№ 2009
гр. София, 20.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Яна Борисова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20211100513470 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 15.01.2021 г. по гр.д. № 12822/20г., СРС, I ГО, 40 с-в е
признал за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от
4
„Т.Б.' ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.
44
к. „Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, срещу Г. Х. П., ЕГН:
44
**********, е адрес: гр. София, ж. к. „*******, бл. *******, искове е правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищцовото
дружество следната сума, за която е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 46592/2019г. по описа на CPC, а именно: 1982,70лв., от
които 76,33лв. - вземания за абонаментни такси и възнаграждения за ползвани
мобилни услуги, и 1906,37лв. - неплатени лизингови вноски, по договор за
мобилни услуги № *********/18.03.2014г„ допълнително споразумение към
договор за мобилни услуги № ********* от 20.01.2015г., допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги № ********* от 20.01.2015г„
договор за мобилни услуги № ********* и договор за лизинг от 23.01.2015г.,
договор за фиксирани услуги № ********* от 26.02.2015г„ допълнително
1
споразумение към договор за мобилни услуги № 00945 0754 и договор за
лизинг от 26.02.2015г„ договор за мобилни услуги № ********* и договор за
лизинг от 03.06.2015г„ договор за мобилни услуги от 03.06.2015г„
допълнително споразумение към договор за мобилни услуги № ********* и
договор за лизинг от 04.08.2015г„ договор за мобилни услуги № ********* и
договор за лизинг от 13.01.2016г., съгласно издадени фактури №
**********/10.07.2016г., № **********/01.08.2016г.,
№**********/10.08.2016г., № **********/01.09 2016г., №
**********/10.09.2016г., № **********/01.10.2016г. и №
**********/10.10.2016г., ведно със законната лихва от 09.08.2019г. до окончателното
плащане, като е отхвърлил исковете за разликата над уважения общ размер
от 1982,70лв. до пълния предявен общ размер от 2078,37лв. Осъдил е на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ет. 1, ап. 4 Г. Х. П., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ж. к. „*******“, бл. *******, да заплати на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Младост 4“, Бизнес
Парк София, сграда 6, сумата от 395,95лв. - разноски в заповедното
производство и сумата от 708,00лв. - разноски в исковото производство.
Решението в частта, в която исковете са уважени е обжалвано с
въззивна жалба от ответника Г. Х. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.
к. „*******“, бл. *******, чрез пълномощника адвокат В. Б. от САК, с адрес:
гр.София, бул.“*******, като развитите доводи са в два пункта.
Заявява, че с отговора на исковата молба ответникът е оспорил
представените от ищеца договори с твърдението, че не е подписал същите.
СРС не е допуснал искането за извършване на съдебно-почеркова експертиза,
поради което ответникът се явява лишен от възможността да събере и
представи доказателства за липса на облигационна връзка между страните, на
която ищецът основава претенцията си.
Ето защо моли съда да допусне извършването на съдебно-почеркова
експертиза като бъде назначено вещо лице графолог, който след запознаване
с приложените по делото договори да отговори на въпроса “представените от
ищеца договори дали са подписани от Г. Х. П.?“.
Моли също да бъде изискано и приложено ч.гр.д. № 70541/2018 г. на
СРС, 69 състав, в което се намира представеното от ищеца споразумение от
11.02.2019 г. По повод на това искане се сочи, че въпросното споразумение
2
между страните е за цялостно уреждане на просрочените плащания от
11.02.2019 г., с което се урежда заплащането на всички дължими суми,
включително и тези за лизингови вноски. В тази връзка ответникът е
направил искане за прекратяване на производството, тъй като ищецът веднъж
е договорил разплащането на разсрочени вноски във връзка с друго налично
дело между страните и втори път предявява фактурите за лизингови вноски за
повторно плащане. СРС не е изследвал тези възражения, а е обявил, че се
произнесе по тях с решението си по същество. В мотивите на решението се
сочи, че споразумението е във връзка с издадена заповед за изпълнение, а
след това, че няма издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 70541/2018 г.
на СРС, 69 състав. Ето защо, моли съда да постанови решение, с което да
отмени първоинстанционното такова и да бъдат отхвърлени изцяло
предявените искове. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни
инстанции.
Въззиваемото дружество „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда
6, оспорва въззивната жалба. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по
делото доказателства и становища на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на
правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията-
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече
смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.
От фактическа страна:
Предявени са искове по реда на чл.422, ал.1 ГПК, с правно основание
чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.86 от ЗЗД от „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ******* срещу Г. Х. П.,
3
ЕГН ********** за следните суми: 2078,37лв., представляващи неплатени
месечни абонаментни такси, възнаграждение за ползвани мобилни
услуги и неплатени лизингови вноски съгласно издадени фактури
№**********/10.07.2016г.,№**********/01.08.2016г.,
№**********/10.08.2016г., № **********/01.09.2016г., №
**********/10.09.2016г., № **********/01.10.2016г. и №
**********/10.10.2016г., от които 120,48лв. - вземания за абонаментни такси
и ползвани мобилни услуги и 1957,89лв. - вземания за лизингови вноски,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното плащане.
Ищцовото дружество твърди, че между страните са възникнали
облигационни правоотношения по следните договори: договор за мобилни
услуги № *********/18.03.2014г., съгласно който на ответника е предоставен
моб. № ********** и моб. № **********; допълнително споразумение към
договор за мобилни услуги № ********* от 20.01.2015г., съгласно който за
моб. № ********** е влязъл в сила нов абонаментен план, а на клиента е
предоставен мобилен телефон Huawei Ascend Y221 White; допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги № ********* от 20.01.2015г.,
съгласно който за моб. № ********** е влязъл в сила нов абонаментен план;
договор за мобилни услуги № ********* и договор за лизинг от 23.01.2015г.,
съгласно които на клиента е предоставен моб. № ********** и мобилно
устройство таблет Acer Aspire Switch 10 с цена на лизинговата вещ от
758,77лв. е ДДС, дължима на 23 равни месечни вноски; договор за фиксирани
услуги № ********* от 26.02.2015г., съгласно който на клиента са
предоставени тел. № ********* и стационарен телефонен апарат ТА 8058
White; допълнително споразумение към договор за мобилни услуги № 00945
0754 и договор за лизинг от 26.02.2015г., съгласно които за моб. №
********** е влязъл в сила нов абонаментен план, а на клиента е предоставен
мобилен апарат НТС Desire 820 White Grey срещу цена от 620,77лв. с ДДС,
платима на 23 равни месечни вноски; договор за мобилни услуги №
********* и договор за лизинг от 03.06.2015г., съгласно които на клиента е
предоставен за ползване моб. № ********** и мобилен апарат Samsung
Galaxy J13G Black срещу цена от 183,77лв. с ДДС, дължима на 23 равни
месечни вноски; договор за мобилни услуги от 03.06.2015г., съгласно който
на клиента е предоставен моб. № **********; допълнително споразумение
към договор за мобилни услуги № ********* и договор за лизинг от
04.08.2015г., съгласно които за моб. № ********** е влязъл в сила нов
абонаментен план, а на клиента е предоставен телефонен апарат Apple iPhone
6 16GB Silver срещу цена от 1057,77лв. с ДДС, платима на 23 равни месечни
вноски; договор за мобилни услуги № ********* и договор за лизинг от
13.01.2016г., съгласно които на ответника са предоставени моб. №
********** и мобилен телефонен апарат Apple iPhone 6s 128Gb Space Grey,
срещу цена за апарата от 1140,57лв. с ДДС, платима на 23 равни месечни
4
вноски,
Ищецът твърди, че за периода м. юли 2016г.-м. октомври 2016г. на
ответника са издадени посочените по-горе 7бр. фактури, задълженията по
които не са заплатени. За периода 01.07.2016г.-31.08.2016г. по договор за
мобилни услуги № *********/18.03.2014г. имал задължение за неплатени
мобилни услуги в размер на 10,24лв. с ДДС. За същия период по приложение
към договор за мобилни услуги № *********/18.03.2014г. за моб. №
********** дължал сумата от 11,86лв. с ДДС за предоставени мобилни
услуги. За същия период по договор за мобилни услуги №
*********/23.01.2015г., с който е предоставен моб. № **********, дължал
сумата от 7,52лв. с ДДС за предоставени мобилни услуги. За същия период по
договор за фиксирани услуги № *********/26.02.2015г. за стационарен номер
********* дължал сумата от 3,21лв. с ДДС за предоставени мобилни услуги.
За периода 10.06.2016г.-09.09.2016г. по договор за мобилни услуги №
*********/03.06.2015г. за моб. № ********** дължал сумата от 15,84лв. за
предоставени мобилни услуги. За периода 10.06.2016г.-09.09.2016г. по
договор за мобилни услуги от 03.06.2015г., изменен с допълнително
споразумение от 04.08.2015г. за моб. № **********, дължал сумата от
37,96лв. за предоставени мобилни услуги. За периода 01.07.2016г.-
31.08.2016г. по договор за моб. услуги № *********/13.01.2016г. дължал
33,85лв. за предоставени мобилни услуги. Общият им размер възлиза на
120,48лв.
Ищецът твърди, че ответникът не е заплатил и дължимите лизингови
вноски по сключените между тях договори за лизинг, както следва: по този от
23.01.2015г. имал неплатени вноски в размер на 65,98лв. за 01.07.2016г.-
31.08.2016г. и 131,96лв. - предсрочно изискуеми 4 вноски за периода
01.09.2016г.-23.12.2016г.; по този от 26.02.2015г. имал неплатени вноски в
размер на 53,98лв. за периода 01.07.2016г.-31.08.2016г. и 134,95лв. -
предсрочно изискуеми 5 вноски за периода 01.09.2016г.-26.01.2017г.; по този
от 03.06.2015г. имал неплатени вноски в размер на 20,29лв. за периода
10.06.2016г.-09.09.2016г. и 63,92лв. - предсрочно изискуеми 8 вноски за
периода 10.09.2016г.- 03.05.2017г.; по този от 04.08.2015г. имал неплатени
вноски в размер на 134,29лв. за периода 10.06.2016г.-09.09.2016г. и 459,90лв. -
предсрочно изискуеми 10 вноски за периода 10.09.2016г.-04.07.2017г.; по този
от 13.01.2016г. имал неплатени вноски в размер на 99,18лв. за периода
01.07.2016г.- 31.08.2016г. и 793,44лв. - предсрочно изискуеми 16 вноски за
периода 01.09.2016г.-13.12.2017г. Поддържа, че предсрочната изискуемост на
лизинговите вноски е уговорена в чл. 12 от ОУ. Общият им размер възлиза на
1957,89 лв.
Ответникът Г. Х. П., ЕГН ********** в срока по чл.131 ГПК е
депозирал писмен отговор, в който оспорва предявените искове с
твърдението, че върху част от представените договори и допълнителни
споразумения въобще липсва положен подпис за клиент/потребител, поради
което счита, че същите, като неподписани, не го обвързват. Оспорва да е
5
получавал процесиите фактури след издаването им, като твърди, че в тях са
включени задължения за минали периоди. Евентуално прави възражение за
погасяване на вземанията по давност.
От правна страна:
СГС е оставил без уважение направеното във въззивната жалба
доказателствено искане да бъде допусната във въззивното производство
съдебно-почеркова експертиза като бъде назначено вещо лице графолог,
който след запознаване с приложените по делото договори да отговори на
въпроса “представените от ищеца договори дали са подписани от Г. Х. П.?“.
Въззивната инстанция е приела, че не са налице основанията на чл.266, ал.3
ГПК и СРС не е извършил процесуално нарушение като е отказал
допускането на съдебно-почеркова експертиза. Ответникът в отговора на
исковата си молба е оспорил представените по делото договори и
допълнителни споразумения с твърдението, че те са неподписани, тоест
въобще липсва изявление от страна на потребителя за обвързване с тях.
Съгласно чл.193, ал.1 ГПК, заинтересованата страна може да оспори
истинността на документа най-късно с отговора на съдопроизводственото
действие, с което той е представен. Оспорените документи са представени с
исковата молба, а в отговора на същите ответникът твърди, че част от
документите не са подписани от потребителя, т.е. че въобще не е налице
изявление, а не че същото не принадлежи на автора, който се сочи. В съдебно
заседание на 05.11.2020 г. ответникът, чрез процесуалния си представител
поддържа твърдението, че част от договорите не подписани от него, като
уточнява, че оспорва тези договори, които са подписани и моли да бъде
допусната СГЕ на тази група от договори, които са подписани, като заявява,
че „договорите са страшно много“. Съдът е дал на пълномощника
двуседмичен срок, считано от о.с.з., в който да конкретизира договорите,
чието авторство оспорва, както и да вземе становище по представеното
споразумение за разсрочване и доброволно погасяване на задължението. С
молба в з.з. на 14.12.2020 г., т.е. извън дадения двуседмичен срок, който
изтича на 19.11.2020 г, четвъртък, делничен ден, адвокат В. Б. от САК е
извършил уточнение авторството на кои документи оспорва, като е поискал
допускането на СГЕ която да даде отговор на въпроса „подписът за
потребител или абонат в оспорените договори, дали е положен от ответника
Г. Х. П.“? Не е взел становище представеното споразумение за разсрочване и
доброволно погасяване на задължението.
В о.с.з. на 15.12.2020 г. съдът е констатирал, че изначално оспорване по
смисъла на чл.193 от ГПК не е направено в отговора на исковата молба,
когато е трябвало да бъде направено, а самото конкретизиране авторството на
кои договори се оспорва е извършено извън дадения от съда срок, като не е
поискано продължението му или излагане на обективни причини, обуславящи
невъзможност срокът да бъде спазен, поради което законосъобразно е
оставил без уважение искането за откриване на производство по чл.193 ГПК
6
на посочените договори и назначаване на СГЕ.
Отделно, относно оспорването на положения подпис, въззивната
инстанция намира това оспорване за неоснователно, тъй като видно от
съдържанието на всички приложени към делото договори за предоставяне на
мобилни услуги, допълнителни споразумения и договори за лизинг, като
потребител/лизингополучател е посочен Г. П. Х. и върху всички има
положени подписи, като по някои са налице и саморъчно изписани три имена.
Съгласно правилото на чл. 180 ГПК, тези документи се ползват с формална
доказателствена сила досежно авторството на изявлението, поради което
съдът приема, че изхождат именно от лицето, посочено като техен автор -
ответникът.
Ето защо, съдът приема, че тези договори са надлежно сключени и
обвързват страните по тях.
От съдържанието на договорите за мобилни услуги се налага извода, че
ищцовото дружество е поело задължение да предоставя на ответника
съответните мобилни услуги за посочените мобилни и стационарни номера
срещу задължението на ответника да заплаща уговореното месечно
възнаграждение. От заключението по изслушаната и приета съдебно-
счетоводна експертиза, което не е оспорено от страните и съдът кредитира, се
установява, че за процесния период са издадени фактури №
**********/10.07.2016г., № **********/01.08.2016г., №
**********/10.08.2016г., № **********/01.09.2016г., №
**********/10.09.2016г., № **********/01.10.2016г. и №
**********/10.10.2016г., в които са осчетоводени задължения по тези
договори за абонаментни такси и предоставени мобилни услуги в общ
размер на 127,84лв., като ответникът не оспорва, че е получавал такива услуги
на сочената стойност.
Съдът е отчел своевременно направеното възражение за погасителна
давност, поради което от претендираната сума в размер на 120,48лв.,
представляваща цена за абонаментните такси и ползвани мобилни услуги по
договорите за мобилни/фиксирани услуги и допълнителните споразумения
към тях, е признал вземане в полза на ищеца само за сумата от 76,33лв., а за
разликата до пълния размер е отхвърлил претенцията.
Съдът е посочил, че между страните са сключени и пет договора за
лизинг на движими вещи, като ищцовото дружество е предоставило за
временно и възмездно ползване таблет „Acer Aspire Switch” срещу обща
лизингова цена от 758,77лв., дължима на 23 равни месечни вноски - всяка по
32,99 лв., устройство НТС Desire 820 White Grey срещу обща лизингова цена
от 620,77лв., дължима на 23 равни месечни вноски - по 26,99лв. всяка,
устройство Samsung Galaxy J1 3G Black срещу обща лизингова цена от
183,77лв., дължима на 23 равни месечни вноски - по 7,99лв. всяка, устройство
Apple iPhone 6 16 GB Silver срещу обща лизингова цена от 1057,77лв.,
дължима на 23 равни месечни вноски - всяка по 45,99лв., устройство Apple
7
iPhone 6s 128GB Space Grey срещу обща лизингова цена от 1140,57лв.,
дължима на 23 равни месечни вноски - всяка по 49,59лв. Подробно е
изследвал дали е настъпила твърдяната предсрочна изискуемост на
вземанията и дали падежът за вземанията е настъпил, както и дали вземанията
са обхванати от погасителната давност, за да стигне до законосъобразния
извод, че искът се явява основателен за сумата в общ размер от 1906,37лв. и
отхвърлен за разликата до пълния предявен общ размер от 1957,89лв.
Относно вторият развит във въззивната жалба довод във връзка с
представеното споразумение между страните, съдът е уважил искането да
бъде изискано и приложено ч.гр.д. № 70541/2018 г. на СРС, 69 състав, в което
се намира представеното от ищеца споразумение.
Отново след дадения от съда срок, в о.с.з. от 15.12.2020 г. адвокат Б. е
заявил, че споразумението не следа да се приеме, тъй като ищецът не е
уточнил какво е отношението му към настоящия спор. Счита, че няма връзка
с настоящето производство, като представеното споразумение касае друго
дело. Под условие заявява, че ако ищецът твърди, че за същото нещо
съществува друго дело за същия спор, то настоящето производство следа да
се прекрати, а ако не е така, няма отношение към настоящия спор. Във
въззивната жалба се твърди друго, а именно, че въпросното споразумение
между страните е за цялостно уреждане на просрочените плащания от
11.02.2019 г., с което се урежда заплащането на всички дължими суми,
включително и тези за лизингови вноски. Твърди се, че в тази връзка
ответникът е направил искане за прекратяване на производство, тъй като
ищецът веднъж е договорил разплащането на разсрочени вноски във връзка с
друго налично дело между страните и втори път предявява фактурите за
лизингови вноски за повторно плащане. Видно е, че първоначално
становището на пълномощника е, че споразумението няма връзка с
настоящето производство и касае друго дело, а искането за прекратяване на
настоящето производство е в условията на евентуалност, а именно „ако
ищецът твърди, че за същото нещо съществува друго дело за същия спор, то
настоящето производство следа да се прекрати, а ако не е така, няма
отношение към настоящия спор.“
СГС е изискал ч.гр.д. № 70541/2018 г. на СРС,69 състав. То е между
същите страни, но няма издадена заповед за изпълнение и е приключило с
разпореждане за отхвърляне заявлението на дружеството от 18.02.2019 г.,
влязло в сила на 07.03.2019 г.
Почти 5 месеца след това, на 09.08.2019 г. „Т.Б.“ ЕАД е подало
заявление за издаване на ЗИ по чл.410 ГПК, по което е било образувано ч.гр.д.
№ 46592/19 г. на СРС, 40 състав и е била издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК за процесните суми, поради което не е
налице твърдяното дублиране на делата. Освен това, било е представено
споразумението от 11.02.2019 г., в което ответникът Г. П. Х. признава, че
дължи на „Т.Б.“ ЕАД сума в общ размер от 4319,86 лв., но без каквато и да
8
било индивидуализация относно обстоятелствата, от които произтича сумата
и периодите за които се отнасят вземанията, поради което не може да се
направил извод, че споразумението се отнася до вземанията, които са
предмет на производството пред настоящата инстанция, т.е. не следва да са
има предвид цитираното споразумение.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. На основание
чл.271, ал.1, пр.1 ГПК първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
На ответника не се следват разноски, тъй като липсват данни такива да
са били направени.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 15.01.2021 г. по гр.д. № 12822/20г. на
СРС, I ГО, 40 с-в.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9