О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
02.06.2021г.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито съдебно заседание на горепосочената дата, проведено в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
като
разгледа докладваното от съдията Н. ДАМЯНОВА в. т. д. № 694
по
описа на ВнАпС за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по молба на ОБЩИНА СИЛИСТРА, ЕИК *********, подадена чрез процесулен
представител по пълномощие - адв. М. Д. ***,
с искане по чл. 250 ГПК за допълване на постановеното по делото решение №
260033/02.03.2021г.
В молбата се сочи, че при постановяване
на решението въззивният съд е пропуснал да посочи в диспозитива, че то е
постановено при участието на „Предприятие за управление на дейностите по
опазване на околната среда“ /ПУДООС/ ТПП - гр.София, конституирано като трето
лице помагач на страната на Община Силистра.
Насрещната страна „Ват къмпани Русе“
ЕООД не се е възползвала от възможността за подаване на отговор по молбата на
Община Силистра.
С оглед приложимите правила по чл. 250 ГПК, молбата за допълване на въззивното решение се явява процесуално допустима,
като подадена в срок от представител на легитимирана страна. С оглед
конкретните твърдения за непълнота на решението съдът приема, че не се налага
насрочване на открито съдебно заседание.
Разгледана по същество молбата е
неоснователна, като съображенията за този извод са следните:
Съгласно Решение №
40/23.04.2020 по дело № 2110/2019 на ВКС, ТК, II т.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, след допуснато касационно обжалване на въззивно решение по правния въпрос: „ По какъв ред следва да се поправи
пропускът на съда да отрази в диспозитива на влязло в сила решение участието на
трето лице помагач - чрез допълване по чл. 250 ГПК или чрез отстраняване на
очевидна фактическа грешка по реда на чл. 247 ГПК“, отговорът на правния въпрос
е следният: Целта на привличането на третото лице в гражданския процес, е от
една страна то да помага на привличащата го главна страна (чл. 219 ГПК), а от
друга – да бъде обвързано от силата на мотивите по отношение на привличащата
страна, както и от силата на пресъдено нещо по отношение на насрещната страна в
производството ( чл. 223 ГПК). След като привличането е допуснато, съдът е
длъжен да впише в диспозитива на решението, че то е постановено с участие на
трето лице помагач и страната, на която помага. Това е необходимо, за да има
яснота по отношение на субектите, които решението обвързва, в съответното
процесуално качество. Пропускът на съда да посочи в диспозитива, може да бъде отстранен
по почин на съда или по искане на страна по делото, включително и от третото
лице помагач, по реда на поправянето на очевидна фактическа грешка по чл. 247 ГПК. Не е приложима разпоредбата на чл. 250 ГПК, защото решението е постановено
по целия спорен предмет и липсва неразгледано искане по смисъла на чл. 6, ал. 2 ГПК. Непълнотата на решението предполага не само съдът да не е постановил
диспозитив, но и да не е изложил мотиви по целия спорен предмет, тоест да
липсва произнасяне по цялото искане или по някои от съединените искове. При
неотразяване на участието на трето лица помагач в диспозитива не е налице
непълнота на решението, а очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК,
изразяваща се в несъответствието на диспозитива на решението със съдържанието
на мотивите.
Като възприема изцяло даденото от ВКС
разрешение по правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване,
настоящият състав намира, че молбата за допълване на решение №
260033/02.03.2021г., при твърдения за пропуск на съда да отрази в диспозитива
на въззивното решение участието на трето лице помагач, следва да се отхвърли
като неоснователна.
Същевременно, съдът намира, че няма
основание да се произнесе служебно по реда на чл. 247 ГПК, за поправка на
очевидна фактическа грешка, изразяваща се в пропуск на съда да отрази в
диспозитива на въззивното решение участието на трето лице помагач, по следните
съображения:
С решение № 260033/02.03.2021г.
първоинстанционното обжалвано решение № 63/16.07.2019г., постановено по т. д. №
17/2018 г. по описа на Силистренски окръжен съд, е отменено само частично, в
частта, с която е отхвърлен осъдителен иск за присъждане на сумата
94 822.49 лв., претендирана като дължима въз основа на сключен договор за
цесия от 30.10.2017г., ведно с законната лихва за забава върху тази сума,
считано от датата на завеждане на иска до окончателното погасяване на
задължението, както и в частта за разноските. Първоинстанционното решение е
потвърдено в останалата част, при което ( доколкото
отмените части са изрично и изчерпателно посочени), в случай, че в диспозитива му беше отразено, че то е постановено с
участие на трето лице помагач и страната, на която помага, то в тази част
решението на СОС следваше да се счита потвърдено. В решение № 63/16.07.2019г.
по т. д. № 17/2018г. обаче липсва отразяване в диспозитива на участието на
трето лице помагач, а този пропуск не може да бъде коментиран и отстранен от
въззивния съд, чрез постановяване на решение по чл. 247 ГПК за поправка на
въззивното решение, в което за първи път във въззивната инстанция да се отрази
участието в процеса на трето лице помагач на една от страните.
Ако се възприеме
разрешението по коментирания въпрос относно реда
за поправка на пропуска на съда да отрази в диспозитива на решение участието на
трето лице помагач, дадено с Решение № 247/16.06.2012 по
гр. дело № 525/2011г. на ВКС, ГК, IV г.о.,
също постановено по реда на чл.
290 ГПК, а именно, че този пропуск може да се преодолее само по пътя на
обжалването на такова съдебно решение като неправилно, то въззивният състав
съобрази, че не е бил сезиран чрез подадената въззивна жалба срещу правилността
на първоинстанционното решение или с допълнение към жалбата, в срока за
обжалване, с оплакване, свързано с въпросния пропуск на първостепенния съд, по
което да е бил задължен да се произнесе.
Воден от горното, съставът на ВнАпС
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ молба на ОБЩИНА
СИЛИСТРА, ЕИК *********, подадена чрез адв. М. Д. ***, за допълване на решение № 260033/02.03.2021г. по в.
т. д. № 694/2019г. по описа на ВнАпС, ТО, по реда на чл. 250 ГПК, като
неоснователна.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба, пред ВКС, в едноседмичен срок, считано от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.