РЕШЕНИЕ
№ 15.01.2021 година гр.
С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 15.12. 2020 година
В открито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО СИМИТЧИЕВ
И
секретаря Даниела Калчева, като разгледа докладваното от съдията
Симитчиев
т.д. № 139 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на чл.365 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба, подадена от „Е.” ЕООД - в несъстоятелност, чрез М.Г.С., в
качеството й на постоянен синдик на „Е.” ЕООД - в несъстоятелност, с ЕИК:*** против
Т.П.К., ЕГН:**********,***, с която са предявени обективно съединени осъдителни
искове с квалификация чл.55, ал.1, т.3 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати
на ищцовото дружество получените
на отпаднало основание суми общо в размер на 48 895,75 лв. /четиридесет и осем
хиляди осемстотин деветдесет и пет лева и седемдесет и пет стотинки/, в това
число:
- сумата 23 469,96 лв., получена на
30.11.2013г., 21.12.2013 г. и 18.03.2014 г. от Т.В.М. и А.В.М. като част от
цената на недвижим имот, продаден с нотариален акт № 167, том Ш, peг. № 4037,
дело № 449 от 19.11.2013 г. по описа на нотариус с peг. № 381 на НК;
- сумата 25 425,79 лв., получена от А. С.Д.
и С.С.Д. като част от цената на недвижим имот, продаден с нотариален акт № 144,
том I, peг. № 1184, дело № 125 от 15.04.2014 г. по описа на нотариус с peг. №
381 на НК,
ведно
със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на завеждане на
настоящата искова молба до окончателното изплащане, както и сторените в настоящото
производство разноски.
В исковата молба се твърди, че с Решение
№553/26.11.2014г. постановено по т.д. №246/2014 г. по описа на Окръжен съд С.З.,
е открито производство по несъстоятелност за „Е.” ЕООД - в несъстоятелност,
определена е началната дата на неплатежоспособност - 30.04.2014г., дружеството
е обявено в несъстоятелност и на основание чл. 632 от ТЗ производството е
спряно. С Решение №260/01.03.2016 г. по същото дело, производството е
възобновено и ищецът М.Г.С.
е назначена за временен синдик на дружеството, а впоследствие и за постоянен
синдик, с Определение №410/07.04.2016 г. по т.д. №246/2014 г. по описа на
Окръжен съд С.З.. Сочи, че в изпълнение на своите правомощия по чл.658 от ТЗ за
издирване и уточняване на имуществото в масата на несъстоятелността, синдикът
проучил притежаваното от дружеството имущество и извършените с него
разпоредителни сделки в подозрителния период. В резултат на това, се установило,
че са били извършвани множество възмездни сделки, при които даденото значително
е надхвърляло по стойност полученото. Сделките са били извършени след обявената
от съда дата на неплатежоспособността и в двугодишния срок преди подаване на
молбата за откриване на производството по несъстоятелност.
Предвид
изложеното, синдикът предприел необходимите действия и предявила искове за
обявяване на посочените сделки за недействителни по отношение кредиторите на
несъстоятелността, в резултат на които:
1.
С решение на Окръжен съд С.З. № 91 от 26.02.2018 г. по т.д. № 13/2017 г.,
потвърдено с Решение на Апелативен съд П. № 224 от 20.07.2018 г. по в.т.д. №
240/2018 г. и окончателно потвърдено с Решение № 117 от 23.03.2020 г. на Върховен
касационен съд по к.т.д. № 3192/2018 г., е признат за недействителен договор за
цесия от 27.06.2014 г., с който „Е.“ ЕООД - в несъстоятелност продава на П.С.С.
вземане в размер на 12000 евро (23469,96 лв. в левова равностойност), което
представлява втора вноска - окончателно плащане от уговорената между „Е.“ ЕООД
- в несъстоятелност, от една страна и Т.В.М. и А.В.М., от друга, продажна цена
за правото на строеж, предмет на покупко - продажба, сключена с нотариален акт
№ 167, том III, peг. № 4037, дело № 449 от 19.11.2013 г. по описа на нотариус с
peг. № 381 на НК, вписан в Служба по вписванията гр. С.З. с вх. peг. № 12755,
акт № 66, том XXXV, дело 7116/2013г.
Синдикът
поддържа, че считано от датата на влизане в сила на съдебното решение -
23.03.2020г., вземането за плащане на втората вноска по нотариалния акт следва
да бъде събрана от него с цел попълване масата на несъстоятелността на „Е.“
ЕООД - в несъстоятелност. В изпълнение на тези си задължения, синдикът изпратил
покана за плащане до Т.В.М. и А.В.М., с която им предоставила срок от 10 дни,
считано от датата на получаването й - 14.04.2020г., да заплатят въпросната
втора вноска в размер на 12000 евро по особената банкова сметка *** „Е.“ ЕООД -
в несъстоятелност. С писмо с вх. № 246/2014-49/28.04.2020 г., синдикът бил уведомен, че сумата от 12000
евро (23469,96 лв. в левова равностойност) е заплатена (видно от представените
квитанции) на три вноски, извършени на 30.11.2013г., 21.12.2013г. и
18.03.2014г. в полза на Т.П.К., която към съответния минал момент е действала,
в качеството си на управител на „Е.“ ЕООД - в несъстоятелност.
2.
С Решение на Окръжен съд С.З. от 22.05.2017 г. по т.д. № 198/2016 г.,
потвърдено с Решение на Апелативен съд П. от 13.11.2017 г. по в.т.д. № 504/2017
г., е признат за недействителен договор за цесия от 27.06.2014 г., с който „Е.“
ЕООД - в несъстоятелност продава на П.С.С. вземане в размер на 25425,79 лв.,
което представлява четвърта вноска - окончателно плащане от уговорената между „Е.“
ЕООД - в несъстоятелност, от една страна и А. С.Д. и С.С.Д., от друга, продажна
цена за правото на собственост, предмет на покупко - продажба, сключена с
нотариален акт № 144, том I, peг. № 1184, дело № 125 от 15.04.2014г. по описа
на нотариус с peг. № 381 на НК, вписан в Служба по вписванията гр. С.З. с вх.
peг. № 3941/15.04.2014г., акт № 86, том XI, дело 2145/2014 г.
Синдикът
твърди, че в хода на производството по делото е установено, че А. С.Д. и С.С.Д.
са заплатили сумата от 25 425,79 лв. на лицето Т.П.К., видно от представена
Декларация с peг. № 2963 от 06.03.2017г. за удостоверяване на подпис по описа
на Денчо Недялков, нотариус с peг. № 181 на НК с район на действие Районен съд
- С.З..
В
исковата молба се посочва, че в периода, когато са извършвани описаните по-горе
в т.1 и т.2 плащания, ответницата е била управител на „Е.” ЕООД - в
несъстоятелност и като лице, представляващо и управляващо дружеството,
действително е имала право да получава в брой парични средства, принадлежащи на
дружеството, да ги задържа временно у себе си и да заплаща с тях задължения на
дружеството. Поддържа се обаче, че в намиращата се при синдика документация
няма документи, от които да се установява Т.К. да е разходвала изцяло или
отчасти въпросните суми за влагане в дейността на дружеството и/или изплащане
на негови задължения. Няма също така данни и документи, от които да се
установява и наличието на основания Т.К. да е имала основание да се разпореди с
получените суми в своя полза и да ги задържи.
Синдикът
посочва, че с Решение на съда по несъстоятелността № 194 от 17.06.2016г. по
т.д. № 246/2014г. по описа на Окръжен съд С.З., са прекратени правомощията на
органите на длъжника „Е.” ЕООД - в несъстоятелност и длъжникът е лишен от
правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на
несъстоятелността. Следователно, считано от датата на съдебното решение, са
отпаднали основанията Т.К., като лице, което управлява и представлява „Е.” ЕООД
- в несъстоятелност, да държи у себе си суми, принадлежащи на дружеството и тя
дължи предаването на тези суми на дружеството чрез внасянето им по особената
сметка под разпореждане на синдика в ** IBAN: ***.
Твърди
се, че липсата на доказателства, че
получените от ответника суми са разходвани в полза и във връзка с дейността на
„Е.” ЕООД - в несъстоятелност, налага извода, че същите сумите се държат от Т.К.
на отпаднало основание - поради десезирането й като управител на дружеството,
поради което същите следва да бъдат върнати в масата на несъстоятелността на „Е.”
ЕООД - в несъстоятелност.
Предвид
гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди Т.П.К., ЕГН: **********
да върне на „Е.” ЕООД - в несъстоятелност, получените на отпаднало основание
суми общо в размер на 48 895,75 лв. /четиридесет и осем хиляди осемстотин
деветдесет и пет лева и седемдесет и пет стотинки/, в това число:
- сумата 23 469,96 лв., получена на
30.11.2013г., 21.12.2013 г. и 18.03.2014 г. от Т.В.М. и А.В.М. като част от
цената на недвижим имот, продаден с нотариален акт № 167, том Ш, peг. № 4037,
дело № 449 от 19.11.2013 г. по описа на нотариус с peг. № 381 на НК;
- сумата 25 425,79 лв., получена от А. С.Д.
и С.С.Д. като част от цената на недвижим имот, продаден с нотариален акт № 144,
том I, peг. № 1184, дело № 125 от 15.04.2014 г. по описа на нотариус с peг. №
381 на НК,
ведно
със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на завеждане на
настоящата искова молба до окончателното изплащане, както и сторените в
настоящото производство разноски.
По
делото е постъпил отговор на искова
молба, в която ответницата заявява, че счита така предявените искове за
допустими, но по своята същност неоснователни.
Сочи
се, на първо място, че видно от нот.акт № 167, т.3, рег.№ 4037, дело №
449/2013г, договорената втора вноска между страните е в размер на 12 000 евро.
От представените по делото квитанции към приходни касови ордери 004, 005 и 006,
съответно от 30.11.2013г., 31.12.2013г. и 18.03.2014г., било видно, че
ответницата е получила сума общо от 23 470 лева. Като организация, получила
сумата, обаче било посочено физическото лице Т.П.К., а не „Е.“ ЕООД. Ето защо,
ответникът поддържа, че дадените суми от купувачите по сделката не съставляват
уговорената в нея сума от 12 000 евро.
Освен
това, ответникът посочва, че представеният втори документ за извършено
плащане-декларация с нотариална заверка на подписа от 05.03.2017г. също по
никакъв начин на удостоверява извършено плащане на „Е.“ ЕООД, а отново плащане
в полза на ответницата, в лично качество. Намира също, че нотариалната заверка
е на подписа, а не на съдържанието на документа.
Твърди,
че представените документи, които според синдика удостоверяват извършени
плащания по сделки с „Е.“ ЕООД доказват единствено плащания, извършени на
физическо лице, дори не в качеството му на управител на дружеството, като
никъде в тези документи не се посочва, че сумите са платени в полза на
дружеството. Така купувачите явно са извършили плащане не на продавача, а не
трето лице.
Сочи
се, че няма как да се вменява в задължение на ответницата да връща суми, които
е получила като физическо лице и които не са били предназначени за
представляваното от нея дружество.
Ето
защо, моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани
и да й присъди направените по делото разноски.
С.т
окръжен съд, като взе предвид твърденията и възраженията на страните, в
съвкупност с доказателствата по делото, прие следното:
С
оглед становищата на страните в разменените книжа, с доклада по делото, по
който не се направени възражения от страните, са приети за безспорни и
ненуждаещи се от доказване по делото следните обстоятелства:
С Решение №553/26.11.2014г. постановено по т.д.
№246/2014 г. по описа на Окръжен съд С.З., е открито производство по
несъстоятелност за „Е.” ЕООД - в несъстоятелност, определена е началната дата
на неплатежоспособност - 30.04.2014г., дружеството е обявено в несъстоятелност
и на основание чл. 632 от ТЗ производството е спряно. Ищецът М.Г.С. е назначена
за временен синдик на дружеството, а впоследствие и за постоянен синдик, с
Определение №410/07.04.2016 г. по т.д. №246/2014 г. по описа на Окръжен съд С.З..
С решение на Окръжен съд С.З. № 91 от 26.02.2018 г.
по т.д. № 13/2017 г., потвърдено с Решение на Апелативен съд П. № 224 от
20.07.2018 г. по в.т.д. № 240/2018 г. и окончателно потвърдено с Решение № 117
от 23.03.2020 г. на Върховен касационен съд по к.т.д. № 3192/2018 г., е признат
за недействителен договор за цесия от 27.06.2014 г., с който „Е.“ ЕООД - в
несъстоятелност продава на П.С.С. вземане в размер на 12000 евро (23469,96 лв.
в левова равностойност), което представлява втора вноска - окончателно плащане
от уговорената между „Е.“ ЕООД - в несъстоятелност от една страна и Т.В.М. и А.В.М.
от друга, продажна цена за правото на строеж, предмет на покупко - продажба,
сключена с нотариален акт № 167, том III, peг. № 4037, дело № 449 от 19.11.2013
г. по описа на нотариус с peг. № 381 на НК, вписан в Служба по вписванията гр. С.З.
с вх. peг. № 12755, акт № 66, том XXXV, дело 7116/2013г.
Синдикът е изпратил покана за плащане на въпросната
втора вноска в размер на 12000 евро до Т.В.М. и А.В.М., в срок от 10 дни,
считано от датата на получаването й - 14.04.2020г., по особената банкова сметка
*** „Е.“ ЕООД - в несъстоятелност. С писмо с вх. № 246/2014-49/28.04.2020 г.,
синдикът бил уведомен от тези лица, че
сумата от 12000 евро (23469,96 лв. в левова равностойност) е заплатена на три
вноски, извършени на 30.11.2013г., 21.12.2013г. и 18.03.2014г. в полза на Т.П.К.,
в качеството на управител на „Е.“ ЕООД.
С Решение на Окръжен съд С.З. от 22.05.2017 г. по
т.д. № 198/2016 г., потвърдено с Решение на Апелативен съд П. от 13.11.2017 г.
по в.т.д. № 504/2017 г., е признат за недействителен договор за цесия от
27.06.2014 г., с който „Е.“ ЕООД - в несъстоятелност продава на П.С.С. вземане
в размер на 25425,79 лв., което представлява четвърта вноска - окончателно
плащане от уговорената между „Е.“ ЕООД - в несъстоятелност, от една страна, и А.
С.Д. и С.С.Д., от друга, продажна цена за правото на собственост, предмет на
покупко - продажба, сключена с нотариален акт № 144, том I, peг. № 1184, дело №
125 от 15.04.2014г. по описа на нотариус с peг. № 381 на НК, вписан в Служба по
вписванията гр. С.З. с вх. peг. № 3941/15.04.2014г., акт № 86, том XI, дело
2145/2014 г.
А. С.Д. и С.С.Д.
са заплатили на Т.П.К. сума от 25
425,79 лв. на 30.04.2014., за което е съставена Декларация с peг. № 2963 от
06.03.2017г. за удостоверяване на подпис по описа на Денчо Недялков, нотариус с
peг. № 181 на НК с район на действие Районен съд - С.З..
С Решение на съда по несъстоятелността № 194 от
17.06.2016г. по т.д. № 246/2014г. по описа на Окръжен съд С.З., са прекратени
правомощията на органите на длъжника „Е.” ЕООД - в несъстоятелност и длъжникът
е лишен от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в
масата на несъстоятелността.
Ответникът признава, че е получил лично сумата от общо 23 469,96 лв. от Т.В.М. и А.В.М., на 30.11.2013г., 21.12.2013 г. и
18.03.2014 г., както и сумата 25 425,79 лв. от А. С.Д. и С.С.Д..
Според разпределената от съда с доклада доказателствена тежест, в
тежест на ищеца бе да докаже, че сумите, предмет на предявените искове, са
получени от ответника в твърдяното качество и на посочените в ИМ основания,
т.е. по първия иск, че като законен представител на продавача „Е.” ЕООД,
ответникът е получил от Т.В.М. и А.В.М. сумата от 23469,96 лв, равностойност на
12000 евро, като част от цената на недвижим имот, продаден с нотариален акт №
167, том Ш, peг. № 4037, дело № 449 от 19.11.2013 г. по описа на нотариус с peг.
№ 381 на НК, а по втория иск - като законен представител
на продавача „Е.” ЕООД, ответникът е получил сумата 25 425,79 лв. от А. С.Д. и С.С.Д.,
като част от цената на недвижим имот, продаден с нотариален акт № 144, том I,
peг. № 1184, дело № 125 от 15.04.2014 г. по описа на нотариус с peг. № 381 на
НК.
В тежест на ответника бе да докаже, че е налице основание
за получаване на горепосочените суми от негова страна в лично качество.
Въз основа на приетите за безспорни факти, които се
потвърждават от влезлите в сила съдебни решения, цитирани по-горе, и с оглед
представените по делото писмени доказателства, съдът приема за установено по
несъмнен начин, че ответницата Т.К. е получила от
купувачите Т.В.М. и А.В.М. сумата от 23470 лв, като равностойност на сумата
12000 евро, дължима на продавача „Е.” ЕООД, чийто управител и едноличен
собственик на капитала е именно Т.К., като част от цената на
недвижим имот, продаден с нотариален акт № 167, том Ш, peг. № 4037, дело № 449
от 19.11.2013 г. по описа на нотариус с peг. № 381 на НК. Безспорно се доказва
по делото и че ответницата е получила сумата 25425,79 лв. от А. С.Д. и С.С.Д.,
като част от цената на недвижим имот, продаден на посочените лица от „Е.” ЕООД
с нотариален акт № 144, том I, peг. № 1184, дело № 125 от 15.04.2014 г. по
описа на нотариус с peг. № 381 на НК.
Конкретно, видно от представените по делото 3 бр. квитанции
към приходни касови ордери №4, №5 и №9, Т.П.К. е получила лично от единият от
купувачите по първата сделка Т.В.М. общо 23470 лв на три вноски, извършени на
30.11.2013г. (10000 лв), на 21.12.2013г. (10000 лв) и на 18.03.2014г. (3470 лв)
И в трите ордера е посочено, че сумата е получена от Т.К. за „вноска по НА
№167, том ІІІ, рег.№4037, дело №449/19.11.2013г., което потвърждава твърдението
на ищеца, че това е основанието за получаване на сумата. В процесуален аспект,
макар да съставляват частни свидетелстващи документи, които поначало имат само
формална доказателствена сила, подписаните от ответницата разписки с посоченото
съдържание имат материална доказателствена сила за ответницата, освен за
получаването на самите суми и относно отразеното в същите, неизгодно за нея
обстоятелство, касаещо основанието за получаване на сумите от общо 23470 лв (дължим в полза на „Е.” ЕООД остатък от
цена по договор за покупко-продажба на недвижим имот), което опровергава
защитната й теза в отговора, че сумите не са получени от нея за дружеството, в
качеството и на негов законен представител.
Същото се отнася и за сумата 25 425,79 лв., за която
ответницата дори изрично е признала в изходящ от самата нея частен
свидетелстващ документ (декларация с нот. заверка на подписа й от 05.03.2017г.,
представена по делото), че й е предадена в брой на 30.10.2014г. от А. С.Д.,
като част от действително уговорената цена на недвижими имоти – ап.15 и ап.16,
продадени от „Е.” ЕООД на А. С.Д. и С.С.Д. с нотариален
акт № 144, том I, peг. № 1184, дело № 125 от 15.04.2014 г. по описа на нотариус
с peг. № 381 на НК.
Не може да бъде
споделено възраженията в отговора на ИМ, че 3-те броя квитанции към приходни
касови ордери №4, №5 и №9, подписани от ответницата, както и декларацията
с нот. заверка на подписа й от 05.03.2017г., представени
по делото, не доказват, че плащанията на процесните суми са били в полза на „Е.”
ЕООД, тъй като ответницата ги била получила като физическо лице, а пък
нотариалната заверка на декларацията се отнасяла само за подписа на
декларатора, а не относно съдържанието й. Както се посочи по-горе, съдържанието
на квитанциите и на декларацията е неизгодно за ответницата, която с авторството
на подписа под изявленията в същите, следва да се счита за автор и на изявленията
в същата, които са за неизгодни за нея факти, свързващи пряко получаването на
сумите от нея именно във връзка и на основание сделките с имотите, продадени от
представляваното от нея дружество. Въпреки
дадените на ответника указания относно подлежащите на доказване от него факти,
от негова страна не бяха ангажирани доказателства, че е съществувало основание
за получаване на горепосочените суми от негова страна в лично качество, извън
качеството му на управител.
Всичко гореизложено, вкл. точното съвпадение между
дължимите в полза на „Е.” ЕООД от купувачите суми и предадените от последните
такива на ответницата (разликата между левовата равностойност на дължимите 12000
евро=23469,96 лв и платените 23470 лв е пренебрежимо малка, за да се приеме, че
не става въпрос за едно и също задължение) мотивира съда да приеме, че при
получаването на процесните суми, Т.К. е действала именно в качеството си на
законен представител (управител) на ищцовото дружество. Не може да се възприеме
тезата в отговора, че Т.К. е получила сумите само като физическо лице, тъй като
в качеството й на управител на „Е.” ЕООД, тя не престава да бъде физическо
лице, а когато контактуват с нея във връзка с дейността на дружеството, третите
лице извършват правни и фактически действия и изявления към дружеството чрез
нея, като негов законен представител, доколкото помежду им няма други
правоотношения, в които Т.К. да участва като физическо лице, но не от името и в
ролята си на законен представител на „Е.” ЕООД. Както се посочи по-горе, освен
че по посочените сделки, продавачът Е.” ЕООД е представляван от управителя му Т.К.
(напр. видно от Нотариален
акт № 167, том III, peг. № 4037, дело № 449 от 19.11.2013 г. по
описа на нотариус с peг. № 381 на НК), а дружеството е
имало вземания по същите в посочените размери и от посочените купувачи, от
ответника не бяха ангажирани доказателства, че при получаването на процесните
суми от купувачите е действал в различно качество от това на управител и
законен представител на „Е.” ЕООД.
Предвид така установената фактическа обстановка и
доколкото от ответника не са направени нито твърдения, нито пък по делото са
налични доказателства, че получените суми, а именно: сумата 23 469,96 лв., получена на 30.11.2013г., 21.12.2013 г. и
18.03.2014 г. от Т.В.М. и А.В.М. като част от цената на недвижим имот, продаден
с нотариален акт № 167, том Ш, peг. № 4037, дело № 449 от 19.11.2013 г. по
описа на нотариус с peг. № 381 на НК и сумата
25 425,79 лв., получена от А. С.Д. и С.С.Д. като част от цената на недвижим
имот, продаден с нотариален акт № 144, том I, peг. № 1184, дело № 125 от
15.04.2014 г. по описа на нотариус с peг. № 381 на НК, са внесени в касата
на дружеството или по банкова сметка ***, или пък че с тях са погасени
задължения на дружеството самата нея, или към трети лица, съдът намира, че считано
от датата на Решение на съда по несъстоятелността № 194 от 17.06.2016г. по т.д.
№ 246/2014г. по описа на Окръжен съд С.З., с което са прекратени правомощията
на органите на длъжника „Е.” ЕООД - в несъстоятелност и длъжникът е лишен от
правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на
несъстоятелността, са отпаднали основанията Т.К., като лице, което управлява и
представлява „Е.” ЕООД - в несъстоятелност, да държи у себе си суми,
принадлежащи на дружеството и тя дължи предаването на тези суми на дружеството
чрез внасянето им по особената сметка под разпореждане на синдика в ** IBAN: ***.
Това, от своя страна, обуславя и извод за основателност на
предявените от „Е.” ЕООД - в несъстоятелност, чрез М.Г.С., в качеството й на
постоянен синдик на „Е.” ЕООД - в несъстоятелност, с ЕИК:*** против Т.П.К.,
ЕГН:**********,***, обективно съединени осъдителни искове с квалификация чл.55,
ал.1, т.3 ЗЗД, за осъждане на ответника Т.П.К. да заплати на ищцовото дружество,
по особената сметка под разпореждане на синдика в **
IBAN: ***, получените на отпаднало основание суми общо в размер на 48 895,75
лв. /четиридесет и осем хиляди осемстотин деветдесет и пет лева и седемдесет и
пет стотинки/, в това число: сумата 23
469,96 лв., получена на 30.11.2013г., 21.12.2013 г. и 18.03.2014 г. от Т.В.М.
и А.В.М., като част от цената на недвижим имот, продаден с нотариален акт №
167, том Ш, peг. № 4037, дело № 449 от 19.11.2013 г. по описа на нотариус с
peг. № 381 на НК; сумата 25 425,79 лв.,
получена от А. С.Д. и С.С.Д. като част от цената на недвижим имот, продаден с
нотариален акт № 144, том I, peг. № 1184, дело № 125 от 15.04.2014 г. по описа
на нотариус с peг. № 381 на НК, ведно със законната лихва върху присъдената
сума, считано от датата на завеждане на настоящата искова молба до
окончателното изплащане.
На основание чл.620, ал.5 ТЗ, Т.П.К., ЕГН:**********,*** ще бъде осъдена да заплати в
полза на бюджета на Съдебната власт, по сметка на С. окръжен съд, сумата от
1955,83 лв държавна такса по производството.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т.П.К., ЕГН:**********,***
да заплати на „Е.” ЕООД-в несъстоятелност, ЕИК:***, със седалище гр.С.З., представлявано от М.Г.С.,
в качеството й на постоянен синдик, по особената сметка под разпореждане на
синдика в ** IBAN: ***, получените на отпаднало основание суми общо в размер на
48 895,75 лв. /четиридесет и осем хиляди осемстотин деветдесет и пет лева и
седемдесет и пет стотинки/, в това число:
- сумата 23
469,96 лв., получена на 30.11.2013г., 21.12.2013 г. и 18.03.2014 г. от Т.В.М. и
А.В.М., като част от цената на недвижим имот, продаден с нотариален акт № 167,
том III, peг. № 4037, дело № 449 от 19.11.2013 г. по описа на
нотариус с peг. № 381 на НК;
- сумата 25
425,79 лв., получена от А. С.Д. и С.С.Д. като част от цената на недвижим имот,
продаден с нотариален акт № 144, том I, peг. № 1184, дело № 125 от 15.04.2014
г. по описа на нотариус с peг. № 381 на НК,
ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано
от датата на завеждане на исковата молба – 04.06.2020г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.620, ал.5 ТЗ, Т.П.К., ЕГН:**********,***
да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт, по сметка на С. окръжен съд,
сумата от 1955,83 лв държавна такса по производството.
Решението подлежи на обжалване пред П. апелативен съд в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: