РЕШЕНИЕ
№ 47
гр. Габрово , 12.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I в публично заседание на
двадесет и седми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
при участието на секретаря Милкана И. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно гражданско дело №
20214200500148 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба с вх. № 260379 от 01.02.2021 г. на С. К.
К., чрез особения й представител адв. Д.П. от Адвокатска колегия - Габрово, срещу решение
№ 433 от 07.01.2021 г., постановено по гр. дело № 1543/2021 г. по описа на Габровски
районен съд, с която е прието за установено, че С. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Г., ул.
„Р.“ № **, с особен представител адв. П., дължи на "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. „Младост 4“, Бизнес Парк
София, сграда 6, със законен представител Д.К.К.и М.С., с пълномощник адв. З.Ц. от
Адвокатска колегия – София сумата от сумата от 386,18 лв., по следните фактури: №
**********/15.02.2017 г.; № **********/15.06.2017 г.; № **********/15.07.2017 г. и №
**********/15.08.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 08.03.2019 г. до
окончателното й изплащане, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК с № 1493/13.03.2019 г. по ч.гр.д. № 442/2019 г. по описа на
Районен съд – Габрово, на основание чл. 422 от ГПК. Със същото решение е осъдил
ответницата да заплати на ищеца разноски за исковото и заповедното производство.
1
В жалбата си въззивникът обосновава оплаквания за нарушения на материалния и
процесуалния закон. По първата фактура № **********/15.05.2017 г., оспорва
абонаментната такса, която съгласно т. 2 е 24,99 лв. с ДДС, а се иска 25,79 лв. с вкл. ДДС,
като неоснователно се претендирало с 0,80 лв. в повече от колкото е договорено. Услугата
„Плати с Теленор“ не е договаряна в размер на 18,85 лв. с ДДС и не е дължима от ответника.
Оспорва дължимоста на сумата над 34,58 лв.
По втората фактура № **********/15.06.2017 г. оспорва начислената такса за спиране
в размер на 0,79 лв. или 0,90 лв. с ДДС, като недължима, тъй като не е договаряна. Твърди,
че услугата временно възстановяване на изходящия трафик в размер 1,48 лв. с ДДС не е
договаряна. Същото важи и за ползваните услуги в размер на 14,84 лв. с ДДС. Становището
на особения представител е, че е договарян само месечния абонамент.
Относно допълнително ползваните услуга, такса за спиране и такса за възстановяване
не са ангажирани доказателства за действителното ползване на тези услуги.
По фактура № **********/15.07.2017 г. не оспорва дължимата сума в размер на 1,26
с ДДС.
По фактура № **********/15.08.2017 г., която включва задължение за заплащане на
неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги в размер на 583,51
лв., както и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за предоставеното с договора
за лизинг мобилно устройство в общ размер на 201,39 лв. с ДДС. Оспорва претендираната
сума в размер на 77,49 лв. частично предявена от 583,51 лв. като нищожна.
Счита, че не се дължи сумата в размер на 201,39 лв. с ДДС, претендиран като
предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за предоставеното с договора за лизинг
мобилно устройство. Моли да се отмени обжалваното решение.
В срока за отговор по чл. 263, ал. 1 от ГПК на депозираната въззивна жалба от
въззиваемата страна "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, гр. София, чрез адв. З.Ц., е постъпил
отговор, с който се оспорва жалбата като неоснователна, като излага подробни съображения.
Счита, че решението следва да се потвърди като правилно и законосъобразно. Твърди се в
подадения отговор, че въззивникът е подписал двата договора за мобилни услуги и за
лизинг, респективно е обвързан с условията им и носи отговорност за неизпълнението им.
На следващо място се сочи, че същият е изразил съгласие с Общите условия за отношенията
с потребителите на мобилни услуги, видно от съдържанието на договора за мобилни услуги
и декларация – съгласие от 14.05.2017 г.
Въззиваемият излага, че всяка от представените по делото фактури е с упоменат срок,
като поради липсата на плащания, въззивникът е в забава за изпълнение на паричните му
задължения. Намира, че в изпълнение на принципите за равенство на страните и
състезателно начало, както и при спазване на всички процесуални правила във връзка с
2
разглеждането на направените от ответника възражения, съдът е осигурил равна възможност
на страните да упражняват предоставените им права, но ответникът не е успял да докаже
извършени плащания.
Твърди, че поради неизпълнение на задълженията за плащане на лизингови вноски и
предвид обстоятелството, че въззивникът не е върнал лизинговата вещ на мобилния
оператор, последният е реализирал правото си да обяви за предсрочно изискуем остатъка от
неплатени лизингови вноски. Моли за отхвърляне на процесната въззивна жалба като
неоснователна и необоснована, потвърждаване на решението и присъждане на разноски за
въззивната инстанция.
В проведеното открито съдебно заседание въззивникът С. К. К., чрез особения си
представител адв. П., моли съда да уважи подадената въззивна жалба, като отмени
решението на Габровски районен съд по съображенията, изложени във въззивната жалба.
В съдебно заседание въззиваемата страна "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД не изпраща
представител. По делото е депозирана молба, с която изразява становище по съществото на
спора. Претендира присъждане на направените в настоящото производство разноски.
Габровски окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, и в
съответствие с правомощията си, регламентирани в чл. 269 ГПК, намира следното:
Заявителят „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД е подал заявление по чл. 410 от ГПК за
издаване на заповед за изпълнение против длъжника С. К. К. за сумата 386,18 лв., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното му изплащане.
Вземането произтича от неизпълнение парични задължения на длъжника по Договор за
мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от 14.05.2017 г., за които са издадени
фактури.
Издадена е заповед № 1493 от 13.03.2019 г., която е била връчена пир условията на
чл. 47, ал. 5 от ГПК. Съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на
вземането.
С оглед дадените указания, „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД е предявил пред Габровски
районен съд обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл. 422 от ГПК
срещу С. К. К. за сумата от 386,18 лева, представляваща неизпълнени парични задължения,
произтичащи от Договор за мобилни услуги № ***за мобилен телефонен номер ***и
Договор за лизинг от 14.05.2017 г. за телефонен апарат Huawei P10 Blac. Предоставянето на
устройството е било уредено от страните в отделен договор за лизинг с цена на лизинговата
вещ 415,57 лв. с ДДС. Заплатена е била първоначална вноска в размер на 195,00 лв. с ДДС,
платима към датата на сключване на договора, както и са били договорени 23 бр. месечни
лизингови вноски в размер на 9,59 лв. с ДДС. Претендират се сумите по 4 бр. фактури, в
3
които са включени задължения на ответника към ищеца, формирани, както следва: фактура
№ **********/15.05.2017 г. за периода 14.05.2017-14.05.2017 г. в размер на 54,23 лв. с
падеж 30.05.2017 г.; фактура № **********/15.06.2017 г. с падеж 30.06.2017 г., която е
издадена за отчетен период 15.05.2017 г.-14.06.2017 г. на стойност 51,81 лв.; фактура №
**********/15.07.2017 г. с падеж 30.07.2017 г. за периода 15.06.2017 г.-14.07.2017 г. на
стойност 1,26 лв. След предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги, по вина
на абоната, поради изпадането му в забава е издадена фактура № **********/15.08.2017 г. с
падеж 30.08.2017 г., която включва задължение за заплащане на неустойка за предсрочното
му прекратяване в размер на 583,51 лв., както и предсрочно изискуем остатък от лизингови
вноски за предоставеното с договора за лизинг мобилно устройство в размер на 201,39 лв. с
ДДС.
Претендира се законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 11.03.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, по ч. гр. д
№ 442/2019 г. по описа на Габровски районен съд. Претендират се разноски в заповедното и
исковото производство.
Ищецът твърди, че между „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД и С. К. К. е сключен и
валидно действал Договор за мобилни услуги № ***и Договор за лизинг от 14.05.2017 г.
Ответникът не е изпълнил свои парични задължения, начислени му в 4 броя фактури. На
основание чл. 12 от Общите условия на оператора за договорите за лизинг, операторът е
обявил предсрочната изискуемост на задължението.
Изпратил е последна покана за доброволно плащане до С. К. К. на 16.07.2017 г., но
няма данни дали тази покана е връчена на лицето.
Съдът е назначил особен представител на ответницата с Определение № 537 от
29.01.2020 г. В отговора на исковата молба, особения представител оспорва предявения иск
и моли да бъде отхвърлен. Оспорва като неравноправна клауза, с която е начислена
неустойка в размер на 583,51 лв., тъй като в договора липсва реципрочна санкция при
неизпълнение на задължения от страна на доставчика на услугата.
За изясняване на делото от фактическа страна е допуснато и изслушано заключение
на вещо лице по назначената съдебно-икономическа експертиза. Вещото лице е дало
отговор, че процесните фактури са осчетоводени в „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД.
Дължимите и неизплатени лизингови вноски, съгласно Договор за лизинг от 14.05.2017 г. са
230,16 лв. и размерът на неустойката е в размер на 230,16 лв.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по
вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното
производство, очертани с жалбата, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при
4
наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. При изпълнение на задълженията,
вменени му с разпоредбата на чл. 269 и чл. 270 ГПК, въззивният съд намира, че
произнасянето на съда съответства на заявената за разглеждане претенция и е постановено
от родово компетентен съд, поради което решението е валидно и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от
посочените в жалбата оплаквания.
Предявените положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от
ГПК са предявени в рамките на предвидения в разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от ГПК
преклузивен едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 414 от ГПК от заповедния
съд и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч. гр. д. №
442/2019 г. по описа на Районен съд - Габрово.
Не се спори по делото, че между "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД и С. К. К. са
сключени два договора, като първият е Договор за мобилни услуги № ***за мобилен
телефонен номер ***, а вторият е Договор за лизинг от 14.05.2017 г. за телефонен апарат
Huawei P10 Blac. Стойността на предоставеното по Договора за лизинг мобилно устройство
е 415,57 лв. с ДДС, като в чл. 4 от същия е посочено, че устройството е предадено на
лизингополучателя. Договорът за лизинг е бил за 23 месеца, като К. е следвало да заплаща
лизингова вноска в размер на 9,59 лв. месечно. Същата не е оспорила удостовереното в чл. 4
от договора за лизинг обстоятелство, че е получила мобилното устройство, което е предмет
на договора, поради което следва да се приеме, че лизингодателят е изпълнил задължението
си по чл. 342, ал. 1 от ТЗ да предостави мобилното устройство на лизингополучателя, като
същото е прието от последния без забележки. За лизингополучателя е възникнало
задължението по чл. 345, ал. 1 от ТЗ, във вр. с чл. 232, ал. 2 от ЗЗД и същият е бил длъжен да
заплаща дължимите се лизингови вноски. Същевременно той е бил длъжен по силата на чл.
345, ал. 1 от ТЗ да върне мобилното устройство след изтичане на лизинговия договор, освен
в случаите по чл. 342, ал. 3 от ТЗ. И в двата случая обаче той е бил длъжен да заплати
уговорените в договора лизингови вноски. Доказателствената тежест за установяване на
това плащане е на лизингополучателя – ответник в настоящото производство. В случая
ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса на плащане по договора, който не
подлежи на доказване от същата, а на оборване от ответната страна с надлежни за това
доказателства, удостоверяващи извършено плащане на дължимите вноски, което може да
стане само с писмени такива. По делото не са представени документи, доказващи плащане
от страна на ответника, като липсата на такова се установява и от заключението на
изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза.
5
В тази връзка следва да се има предвид, че заключението на изслушаната по делото
съдебно-счетоводна експертиза с едно вещо лице е изготвено въз основа на вписванията,
извършени в счетоводните книги на ищцовото дружество. Последните по силата на чл. 182
от ГПК са годно доказателство за съществуването на правоотношения между страните,
както и за размера на задълженията им. Поради това същите могат да служат като
доказателство и в полза на лицата или организациите, които са водили книгите, а не само на
другата страна в производството, което е видно от разпоредбата на чл. 182, изр. 2 от ГПК. С
оглед на това, тези книги са доказателство и в случаите, когато удостоверяват изгодни за
лицето, което ги води факти. Не са ангажирани доказателства, че тези книги са водени
нередовно.
Ответникът С. К. К. не ангажирал доказателства за извършени плащания към
"ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД.
Дружеството е навело твърдения, че е прекратило предсрочно договора за лизинг
поради неизпълнение на задълженията от страна на К., поради което същата му дължи
сумата от 201,39 лв. с ДДС, равняваща се на 21 бр. неначислени лизингови вноски, като
последната вноска, съгласно чл. 1, ал. 3 от договора за лизинг, сключен между страните се
дължи под формата на неустойка за преминаването на собствеността върху устройството.
При тези факти съдът приема следното:
Видно от представените договори, между страните са възникнали валидни
облигационни правоотношения, по силата на които операторът е предоставил на абоната
съответен телефонен номер, при съответна месечна такса и условия и срок на действие на
договора, срещу задължението за заплащане на уговорената цена на услугата - абонаментни
такси и цени на услуги извън включените в съответния тарифен план. Във всеки един от
договорите се съдържа описание на тарифните планове, ценовите условия, като са посочени
задълженията на абоната и последиците от неизпълнението им, свързани с начисляване на
неустойки. Договорите откъм съдържание отговарят на законовите изисквания за договори,
сключени при общи условия, като те включват необходимите реквизити за страни, предмет,
срок и описание на услугите, а липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите
условия, които са неразделна част от тях. Те са приети с положения подпис на абоната,
който не е оспорен и по този начин лицето е декларирало, че е запознато с тях и е получило
екземпляр от същите.
Съдът приема, че издадените данъчни фактури, приложени по делото, макар и
едностранно съставени от ищеца и неподписани от ответника, доказват предоставените му
услуги и претендираните за тях цени. Ответницата не е представила доказателства за
заплащането на исковата претенция за ползваните от нея мобилни услуги по всеки един от
двата договори за ползване на мобилни услуги /нейна е доказателствената тежест/, поради
което съдът намира за установено съществуването на вземането на ищеца в претендирания
6
размер.
Що се отнася до претенцията по договора за лизинг, не се спори, че ответницата е
получила описаното в договора устройство. Дори е заплатила първоначалната вноска от
195,00 лв. с ДДС, което е признание от нейна страна, че има задължения по този договор.
Съгласно чл. 11, ал. 2 от договора, лизингополучателя дължи неустойка на лизингодателя в
размер на оставащите и неплатени месечни лизингови вноски до размера на общата цена,
посочена в договора за лизинг между страните. Правилно първоинстанционният съд е приел,
че е налице фактическия състав за дължимост на неустойката, която в случая е
компенсаторна.
С оглед цитирания правен извод, останалите възражения във въззивната жалба се
явяват второстепенни и подробният им анализ не би довел до промяна на вече възприетата
позиция на въззивния състав, поради което и тяхната отделна преценка не е необходима.
Във връзка с изложеното, така предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр.
с чл. 415, ал. 1 от ГПК е основателен и като такъв правилно е бил уважен от
първоинстанционния съд, поради което обжалваното решение в тази му част следва да бъде
потвърдено.
По отношение на разноските в настоящото производство:
Предвид изхода на спора пред въззивната инстанция и в съответствие с направеното
искане за присъждане на разноски, въззивникът С. К. К. следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемата страна "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД сумата от 150, 00 лв., представляваща
заплатено възнаграждение за особен представител за процесуално представителство пред
въззивната инстанция.
Воден от гореизложеното Габровски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 433 от 07.01.2021 г., постановено по гр. дело №
1543/2019 г. по описа на Габровски районен съд.
ОСЪЖДА С. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Г., ул. „Р.“ № **, с особен
представител адв. Д.П. да заплати на "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6,
със законен представител Д.К.К.и М.С., с пълномощник адв. З.Ц. от Адвокатска колегия –
София сумата 150,00 лв. /сто и петдесет лева/, представляваща сторените в настоящото
въззивно производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл.
7
280, ал. 3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8