдът в настоящия състав
намира, че едно такова процесно събитие на 27.06.2016 год., представляващо
гръмотевична буря,обстоятелство довело до изключване на извод
“Победа“,захранващ възлова станция „Запад“,от която се е захранвал
ТП“Ф.Тотю“,захранващ блока,в които живее ищцата, съгласно експертното
заключение на вещото лице инж.П., не представлява събитие, характеризиращо се с
непреодолимост или непредвидимост, което да доведе до изключване отговорността
на ответното дружество,разбира се ако бяха налице и доказателствата за
причинно-следствената връзка между прекъсването на тока и повредата в
електроуредите.
Макар в казуса да се установява
непланирано прекъсване на електрическото захранване, предизвикано от събитие,
което не може да бъде вменено във вина на електроразпределителното дружество,
последното не е било непредотвратимо от ответника при полагане на дължимата
грижа, която в случая изисква съобразяване с един по-висок стандарт от обикновено
дължимия при изпълнение на договорни задължения, доколкото ответникът изпълнява
дейността по доставяне на електроенергия по занятие, а именно - "грижата
на добрия търговец". В тази връзка дължимата грижа на добрия търговец е
предпоставяла предприемане на съответно необходимите мерки за предотвратяване
на причините за настъпилите аварии – мерки по непрекъсваем процес на
електрозахранването,вкл. и чрез подсигуряване на такава защита на
електропреносната мрежа дори и поразяването на откритите й части ,изрично тези
на електропроводите от мълнии.Процесната дата е част от летният времеви период
и с оглед характера на метрологичните условия в страната и предвид
обстоятелството, че летния сезон се характеризира с наличие на гръмотевични
бури, които създават риск от поразяване от мълния на електропроводите,
настъпване на събитие от такъв порядък е било предвидимо към момента на
подготовка и обявяване на ОУ.Поразяването от мълния при гръмотевичните бури е
непредотвратимо и случайно по своя характер събитие, но вредните последици от
него са предотвратими чрез поставяне на допълнителни защити,които отвеждат
електрическата дъга създадена от поразяването в земята и предотвратяват
настъпване на вреди и аварии в съответния електропровод. Следователно
ответникът в такава хипотеза не е положил дължимата грижа за поддържане
функционалността и изправността на системата с оглед спецификата на
атмосферните условия в страната,за да подсигури непрекъснато снабдяване с
електрическа енергия.
Поради горното искът ще се отхвърли,а на
ответното ТД ще се присъдят разноските по делото-платеното възнаграждение на
вещото лице в размер на 200.00-двеста лева,както и на осн.чл.78,ал.8 ГПК във
вр. с чл.25,ал.1 от Наредба за плащането на правната помощ възнаграждение за
процесуалния му представител –юрисконсулт И. П., което съдът определя в размер на 200,00-двеста лева.Ищцата е освободена
от плащането на държавни такси и разноски, но не и от заплащането на разноските
на ответното ТД,обусловено от отхвърлянето на исковата претенция.
Водим от горното и на осн.чл.79,ал.1 ЗЗД
във вр. с чл.82 ,ал.1 ЗЗД,съдът:
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният от
З.С.З. ***
против „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ”А.Д.,ЕИК *********, седалище и адрес
на управление-гр.София, бул.“Цариградско шосе“ № 159,БенчМарк Бизнес
Център,иск да бъде осъдено ответното дружество да му заплати сумата от 7604.00
/седем хиляди и шестотин и четири лева/,половината от която представляваща
обезщетение за нанесени на ответника имуществени вреди-повредени до степен на
негодност за ползване телевизор марка „Хитачи“,модел СР1421Т text на стойност 390.00
/триста и деветдесет/лв.,лаптоп марка „Aspire“,модел 1355 XC series на стойност 760.00 /седемстотин и шестдесет/лв.,негоден за ползване фризер
марка „MIELLE“,модел 7137S на стойност 1300.00
/хиляда и триста/ лв.,хладилник марка „MIELLE“,модел M 23009 на стойност 960.00
/деветстотин и шестдесет/лв. и пералня марка „BEKO“ на стойност 392.00 /триста деветдесет и два/лева,а
другата половина за причинени неимуществени вреди-претърпени психически
дискомфорт и стрес в резултат от
невъзможността да се ползват горните,причинени от прекъсване на електрическото
захранване в дома на ищцата на 27.06.2016 год.,ведно със законната лихва върху
същата,считано от 24.06.2019 год. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА З.С.З. *** ДА ЗАПЛАТИ на „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ”А.Д ,ЕИК
сумата от 400.00 /четиристотин/ лева,представляваща сторените от последното
разноскси по воденето на делото-платено възнаграждние на вещо лице и
юрисконсултско възнаграждние на процесуалният му представител на осн.чл.78,ал.8 ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Кюстендил в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните чрез връчване на преписи.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: