№ 17954
гр. София, 07.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20231110138345 по описа за 2023 година
С решение № 4485 от 05.07.2023 г. постановено по к. адм. д. № 3611/2023
г. по описа на АССГ, XIX състав, с което е отменено решение № 3920 от
02.03.2022 г. постановено по гр. д. № 37420/2022 по описа на СРС, с което е
отхвърлена жалбата на П. срещу решение № 9847/41 от 23.06.2022 г. на ЮЛ, с
което е отказано да се възстанови на наследниците на В.Г.М. правото на
собственост на нива от 2245 кв. м. IV к., находяща се в строителни граници на
/административен адрес/, имот пл. № 2637 л. № 9 от КП от 1939 г., като делото
е върнато на СРС за ново разглеждане от друг състав и съобразяване на
указанията в мотивите.
Образувано е по жалба с вх. № 144233 от 11.07.2022 г. на П. В. П. срещу
решение № 9847/41 от 23.06.2022год. на ЮЛ, с което е отказано за
възстановяване правото на собственост на земи във възстановими стари
реални граници на наследниците на В.Г.М. правото на собственост по
отношение на нива от 2.245 дка, четвърта категория, находяща се в
строителните граници на /административен адрес/ имот пл. № 2637, к. лист №
9 от кадастрален план, изработен 1939 г.
Жалбоподателят твърдят, че решение № 9847/41 от 23.06.2022год. на ЮЛ
било необосновано и постановено в противоречие със закона, поради това, че
при постановяването му не са взети предвид две влезли в сила съдебни
решения, отнасящи се за същия имот. Пред съда страната поддържа жалбата и
моли за постановяване на решение, с което да се уважи жалбата.
Ответникът по жалбата ЮЛ счита жалбата за неоснователна, като се
посочва, че решението било законосъобразно. Пред съда процесуалния
представител на страната поддържа отговора на жалбата и претендира
разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
1
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е представено решение № 9847/41 от 23.06.2022год. на ЮЛ, с
което е отказано за възстановяване правото на собственост на земи във
възстановими стари реални граници на наследниците на В.Г.М. правото на
собственост по отношение на нива от 2.245 дка, четвърта категория, находяща
се в строителните граници на /административен адрес/ имот пл. № 2637, к.
лист № 9 от кадастрален план, изработен 1939 г. По делото е представена и
цялата административна преписка по издаване на процесното решение.
Съгласно решението е посочено, че правото на собственост върху имот с пл.
№ 2637 не се възстановявал, тъй като същият бил отчужден с Царски указ №
29 от 10.12.1943 г., за нуждите на Министерството на войната, като на
собственика на земята В.Г.М. му било заплатено обезщетение.
Представено е решение от 22.12.1998 г. постановено по гр. д. №
9797/1996 г. по описа на СРС, 40 състав, съгласно което е признато за
установено на основание чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ по отношение на ПК
„Студентска“, че З.М.Я.,И.М.В.,Б.П.В.,В.С.В. и И.С.В., като наследници на
В.Г.М., починал на 04.03.1965г., имат право да им бъде възстановена
собствеността върху имот пл. №2637, кадастрален лист № 9 от кадастрален
план на /административен адрес/, изработен 1939 г., с площ от 2.210 дка. На
решението е направено отбелязване, че същото е влязло в сила на 27.01.1999 г.
По делото е представено решение от 04.12.2007 г. постановено по гр. д. №
02331/2006 г. по описа на СГС, III- Е състав, съгласно което е отхвърлена
жалбата на З.М.Я.,И.М.В., Б.П.В., Х.Л.Я., Г.В.Г.,И.С.В. срещу Заповед № РД -
64 - 04/17.02.2006г. на кмета на Район „Студентски“ - Столична община, с
която на основание чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ е одобрено Решение № 6 по
Протокол № 1/07.02.2006 г. на постоянно действащата районна техническа
комисия за част от бивш имот пл. № 2637 /к.л.№9/ по кадастрален план на
гр.София, местност „Напоително поле“, изработен 1939г., попадащ, но не
нанесен в к.л. № 550 по ОЗРКП на гр. София, местността „Студентски град“,
одобрен с Решение №92 по Протокол №23 от 19.03.2001г. на СОС, с площ от
567 кв.м. На решението е направено отбелязване, че същото е влязло в сила на
07.04.2008 г.
Представено е удостоверение за наследници с изх. № РСЦ21-УГ01-4844
от 18.08.2021 г. издадено от Столична община, съгласно което В.Г.М. е
починал на 04.03.1965 г., като са посочени и наследниците по закона на същия.
Представен е Указ № 29, изготвен по доклад на Министъра на войната №
244 от 09.12.1943 г., съгласно който е постановено да се отчужди за нуждите
на войската в землището на /административен адрес/ – Софийско около
827.235 кв. м. частни и общински места, като стойността на отчуждените
имоти да се заплатяла, като е представен и списък на собственици на парцели
и ниви във военния терен /административен адрес/, както и самия доклад №
244 от 09.12.1943 г.
Представено е писмо от 27.05.2022 г. от Областна администрация на
2
област София, съгласно което процесния имот бил включен в списъка на
имотите в землището на /административен адрес/ – Софийско, отчуждени за
нуждите на министерството на войната, като по отношение на същия било
заплатено и обезщетение.
По делото е представено писмо с изх. № 833-81/20 от 15.02.1951 г. от
МВР отдел „Капитално строителство“ относно предаването документите по
собствеността на терена в с.Дървеница, Софийско, като в писмото са посочени
и собствениците, на които е заплатено обезщетение.
От приетата по делото съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещо
лице Лилия Герова, която настоящият състав кредитира като компетентно
изготвена, се установява, че след извършеното проучване на имота било
установено, че с доклад до негово величество Царя № 244 от 9 декември 1943
г., Министъра на войната е приложил УКАЗ № 29 от 04.01.1944 г. от името на
регентите на България да се отчуждели за нуждите на войската в землището
на /административен адрес/ - Софийско от около 827 235 кв.м частни и
общински места съгласно приложените план и скица, както и да се прогласила
спешност за завладяването на имотите съгласно чл. 54 от същия закон и
стойността на отчуждените имоти да се заплатила от съответния параграф по
бюджета на Министерството на войната. Вещото лице посочва, че на копие от
кадастрален план на напоителното поле била очертана необходимата на МНО
територия, като имотите били преномерирани от 1 и бил изработен
парцеларен план. Вещото лице посочва, че е изследвала и списък на
собствениците на имотите, които се отчуждават и предават на Министерство
на Народната отбрана, поделение 1735 в София – Дървеница, като в първата
графа на таблицата бил номера на парцелите по плана за отчуждаване, като
под № 126 бил имотът на Вучко Георгиев от /административен адрес/
(Приложение 2-2). Вещото лице е изготвило в заключението комбинирана
схема на имот пл. № 2637 от кадастралния план на Софийско напоително поле
и имот 126 от списъка на собствениците на имоти, които се предават на МНО,
като при съвместяване с графиката на имот 126 било видно, че двата имота
били идентични. Вещото лице посочва, че в прегледаните материали не
открила парцел I 126 в плана на военния терен. Съгласно заключението МНО
било изплатило стойността на парцел № 126, който бил идентичен с имот пл.
№ 2637, к. л. 9 на В.Г.М..
По делото е приетата и съдебно-техническа експертиза, изготвена от
вещо лице Л. М., която настоящият състав кредитира като компетентно
изготвена, се установява, че било установено, че с Царски указ №
29/10.12.1943 г., обнародван в ДВ, бр. 2 от 1944 г. посочения имот на В.Г.М.
бил включен в списъка на имотите в землището на /административен адрес/,
които били отчуждени за нуждите на министерството на войната. Съгласно
заключението във връзка с този указ е била проведена отчуждител на
процедура на засегнати имоти, като по делото бил приложен списък на тези
имоти и имената на собствениците и под номер 26 било името на В.Г.М. и
имот 126 бил включен в списъка с номерата на имотите. Съгласно
заключението за ПИ пл. ном. 2637 /идентичен с ПИ пл. ном. 126/ с площ -
2210 кв.м, по списъка на отчуждените имоти със Царски указ № 29/10.12,1943
3
г., обнародван в ДВ, бр. 2 от 1944 г. отчужден за нуждите на министерството
на войната и посочен в писмо изх. № 833-81/20 от 15.02.1951 г. по описа под.
35130, била изплатена стойността на парцел 126 с площ - 2180 кв.м. Вещото
лице е посочило, че посоченото поделение 35130 било строително - войскова
част, като имота бил застроен с гаражи, автомивка, хангари за техническо
обслужване, административни сгради, жилищни помещения и др. Съгласно
заключението с АЧДС от 09.04.1971 г., по заповед № 2537/0Г.12.1967 г. на
отдел „Архитектура и благоустройство“ при СГНС, бил актуван имот от
240050 кв.м, като подробно били описани границите на имота. Вещото лице
посочва, че било налице фактическо отчуждаване на процесния имот.
В настоящото производство предмет на оспорване е постановено решение
на органа по поземлената собственост – Общинска служба по земеделие, с
което, е отказано за възстановяване правото на собственост на земи във
възстановими стари реални граници на наследниците на В.Г.М. правото на
собственост по отношение на нива от 2.245 дка, четвърта категория, находяща
се в строителните граници на /административен адрес/ имот пл. № 2637, к.
лист № 9 от кадастрален план, изработен 1939 г. Процесната жалба е подадена
от легитимирана страна, срещу административен акт по смисъла на чл. 21
АПК, който подлежи на съдебно оспорване, доколкото с него се отхвърля
искането на жалбоподателя – като един от законните наследници на лицето
В.Г.М. и се отказва издаването на благоприятно за него решение, в
законоустановения 14-дневен срок по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ. Оспореното
решение на ОСЗ е връчено на жалбоподателя на 28.06.2022 г., а съгласно
представеното известие за доставяне, като е подадена в срок, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна, предвид следните
съображения:
Съгласно правомощията си по чл. 146 АПК съдът при преценка
законосъобразността на административния акт проверява дали е издаден от
компетентен орган, в съответната форма, допуснато ли е съществено
нарушение на административно-производствени правила при издаването му,
налице ли е противоречие на административния акт с материалноправни
разпоредби и несъответствие с целта на закона, като съдът не е ограничен от
посочените от оспорващия основания, а проверява всички основания по чл.
146 АПК. Съответствието на оспорения акт с материалния закон се преценява
към момента на издаването на административния акт /чл. 142, ал. 1 АПК/.
В случая оспореният акт е издаден в изискваната от закона писмена
форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК, както и от компетентен
орган, като при извършената служебна проверка съдът не установи той да
противоречи на целта на закона. Също така при издаването на оспорената
заповед ответникът по жалбата не е допуснал нарушение на административно-
производствени правила и на материално-правни разпоредби на закона.
Атакуваното решение не страда от пороци до степен на нищожност, като
настоящия състав намира и, че са спазени изискванията на закона, касаещи
процедурата по издаването му. ОСЗ в рамките на своята компетентност е
извършила проверка за реда по който следва да се извърши възстановяване на
4
правото на собственост по отношение на имота. Индивидуализирала е същия
и е събрала нужните документи за установяване дали конкретния имот
подлежи на възстановяване с оглед изискванията на чл. 10 ЗСПЗЗ.
По отношение на материалноправната законосъобразност на решението в
оспорената му част, съдът намира следното.
Неоснователни се явяват оплакванията на жалбоподателката, че
процесното решение противоречало на влязлото в сила на 27.01.1999 г.
решение от 22.12.1998 г. постановено по гр. д. № 9797/1996 г. по описа на
СРС, 40 състав, съгласно което е признато за установено на основание чл. 11,
ал. 2 ЗСПЗЗ по отношение на ПК „Студентска“, че
З.М.Я.,И.М.В.,Б.П.В.,В.С.В. и И.С.В., като наследници на В.Г.М., починал на
04.03.1965г., имат право да им бъде възстановена собствеността върху имот
пл. № 2637, кадастрален лист № 9 от кадастрален план на /административен
адрес/, изработен 1939 г., с площ от 2.210 дка. Съгласно разпоредбата на чл.
11, ал. 2 ЗСПЗЗ лицата, пропуснали да подадат заявления в срока по ал. 1,
могат да установят с иск срещу съответната общинска служба по земеделие
само с писмени доказателства правото да възстановят собствеността си върху
земеделските земи. Съгласно разясненията дадени по т. 3 от тълкувателно
решение № 2 от 25.VI.1996 г. по гр. д. № 2/96 г., ОСГК, предмет на иска по чл.
11, ал. 2 ЗСПЗЗ е право на възстановяване на собствеността върху
земеделските земи, а пропускането на срока по чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ е
процесуална предпоставка за допустимостта му. Със съдебното решение се
признава или отрича правото на възстановяване на собствеността, а самото то
се извършва от Общинската поземлена комисия по местонахождение на имота
с оглед ролята й на единствен орган, овластен да се произнася по
възстановяването. Съотношението между съдебното решение и актът на
поземлената комисия се извежда и от разпоредбата на чл. 11, ал. 4 ЗСПЗЗ.
Когато съдебното решение е влязло в сила след обнародването на
обявлението, че е изготвен план за земеразделяне, собствениците ще бъдат
обезщетени по реда на чл. 10б ЗСПЗЗ, т. е. съдебно признатото право на
възстановяване на собствеността, макар и върху точно индивидуализирани
обекти, ще се трансформира в право на собственост върху земи от държавния
или общински фонд с решение на поземлената комисия. С оглед на което може
да се направи извод, че установителния иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ няма за
предмет възстановяване на самата собственост, а се възстановява правото на
страните да претендират самото възстановяване. В това производство не се
изследват дали съществува или са възстановими старите реални граници на
имота и дали са налице пречки за възстановяване на собствеността -
застрояване, осъществено мероприятие, замяна и др., като тези въпроси са от
компетентността на ОСЗ при постановяване на решението – в този смисъл
решение № 36 от 28.02.2012 г. постановено по гр. д. № 990/2011 ВКС, II г.о. С
оглед на което решението на иска по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ не обвързва ОСЗ за
издаване на решение за възстановяване на правото на собственост.
Производството по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ е исково, но в това производство не
могат да се разрешават спорове относно това на общия наследодател, или на
неговите наследници е принадлежал имота към момента на колективизацията.
5
Възникналите спорове за материалното право на възстановяване на
собствеността по ЗСПЗЗ се разглеждат в производството по чл. 14, ал. 4 от
ЗСПЗЗ, което има за предмет установяване кой е бил собственик на имота към
момента на колективизацията, тъй като това е релевантния момент за
реституцията, посочен в чл. 10, ал. 1 от ЗСПЗЗ – в този смисъл решение № 868
от 20.11.2009 г. по гр. д. № 12/2009 г., г. к., на ВКС. Решението на съда в
административното производство по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ за имоти в
урбанизирана територия не е достатъчно, за да се счита приключила
процедурата по възстановяване правото на собственост. Дори с него да е
разрешен спорът по същество относно правото на възстановяване на
собствеността и да е индивидуализиран бившия имот по някакъв план, с това
не приключва процедурата по възстановяване на собствеността, защото
имотът не се индивидуализира по действащия план на населеното място и
настъпилите правоизменящи факти до влизане в сила на ЗСПЗЗ. Затова с това
решение заявителите пред ПК, респ. ОСЗ, не могат да се легитимират като
собственици – в този смисъл решение № 144 от 15.01.2021 г. по гр. д. №
3694/2019 г., на ВКС I г. о. С оглед на което оплакванията на жалбоподателката
се явява неоснователни.
Неоснователни са и оплакванията във връзка с противоречие на
процесното решение с решение от 04.12.2007 г. постановено по гр. д. №
02331/2006 г. по описа на СГС, III- Е състав. Така цитираното решение би
било задължително в случай на възстановяване на собствеността по
отношение на имота в стари реални граници и то в частта, с която е
определена каква част от този имот е застроена или по отношение на нея е
реализирано мероприятие, което се явява пречка за възстановяване, какъвто не
е процесния случай.
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ, земеделските земи се възстановяват на
лицата, които са ги притежавали към момента на обобществяването им или на
техните наследници. Доказването на притежанието на земите към релевантния
минал момент става с писмени доказателства от категорията на посочените в
чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ. В настоящият случай от събраните по делото
доказателства, а именно Царски Указ № 29 от 10.12.1943 г., доклад на
Министъра на войната № 244 от 09.12.1943 г., ДВ, бр. 2 от 1944 г., писмо с изх.
№ 833-81/20 от 15.02.1951 г. от МВР отдел „Капитално строителство“, както и
от двете съдебно-технически експертиза се установя, че процесният имот
собственост на В.Г.М. е бил отчужден за нуждите на Министерството на
войната. И двете заключения са категорични, че имот пл. № 2637 от
кадастралния план на Софийско напоително поле и имот 126 от списъка на
собствениците на имоти, които се предават на МНО били идентични, като
вещо лице Герова е изготвила и комбинирана скица. Също така вещото лице в
първоначалната експертиза изрично е посочила, че била изплатена стойността
на парцел № 126, който бил идентичен с имот пл. № 2637, к. л. 9, до който
извод е достигнало и вещото лице по назначената втора съдебно-техническа
експертиза, която посочва, че била проведена отчуждителна процедура и била
изплатена стойността на парцел 126 с площ - 2180 кв.м.
В настоящият случай отчуждаването, извършено по реда на Закона за
6
отчуждение на недвижимите имущества за държавна и обществена полза от
1885 година /ЗОНИДОП отм./. В ЗОНИДОП /отм./ се съдържат общите
правила на отчуждаването на недвижимите имоти от държавата, както и
специални правила, които се прилагат при спешност на завладяването и при
военни работи. Самото отчуждаване може да се извърши по два начина – чрез
„полюбовно съгласие”, когато собственикът няма възражение срещу
отчуждаването – тогава се издава административен акт – арг. от чл.16, чл.22 и
чл.47 от ЗОНИДОП /отм./ или по съдебен ред, като с решението на съда се
прогласява отчуждаването на конкретния имот – чл.16 и чл.17 от ЗОНИДОП
/отм/. В последния случай определянето и изплащането на обезщетението е
последващо действие, което също може да премине през съдебна процедура,
но въводът във владение се извършва едва след изплащане на обезщетението –
чл. 38 и чл. 44 от ЗОНИДОП /отм./. Според специалните правила, когато има
спешност от завладяването, тя се прогласява специално с княжески указ – чл.
54 от ЗОНИДОП /отм/. Предвидена е облекчена процедура за съобщаване на
решението за отчуждаване на собствениците, както и на самото отчуждаване,
ако не е налице „полюбовно съгласие” за това. При спор относно размера на
обезщетението, имотът се завладява преди изплащането му, но след като е
внесена на депозит предварително определената сума – чл.57, 58 и чл .60 от
ЗОНИДОП /отм./. Съдебната фаза не е задължителен етап от производството
по отчуждаване на недвижимите имоти по ЗОНИДОП /отм./. Този етап може
да бъде заместен от „полюбовно съгласие”, при което процедурата приключва
с административен акт – чл. 47. С издаването на този акт собствеността
преминава върху държавата още преди да е изплатено обезщетението за
имота. При липсата на такова съгласие, отчуждителният ефект настъпва със
съдебното решение по чл. 17 от ЗОНИДОП /отм./. Административният акт по
чл. 47 от закона и съдебното решение по чл. 17 имат еднакви правни
последици. Изплащането на обезщетението не е условие за настъпване на
отчуждителния ефект. В съдебната практика по прилагането на този закон е
формирано становището, че собствеността може да премине върху държавата
и с така нареченото „мълчаливо съгласие” на собственика, когато той обжалва
само оценителния протокол, без да обжалва правилността на самото
отчуждаване – решение № 63 от 14.02.1934г. по ч.пр.3/33г. на ВКС, решение
№124 по гр.д.№335/1932 г. на ІІІ ГО. Нещо повече, в практиката на стария
ВКС по прилагането на закона, е възприето разбирането, че е възможно така
нареченото „фактическо отчуждаване”, при което отчуждителният ефект
настъпва със завземането на имота от администрацията, дори да не са
изпълнени формалностите на закона. В тези случаи собственикът не може да
иска възстановяване на старото положение, а единствено заплащането на
справедливо обезщетение – в този смисъл решение № 601 от 29.09.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 504/2009 г., I г. о., ГК и решение № 117 от 14.07.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 847/2010 г., II г. о., ГК.
По отношение на процесния имот с Царски указ № 29 е обявена
обществена полза от отчуждаването и спешност от завладяването на частни
имоти нуждите на войската. Съгласно чл. 54 и сл. ЗОНИДОП /отм./ в
хипотезата на прогласена обществената полза от отчуждаването и на
7
спешността за завладяването на отчуждаването на имотите не се провежда
съдебно производство. В настоящия случай по делото няма никакви данни да
е възразявано от собствениците по реда на чл. 55 ЗОНИДОП /отм./ по
отчуждението и/или определеното обезщетение, което обезщетението е било
изплатено, което се установява както и от двете съдебно-технически
експертизи, така и от писмо изх. № 833 - 81/20 от 15.02.1951 г. по описа на
поделение № 35130 до Министерството на вътрешните работи. Дори да се
приеме противното следва да се посочи, че поделото са събрани данни за
завладяване на имота от държавата, което според цитираната по- горе съдебна
практика е равностойно на отчуждаването му. Тези данни се съдържат в писмо
изх. № 833-81/20 от 15.02.1951 г., както и в заключението на втората съдебно-
техническа експертиза, в която е посочено, че било налице фактическо
отчуждаване на процесния имот, като поделение 35130 било строително -
войскова част, като имотът бил застроен с гаражи, автомивка, хангари за
техническо обслужване, административни сгради, жилищни помещения и др.,
като впоследствие бил издаден и ачдс от 09.04.1971 г., по заповед №
2537/0Г.12.1967 г. на отдел „Архитектура и благоустройство“ при СГНС, като
бил актуван имот от 240050 кв.м.
С оглед на гореизложеното, процесният имот е бил одържавен още през
1944 г., по реда на ЗОНИДОП /отм./ и не е подлежи на възстановяване по
ЗСПЗЗ. Постановения отказ от ЮЛ е правилен и законосъобразен и като такъв
жалба с вх. № 144233 от 11.07.2022 г. следва да се остави без уважение.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора в полза на ЮЛ следва да бъдат присъдени
разноски за депозит за работа на вещо лице в размер на 250 лв. При
първоначалното разглеждане на делото и 500 лв. депозити за вещо лице в
настоящото производство.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба с вх. № 144233 от 11.07.2022 г. на П. В. П. срещу
решение № 9847/41 от 23.06.2022год. на ЮЛ, с което е отказано за
възстановяване правото на собственост на земи във възстановими стари
реални граници на наследниците на В.Г.М. правото на собственост по
отношение на нива от 2.245 дка, четвърта категория, находяща се в
строителните граници на /административен адрес/ имот пл. № 2637, к. лист №
9 от кадастрален план, изработен 1939 г.
ОСЪЖДА П. В. П., с ЕГН ********** и адрес: /административен адрес/
да заплати на ЮЛ на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата в размер на 750лв.,
представляващи сторените по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд-София-град в 14-дневен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8