№ 955
гр. Варна, 28.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и осми юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Търговско дело №
20223100900228 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от АТ. К. Ч., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, жк. Владислав Варненчик 402, вх. 2, ет.4, ап. 27, срещу
„Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Оборище, ул. Московска 19, представлявана заедно от В.М.С. и Д.Н.Н – изп. директори, с
която е предявен иск с правно основание чл. 26 ал.1 предл. първо вр. чл. 167 ал.3 от ЗЗД, за
прогласяване на нищожността на сключения договор за учредяване на
договорна ипотека върху недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 100, том III, рег.
№ 7254, дело № 442/2007г. на нотариус с рег. № 196 от НК, като сключен в
противоречие на закона, тъй като ипотеката е била учредена върху имот, който при
сключването на договора не е принадлежал изцяло на учредителя до размера на идеалните
части, които ищецът не притежава, а именно за: 345/600 ид.части от земята и 119/203
ид.части от построената двуетажна сграда, за които е учредена ипотеката.
Във връзка с допустимостта на производството, съдът констатира следното:
С влязло в сила решение №1649/07.11.2017 г. на Окръжен съд Варна по гр.д.
№2511/2016 г. е установено по предявения от Държавата, представлявана от Министерство
на земеделието и храните срещу АТ. К. Ч., ЕГН **********, от гр. Варна, ж.к.“Владислав
Варненчик“ № 402, вх.2, ет.4, ап.27 и „Банка ДСК” ЕАД със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Оборище“, ул.“Московска“ 19, иск с правно основание
чл.440 ал.1 от ГПК, че реални части от поземлен имот с идентификатор № 10135.2464.32,
находящ се в землището на гр. Варна, район „Приморски”, местност „Баба Алино”, а
именно: 202 кв.м. в югозападната част на имот с идентификатор № 10135.2464.32, в която
попадат 15 кв.м. от сграда с идентификатор № 10135.2615.37.1 и 143 кв.м. в североизточната
част на имот с идентификатор № 10135.2464.32, оцветени в жълто на комбинирана скица №
8 от заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвено от вещото лице Ж/Б/Б/
върху който е насочено паричното вземане на „Банка ДСК” ЕАД към АТ. К. Ч. по изп.дело
№ 20167190400376 по описа на ЧСИ Станислава Янкова, рег.№ 719 с район на действие
1
Окръжен съд – гр. Варна, не принадлежат на длъжника.
В случай на изпълнение, насочено върху съсобствен имот за дълг на някой от
съсобствениците, съгласно чл.500 - ГПК имотът се описва изцяло, но се продава само
идеалната част на длъжника и в този смисъл няма никаква опасност от изпълнение спрямо
цялото имущество, за което ищецът е учредил договорна ипотека. Съдът намира, че за
ищеца липсва правен интерес от водене на настоящото производство за частична нищожност
на договорната ипотека предвид съсобственост върху имота и сградата в него, която следва
да се преценява към датата на сключване на договора. Правен интерес да установи
съсобствеността има Държавата, която се е възползвала от тази възможност с предявения от
нея иск по чл.440 от ГПК, доколкото именно нейните права са били засегнати от
изпълнението. С влязлото в сила решение е разрешен този въпрос, като с това решение ЧСИ
следва да се съобрази, а същото е обвързващо и взискателя в изпълнителното производство.
Правният си интерес от водене на настоящото производство ищецът мотивира именно с
установяване на действителното правно положение във връзка с учредената ипотека върху
съсобствения имот и с оглед на действията на ЧСИ. Посоченото от него в допълнителната
искова молба, а именно, че „нищожната част от договорната ипотека не може да служи
за обезпечение и да бъде продадена за удовлетворение на дълга, като за нея ищецът има
вземане за неоснователно обогатяване“ не обосновава правният му интерес от провеждане
на производството. Редът му за защита при незаконосъобразните действия /каквито биха
били действията на ЧСИ в изпълнителното производство, ако не зачете действието на
постановеното по реда на чл. 440 от ГПК съдебно решение/ би бил по чл. 435 от ГПК, а в
случай, че се твърди несонователно обогатяване, то чрез предявяване на съответния иск.
Отделно, между страните е налице и висящо производство по делба на имота, в което могат
и следва да бъдат отправени всички претенции по сметки спрямо другия съсобственик.
Следва да се съобрази и че защитата на заинтересованото трето лице е в рамките на
изпълнителното производство. С иск на длъжника може да се оспорва изпълнението, само
ако се основава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание - чл.439, ал.2, вр.ал.1 - ГПК.
В тази връзка и именно във вече проведеното производство по чл. 440 от ГПК, длъжникът
е следвало да изчерпи всички свои възражения, в т.ч. и правоизключващите такива, като в
противен случай същите се преклудират. Щом се твърди нищожност на договора, тя е
изначална, и не е новонастъпил факт, на който да се основе искът. / в този смисъл са
мотивите на Апелативен съд – Варна по ч.т.д. 320 / 2022г. – Определение No 391 /
13.06.2022г./.
Предвид горното, съдът приема, че така предявеният иск е недопустим и съгласно
чл.130 ГПК исковата молба следва да бъде върната и производството, образувано по нея да
бъде прекратено.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ПРЕКРАТЯВА производството по търговско дело № 228 по описа на Варненски
Окръжен съд за 2022г., на основание чл.130 от ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски апелативен
съд, която следва да бъде подадена в едноседмичен срок от съобщаването му.
Преписи от настоящото определение да се изпратят на ищеца и на ответника.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
3