Р Е
Ш Е Н
И Е 855/28.11.2019г.
гр. ЯМБОЛ.28.11.2019.г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ....................районен
съд .......................... гражданска колегия в публично
заседание на .........29.10.2019г........година в състав:
Председател:Св.Димитрова.
при секретаря .......................С..М.…...................................……................и
в присъствието на
прокурора.....................................................................................………като
разгледа докладваното от
........................................СЪДИЯ ДИМИТРОВА.………………….....гр.дело N 806…… ..
по описа
за 2019год.
и за да се произнесе взе предвид
следното........................................................................
Производството по
делото е образувано по молба на „Агенция за събиране на вземания”ЕАД -
гр.София, с която желае да се приеме за установено по отношение на ответницата Ф.А.Р.,
че същата им дължи сумите, както следва: 920,03 лв., представляващи главница по
Договор за кредит; 383,97 лв., представляващи договорна лихва за периода от
26.08.2014 г. до 16.12.2014 г. /падеж на последна погасителна вноска/; 446,10
лв., представляващи обезщетение за забава, считано от 27.08.2014 г. до датата
на подаване на заявлението в районен съд, както и законната лихва за забава
върху главницата от датата на входиране на
заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Молят, да им бъдат присъдени
разноските направени в хода на заповедното производство на основание чл. 78 ал.
8 ГПК и в хода на настоящото производство.
Ищецът твърди, че на 21.07.2014г. е
сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) на основание чл.
99 от ЗЗД между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД и „Изи Асет Мениджмънт" АД, по силата на който вземането,
произтичащо от Договор за потребителски кредит № *** от дата 25.02.2014 г.
между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и Ф.А.Р. е прехвърлено в полза на „Изи Асет Мениджмънт" АД изцяло
с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.
На 01.04.2016 г. е подписано Приложение №*** към Допълнително споразумение от
дата 01.10.2015г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и „Агенция за събиране на
вземания" ООД /правоприемник на който е „Агенция за събиране на
вземания" АД, съгласно който „Изи Асет Мениджмънт" АД е прехвърлило в полза на „Агенция
за събиране на вземания" АД, /понастоящем „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД/ вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит №***
от дата 25.02.2014 г. ведно с всички привилегии, обезпечения, принадлежности и
лихви.
Твърдят, че 25.02.2014 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, като Кредитор и Ф.А.Р. като
Кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит с № ***, при
спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
Съгласно сключения
договор за потребителски кредит, Кредиторът се е задължил да предостави на
Кредитополучателя под формата на заем парична сума в размер на 1500,00 лв.,
представляваща главница и чиста стойност на кредита отбелязана в Договора в
поле „размер на заема/кредита". Редът и условията, при които Кредиторът е
отпуснал кредит на Кредитополучателя се уреждат от Договора и Общите условия за
предоставяне на кредити, които са неразделна част от Договора.
С полагането на
подписа си на Договора за потребителски кредит, Кредитополучателят, удостоверява,
че е получил сумата на заема в брой от представител на Заемодателя. Така
предоставянето на посочената в поле „размер на кредита/заема" сума, ищецът
твърди че съставлява изпълнение на задължението на Заемодателя да предостави
заема и създава задължение на Заемателя да заплати на
заемодателя погасителни вноски, указани по размер и брой в Договора.
Погасителните вноски, които Заемателя се задължава да
изплаща на Заемодателя, съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с
надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на
заема и определена добавка съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвения
процент е фиксиран за срока на Договора и е посочен в него, при което общата
стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 3234,00 лв. Така,
договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 1734,00 лв.
На основание
сключения между страните договор, Кредитополучателят се е задължил да върне
сумата по кредита в срок до 16.12.2014 г., на 42 броя равни седмични
погасителни вноски, всяка от които по 77,00 лв., при първа погасителна вноска
4.03.2014 г., съгласно погасителен план неразделна част от Договора за кредит,
в който е посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска. Срокът на
договора е изтекъл на 16.12.2014 г. с последната погасителна вноска и не е
обявяван за предсрочно изискуем.
Съгласно Общите
условия към договора за потребителски кредит, при забава в плащането на месечна
погасителна вноска, Кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва върху всяка забавена вноска. На длъжника е начислена
лихва за забава за периода от 27.08.2014 г. (датата на която е станала
изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата на
подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва е 446,10
лева, който е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска.
Твърди, че длъжникът
не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която е
погасена до момента, е в размер на 1930,00 лв., с която са погасени, както
следва: договорна лихва-1350,03 лв., главница- 579,97лв. „Агенция за събиране
на вземания" ЕАД е упълномощена в качеството си на цесионер
по Договора за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. да изпраща
уведомления за извършената цесия съгласно изрично пълномощно от законния
представител на „Изи Асет
Мениджмънт' АД, както и преупълномощена в качеството
си на цесионер по Договора за продажба и прехвърляне
на вземания от 21.07.2014 г. съгласно преупълномощаване
от „Изи Асет
Мениджмънт" АД в качеството му на пълномощник на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД.
В изпълнение на изискванията на закона и по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до
ответника е изпратено уведомително писмо изх. №***г. за станалите продажби на
вземането на посочения от длъжника адрес. Видно от известие за доставяне с баркод ***, писмото е получено лично от ответника.
Твърдят, че на
01.04.2016 г. е подписано Приложение № *** към Допълнително споразумение от
дата 01.10.2015г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и „Агенция за събиране на
вземания" ООД /правоприемник на който е „Агенция за събиране на
вземания" АД, ЕИК ***/, съгласно който „Изи Асет Мениджмънт" АД е прехвърлило в полза на „Агенция
за събиране на вземания" АД, ЕИК *** /понастоящем „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД/ вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит №***
от дата 25.02.2014 г. ведно с всички привилегии, обезпечения, принадлежности и
лихви. Тези обстоятелства са във връзка с подписаното Приложение №*** към
договора за продажба и прехвърляне на вземания от 21.07.2014 г., сключен между
„Изи Асет Мениджмънт"
АД и „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД.
С оглед на
изложеното за "Агенция за събиране на вземания" ЕАД възникна правният
интерес от подаване на заявление за издаване на изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу ответникът Ф.А.Р. като Кредитополучател по Договор за потребителски
кредит № ***, сключен на 25.02.2014 г., да заплати сума в общ размер на 1750,10
лв., от които главница 920,03 лв., договорна лихва 383,97 лв. и законна лихва
за забава в размер на 446,10 лв.
Съдът е уважил
претенцията по образуваното ч. гр. д. №*** г. по описа на Ямболски районен съд,
ГО, *** състав е издадена Заповед за изпълнение. Длъжникът не е намерен на
установените в заповедното производство адреси, заповедта за изпълнение е
връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което от своя страна обуславя правния
интерес от подаването на настоящата искова молба.
В хода на съдебното
дирене исковата претенция се поддържа изцяло.
В срока по чл.131,
ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата, чрез назначеният й от
съда особен представител, с който счита
предявеният иск за допустим, но неоснователен и недоказан и моли да бъде отхвърлен.
Счита, че договора
е недействителен на осн. чл.22 от ЗПК. Съгласно чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК/ДВ
бр.18
В процесния договор
в табличен вид са посочени броя, размера и падежите на погасителните вноски, но
липсва разпределение на отделните суми във вноските, следователно липсва
яснота, каква част от дължимата главница, лихви и такси се съдържат във всяка
от погасителните вноски. При това положение счита, че не може да се направи
категоричен извод и бъде извършена преценка за погасяване на кои вземания са
отнесени направените от ответницата плащания. С оглед на това счета, че
договорът не отговаря на изискването на чл.11,ал.1,т.12 от ЗПК, според който
погасителния план трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска,
показваща погасяването на главница,лихва изчислена на база лихвения процент,
допълнителните разходи, което също е основание по чл.22 от ЗПК за недействителност
на договора. Позовава се на чл.23 ЗПК, когато договора за потребителски кредит
е обявен за недействителен, потребителя връща чистата стойност на кредита без
да дължи лихва или други разходи по кредита.
Счита клаузата за
договорната лихва за нищожна на осн. Чл.26,ал.1, предл.З
от ЗЗД, във вр. с чл.9 от ЗЗД - накърняване на добрите
нрави.
Договора за
потребителски кредит е сключен на 25.02.2014 година или преди изменението на
ЗПК от 23.07.2014 година, където се регламентира максимален размер на възнаградителната лихва и е неприложим в настоящия случай.
Съгласно принципа на свобода на договаряне по чл.9 от ЗЗД страните могат свободно да определят
съдържанието на договора доколкото то не противоречи на повелителни норми на
закона и на добрите нрави. Към момента на сключване на договора не е било
регулирано от императивен лимит възнаграждението на кредитора. Едва с изменението
на чл.19 от ЗПК/23.07.14 г. законодателят е предвидил че ГПР не може да бъде
повече от 5 пъти размера на законната лихва, като е обявил за нищожни клаузи
надхвърлящи този праг.
Въпреки това към
момента на сключване на настоящия договор 25.02.14 година обществения морал не
допуска злоупотреба с договорната свобода, при която икономически по силния
участник в оборота /в случая кредитодателя/ да налага
на по- слабия си клиент условия, при които да реализира необосновано висок
приход. В съдебната практика се е възприемало, че с цел генериране на печалба
може да се уговаря възнаградителна лихва до
двукратния размер на законната лихва, а когато кредита не е обезпечен - до
трикратния. В случая в процесния договор е налице лихвен процент надхвърлящ 20
пъти законната лихва, която е 10 %.
В настоящия случай
кредиторът не е предложил насрещна престация
съпоставима с дължимата цена над главницата, съответно за частта от разходите,
които надхвърлят типичното възмездяване на кредитиране по занятие. В случая
надбавката 1734 лева е уговорена с цел облагодетелстване на търговеца
заемодател над физическото лице кредитополучател. В тази връзка константна е
съдебната практика, че изключително голямата разлика в престациите
при двустранните договори може да се възприеме като противоречие с добрите
нрави. С оглед на това счита, че сделка сключена при значителна липса на
еквивалентност на престациите, включително
необоснован висок размер на възнаграждението за услуга са нищожни на осн.
чл.26,ал.1,предл.З от ЗЗД. В този смисъл е решение №***
г.по гр.д. № *** г. на *** Г.О. На ВКС .
Ето защо счита, че
уговорката за надбавката над разходно оправдания лихвен процент /20 пъти над
законната лихва/водеща до несправедлив общ годишен размер на разходите по
кредита се явява нищожна по смисъла на чл. 26,ал.1 от ЗЗД - накърняване на
добрите нрави.
Предвид на това
счита, че тази уговорка няма действие между страните, но по аргумент на
чл.26,ал.4 не влече нищожност на целия договор. По аргумент на чл.99, ал.2 от ЗЗД нищожността на клаузата може да се противопостави и на цесионера,
придобил вземанията по конкретната сделка независимо, че не е договарял по нея
,тъй като длъжника запазва всички свои възражения, които има спрямо
първоначалния кредитор.
При съобразяване
размера на главницата 1500 лева и нивото на общия годишен процент на разходите
при добросъвестно договаряне на възнаграждението на кредитора, който следва да
е около 5 пъти законната лихва, счита че договорна лихва в размер на 1734 лева,
за периода 25.02. 2014 да 16.12.2014 година не се дължи от ответницата , поради
което моли съда да я прогласи за нищожна на осн. Чл. 26,ал.1,предл.З от ЗЗД, във вр. с чл.9 от ЗЗД - накърняване на добрите нрави.
Тъй като
ответницата е изплатила общо 1930 лева, както е посочено в обстоятелствената
част на ИМ прави възражение за прихващане, като моли остатъка от неплатената
главница в размер на 920.03 лева да бъде приспаднат от платената сума като
договорна лихва в размер на 1350.03 лева, като по този начин счита, че с
извършеното прихващане цялата главница към настоящия момент е изплатена.
По отношение
претенцията на ищеца за сумата 446.10 лева представляваща лихва за забава за
периода 27.08.2014 година/датата на която е станала изискуема първата неплатена
от длъжника погасителна вноска/ до датата на подаване на заявлението в съда
счита, че е погасена по давност, тъй като вземането за наказателна лихва се
явява обезщетение от неизпълнен договор и като такова се погасява с 3 годишна
давност.
В тази връзка моли
на осн. чл.26,ал.1, предл.З от ЗЗД, във вр. с чл.9 от ЗЗД да се прогласи за нищожна клаузата по
отношение на договорна лихва, извършите прихващане на недължимо платената лихва
с останалата неизплатена главница и се приеме, че лихвата за забава е погасена
по давност. В хода на делото възраженията се поддържат.
След преценка на
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Ищецът в подкрепа
на иска си е представил сключеният на 25.02.2014г. договор за заем между БНП Париба и ответницата
„***” ***установяващ сочените от ищеца условия на кредита за сумата от 1500лв.
с приложен погасителен план. Представени са и договорите за цесия – рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010г. с който „Изи асет мениджмънт” АД е
прехвърлило вземанията си на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”ООД и
допълнително споразумение към него сключено с „АСВ” АД, потвърдждение
за сключена цесия на осн.чл.99, ал.3 он ЗЗД,
пълномощно по права по чл.99, ал.3 от ЗЗД на „АСВ” АД дадено от „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ” АД, както и пълномощно дадена от „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД, като
пълномощник на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс”ЕАД, с което преупълномощава
„АСВ”АД с правата по чл.99, ал.3 от ЗЗД. По тези факти не се спори. За
извършеното прехвърляне на вземането на ответницата ищецът е представи
извлечение от Приложение №*** от 01.04.2016г. към договора за цесия от
16.11.2010г., в което под №*** фигурира
кредита на ответицата. С уведомително писмо за извършено
прехвърляне на вземания ищецът е уведоми ответницата за извършената цесия, като
я кани доброволно да погаси дължимите суми, които към 11.04.2016г. възлизат на
1434,63лв. Видно от приложената към писмото обратна разписка /известие за
доставяне/ на БП писмото е било получено лично от ответницата на 16.02016г.
По искане на ищеца
по делото бе изготвена съдебно-счетоводна експертиза. Според представеното
заключение, във връзка с процесния договор за заем по сметките на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” АД са потъпили плащания
в размер на общо 1930лв., с които са погасени 579,97 лв. – главница и 1350,03
лв. – възнаградителна лихва за периода 25.02.2014г. –
25.08.2014г. По сметките на „АСВ” ЕАД няма извършени плащания. Към датата на
подаване на заявлението остатъкът от
задължението по Договор за заем ***. е в размер на общо 1304,00лв., от които:
920.03лв. – главница и 383.97лв. – договорна лихва за периода
26.08.2014г.-16.12.2014г. , а лихвата за забава/обезщетение за забава/ върху
непогасената главница за претендирания период 27.08.2014г. – 02.10.2018г. е
383,14 лв. съдът изцяло кредитира заключението на ССчЕ,
като обективно и компетентно дадено.
От
приложеното ч.гр.д. № *** по описа за 2018г. на ЯРС се устантовява,
че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК № ***г., с което Ф.А.Р. е осъдена да им заплати сумата 920.03 лв. - главница, представляваща Задължение по договор за потребителски
кредит № ***г., договорна лихва в размер на 383.97 лв. за периода от 26.08.2014
г. до 16.12.2014 г., обезщетение за забава – 446.10 лв. от 27.08.2014 г. до
датата на подаване на заявлението в съда – 02.10.2018 г., законна лихва от
датата на подаване на заявлението в съда – 02.10.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и съдебни разноски общо в размер
на 85 лв., от които 35 лв. – платена държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение. Заповедта е била връчена на длъжника при условията на чл.47,
ал.5 от ГПК, поради което с разпореждане №***г. съдът е указал на заявителя да
предяви установителния си иск. За това разпореждане
последният е бил уведомен на 01.02.2019г., като на 27.02.2019г. същият е подал
ска си в съда в законоустановения едномесечен срок.
При
така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Предявени
са обективно съединени искове по реда на чл.422, ал.1, във вр.
с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. чл.240, ал.1 и ал.2 и
чл.86 от ЗЗД.
Съдът намира предявеният иск за
допустим, т.к. са предявени от надлежно легитимирана страна – заявител в
заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен срок от
уведомяване на заявителя за разпореждането на съда да предяви иска. В
настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и
главно доказване дължимостта на вземането си по
издадената заповед за изпълнение, а на ответника – направените възражения в
отговора си.
По делото не се спори и се установи от представените писмени
доказателства факта на сключен договор за кредит от ответницата на
25.02.2014г., който е бил цедиран първо на „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ”АД, а после на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ОДД, чийто
правоприемник е ищецът по делото „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”ЕАД. Не се
спори по валидността на сключените договори за цесия. Страните
по цесията са уговорили чрез упълномощаване цесионера
да изпълни задължението за уведомяване по чл.99, ал.3 от ГПК, което е сторено с
уведомително писмо получено лично от ответницата 16.04.2015г.
От заключението на изслушана и приета по
делото съдебно-счетоводна експертиза безспорно се установиха и вземанията на
ищеца, които са в размер на 920,03лв./ съответстваща на издадената заповед за
изпълнение/, 383,97лв. договорна лихва/ съответстваща на издадената заповед за
изпълнение/ и 383,14 лв.- обезщетение за забава/ а в издадената заповед за
изпълнение 446,10лв./.
От представения
договор за потребителски заем е видно, че размера на кредита е 1 500 лева,
застраховка „Защита на плащанията" -60 лева, като обща стойност на
плащанията е посочена сума в размер на 3 234 лева включваща - ГПР -769.55% и
ГЛП 220.76%.
Кредита е следвало
да бъде заплатен на 42 седмични вноски, със седмична вноска от 77 лева. От
общите условия на договора в чл.З е записано „седмичните или месечните вноски,
които заемателят се задължава да изплаща на
заемодателя съставлява изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка,
покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и
определена добавка, съставляваща печалбата на заемодателя. Кредита е следвало
да бъде изплатен до 16.12.2014 година. От доказателства по делото се установи,
че до настоящия момент кредитополучателя е изплатила общо сумата от 1 930 лева,
като с тази сума е погасена договорна
лихва в размер на 1350.03 лева и главница 579.97 лева.
Относно възраженията особения представител съдът намира следното:
Данните по
делото подкрепят възражения за наличие основания по чл.22 ЗПК- за обявяване
недействителност на договора за потребителски кредит и нищожност по см. на
чл.26 ЗЗД поради противоречие с добрите нрави. Разпоредбата на чп.22 от ЗПК в редакцията му, обнародвана в ДВ,бр. 18 от
2010г.предвижда, че договорът за потребителски кредит е недействителен,ако не
са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 от ЗПК. В договора кредиторът е
посочил, че ГПР по кредита
е в размер на 769.55
%. Липсва обаче ясно разписана
методика как се формира този ГПР и кои компоненти точно са включени в него. Кредиторът не е посочил по ясен и
разбираем за потребителя начин всички разходи, които длъжникът ще направи и
които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Процесният договор не
съдържа информация как е формиран посочения ГПР от 769.55% ,с което е нарушено изискването на
чл.11, т.10, в който е посочено, че ГПР се изчислява по описания в Приложение №
*** към закона начин .
Отделно
от горното процесният договор съдържа неравноправни клаузи, за който извод
основание дава записаното в чл.1: „Условията на настоящия Договор,.......се състоят от съдържанието на тези
Общи условия и полетата, попълнени и/или отпечатани вържу настоящият докумант.”, което означава,че на заемателят
не му е дадена възможност да влияе върху съдържанието на тези Общи условия и
същите не са уговорени индивидуално, а предварително и едностранно от
заемодателя. Съгласно разпоредбата на чл.146, ал.1 неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, като последното не
е установено/доказано от ищеца по делото /Р № 23 от 07.07.2016г. по т.д. №
3686/2014г. на І т.о., ВКС и ТР № 1 от 09.12.2013г на ОСГК на ВКС/.
В процесния Договор за потребителски
заем е записан годишен лихвен процен в размер на
220.76%. . Съдебната практика на
ВКС приема, че добросъвестният и съответстващият на добрите нрави предел на
волята на страните за заплащане на възнаградителна
лихва е три пъти законната лихва. Съгл. §6 от ЗИД на ЗПК ГПР не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в лв и валута, определена с ПМС на РБългария.Съглашението за заплащане на възнаградителна
лихва е действително, само ако тя не надвишава с повече от три пъти размера на
законната лихва за процесния период. В настоящия случай размерът на годишната
лихва/ГЛП/ от 220,76% надхвърля около 21 пъти размера на законната-10,02
%, а ГПР- 769,55 %- около 66 пъти.
Клаузите за възнаградителна
лихва и за уговорения ГПР накърняват също така и добрите нрави по смисъла на
чл.26, ал.1, пр.3 от З3Д,тъй като се нарушава принципа за справедливост и се
създават условия за неоснователно обогатяване на ищеца. Съдебната практика
приема, че накърняващи добрите нрави са сделки, с които неравноправно се
третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални
средства на един субект за облагодетелстване на друг. Това води до нееквивалентност на насрещните престации при конкретната стойност на потребителския
кредит. Ищецът-кредитор не е доказал наличието на значителни разходи или риск,
поети от него за срока на договора, които да обосновават договарянето на такива
високи проценти на ГЛП и ГПР. При това положение съдът приема, че посочените
съглашения са нищожни и не
пораждат правни последици.
Нищожните клаузи на процесния договор
/определянето на възнаградителна лихва и ГПР/ не
могат да бъдат заместени по право от повелителни норми на закона. Това следва от характера
на договора, който е възмезден и включването на клаузи за договаряне на лихвен
процент по кредита и ГПР е въведено като императивно изискване в чл.11,ал.1,т.9
и т. 10 от ЗПК. Поради това чл.26,а.л.4 от ЗЗД е неприложим. Нищожността на
клаузата за възнаградителна лихва и ГПР обуслява недействителност на целия договор.
Предвид гореизложеното съдът намира, че процесният Договор за
потребителски кредит от 25.02.2014г. е недействителен на основание чл.22, във вр.с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК като нарушаващ повелителни разпоредби
на специалния закон на основание чл.26,ал.1,пр.3 ЗЗД, тьй
като негови съществени елементи противоречат на добрите нрави. Като такъв не
поражда правни последици.
Съгл. чл.23 от ЗПК, когато договорът
за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита /главницата/, но не дължи лихва или други разходи
по него. В случая чистата стойност на кредита е 1 500 лв. Общият размер на
постъпилите плащания от ответницата е 1930 лв, след
приспадане на която от главницата остава дължима от нея сума на ищеца по
договора от 920,03 лв. Т.к. е направено възражение за прихващане в отговора на
особения представител съдът намира, че сумата е изцяло платена, поради което
искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Останалите възражения съдът намира, че не следва да обсъжда с оглед
изхода на делото.
С оглед изхода на делото направените от ищеца
разноски в исковото и заповедното производство следва да останат за негова
сметка.
Воден от горното , съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД обективно съединени искове по реда на чл.422, ал.1, във вр.
с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. чл.240, ал.1 и ал.2 и
чл.86 от ЗЗД за се приеме за
установено спрямо него, че Ф.А.Р. им дължи сумата от 920.03 лв. - главница, представляваща Задължение
по договор за потребителски кредит № *** г., договорна лихва в размер на 383.97
лв. за периода от 26.08.2014 г. до 16.12.2014 г., обезщетение за забава – 446.10
лв. от 27.08.2014 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 02.10.2018
г., законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 02.10.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и съдебни разноски общо в размер
на 85 лв., от които 35 лв. – платена държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № ***г. по ч.гр.д. № ***г. по
описа на ЯРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: