Р Е Ш Е Н И Е
№ 01.09.2017г. гр.Харманли
В ИМЕТО НА НАРОДА
Харманлийски
районен съд
граждански
състав
на седми август две
хиляди и седемнадесета година
в публично съдебно заседание в следния състав:
Районен съдия: Ива Гогова
секретар: Е. Георгиева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Гогова гражданско
дело № 140 по описа на РС-Харманли
за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен
е отрицателен
установителен иск с правно
основание по чл.439 от ГПК.
Подадена е искова молба oт Р.Д.Т., ЕГН:**********,*** против Н.Р.Т., ЕГН:**********,***, в която се твърди, че на 09.09.2015г. получил покана за доброволно изпълнение, съгласно която
бил длъжник по изпълнително дело №20155630400082 по описа на ДСИ при
РС-Харманли, с взискател бившата му съпруга М. И. Т., ЕГН:**********,
като майка и законен представител на децата Н.Р.Т., ЕГН:********** и И. Р.Т., ЕГН:**********.
Изпълнителното дело било образувано по изпълнителен лист от 24.08.2015г. на
РС-Харманли, издаден въз основа на Решение №17/06.03.2006г. по гр.дело
№531/2005г. по описа на РС-Харманли, с което бил осъден да заплаща на М. Т., като майка и
законен представител на децата Н.Р.Т., ЕГН:********** и И. Р.Т., ЕГН:**********
месечна издръжка в размер на 50.00 лв. за по-голямото и 40.00лв. за по-малкото
дете, считано от 10.10.2005г. до настъпване на законни причини за нейното
изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска.
След съдебното решение, по което бил издаден изпълнителният лист,
настъпили факти, обосноваващи недължимостта на посочената сума в поканата за
доброволно изпълнение, а именно: с М. И. Томова
били съпрузи, от който брак имали две деца -Н.Р.Т.-ответник по настоящото дело
и И. Р.Т.. През 2005г. се разделили със
съпругата му, поради което тя завела гр.дело №531/2005г. по описа на
РС-Харманли за издръжка. След влизане в сила на решението по делото, плащал
издръжка на децата си до април 2007г., когато се събрали отново. Поради
продължителния период назад във времето не съхранявал всички разписки, а само
платените чрез пощенски записи - 5 бр. от 2006г., възлизащи на обща стойност от
250.00 лв.
Ищецът сочи още, че през пролетта на 2007г., месец април, със съпругата
му и двете деца се събрали и заживели заедно в собственото му жилище, находящо
се в гр.Х., ул."..." №....и продължили да
живеят заедно до 07.06.2015г., когато отново се разделили, като впоследствие се
развели. През този период ищецът участвал в издръжката на семейството, в
разходите за домакинството и децата, заплащал консумативите - ел. енергия, ВиК,
кабелна телевизия, интернет и др. През тези осем години осигурявал на цялото
семейство летни почивки в гр.В.д, поддържал
жилището, а също така закупил за децата компютър и отремонтирал и обзавел
детската им стая. Имайки предвид всичко изнесено до тук, счита че не дължи
плащане на издръжка на Н.Р.Т., ЕГН:********** в претендирания по изпълнителното
дело размер. В подкрепа на твърдението, че с ответника живели заедно на един
адрес и в едно жилище до месец юни 2015г., прилага копие от Решение
№108/29.06.2015г. по гр.дело №385 по описа за 2015г. на РС-Харманли по Закона
за защита срещу домашното насилие, както и от Решение №362/13.08.2015г. по
в.гр. дело №543 по описа на ХОС за 2015г., в които като свидетел, живущ ***,
бил посочен именно Н.Р.Т..
Във връзка с всичко описано по-горе, на осн. чл.439 от ГПК, през 2015г. ищецът завел гр. дело №632/2015г. по описа на РС-Харманли срещу бившата му съпруга М. И. Т., ЕГН:**********, действаща в качеството на майка и законен представител на Н.Р.Т., ЕГН:********** и И. Р.Т., ЕГН:**********. Същото било прекратено в частта по отношение на М. И. Т. в качеството на майка и законен представител на Н.Р.Т., ЕГН:**********, като недопустим, предвид че към датата на предявяване на исковата молба същият е процесуално правоспособен в правоотношението по присъдената издръжка, а досежно частта от иска, предявен по отношение на същата в качеството на майка и законен представител на И. Р.Т., ЕГН:********** била постигната спогодба, обективирана в протоколно определение на РС-Харманли от 31.01.2017г. по същото дело и влязло в законна сила на 07.02.2017г. С одобрената от съда спогодба било признато, че не дължал сумата от 3880 лв., представляваща издръжка по 40 лв. месечно за периода от 97 месеца от 10.04.2007г. до 10.05.2015г. включително, представляваща част от главница по изп. дело №20155630400082 по описа на ДСИ при РС-Харманли и сумата в размер на 120 лв., представляваща платена издръжка за период от 3 месеца или общо сумата от 4000.00 лв. Постиганата спогодбата между страните по гр.дело №632/2015г по описа на РС-Харманли също доказвала правотата му по отношение на твърдените обстоятелства в настоящата молба. В нея ответникът се съгласил, че не му се дължи издръжка за посочения период, защото посочените обстоятелства и по това дело отговоряли на действителността.
Предвид изложеното моли да се постанови решение, с което да бъде
признато за установено, че по отношение на ответника Н.Р.Т., ЕГН:**********
ищецът Р.Т. не дължи плащане на сумата за издръжка в размер на 4850 лв. за
периода месец април 2007г. - месец юни 2015г. и представляваща 97 бр. вноски, всяка по 50.00 лв., както и
сумата от 130 лв. издръжка за трите месеца от 2006г., заплатена чрез пощенски
записи и представляваща разликата до 250 лв.,
явяващи се част от главницата по изпълнително дело №20155630400082 по описа на
ДСИ при РС-Харманли, или обща сума в размер на 4980.00 лв. Претендира
присъждане на направените по делото разноски, както и адвокатски хонорар в
размер на 580.00 лв.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК
е постъпил писмен отговор от страна
на ответника Н.Т., в който заявява, че искът е
неоснователен относно размера на недължима издръжка. Сочи, че действително през
пролетта на 2007г., родителите му заживели отново заедно, но относно заплащане
на издръжка в определения размер, претенцията била неоснователна. Ответникът
твърди, че при съвместното съжителство, ищецът отсъствал за продължителни
периоди от време, като дори да се приемело, че заплащал консумативи в
домакинството, те не били до размера на определената издръжка. Приложените
разписки доказвали последното. Липсвали доказателства за плащания за месеци от
посочените периоди -2007г.-2013г., не били представени никакви доказателства за
2014-2015г. Заявява още, че майка му работела в Български пощи ЕАД от 2006г. и
основно тя осигурявала средствата за издръжката на децата. С оглед предмета на
предявения отрицателно установителен иск ищецът следвало да установи, че
задължението му за издръжка на ответника в този размер било погасено чрез
неговото изпълнение. От Решение по гр.д№531/2005г., безспорно се установявало,
че задължението на ищеца било определено с влязъл в сила съдебен акт, като се
касаело до негово безусловно алиментно задължение, което било приоритет пред
други негови задължения. Ответникът счита, че другите по вид престации извън определената
издръжка не представлявали изпълнение на задължението на ищеца за издръжка. Ищецът дължал родителски грижи на низходящия
си, като едновременно с това полагането на такива не го освобождавало от
задължението да му заплаща издръжката, за която е бил осъден. Тъй като
задължението за заплащане на присъдена издръжка на непълнолетни деца било
безусловно за периодични платежи, установени по размер със съдебно решение и по
него била налице сила на пресъдено нещо, за да бъде уважен отрицателният
установителен иск, ищецът следвало да докаже при условията на пълно и главно
доказване твърденията си, че за процесния период заплащал ежемесечно издръжка в
размер на 50лв. А доказателства за такова плащане към исковата молба не били
налице, освен представените разписки за пощенски записи. Описаните в исковата
молба обстоятелства не отговаряли на действителното правно положение между
страните. Приложените писмени доказателства-разписки не доказвали факта на
действително плащане на сумите от ищеца, тъй като били доказателства за плащане
на обичайни консумативи в едно домакинство. Впечатленията на ответника били, че
баща му не участвал в издръжката, независимо че живеели в едно домакинство.
Моли за деловодни разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа страна
следното:
Между страните по делото не е спорно, че през
2005г. ищецът Р.Т. и съпругата му М.Т. се разделили,
което довело до завеждането от нейна страна на съдебно дело за присъждане на
издръжка за двете им родени деца – отв.Н.Т. и И.Т.. Така с
Решение №17/06.03.2006г. по гр.д. №531/2005г.
по описа на РС-Харманли ищецът Р.Т.
е осъден да заплаща на М. И. *** като майка и законен представител на децата
отв.Н.Т. и Иван Т. месечна издръжка от 50 лв. за отв.Н.Т. и 40 лв. за И.Т.,
считано от 10.10.2005г. до настъпване на законни причини за изменяне на
издръжката или за прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска от падежа до окончателното плащане.
Между страните не е спорно и
обстоятелството, че през пролетта на 2007г.,
месец април, ищецът Р.Т. и съпругата му М.Томова заедно
с двете деца –отв.Н.Т. и И.Т. се
събрали и живели заедно до м.06.2015г., когато отново се разделили.
Видно от приетия като
доказателство изпълнителен лист от 24.08.2015г. по гр.д. №531/2005г.
по описа на РС-Харманли и удостоверение от 13.02.2017г. , издадено от СИС към
РС-Харманли, налице е образувано изпл.дело №20155630400082
по описа на ДСИ-РС-Харманли, образувано въз основа на така издадения
изпълнителен лист за присъдените издръжки, като към 13.02.2017г. ищецът Р.Т.
дължи сумата от 7 787,20 лв.
Приети като доказателство са
фактури за платени такси за вода и канал, касови бележи за заплащане на кабелна
телевизия и интернет, квитации за палетни такси за кабелна телевизия, както и
касови бележи за заплатена консумирана ел.енергия, видно от които ищецът Р.Т. е
за периода 2007г.-2015г. е заплащал горепосочените такси за ток, вода, интернет
и кабелна телевизия. Приложени са и разписки за суми платени през 2006г. чрез
пощенски запис от ищеца Р.Т. на М. Т., възлизащи общо на сумата от 250 лв.
С Решение №187/04.12.2015г.
по гр.д. №571/2015г. по описа на
РС-Харманли е прекратен сключения между ищеца Р.Т. и М.Т.граждански брак.
С влязло в сила Определение №48/31.01.2017г.
по гр.д. №632/2015г. по описа на
РС-Харманли, влязло в законна сила на 07.02.2017г., е одобрена съдебна спогодба, с която
е признато,
че ищецът Р.Т. не дължал сумата от 3880 лв.,
представляваща издръжка по 40 лв. месечно за периода от 97 месеца от
10.04.2007г. до 10.05.2015г. включително, представляваща част от главница по
изп. дело №20155630400082 по описа на ДСИ при РС-Харманли и сумата в размер на
120 лв., представляваща платена издръжка за период от 3 месеца или общо сумата
от 4000.00 лв.
Ищецът Р.Т. ангажира и
доказателства, че за процесния период 2007г.-2015г. е реализирал доходи от
трудово правоотношение (справка актуално състояние на всички трудови договори
от ТД на НАП-Пловдив, копие на трудова книжка, удостоверение за декларирани
данни от 13.01.2017г. на ТД-Пловдив към НАП, справка – данни за осигуряване за
периода от 01.01.2007г. до 30.06.2015г. от ТД-Пловдив към НАП. Такива са
представени и от ответната страна по отношение трудовата ангажирамост на
майката М.С..
От събраните по делото гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите В.Ф. и Е.И., допуснати като свидетели
на страната на ищеца, се установява, че ищецът Р.Т. заедно с цялото си
семейство са ходили често на почивки в гр.В., като разноските били поемана
изцяло от ищеца Р.Т.. Св.Е.И., съседка на ищеца, потвърждава, че за периода
2007г.-2015г. ищецът Р.Т. е живял заедно с цялото си семейство, вкл. и с отв.Н.Т..
От показанията на тази свидетелка се установи още, че ищецът Р.Т. се е грижил
за семейството и за децата си, вкл. ги водел на почивки, направил ремонт на
етажа, в който живеели и на детската стая, като обзавел същата и им купил
компютър. Тъй като ищецът гледал животни, осигурявал на семейството месо и
млечни продукти, участвал в разходите за закупуване на дрехи и др.неща за
първия учебен ден на децата. Според св.И. ищецът давал средства за издръжка на
отв.Н.Т., вкл. заплащал таксите за училищния стол.
Събраните по делото гласни
доказателства съдът кредитира с доверие, доколкото същите не се намират в
противоречие помежду си, а и са в съотвествие с останалия събран доказателствен
материал и не са опровергани от други доказателства в обратна насока. Предвид
изложеното и доколкото свидетелските показания са логични, последователни и
вътрешно убедителни, съдът извлича изводи от тях относно действителното
фактическо положение по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Съгласно чл.439 от ГПК длъжникът може да оспори изпълнението
чрез иск, който може да се основава само на факти настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание.
Безспорно по делото е обстоятелстсвото, че
ищецът Р.Т. има качеството на длъжник по образувано срещу него изпълнително
дело №20155630400082 по описа на ДСИ-РС-Харманли с взискател отв.Н.Т. за заплащане на дължима на последния
издръжка, която към 17.02.2017г. възлиза на сумата от 7 787,20 лв.
Това се доказа и от приетите като доказателства изпълнителен лист
от 24.08.2015г. по гр.д. №531/2005г. по описа на РС-Харманли и
удостоверение от 13.02.2017г. , издадено от СИС към РС-Харманли. Следователно
ищецът Р.Т. има право да оспори изпълнението срещу него съгл. чл.439 от ГПК,
като за целта следва да докаже факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание – в случая Решение №17/06.03.2006г.
по гр.д. №531/2005г. по описа на
РС-Харманли, с което е
присъдената издръжката, т.е. трябва да установи факти, настъпили след
06.02.2006г. (когато е приключило съдебното дирене по горепосоченото дело) и
обуславящи недължимостта на присъдените суми за издръжка на ответника.
В случая ищецът Р.Т. се позова на
факта, че след този период, а именно през пролетта
на 2007г., месец април, той
и съпругата му М.Томова заедно
с двете деца –отв.Н.Т. и И.Т. се
събрали и заживели
отново заедно като семейство до м.06.2015г., когато се разделили и за който период същият твърди, че е осигурявал средства за издръжка на
отв.Н.Т., вкл. и чрез заплащане на дължимите разходи за консумативите –
ел.енергия, вода, кабелна телевизия, интернет, ремонтиране и поддържане на
жилището, вкл. обзавеждане на детска стая, закупуване на компютър, осигуряване
на летни почивки във гр.В.. Така настъпилите след приключване на съдебното
дирене по гр.д. №531/2005г. по описа на РС-Харманли факти се
доказаха и от събраните по делото доказателства – от една страна съвместното
съжителстване на ищеца Р.Т. с отв.Н.Т. за процесния период не се оспорва между
страните, а от друга страна това обстоятелство, заедно с другите горезиложените
такива във връзка с осигуряване издръжка на ответника от ищеца, се доказаха по
несъмнен и категоричен начин от всички налични по делото доказателства, а
именно - фактури за платени такси за вода и канал, касови бележи за заплащане
на кабелна телевизия и интернет, квитации за палетни такси за кабелна
телевизия, касови бележи за заплатена консумирана ел.енергия, разписки за суми
платени през 2006г. чрез пощенски запис – 250 лв., показанията на свидетелите В.Ф. и Е.И., кредитирани от
съда с доверие като непротиворечиви, логични, последователни и неопровергани от
други доказателства в обратна насока. Съгласно така гореописаните доказателства
ищецът Р.Т. в процесния период април 2007г.-юни 2015г., през който всички са
живели заедно като семейство, е участвал активно в издръжката на семейството,
част от което е и отв.Н.Т., негов низходящ, като е заплащал дължимите такси за
ток, вода, кабелна телевизия, интернет, осигурявал е често летни почивки в
гр.Велинград за семейството, вкл. и за отв.Н.Т., поддържал е и ремонтирал
жилището, в което са живели всички, вкл. и ответника, като е обзавел детска
стая за ответника и брат му, закупил им е компютър, участвал е в разходите за
закупуване на нужните дрехи и пособия за първите учебни дни, заплащал е таксите
за училищния стол, където се е хранил ответника, давал му е средства за
издръжка, набавял е за семейството, вкл. и за ответника, месо и млечни продукти
от животните, които е отглеждал, и изобщо се е грижил за задоволяване на
ежедневните нужди и потребности на семейството и ответника Н.Т.. Не се събраха
никакви доказателства в обратна насока, от които да е видно, че отв.Н.Т. е бил
пренебрегван по някакъв начин от страна на баща си, ищец по делото, или пък да
е имал изобщо някакви материални затруднения, или да е търпял лишения поради
неосигуряване на нужното за задоволяване на потребностите му. Индиция за това е
и самият факт, че през целия този период от 2007г. до 2015г. от страна на
ответника Н.Т. не са били предприети никакви действия с цел принудително
събиране на определената му със съдебно решение издръжка. Факт в подкрепа на
горното е и одобрената от съда съдебна спогодба по гр.д. №632/2015г.
по описа на РС-Харманли, с която е признато, че ищецът Р.Т.
не
дължи сумите за издръжка, присъдени на
др.дете И.Т. за същия този период от 10.04.2007г. до 10.05.2015г. включително,
доколкото, както вече се посочи не се доказа през този период отв.Н.Т. да е
живял отделно от семейството и ищеца, нито пък ищецът, като негов баща, да не е
полагал нужните грижи, вкл. и материални за него.
В този смисъл е и посоченото от
процесуалния представител на ищеца, постановено по реда на чл.290 от ГПК и
представляващо задължителна за съда съдебна практика, Решение № 134 от
25.06.2012 г. на ВКС по гр. д. №90/2011 г., IV г. о., ГК, съгласно което „в случаите,
когато решението относно родителските права не е приведено в изпълнение, след
приключване на съдебното дирене в производството относно издръжката детето е живяло
с родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, и
този родител е полагал за него дължимите грижи, включително като му е
предоставял необходимите средства за задоволяване на потребностите му,
задължението му за издръжка следва да се счита изпълнено, респективно правото
на такава на детето следва да се счита погасено чрез предоставянето й.
По тези съображения съдът счита, че
така предявеният отрицателен установителен иск по чл.439 от ГПК следва да се
уважи като основателен и доказан, тъй като по делото по несъмнен и категоричен
начин се установи, че ищецът Р.Т. е осигурявал издръжка за отв.Н.Т. чрез
престиране в натура, заплащане на разходи и осигуряване на средства за периода месец април 2007г.
- месец юни 2015г. Получаването отново на издръжка за този период би
довело до неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищеца, който не
би следвало да престира два пъти едно и също нещо, доколкото не съществува
правно основание за това. Предвид изложеното и доколкото се установи и
заплатена сума от 130 лв. за издръжка през 2006г. (разписки за платени суми
чрез пощенски запис), съдът следва да уважи иска, като признае за установено по
отношение на ответника, че ищеца не му дължи сумата за издръжка
в размер на 4850 лв., представляваща 97 бр. вноски, всяка по 50.00 лв., както и
сумата от 130 лв. издръжки за 2006г., представляваща разликата до 250 лв., явяващи се част от
главницата по изпълнително дело №20155630400082 по описа на ДСИ при
РС-Харманли, или обща сума в размер на 4980.00 лв.
С оглед изхода на делото в полза на ищеца съгл.
чл.78, ал.1 от ГПК следва да се присъдят направените по
делото разноски в размер на 779,20 лв., представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение и
държавна такса.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по отношение на ответника Н.Р.Т., ЕГН:********** ***, че ищецът Р.Д.Т., ЕГН:********** *** не дължи сумата за издръжка в размер на общо 4980.00 лв., от които сумата от 4850 лв. -
издръжка за периода от месец април 2007г. до месец юни 2015г., представляваща 97 бр. вноски от по 50.00 лв., и сумата от
130,00 лв. - издръжки за 2006г., явяващи
се част от главницата по изпълнително
дело №20155630400082 по описа на ДСИ при РС-Харманли,
образувано въз основа на изпълнителен
лист от 24.08.2015г., издаден по гр.д. №531/2005г.
по описа на РС-Харманли.
ОСЪЖДА ответника Н.Р.Т., ЕГН:********** ***, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на ищеца Р.Д.Т., ЕГН:********** *** направените по делото
разноски в размер на 779,20 лв. за адвокатско възнаграждение и
държавна такса.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Окръжен съд - Хасково в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
|
|