РЕШЕНИЕ
№ 194
гр. Горна Оряховица, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Красимира Ив. Николова-Петрова
при участието на секретаря Милена Гр. Димитрова
като разгледа докладваното от Красимира Ив. Николова-Петрова Гражданско
дело № 20224120100432 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск за установяване на вземания с правно основание чл.415,ал.1 във вр.
чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 ЗЗД.
Ищецът „ЮБЦ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град
София, район «Триадица», бул. „България” № 81, вх. «В», ет.8, с ново наименование
„УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град
София, район «Триадица», бул. „България” № 81, вх. «В», ет.8, представлявано от
управителя М.А.У., твърди в исковата си молба, че въз основа на подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу
Р. М. Р., ЕГН **********, е образувано ч. гр. д. № 5/2022г., по описа на ГОPC, издадена е
заповед за изпълнение, но в рамките на предвидения от законодателя 14-дневен срок е
постъпило възражение от страна на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение на
парично задължение. Доколкото съдът е издал заповед за изпълнение за незаплатени услуги
и за мораторна лихва за забава в размер на 26.46 лв., която не представлява интерес за
ищцовото дружество, прави изричен отказ от същата и поддържа установителн иск само в
частта относно незаплатените услуги в размер на 106.63 лв. Сочи, че ищцовото дружество
предявява исковата си претенция срещу Р. М. Р. въз основа на уведомление по т.1.1.1 към
договор за цесия от дата 16.10.2018г., с което вземането е прехвърлено на "С. Г. Груп" ЕАД
на дата 24.02.2020 г., а "С. Г. Груп" ЕАД с ЕИК ********* от своя страна го е прехвърлило
на „ЮБЦ“ ЕООД с ЕИК ********* на дата 10.03.2020г., посредством анекс към договор за
1
цесия от дата 01.10.2019 г.подробно описани в Приложение № 1 от договора. Пояснява, че
,
„ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, е встъпило в правата си на кредитор въз основа на валидно
правно основание още преди подаването на заявлението по чл.410 ГПК, като ищецът-
кредитор е придобил права върху цедираните вземания, ведно с всички произтичащи от това
права и задължения, с привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности,
включително и с изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има такива и други.
Твърди, че въз основа на договора с мобилния оператор, ответникът е ползвал
предоставяните от дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под
клиентския номер на абоната № 16352953001. Сочи, че съгласно чл.29 от Общите условия
на мобилния оператор „БТК” ЕАД, предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат
през месеца, следващ този на ползването им; периодът на заплащане е 15 дни от издаване на
сметката/фактурата, като БТК определя началната и крайната му дата, която не може да
бъде по-късно от 29-то число на месеца. Твърди, че между кредитора „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД с ЕИК ********* и Р. М. Р. е сключен договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 16352953001 от дата
20.04.2018г., с който абонатът е добавил за ползване мобилен номер **********, с
подновени условия чрез допълнително споразумение от дата 28.01.2019г., с което за
посочения номер са избрани условията на тарифен план Smart М, с месечна абонаментна
такса в размер на 17.99 лв. с ДДС. Посочва, че ответникът е добавил за ползване и мобилен
номер ********** по избран тарифен план i-Traffic М+, с месечна абонаментна такса в
размер на 16.99 лв. с ДДС за срок от 24 месеца. Заявява, че въз основа на сключените
договори за предоставянето на мобилни услуги с индивидуален клиентски номер
16352953001, между ответника Р. М. Р. и „БТК” ЕАД са издадени фактури, обективиращи
вида и размера на незаплатената услуга, а именно: № **********/22.02.2019г.,№
**********/22.03.2019г., № **********/22.04.2019г., № **********/23.05.2019г., за периода
от 22.01.2019г. до 22.05.2019г., от които: 1/ За отчетен период от 22.01.2019г. до 21.02.2019
г. операторът е начислил за незаплатена услуга сума в размер на 51.33 лв. с ДДС, от които
претендира само цедирания му остатък от незаплатени услуги в размер на 17.04 лв. с ДДС,
обективиран във фактура **********/22.02.2019г., от които: - за ползвания мобилен номер
**********: i-Traffic М+ 11.42 лв. без ДДС; i-Traffic М+ 14.16 лв. без ДДС; - За ползвания
мобилен номер **********: Smart М -10.31 лв. без ДДС; Smart М 10.31 лв. без ДДС; Smart
М 13.32 лв. без ДДС; потребление мобилни разговори 2.14 лв. без ДДС SMS 0.15 лв. без
ДДС; такса за възстановяване на клиентски номер 1.58 лв.; ДДС ставка и сума 20% 8.56 лв.;
дължимата сума е платима в срок 11.03.2019г., като към фактурата е приложено извлечение
от потреблението на ползвания мобилен номер; 2/ За отчетен период от 22.02.2019г. -
21.03.2019г., операторът е начислил за незаплатена услуга сума в размер на 55.15 лв. с ДДС,
обективирани във фактура **********/22.03.2019 г., от които: - за ползвания мобилен номер
**********: i-Traffic М+ 14.16 лв. без ДДС; - за ползвания мобилен номер **********: Smart
М 13.32 лв. без ДДС; потребление мобилни разговори 17.12 лв. без ДДС; SMS 1.36 лв. без
ДДС ДДС ставка и сума 20% ДДС - 9.19 лв.; дължимата сума е платима в срок 11.03.2019г.;
към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер; 3/ За
2
отчетен период от 22.03.2019г. - 21.04.2019г., операторът е начислил за незаплатена услуга
сума в размер на 33.55 лв. с ДДС, обективирани във фактура **********/22.04.2019 г., от
които: - за ползвания мобилен номер **********: i-Traffic М+ 14.16 лв. без ДДС; - за
ползвания мобилен номер **********; Smart М 13.32 лв. без ДДС; ДДС ставка и сума 20%
5.50 лв.; лихва за забавено плащане 0.57 лв.; дължимата сума е платима в срок 11.04.2019г.;
към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер; 4/ За
отчетен период от 22.03.2019 - 21.04.2019г. операторът е начислил за лихва за забавено
плащане 0.89 лв., обективирани във фактура **********/23.05.2019г., като е отразен и
незаплатения баланс от предходни периоди, платима в срок до 08.06.2019 г. Сочи, че
абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги, от които ищецът има правен интерес
да претендира цедираната му незаплатена услуга в размер на 106.63 лв., фактурирани за
последователни отчетни месеца - за месец 02/2019г. и за месец 05/2019г., като към всяка от
фактурите има приложено извлечение - детайлизирана справка от потреблението на
ползвания номер. Твърди, че незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната
фактури за ползваните мобилни услуги на стойност 106.63 лв. е обусловило правото на БТК
да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната /чл.50 от ОУ във вр. с чл.43,т.1.
- Абонатът има следните задължения: 43.1. да плаща в срок дължимите суми за
предоставените услуги/ . Посочва, че при неспазване на което и да е задължение в т.43 от
Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на
потребителя, БТК има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или да
прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя, или да откаже сключване на
нов договор с него. Заявява, че след едностранното прекратяване на индивидуалните
договори на ответника мобилният оператор е издавал по клиентски номер № 16352953001
крайна фактура № **********/23.05.2019г., платима в срок до 08.06.2019г., с начислена
обща сума за плащане. Сочи, че в издадената крайна фактура е начислена неустойка за
предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги, която не е предмет на иска,
фактурирана е цената, дължима за потребените мобилни услуги от предходните отчетни
периода в размер на 106.63 лв. Пояснява, че датата на деактивация на процесния абонамент
е 15.06.2019г., като същата се генерира автоматично по вградената електронна система на
Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането
на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен
срок на действие на ползвания абонамент.
Твърди, че така абонатът е в неизпълнение на договорите си, като същият не е спазил
крайния срок за ползване на абонамента Smart М и i-Traffic М+ за мобилен номер *********
и номер ********* до 28.01.2021г., съгласно Договор с допълнително споразумение за
мобилни услуги от дата 28.01.2019г., а главницата е формирана за месеци 02/2019г.,
03/2019г., 04/2019г. до месец 05/2019г., като Р. Р. не е платил месечните абонаменти такси за
всяка една от посочените по-горе услуги. Пояснява, че претенцията на заявителя от 106.63
лв. е формирана от месечните абонаменти, съгласно посочените по-горе и представени със
заявлението договори, като главницата е формирана по този начин и в нея не е включена
3
неустойка, нито обезщетение, а отделните потребени услуги. Заявява, че в конкретния
случай ответникът е подписал договор за далекосъобщителна услуга, ползвал е
мобилни/телефонни номера *********, *********, не е изпълнил задължението си по
договор да заплаща стойността на услугата, като с това си поведение е изпаднал в забава,
издадена му е фактура и в срок не я е заплатил. Счита, че е изпълнен фактическият състав на
едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следва да понесе
отговорността си.
Твърди, че двата договора за цесия са облигационни, консесуални, двустранни и са
породили правни последици за страните по тях. Посочва, че от приложение № 1 се
установява, че по силата на уведомление от 24.02.2020г. по т.1.1.1 към договор за цесия от
16.10.2018г. „БТК” ЕАД е прехвърлител, а „С. Г. Груп” ООД е собственик на вземането
спрямо Р. М. Р., което впоследствие е било включено и във втория договор за цесия от
01.10.2019 г. между „С. Г. Груп” ООД и „ЮБЦ” ЕООД, посредством Анекс от 10.03.2020 г.
Посочва, че Приложение № 1 представлява списък/таблица в електронна форма на
компактдиск, съдържащ информация за вземанията по договорите за мобилни услуги и
съответно за всеки един от длъжниците по тях, както следва име/фирма, ЕГН или
ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с който разполага цедентът, фактурирани вземания на
цедента и дължима сума, представляващо неразделна част от този договор; самото вземане е
индивидуализирано по характер, длъжник, период, падеж и стойност. С настоящата искова
молба представя и моли съда да приеме извлечение от Приложение № 1, от което се
установява, че по силата на договор за цесия от 01.10.2019 г., с Анекс от 10.03.2020 г. „С. Г.
Груп” ООД е прехвърлител, а „ЮБЦ” ЕООД е собственик на вземането спрямо Р. М. Р..
В случай, че ответникът не е подал отговор на исковата молба и не се яви в първото по
делото заседание, моли съда да постанови неприсъствено решение по смисъла на чл.238 и
чл.239 от ГПК, с което да признае за установено вземането по издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, както и да присъди на
ответника направените по делото разноски, представляващи адвокатски хонорар и заплатена
държавна такса.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника Р. М. Р., ЕГН **********, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца
„ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, в размер на 106.63 лв. - главница за потребена и неплатена
далекосъобщителна услуга по договор, сключен между ответника и „БТК” ЕАД, съгласно
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК. Моли съда
да осъди ответника да заплати направените от ищеца разноски, както и да присъди в полза
на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, 180 лева - адвокатско възнаграждение. Моли съда да се
произнесе и по отговорността за разноските в заповедното производство и да присъди в
полза на ищеца 25.00 лева, представляваща държавна такса и 180 лева - възнаграждение за
адвокат по ч.гр.д. № 1085/2020г. по описа на ГОPC.
В съдебно заседание, ищецът „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ” ЕООД не се представлява от
надлежно упълномощен представител.
4
Ответникът Р. М. Р. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес : село В., ул...,
уведомен по реда на чл.47 от ГПК.
В предоставения й едномесечен срок, адв. П. Г. Г. - А. от ВТАК, в качеството си на
назначен от съда особен представител на ответника по реда на чл.47,ал.6 от ГПК, депозира
писмен отговор.
Особеният представител счита така предявения иск за недопустим. Заявява, че ищецът по
исковата молба не фигурира изобщо в TP. Моли за прекратяване на цялото производство и
обезсилване на издадената заповед за изпълнение, тъй като с този ЕИК съществува фирма,
но със съвсем различни имена, адрес и управител. Твърди, че дори и да фигурираше
страната, която може да претендира сумите, в случай, че такива се дължат, категорично не е
„ЮЦБ" ЕООД, т.е. ищецът не е надлежно конституиран. Пояснява, че според самата искова
молба и приложените документи става въпрос за фактури и задължения в периода 01.2019 -
03.2019г. Не разбира защо посочените суми в тези фактури не кореспондират на
претенцията, но счита, че това е въпрос по същество. Заявява, че има плащания, които
ищецът следва да установи кога и как са станали и дали е погасен дългът частично или
изцяло.
Посочва, че първата цесия в делото е от 16.10.2018г. между БТК ЕАД и С.Г.Груп ООД, но
към този момент ответникът не е имал съществуващо задължение и не може неговия дълг да
бъде цедиран. Счита, че в този смисъл, за да бъде доказана и установена цесията от БТК
ЕАД към С.Г.Груп ООД, то следва да се приложи списък, в който да фигурира името на
ответника с точната сума, която се цедира. Заявява, че ако случайно ответникът е включен в
такъв списък, то задълженията са с по-стар период - от 2018 година, а не от 2019 година,
всички фактури са правно ирелевантни, което пък ги прави погасени по давност и следва да
бъдат отхвърлени по този ред. Сочи, че уведомлението за цесия от „БТК" ЕАД и
потвърждението също се позовават на договора за цесия от 2018 година. Счита, че тези
документи доказват категорично и ясно пълната недопустимост на заведения иск.
Счита, че дело може да се води, но само от страна на основния кредитор „БТК" ЕАД,
който не е използвал правата си и към днешна дата вземането му е погасено по давност.
Заявява, че останалите цесии нямат правно значение, т.к. още по първата няма прехвърлен
дълг. Твърди, че в TP към днешна дата: „С.Г. Груп" ООД е заличено, поради което ищецът
следва да докаже, че дружеството е било съществуващо по време на цесията от 01.10.2019г.,
кои са били представляващите органи и дали лицето представител е подписало цесия.
Категорично оспорва истинността на всички подписи под цесиите - на С.Ц. и Ю.Б.Ц. от
01.10.2019г., на „БТК" ЕАД - от А.Д. и на С.Г.Груп - от С.Ц. на цесията от 16.10.2018г.
Счита, че дори и с просто око е видимо, че в двете цесии подписите на г-жа Ц. са различни.
Твърди, че в уведомлението на „БТК" ЕАД до г-н Ц. БТК е действала чрез пълномощник и
няма приложено пълномощно - лицето е К.С.. Оспорва същият да е имал надлежна
представителна власт. Изобщо не разбира защо анексът към договора за цесия от 01.10.2019
от 10.03.2020г. е по делото. Посочва, че в този договор страни са „С.Г. Груп" ЕАД - отделен
и различен правен субект от „С.Г. Груп" ООД, чиято фирма уж е получила дълга и сега е
5
заличен, и „ЮБЦ" ЕООД, което не е съществуваща фирма, така че искът е недопустим и
следва да се прекрати. В този смисъл, моли съда да прекрати изцяло делото по посочените
съображения и да обезсили издадената заповед за изпълнение, като издадена на името на
несъществуващ правен субект.
В съдебно заседание, ответникът Р. Р., призован по реда на чл.47 от ГПК, не се явява. Чрез
адвокат Д.Ц. от ВТАК, преупълномощена от особения представител адв. П. Г. от ВТАК,
поддържа писмения отговор. Излага съображения. Моли съда да отхвърли предявения иск
поради погасяването му по давност и като неоснователен и недоказан.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от
ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :
Безспорни в настоящото производството са фактите, че „ЮБЦ” ЕООД е депозирало на
25.11.2021г. пред ВТРС заявление по реда на чл.410 от ГПК, въз основа на което е
образувано ч. гр. дело № 5/2022г. по описа на ГОРС, издадена е Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК № 2 от 05.01.2022г., в полза на „ЮБЦ” ЕООД, против
длъжника Р. М. Р., с която ответникът е задължен да заплати на посоченото дружество
следните суми, а именно : сумата 106,63 лв., представляваща незаплатени суми по договор
за предоставяне на далекосъобщителна услуга с клиентски номер 16352953001 от дата
20.04.2018г. и 28.01.2019г., обективирано във фактури № **********/22.02.2019г.,
**********/22.03.2019г., **********/22.04.2019г., **********/23.05.2019г. за периода от
22.01.2019г. до 22.05.2019г. по сключения/те между длъжника Р. М. Р. и „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД ЕИК: ********* договор/и, което вземане е
прехвърлено от “БТК” ЕАД на „С. Г. Груп” ЕАД, с ЕИК: ********* на 24.02.2020г. съгласно
уведомление по т.1.1.1. по договор за цесия от дата 16.10.2018г., а „С Г. Груп” ЕАД, с ЕИК:
********* го е прехвърлило на „ЮБЦ” ЕООД ЕИК ********* на 10.03.2020г. посредством
анекс към договор за цесия от дата 01.10.2019 г.; сумата от 226,46 лв., представляваща
мораторна лихва за забава за периода 17.06.2019г. до 16.11.2021г.; сумата от 25,00 лв.,
представляваща заплатена от заявителя държавна такса; сумата от 180 лв. - адвокатско
възнаграждение. Безспорни са и фактите, че издадената заповед за изпълнение на парично
задължение е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по реда на чл.47 от ГПК.
Видно от приетите писмени доказателства – заверени преписи от месечна сметка №
**********/22.02.2019г., месечна сметка № **********/22.03.2019г., месечна сметка №
**********/22.04.2019г., месечна сметка № **********/23.05.2019г., Общи условия на
договора между „БТК” АД и абонатите на услуги, предоставяни чрез обществената
фиксирана електронна съобщителна мрежа на дружеството, както и писмените материали
по приложеното ч. гр. дело № 5/2022г. по описа на ГОРС, в което са вложени заверени
преписи от декларация от 20.04.2018г., договор за мобилни услуги № 1635295320042018-
43618108 от 28.01.2019г., декларация от 28.01.2019г., договор за мобилни услуги №
1635295320042018-43618108 от 28.01.2019г., допълнително споразумение от 28.01.2019г.
към договор за електронни съобщителни услуги № 1635295328012019-46077976, приемо-
6
предавателен протокол № ********** от 28.01.2019г., между „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД гр. София, наричана за краткост VIVACOM, и Р. М. Р.
с ЕГН ********** е сключен цитираният писмен договор, с който операторът «БТК» ЕАД се
задължава да предоставя на ответника-абонат електронни съобщителни услуги, при
условията на този договор и ОУ на «БТК» ЕАД за абонатите на услуги, а ответникът се
задължава да заплаща услугите, активирани съгласно договора по избран от него тарифен
/абонаментен/ план за клиентски номер : 16352953001, за номер : 08857821641 а именно :
далекосъобщителни, интернет и телевизионна услуги по тарифен план „Smart M“, с месечна
абонаментна такса в размер на 15,99 лв. с включен ДДС, а съгласно условията на
сключеното между тях допълнително споразумение от 28.01.2019г. към договора за
електронни съобщителни услуги, страните по същото са постигнали съгласие за
предоставяне от „БТК” ЕАД гр. София, наричана за краткост VIVACOM, на потребителя Р.
М. Р. нова мобилна услуга по избран от него нов абонаментен план „i-Traffic M+“ за
клиентски номер : 16352953001, за номер : ********** с предоставено мобилно устройство с
месечна абонаментна такса в размер на 16,99 лв. с включен ДДС, както и избран от него нов
тарифен /абонаментен/ план за клиентски номер : 16352953001, за номер : 08857821641, а
именно : далекосъобщителни, интернет и телевизионна услуги по тарифен план „Smart M“, с
месечна абонаментна такса в размер на 17,99 лв. с включен ДДС, като срокът на договора е
за 24 месеца - до 28.01.2021г. Съгласно договора и допълнителното споразумение към него,
както и приложените към тях декларации, потребителят декларира, че е запознат, получил е
екземпляр и е съгласен да спазва ОУ на «БТК» ЕАД, като всички неуредени с договора
въпроси се уреждат от тези ОУ.
Видно от приетите писмени доказателства – заверени преписи от договор за прехвърляне
на вземания /цесия/ от 16.10.2018г., пълномощно от изпълнителния директор на „БТК” ЕАД
в полза на „С.Г.Груп” ООД с нотариална заверка от 24.10.2018г., уведомление за цесия и
потвърждение за извършена цесия на основание чл.99,ал.3 от ЗЗД, по силата на цитирания
договор за цесия „БТК” ЕАД гр. София – продавач, се е задължил да прехвърля възмездно на
„С.Г.Груп” ООД гр. София - цесионер, вземанията, описани в Приложение 1 към този
договор, срещу цена, която ще бъде определена в същото приложение.
Видно от приетите писмени доказателства – заверени преписи от договор за прехвърляне
на вземания /цесия/ от 01.10.2019г., анекс от 10.03.2020г. към договор за цесия от дата
01.10.2019г. и извлечение от Приложение № 1 към анекс от 10.03.2020г. към договор за
цесия от 01.10.2019г., по силата на цитирания договор за цесия „С.Г.Груп” ООД гр. София –
продавач, се е задължил да прехвърля възмездно на „ЮБЦ” ЕООД гр. София - цесионер,
вземания от трети физически и/или юридически лица в общ размер на 70 000 418,53 лв.,
подробно индивидуализирани в Приложение № 1 – „Списък на вземанията“, неразделна част
и при условията, визирани договора.
От приложените по делото потвърждение за сключена цесия на основание чл.99,ал.3 от
ЗЗД и пълномощно от изпълнителния директор на „БТК“ ЕАД, е видно, че цедентът „БТК”
ЕАД гр. София е потвърдил извършената цесия с договор за продажба и прехвърляне на
7
вземания /цесия/ от 16.10.2018г., на всички вземания, индивидуализирани в Приложение №
1/16.10.2018г., както и е упълномощил цесионера „С.Г.Груп” ООД гр. София да подписва и
изпраща уведомителните писма по чл.99,ал.3 от ЗЗД по договора за цесия от 16.10.2018г.
С уведомление за цесия, приложено към исковата молба, „БТК” ЕАД гр. София,
действащо чрез пълномощника си „С.Г.Груп” ООД гр. София и от „ЮБЦ“ ЕООД, уведомява
Р. М. Р., че „БТК“ ЕАД е прехвърлило на „С.Г.Груп” ООД гр. София изцяло вземането си
към него, произтичащо от договор за мобилни услуги, възлизащо в общ размер от 106,63 лв.,
който от своя страна е прехвърли това вземане на „ЮБЦ“ ЕООД, който се явява единствен
титуляр и разпоредител на вземането. По делото не са приети писмени доказателства, които
да удостоверяват изпращането до и получаването на това уведомление от ответника.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи :
С Определение № 32/09.01.2023г. по гр.дело № 432/2022г. по описа на ГОРС, съдът е
прекратил частично производството по настоящото дело на основание чл.233 от ГПК,
поради отказ от предявения иск с правно основание чл.415,ал.1 от ГПК във вр. чл.86 от ЗЗД,
извършен от ищеца „ЮБЦ” ЕООД, с ново наименование “УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ” ЕООД, с
ЕИК *********, чрез процесуален представител : адв. В.Г. от САК, както и е обезсилил
частично Заповед № 2 от 05.01.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК, постановена по ч. гр. дело № 5/2022г. по описа на ГОРС, издадена в полза на заявителя
„ЮБЦ” ЕООД с ЕИК *********, против длъжника Р. М. Р. с ЕГН **********, само в частта
й за следната присъдена сума, а именно : за сумата от 26,46 лв. (двадесет и шест лева и
четиридесет и шест стотинки), представляваща мораторна лихва за забава за периода
17.06.2019г. до 16.11.2021г. Определението е влязло в законна сила на 26.01.2023г.
Предявеният иск с правно основание чл.415,ал.1 във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД е допустим.
Съдът счита, че за ищеца е налице правен интерес от предявяване на иска за установяване
съществуването на вземанията, за които е издадена Заповед № 2/05.01.2022г. по ч. гр. дело
№ 5/2022г. по описа на ГОРС, като искът е предявен надлежно в срока по чл.415,ал.1 от
ГПК.
В тази връзка неоснователно се явява и следва да бъде отхвърлено като такова
възражението на особения процесуален представител на ответника за недопустимост на
предявения иск поради това, че ищецът по делото не фигурира изобщо в ТР. Съгласно
разпоредбата на чл.227 от ГПК, когато страната умре или юридическото лице престане да
съществува, производството по делото продължава с участието на правоприемника. Съдът
намира за безспорно установено въз основа на приложените по делото справки от
Търговския регистър, че след издаване на Заповед № 2 от 05.01.2022г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 5/2022г. по описа на ГОРС в полза
на заявителя „ЮБЦ” ЕООД с ЕИК ********* и след предявяване на настоящата искова
молба от същото търговско дружество – в качеството му на ищец по гр. дело № 432/2022г.
по описа на ГОРС, същото е заличено с наименованието „ЮБЦ“ ЕООД и е регистрирано с
ново наименование „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление : град София, район «Триадица», бул. „България” № 81, вх. «В», ет.8,
8
представлявано от управителя М.А.У............... Посоченото търговско дружество е
правоприемник на „ЮБЦ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление :
град София, район «Триадица», бул. „България” № 81, вх. «В», ет.8, представлявано от
управител Ю.Ц., поради което съдебното производство по настоящото дело следва да
продължи с участието на правоприемника “УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ” ЕООД с ЕИК *********,
съгласно изискванията на чл.227 от ГПК.
Разгледан по същество, предявеният иск се явява неоснователен, по изложените по-долу
съображения.
Събраните в хода на настоящото производство писмени доказателства, цитирани по-горе,
удостоверяват фактите, че между ответника Р. М. Р. - потребител и „БТК” ЕАД гр. София –
мобилен оператор, е възникнало облигационно отношение през процесния период от време,
по силата на валидно сключен и действителен договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер 16352953001 от дата 20.04.2018г., с който
абонатът е добавил за ползване мобилен номер **********, с подновени условия чрез
договор за мобилни услуги № 1635295320042018-43618108 от 28.01.2019г. и договор за
мобилни услуги № 1635295320042018-43618108 от 28.01.2019г., както и допълнителни
споразумения към тях, с които ответникът е избрал да ползва тарифен /абонаментен/ план за
клиентски номер : 16352953001, за номер : 08857821641 а именно : далекосъобщителни,
интернет и телевизионна услуги по тарифен план „Smart M“, с месечна абонаментна такса в
размер на 15,99 лв. с включен ДДС, а съгласно условията на сключеното между тях
допълнително споразумение от 28.01.2019г. към договора за електронни съобщителни
услуги, ответникът е поискал от „БТК” ЕАД гр. София, наричана за краткост VIVACOM,
предоставяне на потребителя Р. М. Р. нова мобилна услуга по избран от него нов
абонаментен план „i-Traffic M+“ за клиентски номер : 16352953001, за номер : ********** с
предоставено мобилно устройство с месечна абонаментна такса в размер на 16,99 лв. с
включен ДДС, както и е избрал нов тарифен /абонаментен/ план за клиентски номер :
16352953001, за номер : 08857821641, а именно : далекосъобщителни, интернет и
телевизионна услуги по тарифен план „Smart M“, с месечна абонаментна такса в размер на
17,99 лв. с включен ДДС, като срокът на договора е за 24 месеца - до 28.01.2021г.
Настоящият съдебен състав намира, че формално договорът за мобилни услуги и
допълнителните споразумения към него отговарят на законовите изисквания за
съдържанието на договор, сключен при общи условия, тъй като включват необходими
реквизити - страни, предмет, срок и описание на услугите, а липсващите елементи могат да
бъдат заместени от общите условия, които са неразделна част от него. Видно от цитираните
договори, както и приложените към тях декларации, подписани от Р. Р., приложимите Общи
условия са приети с положен подпис от абоната, който по този начин е декларирал, че е
запознат с тях и е получил екземпляр от същите. В този смисъл не са налице основанията за
съществуване на предпоставките за нищожност на договорите поради противоречието им с
нормата на чл.228 от ЗЕС, като същите са редовни от външна страна и обвързват страните.
Съдът намира за основателни и почиващи на доказателствата по делото обаче
9
възраженията на особения представител на ответника, че от приетите по делото писмени
доказателства не се доказват фактите относно възникнали, но неизпълнени на падежа
конкретни парични задължения за ответника Р. Р. по процесния договор за мобилни услуги,
не се установяват вида и размерите на паричните задължения, твърдени от ищеца в исковата
молба – сумата 106,63 лв., представляваща „незаплатени суми“ по договор за предоставяне
на далекосъобщителна услуга с клиентски номер 16352953001 от дата 20.04.2018г. и
28.01.2019г., обективирано във фактура № **********/22.02.2019г., фактура №
**********/22.03.2019г., фактура № **********/22.04.2019г., фактура №
**********/23.05.2019г., считано за периода от 22.01.2019г. до 22.05.2019г.
В тази връзка, въпреки възложената върху него доказателствена тежест и изрично
дадените от съда указания по реда на чл.146,ал.2 от ГПК, ищецът не представя по делото
писмени доказателства за удостоверяване на изложените от него твърдения за изпълнение от
страна на оператора „БТК” ЕАД на задълженията му, произтичащи от договора му, сключен
с ответника, да достави реално на ответника Р. договорените далекосъобщителните
/мобилни/ услуги за клиентски номер 16352953001, във вида, количеството, качеството и на
стойност, визирани в процесните фактури; за правилното и законосъобразно, съгласно
договорения тарифен /абонаментен/ план, отчитане, тарифиране и остойностяване на
потребените от абоната мобилни услуги от ищеца – оператор; както и за фактите, че
ответникът реално е ползвал и е потребил твърдените далекосъобщителни услуги, за които
са издадени процесните фактури, през процесния период от време, като потребител, на
основание сключения с „БТК” ЕАД договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги
и допълнителните споразумения към него. Поради това, претенцията на ищеца за
установяване по делото на наличието на парични вземания, дължими от ответника Р., в
размер на общата сума от 106,63 лв., представляваща главница за потребени и неплатени
мобилни услуги /неустановени по вид и размер/ по договора, сключен между Р. Р. и „БТК”
ЕАД, по издадени фактура № **********/22.02.2019г., фактура № **********/22.03.2019г.,
фактура № **********/22.04.2019г. и фактура № **********/23.05.2019г., за периода от
22.01.2019г. до 22.05.2019г., е неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена като
такава.
Съдът споделя възраженията на ответната страна, че приетите по делото писмени
доказателства – фактури, на които ищецът се позовава за доказване вземанията си спрямо
ответника, не удостоверяват основанието, начина на формиране и размерите на
претендираните парични вземания, тъй като същите притежават единствено формална
доказателствена сила и с оглед критериите на чл.180 ГПК, удостоверяват единствено
фактите, че са издадени от „БТК” ЕАД гр. София, наричано за краткост VIVACOM, и че
лицето, което е подписало тези документи, е техен автор. Видно от данните по делото, в
подкрепа на твърденията си за фактическото предоставяне на услугите по твърдения в
исковата молба договор за далекосъобщителни услуги, сключен между „БТК“ ЕАД и
ответника, и относно техните видове и размери, ищецът е представил единствено
горепосочените фактури, които не са подписани от ответника, поради което се явяват
10
негодно доказателство за установяване извършени доставки на мобилни услуги, посочени в
тях. Съдът намира, че тези писмени доказателства, ангажирани и изходящи от ищцовата
страна, удостоверяват изгодни за ищеца факти и не могат да се ползват с доказателствена
стойност за удостоверяване на обстоятелствата, че ответникът реално е потребил описаните
в процесните фактури видове и количества мобилни услуги, нито че начислените с тях суми
са дължими, при което същите следва да се преценяват, наред с другите доказателства. В
този смисъл, съдебната практика на ВКС, вкл. и с решения, постановени по реда на чл.290
от ГПК, приема, че не фактурата е основание за плащане, а реално доставената и потребена
услуга от ответника, като при оспорване, доказателствената тежест пада именно върху този,
който основава твърденията си и вземането си на тези фактури, т.е. в случая тежестта за
доказване на изпълнение от страна на доставчика на задълженията му, произтичащи от
твърдения от него договор, за потребяването на реално предоставени мобилни услуги,
визирани по вид, количества и стойност в процесните фактури, от ответника – като
потребител, по валидно сключен с „БТК“ ЕАД договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги, и относно начина на определяне на цената им, се носи от
ищеца. Неизпълнението на това задължение води до настъпване на неблагоприятни
последици именно за ищеца. Предвид изложеното, съдът намира, че твърденията на
ищцовата страна за ползване от ответника на предоставени му от „БТК“ ЕАД мобилни
услуги, за реалното им потребяване и то във вида, количествата и стойността, посочени в
приложените фактури, за съответствие на начислените суми на ползваните от ответника
видове и количества мобилни услуги, както и за дължимост на сумите, начислени по
оспорените фактури, не се подкрепят от никакви други доказателства, приобщени по делото.
Предвид изложените по-горе съображения, съдът приема, че по делото не установява
съществуването на парично вземане на ищеца от ответника за сумата от 106,63 лв.,
представляваща главница за потребени и неплатени мобилни услуги /неустановени по вид и
размер/ по договора, сключен между Р. Р. и „БТК” ЕАД, по издадени фактура №
**********/22.02.2019г., фактура № **********/22.03.2019г., фактура №
**********/22.04.2019г. и фактура № **********/23.05.2019г., за периода от 22.01.2019г. до
22.05.2019г. Поради това, съдът счита, че искът се явява неоснователен и недоказан и следва
да бъде отхвърлен като такъв.
При този изход на делото, с оглед задължителното тълкуване на закона, дадено в т.12 от
Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълкувателно дело № 4/2013г. по описа
на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска по чл.415,ал.1 от ГПК, следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Предвид изхода по настоящия спор, неоснователна се явява
претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото съдебни разноски за
доплатена държавна такса в размер на /25 лв./, за възнаграждение на особен представител
/300 лв./ и за платено адвокатско възнаграждение /180 лв./, общо в размер на 505 лв. в
исковото производство, както и за присъждане на направените в заповедното производство
11
разноски за платена държавна такса и за платено адвокатско възнаграждение общо в размер
на 205 лв., поради което тази претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ възражението за недопустимост на предявения иск, предявено от назначения
по реда на чл.47,ал.6 от ГПК особен представител на ответника – адв. П. Г. от ВТАК, като
НЕОСНОВАТЕЛНО.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.415,ал.1 във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр.
чл.79,ал.1 от ЗЗД, предявен от „ЮБЦ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : град София, район «Триадица», бул. „България” № 81, вх. «В», ет.8,
представлявано от управителя Ю.Б.Ц., чрез процесуален представител : адв. В.Г. от САК, с
ново наименование “УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление : град София, район «Триадица», бул. „България” № 81, вх. «В», ет.8, за
приемане за установено по отношение на ответника Р. М. Р. с ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес : село В....ул... че дължи на „ЮБЦ” ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление : град София, район «Триадица», бул. „България” № 81, вх.
«В», ет.8, с ново наименование “УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ” ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление : град София, район «Триадица», бул. „България” № 81, вх.
«В», ет.8, СУМАТА от 106,63 лв. /сто и шест лева и шестдесет и три стотинки/,
представляваща незаплатени суми по договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга
с клиентски номер 16352953001 от дата 20.04.2018г. и 28.01.2019г., по издадени фактури №
**********/22.02.2019г., **********/22.03.2019г., **********/22.04.2019г. и
**********/23.05.2019г., за периода от 22.01.2019г. до 22.05.2019г., по сключения/те между
длъжника Р. М. Р. и „Българска телекомуникационна компания” ЕАД ЕИК: *********
договор/и, което вземане е прехвърлено от “БТК” ЕАД на „С. Г. Груп” ЕАД, с ЕИК:
*********, на 24.02.2020г. съгласно уведомление по т.1.1.1. по договор за цесия от дата
16.10.2018г., а „С Г. Груп” ЕАД, с ЕИК: *********, го е прехвърлило на „ЮБЦ” ЕООД ЕИК
********* на 10.03.2020г., посредством анекс към договор за цесия от дата 01.10.2019г., за
които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№ 2/05.01.2022г. по ч. гр. дело 5/2022г. по описа на ГОРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ претенцията по чл.78,ал.1 от ГПК, предявена от ищеца „ЮБЦ” ЕООД град
София, чрез пълномощник – адв. В.Г.К, с ново наименование “УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ”
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, район
«Триадица», бул. „България” № 81, вх. «В», ет.8, за заплащане от ответника Р. М. Р. с ЕГН
**********, на направените в заповедното производство по ч. гр. дело № 5/2022г. по описа
на ГОРС разноски : сумата 25 лв. - разноски за платена държавна такса и сумата от 180 лв. -
за платено адвокатско възнаграждение в заповедното производство, за които вземания е
12
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 2/05.01.2022г.
по ч. гр. дело № 5/2022г. по описа на ГОРС, както и за заплащане на сумата 25 лв.,
представляваща разноски за доплатена държавна такса в исковото производство, на сумата
от 180 лв. – разноски за платено адвокатско възнаграждение и на сумата от 300 лв. -
разноски за възнаграждение на особен представител в настоящото съдебно производство,
като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните, в двуседмичен срок от
връчването му, пред Великотърновски окръжен съд.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
13