Р Е Ш Е Н И Е
гр. С., 24.06.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I ГО, 20 състав, в публичното съдебно заседание на втори юни две
хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ РАЙКИНСКА
при участието на секретар Б.А.,
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 7071 по описа за 2013 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно и обективно
съединени искове по чл. 45 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
Ищецът Л.С.Б. твърди, че на 22.10.2011
г. му бил нанесен побой от ответниците В.В.С. и Й.Н.А., причинил му средна
телесна повреда. Получил фрактура на долната челюст, множество хематоми в
областта на тила и главата и в областта на долната челюст с оток на меките
тъкани и кръвонасядания в областта на лявото слепоочие, носа, под очите,
разкъсна рана в областта на устната кухина и лявата буза, както и болезнени
охлузвания в областта на колената. Изпитал силни болки и страх. Впоследствие счупването
на челюстта наложило поставяне на шина, която ограничила възможността на ищеца за
хранене и говорене. Не успял да завърши нормално средното си образование заради
този инцидент и болките, които търпял – не успял да се подготви за зрелостните
изпити и се провалил. Уточнил е в съдебно заседание, по ред а на чл. 143 ГПК,
че не успял да се подготви за зрелостен изпит, който трябвало да държи през м.
май 2011 г., поради психически последствия от побоя. Сочи още, че не могъл да
премине успешно шофьорските курсове, на които се бил записал по това време –
провел обучение в периода април – юни 2011 г., но инцидентът забавил
подготовката и възможността му да се яви на изпит и да получи свидетелство за правоуправление
на МПС, като се явил на изпит и получил свидетелство през есента на 2011 г.
Изцяло се провалили плановете му за бъдещето – за завършване на образованието и
работа. Повлиян бил и личният му живот – държал се нервно и уплашено с
приятелите и интимната си приятелка. Родителите му били изключително притеснени
и това се отразило на здравословното им състояние, като скоро след този случай
баща му починал.
Срещу двамата ответници било образувано
нахд № 17998/2012 г. на СРС, 21 състав, което приключило със споразумение, като
ответниците се признали за виновни в причиняване средна телесна повреда на
ищеца. Предявил граждански иск, но той не бил приет за разглеждане от
наказателния съд.
Л.Б. претендира обезщетение за
претърпените неимуществени вреди от побоя в размер на 100 000 лева, ведно
със законната лихва, като търси обезщетението от двамата ответници солидарно.
В отговорите на исковата молба ответниците
В.В.С. и Й.Н.А. оспорват твърдените от ищеца вреди да са настъпили, както и да
са в причинна връзка с деликта. Оспорват и размера на иска като прекомерен.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Установява
се от Протокол от съдебно заседание на 28.03.2013 г. по нохд № 17998/2012 г. на
СРС, 21 състав, че подсъдими по делото са били В.В.С. и Й.Н.А.. Между адвоката
на подсъдимите и прокуратурата е постигнато споразумение по чл. 381 и сл. НПК,
одобрено от съда в същото съдебно заседание. Съгласно това споразумение
подсъдимите са се признали за виновни в това, че около 04.30 ч. на 22.10.2011
г. в гр. С., пред заведение „О.**”, в съучастие, са причинили средна телесна
повреда – без причина нанесли удари с ръце и крака в областта на главата и
тялото на Л.С.Б., като са му причинили трайно затруднение на дъвченето и
говоренето за срок по-дълъг от 30 дни – пълно счупване на долна челюст в
областта на осми долен ляв зъб без дислокация, като деянието е извършени по
хулигански подбуди – осъществено е на публично място, грубо нарушаващо
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, при демонстрация
на безнаказаност и неуважение към установените правила, закрилящи добрите нрави
в обществото, телесната неприкосновеност и достойнството на отделната личност.
Получените
травми при побоя са освидетелствани от съдебен медик първоначално на 22.10.2011
г., а след допълнително изследване – ортопантотомография за пътвърждаване
съмнение за фрактура на челюстта – на 25.10.2011 г. От двете медицински
удостоверения се установява, че ищецът
получил фрактура на долната челюст пред долно челюстния ъгъл в ляво,
подкожни хематоми в областта на тила на главата в ляво и в областта на долната
челюст в ляво с оток на меките тъкани, кръвонасядания в областта на лявото
слепоочие, върхово на носа, в областта на долния ръб на дясната очница, по
лигавицата на устната кухина в областта на лява буза д разкъсно-контузна рана и
по лявото коляно, охлузвания в областта на лявото коляно.
Представено
е и образно изследване -
ортопантомография, в разчитането към което е посочено, че в областта на левия
мандибуларен ъгъл има данни за фрактура с ход към периодонталната междина на полуретинирания
зъб 38, кат оняма видима дислокация на фрагментите.
Въз основа на събраните писмени
доказателства и образното изследване, по делото е изготвено заключение на
Съдебно-медицинска експертиза от вещото лице д-р Б.Б., по въпроси на двете страни.
Същото не е оспорено от страните и се възприема от съда като обосновано и
компетентно дадено. Вещото лице е посочил, че в следствие на нанесения на
22.10.2011 г. побой ищецът е получил счупване
на долната челюст пред долно-челюстния ъгъл в ляво – без разместване н
акостните фрагменти. Подкожен хематом на тилната област на главата, оток на
меките тъкъни и кръвонасядания на лявото слепоочие, върха на носа и дясната
очница. Малка разкъсно-контузна рана на лявата буза и на лявото коляно.
Получените
контузии, оток и кръвонасядания отзвучават за кратък период от време- до 8-10
дни, считано от деня на злополуката. Малките наранявания на лявата буза и
лявото коляно зарастват окончателно също за срок до 10 дни.
Счупената
долна челюст, когато няма разместване (както в процесния случай) е била
обездвижена само метална имобилизация за същия срок. През този период счупената
челюст е зарастнала, но възстановителният период е продължил 2 месеца, през
който период пострадалият се възстановявал за хранене с по-твръди храни.
Получените мекотъканни увреждания са причинили на ищеца интензивни болки и страдания за срок до 7-10 дни.
Счупената долна челюст е причинила - болки и страдания за по-дълъг период - до 2 месеца, като интензивни те са били през първите 30 дни.
През първите 30-35 дни , пострадалият е можел да се храни само с течна или пасирана храна и чак към 40-ия ден е можел да започне хранене с по твърди храни.
Наред с претърпените болки и смущения
в храненето , през първите 30-40 дни пострадалият е имал и в значителни
затруднения в говора, тъй като не е можел да движи счупената челюст. След
посочения период болките са намалили интензивността си и са се проявявали само
спорадично (единично) при хранене с по-твърди храни или при рязка промяна на
времето.
Към настоящият момент ищецът не би
трябвало да има болки в долната челюст ,тъй като от деня на злополуката вече са
изминали повече от 2 години. Д-р Б. е посочил още, че ищецът е бил
диагностициран навреме, но дори и при забава от ден-два, това не би оказало
някакво съществено значение за правилното протичане на оздравителния период при
счупена долна челюст. Отокът,
кръвонасяданията и раните по срок не се влияят от времето кога е оказана първа
медицинска помощ. Дори и след преглед непосредствено след злополуката, отокът
преминава за същия период от време- 4-5 дни, кръвонасяданията преминават за
срок до 8-10 дни, а раните зарастват за срок до 12 дни.
За
установявяне претърпените от ищеца болки и страдания по делото са изслушани
свидетелските показания на неговия брат – Д. С.Б.. Той е посочил, че след като
челюстта на брат му била счупена при побой през октомври 2011 г., той се хранел
само със сламка. Бил в много тежко състояние 3-4 месеца. Не могъл да се яви на
матура през май 2012 г., не могъл да се яви и на втората матура през м.
септември, защото баща им починал. Преди това той плачел, заради побоя над сина
си. Бащата починал на 1 април и синовете му приели това много тежко. След това
брат му се затворил в себе си. Докато ходел до магазина, звънял на брат си,
вечер го било страх, отключил някаква фобия, искал винаги да има някой с него.
Преди това не бил такъв. Физически се сринал и още изпитвал страдания. В
момента костта го боли, когато си стисне зъбите. След шините имал някаква
болка, която могло да е и от лошо поставени шини. Не се е обръщал към лекар за
помощ. Случаят дал отражение и в отношенията с приятелите му и приятелката му –
седял си в къщи. Изгубил доверие в себе си, искал да следва, но не бил готов за
това.
Изслушано
е и заключение на вещо лице – психолог по въпроси на ищеца, което страните не
са оспорили, а съдът възприема като добре мотивирано и компетентно дадено. При
проведеното от вещото лице В.Г.В. интервю с ищеца се откриват данни, че същият
е понижил успеха си през последните години, тъй като не посещавал редовно
занятия. Дипломата му е „Среден”.
Въз основа на проведени изследвания на
ищеца с различни методи, възприети в психологията, в обсъждането им, вещото
лице е посочила, че към момента на изследването при ищеца са наличе когнитивни
снижения със средна степен на изразеност.
В емоционален план е налична степен на депресивност, което обуславя затруднена
приспособимост, потиснато настроение, чувство за вина и съмнения, съпровождащо
се с общо напрежение, нарушен сън и общо соматични оплаквания, изявяващи се в
състояние на безпокойство и тревога.
Снижен е кръгът на социалното функциониране. Съобразно описаното от ищеца, тези
усещания са възникнали след побоя, но са се обострили при последвалата смърт на
бащата. Според вещото лице такива изживявания са характерни за силен стрес,
какъвто е внезапното нападение, причиняването на физическа травма, придружена с
физическа болка и продължителен период на възстановяване, нарушават значиво
социалното функциониране на индивида, кат озасягат вече изградени поведенческ
имодели. Преживените физически и психологически симптоми са намалели кат оинтензивност
и честота, а към момента се установяват някои психологически и емоционални
преживявания като страхови интерпретации, понижена самооценка и депресивен фон
на настроението, както и остатъчни виновностови преживявания. Побоят е посочен
като мощно стресово събитие, което в приложимата скала от 43 събития се поставя
на шесто място между поставяното непосредствено преди него събитие „Смърт на
близък човек” и следващото го събитие „Брак (създаване на семейство)”. Вещото
лице сочи, че посочените остатъчните симптоми могат да се свържат и настъпилата
6 месеца след инцизента смърт на бащата на ищеца. При ищеца се установяав
неблагоприятна реакция на загуба и траурна реакция, при които реалността на
загубата се приема с продължителна дересивност, уязвимост, физически
оплаквания, които могат да останат продължително време, като изменят формата
си. Ищецът е заявил пред вещото лице, че не минава и ден, в който да не помисли
за баща си и че трябвало да го пазят, след като преживял инфаркт, а инцидентът
с ищеца го карал да плаче и да се вълнува.
В
заключение вещото лице В. е посочила, че в следствие на побоя при ищеца се
наблюдават напрегнатост, раздразнителност, невротизъм, нерядко тревога,
безсъние, оплаквания от лесна уморяемост, отпадналост, потиснатост, епизодични
болки, натрапливи страхове. Станал е по-нервен, напрегнат и раздразнителен в тесен семеен кръг.
Ограничил кръга и честотата на контактите си с приятели. В емоционален план е
налице депресивност, обудлавяща трудна приспособимост, потиснат онастроение,
изживяване за вина и съмнения, съпровождащи се с общо напрежение, нарушен сън,
безпокойство и тревога. Налице е понижена самооценка. Травмата е повлияла на
когнитивните процеси – на вниманието, паметта, мисленето, като тяхното протичане е било силно
затормозено. В подобни случаи е налице снижена способност за концентрация,
нарушават се обхвата, устойчивостта, пренключваемостта на вниманието,
паметовите способности, както и темпа и съдържанието на мисловния процес. Към
настоящия момент тази затормозеност е изгубила своята актуалност. Не са налице
данни за травматична увреда с дългосрочни органични последици.
По
делото са приети три служебни бележки, издадени от директора на 68 СОУ
„Академик Н.О.” в гр. С. (издадени на 19.03.2012 г., 03.08.2012 г. и 21.11.2013
г.), от които се установява, че Л. Б. е подавал заявления за явяване на
държавни зрелостни изпити за майска сесия за учебната 2011/2012 г., но не се
явил на 21.05.и 23.05 2011 г. на проведените изпити по български език и
литература и философски цикъл. Впоследствие подал заявление за явяване на
държавни зрелостни изпити за септемврийска сесия за учебната 2011/2012 г., но
отново не се явил на 30.08 и 31.08.2011 г. на изпит по български език и
литература и философски цикъл.
По
делото е разпитан свидетеля П.А.П., който е посочил, че е бил инструктор на
ищеца, който се записал на шофьорски курс през август 2011 г. Теоретичната част
на обучението приключила през септември 2011 г., а практическата част ищецът
издържал през м. октоври 2011 г. Предстояло насрочване на официален изпит в
края на октомври, но коло 20.10.2011 г. Л.Б. спрял контактите си с инструктора.
Като научил какво се е случило, инструкторът прекратил процедурата по явяване
на изпит. Ищецът се явил отново в началото на ноември 2011 г., като бил със
шини на устата. Явил се на изпит в края на м. ноември 2011 г.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
За да бъдат основателни исковете на
ищеца за обезвреда на претърпените от него неимуществени вреди от причинената от
ответниците травми, следва да са налице кумулативно всички елементи от сложния
фактически състав на непозволеното увреждане по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД -
извършено виновно от деликвента противоправно деяние, от което в причинно -
следствена връзка да са настъпили вреди за пострадалия от сочения вид и в
търсения размер. Единствено за наличие на вината законът въвежда оборима
презумция с разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД.
Поради наличието
на одобрено от съда споразумение между прокурора и адвоката на ответниците в
наказателното производство срещу последните, което има силата на влязла в сила
присъда, съобразно разпоредбата на чл. 383 НПК, с което ответниците са се признали за виновни в извършване на
престъпление по чл. 129 НК – причиняване на средна телесна повреда на ищеца, на
основание чл. 300 ГПК, за гражданския съд така одобреното споразумение е
задължително относно извършването на деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца.
Предвид изложеното, установено е виновно
противоправно поведение на ответниците, в пряка причинно-следствена връзка с
което на ответника е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в изразяваща
се в счупване на долна челюст, причинило на ищеца трайни затлуднения при
хранене и говорене за повече от 30 дни. Установиха се посредством медицински
удостоверения на съдебен лекар и други увреждания от побоя, необхванати от
одобреното споразумение – хематоми, отоци и кръвонасядания, малка
контузно-разкъсна рана на лицето, охлузвания на коляно.
Причиняването на средна телесна повреда и
други, по-леки телесни увреди носи белезите на граждански деликт по смисъла на
чл. 45 ЗЗД и поражда право на обезщетение в полза на пострадалия. Предвид
извършването на деянието в съучастие от двамата ответници, налице са условия за
ангажиране на тяхната солидарна отговорност за причинените вреди, при условията
на чл. 53 ЗЗД.
По делото е доказано посредством писмени доказателства, свидетелски
показания и СМЕ и настъпване на неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
физически, емоционални и психологически болки, страдания и неудобства, в
причинна връзка с нанесения побой. Установи се, че ищецът е изпитвал силна
физическа болка през първите 30 - 40 дни след побоя, както и за около още един
месец, но с намален интензитет. Тъй като фрактурата на челюстта е без
разместване на костните фрагменти, била е поставена само метална имобилизация,
без нужда от хирургическа интервенция и е зарастнала за около 40 дни. За около
два месеца ищецът е могъл да се храни само с течна храна, а едва в края на втория
месец е можел да започне хранене с твърда храна. Имал е значителни затруднения
в говора поне 40 дни, тъй като не е могъл да отваря челюстта си. Отока,
кръвонасяданията, охлузванията и хематомите са причинили боки на ищеца за около
10 дни, а разкъсната рана на лицето – около 12 дни.
По делото бяха установени посредством
заключение на Съдебно-психологическа експертиза и психо-емоционални смущения
при ищеца в следствие на побоя, част от които се установяват и от изслушаните
показания на неговия брат –проявили се и все още се наблюдават напрегнатост,
раздразнителност, невротизъм, нерядко тревога, безсъние, оплаквания от лесна
уморяемост, отпадналост, потиснатост, епизодични болки, натрапливи страхове.
Ищецът станал по-нервен, напрегнат и
раздразнителен в тесен семеен кръг. Ограничил кръга и честотата на контактите
си с приятели. В емоционален план е налице депресивност, обуславяща трудна
приспособимост, потиснато настроение, изживяване за вина и съмнения,
съпровождащи се с общо напрежение, нарушен сън, безпокойство и тревога. Налице
е понижена самооценка.
Вниманието, паметта и мисленето на ищеца
са били силно затормозени в известен период след побоя, като е била налице
снижена способност за концентрация, паметовите способности са били намалени,
както и темпа и съдържанието на мисловния процес. Към настоящия момент обаче
тази затормозеност е изгубила своята актуалност. Не са налице данни за
травматична увреда с дългосрочни органични последици.
Съдът
намира обаче, че по делото не се доказа по категоричен начин, причинна връзка
между побоя над ищеца и неявяването му два пъти на зрелостен изпит. Видно от
представената Служебна бележка, същият е имал намерение да се яви на майската
сесия през 2012 г., като е подал заявление за явяване от 19.03.2012 г. Ако до
този момент, който е 5 месеца след побоя, ищецът не се е бил подготвял за
изпита и е смятал, че няма да може да се яви, поради невъзможност да се
концентрира и да учи, не е логично да подава заявление за явяване. Следва да
бъдат отчететни и данните, че през последните години ищецът не е посещавал
редовно занятия, снижил е успеха си и дипломата му е била „Среден”, което
показва принципно не особено сериозното отношение към образованието, което също
би могло да бъде причина за неявяване на изпит. На 01.04.2012 г. обаче е
починал бащата на ищеца, чиято смърт той изживял тежко, по показанията на брат
му, а и предвид дадените заключения от вещото лице В.. Същата е посочила, че
преживените от побоя отрицателни емоции са се проявили още по-силно, като допълнително
ищецът е бил завладян от болка, неспокойствие, гняв, тъга, безперспективност,
чевство за вина, депресивност. При ишецът е имало негативна реакция на
загубата, характеризираща се дълговременна депресивност. Ето защо, настоящият състав
намира, че по-скоро причина за невъзможността (или нежеланието) му да се яви на
матура, провеждана след смъртта на баща му, е по причина на негативното
отражение, тежката скръб и болка от
ненавременната загуба на много близък човек, доколкото първият изпит е бил
по-малко от два месеца след трагичната дата, а вторият още няколко месеца след
това.
Не се твърдят от ищеца, нито се установяват
по делото и конкретни вреди, които да са претърпени от него във връзка с
отлагане явяването му на матура.
Не се доказаха конкретни планове на
ищеца за образование и работа, които да са били провалени в следствие на побоя.
Безспорна обаче е връзката между побоя и начинът, по който бащата на
ищеца е реагирал на него – чрез притеснение и плач от една страна, и силното
чувство на вина, което ищецът е изпитвал след смъртта на баща си, от друга. Той
е смятал, че състоянието му след побоя е допринесло за смъртта на баща му,
който прекарал инфаркт преди това, а побоят предизвикал у него
животозастрашаващи притеснения, което чувство за вина е източник на значителни
по интензитет и продължителност страдания на ищеца и според вещото лице, той
продължава да изпитва това чувство и то да го прави неспокоен, нервен, отчужден
човек, с ниска самооценка.
Не се установи никаква причинна връзка между побоя над ищеца и смъртта
на баща му, съответно – със страданията на ищеца по повод нея.
Макар да е налице причинна връзка между отлагането на изпита за
шофьорска правоспособност на ищеца с един месец (от края на м. октомври за края
на м. ноември 2012 г.), която се установи чрез разпит на неговия инструктор, по
делото не се събраха доказателства за някакви вреди, претърпени от ищеца във
връзка с това отлагане.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост - чл.52 ЗЗД. Според приетото в Постановление №4/23.12.1968г. на
Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесни
увреждания са характерът, броят и начинът на увреждането, обстоятелствата, при
които е извършено, евентуално допълнително влошаване на здравословното
състояние на пострадалия, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и пр.
Като съобрази описаните по-горе доказани
увреждания и последиците от тях, и свързаните с тях физически и емоционални болки и страдания на ищеца,
техния вид, интензитет и продължителност, вида и тежестта на уврежданията,
обстоятелствата, че ищецът е бил на 18 г., че е изпитал силен страх и болки при
побоя, а след него силните болки са продължили повече от месец; че не е могъл
да се храни, освен със сламка и с течна храна, за същото време не е могъл да
говори нормално, предвид невъзможността да отваря челюстта си; че фрактурата е
зарастнала за около 2 месеца, а останалите увреждания за 10-12 дни; че ищецът е
претърпял личностни изменения – станал е нервен, раздразнителен и с постоянно
чувство за страх да не му се случи нещо; че е ограничил кръга от хора, с които
общува, станал е депресивен, а след смъртта на баща си е започнал да изпитва и
силно чувство на вина, че случилото се с него е предизвикало тази смърт; че и
сега са налице тези симптоми (но като се отчете, че някои от тях са сходни и с
преживяванията по повод смъртта на бащата и трудно се разграничават от тях); че
не се очакват негативни последици в бъдеще; като се вземат предвид и
икономическите условия в страната към 2011 г. и като се съобрази принципа на
справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, съдът счита, че
обезщетение в размер на 25 000 лева би била адекватна обезвреда на претърпените
от него неимуществени вреди и до този размер искът е основателен.
По отношение претенцията за лихва, при вземане
от непозволено увреждане, същата се държи от деликта и без покана – чл. 84, ал.
3 ЗЗД и от този момент възниква вземането за лихва при забава, която се
начислява за ден. В случая, деликтът е осъществен на 22.10.2011 г., поради
което законна лихва върху присъденото обезщетение следва да се присъди от тази
дата до погасяване на задължението.
По
разноските: При този изход на спора,
тъй като ищецът е бил освободен от заплащане на държавна такса и разноски при
условията на чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК , но е заплатил адвокатско възнаграждение
в размер на 4000 лева, ответникът следва да му заплати 1000 лева, съобразно
уважената част от иска и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Ответниците следва да
бъдат осъдени да заплатят по сметка на СГС държавна такса в размер на 1000 лева, както и разноски в размер на
87.50 лева, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК. Ответниците са направили разноски
за СМЕ, по 75 лева всеки, като съобразно отхвърлената част от иска следва да им
бъдат присъдени по 56.25 лева. Предвид обстоятелството, че ответниците са
договорили с процесуалния си представител, че ще бъдат защитавани при условията
на чл. 38 ЗА, ищецът следва да заплати на адв. Б.В.Л. адвокатско възнаграждение
в
1837.50 лева, съобразно отхвърлената част от иска.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
В.В.С., ЕГН **********,***35А и Й.Н.А.,
ЕГН **********,*** да заплатят солидарно
на Л.С.Б., ЕГН **********,***: 1. Сумата
от 25 000 (двадесет и пет хиляди) лева - обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от травми, нанесени му при побой на 22.10.2011 г., на
основание чл. 45 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 100 000
лева; 2. Законната лихва върху присъденото обезщетение от 22.10.2011 г. до
окончателното му изплащане и 3.Сумата от 1000 (хиляда) лева – разноски за
адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от иска, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА В.В.С.,
ЕГН **********,***35А и Й.Н.А., ЕГН **********,***
да заплатят по сметка на СГС сумата от 1087.50 лева (хиляда осемдесет и седем лева и петдесет стотинки),
на основание чл.78, ал.6 от ГПК - държавна такса и разноски.
ОСЪЖДА
Л.С.Б., ЕГН **********,*** да заплати на В.В.С., ЕГН **********,***35А и
Й.Н.А., ЕГН **********,*** по 56.25
лева (петдесет и шест лева и двадесет и пет стотинки) на всеки – разноски
по делото, съобразно отхвърлената част от иска и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА
Л.С.Б., ЕГН **********,*** да заплати на адв. Б.В.Л. от САК сумата
от 1 837.50 лева (хиляда осемстотин
тридесет и седем лева и петдесет стотинки), на основание чл. 38 ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред САС
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
: