Определение по дело №2055/2009 на Районен съд - Стара Загора

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                Номер                               Година   18.06.2009               град   Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                       ХII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На осемнадесети юни                                                                                          Година 2009

В закрито заседание в следния състав:

                                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.Р.

Секретар:

Прокурор:                                                        

като разгледа докладваното от съдия Р. частно гражданско дело номер 2055 по описа за 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 410 и сл. от ГПК.

 

            Образувано е по заявление с вх. № 9691/13.05.2009 г. на „Б.П.----” ЕАД С. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и изпълнителен лист за сумата от 645.80 лева главница от непогасено задължение по договор за потребителски паричен кредит от 18.04.2007 г., сумата от 199.09 лева договорна лихва и сумата от 83.97 лева мораторна лихва, заедно със законната лихва върху главницата от 13.05.2009 г. до изплащането й и сторените по делото разноски срещу длъжника Й.И.Д.. На 28.05.2009 г. съдът е издал заповед № 1457/28.05.2009 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК (л. 13). На 02.06.2009 г. по делото е постъпило придружително писмо от връчителя – кмета на с. Х.А., с което приложено се връща невръчено съобщението до длъжника за тази заповед, тъй като същият е починал (л. 15). На 03.06.2009 г. съдът е изискал служебно от Община ------ да представи препис – извлечение от акт за смърт на този длъжник, удостоверение за наследниците му и справка за адресите им (л. 22). На 16.06.2009 г. Община -------- е представила по делото исканият й препис – извлечение от акт за смърт № ---/--- г., от които се установява несъмнено, че длъжникът Й.И.Д. е починал на 14.04.2008 г. (л. 25).

 

            От изложеното следва извода, че към датата на подаване на заявлението в съда длъжникът е бил вече починал, който факт съдът констатира към настоящия момент. Следователно, към момента на образуване на делото този длъжник не е бил процесуално правоспособен, защото според чл. 27, ал. 1 от ГПК такова е само това лице, което е правоспособно по материалното право, а според последното процесуалната правоспособност се прекратява със смъртта на всяко физическо лице. Ако последната настъпи в течение на висящ процес, тя дава повод за правоприемство в него (чл. 227 и чл. 428, ал. 3 от ГПК). Но ако предхожда образуването му е пречка той въобще да възникне, както в лицето на починалия, така и в лицето на неговите наследници защото, както исковият процес, така и заповедното производство е двустранно. Поради това условие за неговата допустимост е наличността към момента на образуването му на две срещупоставени страни - заявител и длъжник. А след като това е така, ако в деня на подаване на заявлението длъжникът не съществува, процесуално правоотношение с него не може да възникне и дело не може да се образува. А ако е вече образувано, подлежи на прекратяване като недопустимо (в този смисъл виж и Р № 4262-1983 г.–I г.о. на ВС).

 

След като в случая длъжникът Й.И.Д. е бил вече починал към момента на образуване на настоящото дело, наследниците му не могат да го заместят и да станат страна в него. Процесуалното правоприемство може да възникне само тогава, когато вече е било редовно създадено процесуално правоотношение, какъвто очевидно не е настоящият случай (аргумент от чл. 227 и от чл. 428, ал. 3 от ГПК). От друга страна при него не може и да се приеме, че заявлението е нередовно, тъй като е подадено срещу починал преди подаването му длъжник, защото липсата на процесуална правоспособност на същия не представлява нередовност на заявлението, а липса на положителна процесуална предпоставка за възникване на самото право на заявителя да го подаде и да се образува въз основа на него допустимо процесуално правоотношение срещу този длъжник (Р № 4262-1983 г.–I г.о. на ВС). При това положение, след като липсата на тази положителна процесуална предпоставка не може да бъде отстранена, на заявителят не следва да се дава и срок по чл. 101, ал. 1, изр. 2 от ГПК за отстраняването й. А тъй като тя е от категорията на абсолютните, за нейното наличие съдът следи служебно (Р № 1646-1984 г.–II г.о. на ВС). Поради това, след като съдът е констатирал към настоящия момент липсата й, следва на основание чл. 101, ал. 3, във вр. с чл. 27, ал. 1 от ГПК да прекрати производството по настоящото дело.

 

На това основание, като недопустима съдът следва да обезсили и издадената по делото заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, защото, когато се постанови съдебно решение против несъществуваща страна, то е недопустимо и следва да се обезсили (в този смисъл виж и Р № 530-2001 г. – I г.о. на ВКС). По аналогия и в случая следва да се приеме, че издадената по делото заповед за изпълнение следва да се обезсили. Тази аналогия е възможна, защото заповедното производство не съдържа специфични правила регламентиращи основания свързани с допустимостта му, а е безспорно, че в него са приложими на общо основание общите правила на ГПК, където именно се намират нормите на чл. 101, ал. 3, във вр. с чл. 27, ал. 1 от ГПК. От друга страна в това производство не само липсва аналогична на предвидената за исковото норма на чл. 246 от ГПК, но и в чл. 415, ал. 2 от ГПК законодателят е предвидил изрично правомощие само на издалият тази заповед съд, сам да я обезсили. Аргумент в подкрепа на този извод е и основният принцип, на който почива цялото заповедно производство - да се придава изпълнителна сила само на безспорните вземания. От него се извлича и основната му цел – да се провери безспорността на конкретното вземане, било чрез липса на възражение срещу него в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК (чл. 416 от ГПК), било чрез предявен иск по чл. 422 от ГПК в случаите на чл. 415, ал. 1 от ГПК, било при непредявяване на последния в срока по този законов текст. В случая тази цел на настоящото производство очевидно не може да бъде обективно постигната, тъй като длъжникът, спрямо когото вземането се претендира, не съществува. Поради това нито последният може да упражни правата си по чл. 414 от ГПК, нито пък неговите наследници могат да го заместят и да ги упражнят, нито пък безспорността на това претендирано срещу този несъществуващ длъжник вземане може да бъде установена чрез иск по чл. 422 от ГПК, защото по изрична разпоредба на чл. 422, ал. 1 от ГПК този иск се счита предявен от деня на подаване на заявлението, към който в случая посоченият длъжник вече е починал. Поради това заявителят не може да предяви такъв иск нито срещу длъжника, нито пък срещу неговите наследници. И не на последно място, след като този длъжник е починал преди образуване на настоящото дело, то издадената срещу него заповед за изпълнение е и непротивопоставима на наследниците му, респективно няма сила по отношение на тях (аргумент от чл. 428, ал. 3 и чл. 429, ал. 2 от ГПК). А след като това е така, нейният легитимиращ ефект безусловно следва да бъде отречен чрез обезсилването й, като недопустима.  

 

            Воден от горните мотиви, съдът

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

ОБЕЗСИЛВА изцяло издадената по настоящото ч.гр.дело № 2055 по описа за 2009 г. на Старозагорски районен съд заповед № 1457/28.05.2009 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото ч.гр.дело № 2055 по описа за 2009 г. на Старозагорски районен съд.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано от заявителя с частна жалба пред Старозагорски окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването му.

 

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: