Р Е
Ш Е Н И Е № 4118
гр. Пловдив, 30.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, II граждански състав, в публично заседание на осемнадесети октомври
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЛЯНА СЛАВОВА
при секретаря Десислава Кръстева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
16960 по описа за 2017 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен
е иск от Д.Б.А., ЕГН **********, чрез пълномощника му ***. Д.Б., против „Терра
Кредит“ ООД, ЕИК ********* за признаване на установено в отношенията между
страните, че сключеният между тях договор за потребителски кредит (заем) № *******/ ********
г. е недействителен поради
изготвяне на текстовата му част и общите условия с шрифт под 12, както и поради
липса на подпис на общите условия, а при условията на евентуалност е предявен и
иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 719 лева, като
получена без основание по недействителния договор, ведно със законната лихва върху
сумата от дата на подаване на исковата молба – 24.10.2017 г., до окончателното
й плащане.
В исковата молба се твърди, че
между страните бил сключен договор за потребителски кредит (заем) № ******/***** г. Твърди се, че договорът е
недействителен, според специалните основания на чл. 22 от Закона за
потребителския кредит (ЗПК). На първо място, съгласно чл. 10 ал. 1 и чл. 5 ал.
4 от ЗПК шрифтът на договора и на общите условия към него не можело да бъде по-
малък от 12, а в конкретния случай това изискване не било спазено. На второ
място, съгласно чл. 11 ал. 2 от ЗПК кредитополучателят следвало да подпише
всяка една страница от общите условия към договора, което в случая също не било
сторено и това отново правело договора недействителен. Тази недействителност
засягала и договорената застраховка, която също била част от договора. Общата
стойност на кредита била 3980,16 лева, която сума е стойността на иска за
прогласяване на целия договор за недействителен. Сумата, която била платена от
ищеца до момента е в размер от 2719 лева, но с оглед недействителността и
предвид нормата на 23 от ЗПК, той дължал връщане само на получената в заем сума
от 2000 лева. Така сумата от 719 лева се явявала платена без основание и
подлежала на връщане. Моли за признаване на установено, че договорът е
недействителен на посочените основания, а при условията на евентуалност се иска
връщане на неоснователно получената сума. Претендират се и разноските по
делото. Представя се и писмена защита.
В срока по чл. 131 от ГПК
ответникът чрез пълномощника си подал писмен отговор, с който оспорва иска.
Посочва, че било невярно твърдението за това, че шрифтът на договора бил под 12
пункта, както и, че ищецът не бил подписал общите условия, което било видно от
представените екземпляри. В действителност по кредита длъжникът бил платил само
сумата от 2723 лева. Тя била уважена и така му се отпуснала сумата от
2 000 лева, от които 973, 45 лева покрили задълженията по предишния заем,
а за останалата сума от 1 026, 55 лева се подписал нов договор за кредит № ******/ ****** г. Така твърденията на ищеца се
явявали неоснователни и недоказани, защото договорът бил напълно действителен.
Възразява се срещу искането за освобождаване на ищеца от такси и разноски в
процеса. Моли за отхвърляне на иска, също претендира разноски.
Съдът,
съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Относно
установителния иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -
12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
Страните не
спорят, а и от писмените доказателства по делото се установява, че на
11.08.2016 г. са сключили договор за потребителски кредит (заем) с номер
******, по който „Терра Кредит“ ООД, в качеството му на кредитор, е
предоставило на Д.Б.А., в качеството му на кредитополучател, потребителски
кредит в размер на 2000 лв., който е следвало да бъде върнат в срок до
20.04.2017 г. с плащането на 36 седмични погасителни вноски. Ищецът е физическо
лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята
професионална компетентност, а ответникът е предоставил кредита в рамките на
своята търговска дейност, т. е. страните по договора за кредит имат качеството
съответно на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор по смисъла
на чл. 9, ал. 4 ЗПК. Не е спорно по делото, че ответникът е небанкова финансова
институция по чл. 3 ЗКИ, следователно може да отпуска кредити със средства,
които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства.
Въз основа
изложеното се налага извод, че сключеният между страните договор по своята
правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски
кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се съобразят с
изискванията на специалния закон – ЗПК. Предвид неравнопоставеното положение
между страните по правоотношението ЗПК предвижда редица специални правила
рефлектиращи върху действителността на облигационното правоотношение – глава
Шеста на ЗПК. Всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна – чл. 21, ал. 1 ЗПК.
В разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК е
предвидено, че договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на
хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи
на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък
от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по него
Видно е от представения по делото договор и
общи условия към него, че са изписани с един и същи шрифт, като не се
ангажираха доказателства относно това, че той е по-малък от посочения в нормата
размер. Ето защо следва да се
приеме, че договорът не се явява недействителен на соченото от ищеца основание
в чл. 22 от ЗПК, поради което и установителният иск следва да бъде отхвърлен на
това конкретно основание.
Съгласно чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 2 ЗПК е нищожен договор за потребителски кредит, ако всяка
страница на общите условия не е подписана от потребителя. С оглед направеното
от ищеца изрично оспорване на автентичността на подписа му положен в договора
за кредит от 11.08.2016 г. и общите условия към него, е назначена
съдебно-графилогична експертиза. Според заключението на вещото лице С. в
представените за изследване документи се установява, че подписите, положени от
името на Д.Б.А., в договор за потребителски кредит (заем) № ****** от *******
г., са изпълнени от Д.Б.А.. Съдът кредитира експертизата, доколкото същата е
обективна и компетентно изготвена, а отделно същата не е и оспорена. От
гореизложеното е видно, че законовите изисквания са стриктно спазени, поради
което и установителният иск следва да бъде отхвърлен и на това основание.
Относно осъдителния иск по
чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
По иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. първо ЗЗД
в тежест на ищеца е да докаже, че е платил претендираната сума, но за това е
липсвало валидно правно основание, а в тежест на ответника е да докаже
наличието на основание, на което е получена сумата.
В процесния случай не е спорно между страните, че между
Д.А., в качеството му на кредитополучател и „Терра Кредит" ООД, в
качеството на кредитодател, бил сключен договор за потребителски кредит (заем)
№ *****/**** г. Не се спори и, че сумата която е следвало да погаси ищеца по
договора е в общ размер на 3980,16 лева, от която 2000 лева - чистата стойност
на кредита и 1980,16 лева - други задължения по договора. От заключението на
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като
компетентно, обосновано изготвено и неоспорено от страните се установява, че
общата стойност на платените от ищеца суми по процесния договор е в размер на
2719 лева.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита,
но не дължи лихва или други разходи по кредита.
При разглеждане на предявения установителен иск вече бе обоснована
неоснователността на двете наведени от ищеца в исковата молба основания за
нищожност на договора.
Съгласно трайната практика на ВКС обаче, за разлика от
правомощията му по предявен нарочен установителен иск за нищожност на договор,
при който е обвързан от наведените от ищеца основания, когато е сезиран с
осъдителен иск за изпълнение на договорно задължение или с иск по чл. 55, ал.1,
предл.1 ЗЗД за дадено без основание, съдът не само може, но е и длъжен да
провери действителността на договора.
Съдът следи служебно при незаявено основание за нищожност на договора, когато:
1./ е нарушена норма, предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква
събиране на доказателства; 2./ е относимо до формата /външната страна на
представения правопораждащ спорното право документ/; 3./ е налице противоречие
с добрите нрави /в т.см. - Решение № 229/21.01.2013 год. по т.д.№ 1050/2011
год. на II т.о. на ВКС; т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС и др/;
4./ е налице неравноправна клауза.
Според настоящия състав нормата
на чл. 143 ЗЗП /даваща дефиниция на неравноправна клауза/ и нормата на чл. 22 ЗПК вр. чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1,
т. 7 – 9 от същия закон преследват една и съща законова цел, а именно внасяне
на равновесие в облигационно отношение, в което едната страна има господстващо
положение и защита правата на по-слабата страна. По изложените съображения
задължението за служебно произнасяне на съда следва да бъде разпростряно и
върху основанията за нищожност по чл. 22 ЗПК.
Съгласно чл. 22, вр. чл. 11,
ал.1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в
същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума дължима от потребителя, изчислена към момента
на сключване на договора. Според разпоредбата на параграф 1, т. 2 ДР на ЗПК
общата сума, дължима от потребителя, е сборът от общия размер на кредита и
общите разходи по кредита за потребителя, а общ разход по кредита, според т. 1
ДР на ЗПК са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и
които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит. В случая в т. 2 от договора е посочен
лихвен процент по кредита – 40,00 %, а годишният процент на разходите на заема
е 49,09 %. Общата сума, дължима от кредитополучателя, е 2297,16 лв. Липсва
обаче яснота относно конкретните параметри на общо дължимата сума. Не е ясен
размерът на лихвения процент, дължим по договора, както и на годишният процент
на разходите. Не става ясно разликата от 9,09 % между ГПР и лихвения процент по
заема какви разходи покрива.
Изискването за посочване на ГПР
включва в себе си и задължение за изрично и изчерпателно посочване на
разходите, отчетени при формирането му следва и от императивната разпоредба на
чл. 11, ал. 4 ЗПК, съгласно която
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размерът на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България. При
липса на посочване в договора кои разходи се включват в посочения процент на
ГПР съдът на практика се поставя в невъзможност да провери дали посоченият в
договора процент ГПР кореспондира на действителния такъв по договора и дали действителният
ГПР не надхвърля пределните стойности посочени в чл. 11, ал.4 ЗПК.
В смисъл, че изискването за посочване на ГПР включва в
себе си и задължение за изрично и изчерпателно посочване на разходите, отчетени
при формирането му е и трайната практика на Окръжен съд Пловдив, а именно:
решение № 242 от 18.02.2016 г. по гр. д.
№ 45 / 2016 г. на Окръжен съд – Пловдив и решение
№ 336 от 13.03.2018 г. по в. гр. д. № 3025/ 2017 г. на VII
състав на Окръжен съд – Пловдив.
На следващо място,
според разпоредбата чл. 22, вр. чл. 11, ал.1, т.11 ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен, ако същият не съдържа условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването. В приложения по делото погасителен план е посочена само общата
сума на дължимата месечна вноска. Липсва обаче разпределение на вноските във
времето между отделните компоненти - главница, лихва и други разходи.
При тези данни и на
основание чл. 22 ЗПК съдът намира, че процесният договор за потребителски
кредит е недействителен на две основания – поради неспазване на изискванията на
чл.11, ал.1, т. 10 и т. 11 ЗПК. Както се посочи по-горе при недействителност на
договора за потребителски кредит е приложима разпоредбата на чл. 23 ЗПК, а именно, че потребителят в този случай дължи
връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита. В случая,
чистата стойност на кредита е 2000 лева, като се установи, че ищецът е заплатил
по кредита сумата от в общ размер на 2719 лева. Оттук предявеният
осъдителен иск се явява основателен в размер от 719 лева. Поради което
неоснователно платената сума от 719 лева подлежи на връщане на потребителя.
Като законна последица от уважаване на иска на ищеца следва да се присъди
законната лихва от датата на завеждане на иска – 24.10.2017 г. до окончателното
изплащане на дължимата сума.
По отношение на разноските:
Следва да се посочи, че
разноските се определят с оглед изхода на делото по евентуалния иск, като
ответникът няма право на разноски, независимо, че главният иск е отхвърлен.
Доколкото ищецът е освободен от плащане на ДТ и разноски /Определение №
9936/25.10.2017 г. – л. 7/ на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да
плати дължимата ДТ в размер на 50 лева, както и разноските, платени от бюджета
на съда в размер на общо 150 лева за СТЕ, СГЕ и ССЕ.
Претендирано е адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА от ***. Д.Б.. Представен е ДПЗС, в който е
уговорено защитата да бъде осъществена безплатно, на основание чл. 38, ал. 1,
т. 2 ЗАдв. Съгласно ал. 2, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение. Този размер - съобразно цената на иска и чл. 7, ал. 2, т. 1
НМРАВ, възлиза на минимума от 300 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Б.А., ЕГН **********, адрес: *** против „ТЕРРА КРЕДИТ"
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Арсеналски” № 11, ет.8, ап.12 иск за признаване за установено в отношенията
между страните, че договор за потребителски кредит (заем) № ******/******** г.
е изцяло недействителен, на основание чл. 22 във вр. с чл. 10, ал. 1 ЗПК вр. с
чл. 11, ал. 2 ЗПК.
ОСЪЖДА „ТЕРРА КРЕДИТ" ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Арсеналски” №
11, ет.8, ап.12 ДА ЗАПЛАТИ на
Д.Б.А., ЕГН **********, адрес: *** на основание чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД сумата от 719 лева /седемстотин и деветнадесет лева/, представляваща
недължимо платена сума по договор за потребителски кредит (заем) № ******/*****
г., поради недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК, ведно със законната лихва от датата на завеждане на
иска – 24.10.2017 г. до окончателното изплащане на дължимата сума.
ОСЪЖДА „Терра кредит” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Арсеналски” № 11, ет.8, ап.12,
да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на
Районен съд – Пловдив, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 50 лева /петдесет лева/ - за държавна
такса и 150 лева /сто и петдесет
лева/ - разноски за ССЕ, СГЕ, СТЕ, платени от бюджета на съда.
ОСЪЖДА „ТЕРРА КРЕДИТ" ООД, ЕИК ********* да заплати на
******Д.Г.Б., с личен номер ********* на основание чл. 38, ал.2 ЗА сумата от 300 лева /триста лева/, представляваща
адвокатски хонорар за процесуално представителство по иска с правно основание
чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД.
Решението може да бъде обжалвано
от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен
съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ Диляна Славова
Вярно с оригинала!
Д. К.