Р Е Ш
Е Н И Е
гр.Ловеч, 16.05.2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично
заседание на шестнадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ХРИСТОВ
при участието на секретаря Наташа Богданова, като
разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 1402 по описа за 2018 година, за да
се произнесе, съобрази следното :
Производство
с правно основание чл.59-63 от ЗАНН.
С наказателно постановление № 1223
от 17.12.2018 г. на Директор на Регионална дирекция по горите гр.Ловеч са
наложени на М.И. ***, административни наказания на основание чл.266, ал.1, предл.4-то, във връзка с чл.213, ал.1, предл.3-то,
т.1 от Закона за горите – глоба в размер на 250 лева и на основание чл.266,
ал.1, предл.4-то, във връзка с чл.213, ал.1, предл.3-то, т.2 от ЗГ – глоба в размер на 250 лева, както и
на основание чл.21 от ЗАНН, във връзка с чл.273, ал.1 от ЗГ е постановено
отнемане в полза на държавата на вещите предмет на нарушението – 4 пр.м3 преработени
дърва за огрев от благун и цер, с пазарна стойност от
240 лева, а на основание чл.20 от ЗАНН, във връзка с чл.273, ал.1 от ЗГ е
отнета в полза на държавата веща послужила за извършване на нарушението – 1
брой товарен автомобил „***” с рег.№ ***, с пазарна стойност от 2 000
лева, за нарушения на чл.213, ал.1, предл.3-то, т.1 и
т.2 от ЗГ.
Недоволен от постановлението останал
жалбоподателят, който чрез процесуалния си представител адвокат А.М. го е
обжалвал, като незаконосъобразно издадено. Счита, че от негова страна липсва
умисъл за извършване на административно нарушение. Сочи, че през месец август
Относно товарният автомобил изтъква,
че е закупил същия от Италия, като заплатил за него 10 000 лева и
допълнително вложил за обслужването му още 2 000 лева.
По-нататък в жалбата описва
обстоятелствата, при които е бил спрян за проверка от служителите на полицията
докато транспортирал с автомобила дървесина до дома на майка си и че обяснил на
дошлите впоследствие служители на РДГ, че има документи за произхода на
дървесината. Подробно са развити съображения за наличието на предпоставки за
приложението на чл.28 от ЗАНН.
Оспорва начина, по който е било
установено количеството на превозваната дървесина, като изтъква, че същите не
са били измервани от служителите на РДГ. Счита, че неправилно е било
постановено отнемането на товарния автомобил и че в тази му част наказателното
постановление не е било съобразено с разпоредбата на чл.20, ал.4 от ЗАНН, не е
било правилно определена стойността на отнетата вещ, като реалната му такава
явно не съответства на характера и степента на нарушението.
Моли наказателното постановление
да бъде отменено изцяло, като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание, в което е
бил даден ход на съдебните прения, редовно призован, жалбоподателят И. се явява
лично. Представлява се от адвокат А.М. от ЛАК, която поддържа жалбата с
наведените в нея доводи и пледира за отмяна изцяло на наказателното
постановление. Акцентира на обстоятелството, че към датата на установяване на
административното нарушение, както и към датата на издаване на наказателното
постановление, жалбоподателят И. не е имал трудови или други правоотношения с „***ЕООД,
както и че не се е занимавал с дърводобив и дървообработване. Позовава се на
заключението на вещото лице по назначената съдебно-автотехническа експертиза,
като сочи, че стойността на отнетия товарен автомобил явно не съответства на
характера и степента на нарушението.
Въззиваемата страна – РДГ Ловеч, редовно
призовани, в заседанието, в което е даден ход на съдебните прения, не изпращат
представител. Предходни съдебни заседания страна се е представлявала от юрисконсулт
Т., която е оспорила жалбата, като неоснователна.
От събраните по делото писмени
доказателства и от показанията на свидетелите К.А.А., В.П.Н. и Р.П.В., от
заключението на вещото лице Н.К. по назначената и изслушана
съдебно-автотехническа експертиза, както и от изложеното в жалбата и в съдебно
заседание от страните, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка :
Свидетелите В.Н. и Р.В. били
полицейски служители при РУ на МВР Ловеч. На 26.09.2018 г. двамата изпълнявали
служебните си задължения и се намирали на бул.”Велико Търново” в гр.Ловеч. Около
14:50 часа спрели за проверка товарен автомобил марка „***” с рег.№ ***.
Установили, че автомобила се управлява от М.И. ***. Автомобила бил натоварен с
дървесина. Свидетелите поискали документите на автомобила и за дървесината, но И.
не представил превозен билет за нея, като им заявил, че няма такъв. Попитал
дали сега може да отиде да си извади такъв, но свидетелите не му позволили. Поискали
съдействие от РДГ Ловеч и на място пристигнал свидетелят К.А. – горски
инспектор при РДГ Ловеч. Същият констатирал, че дървесината била преработена
(обработени дърва за огрев, нарязани на дължина около
Свидетелят К.А. съставил на М.И.,
в негово присъствие, АУАН № 1223/03.10.2018 г. (бланков серия БООА № 000870),
за това, че в 14:50 часа на 26.09.2018 г., в гр.Ловеч, по бул.”Велико Търново”,
като водач на товарен автомобил марка „***” с рег.№ *** транспортирал 4 пр.м3
преработени дърва за горене от цер и благун,
немаркирани с производствена марка и непридружени с превозен билет. Посочил, че
нарушението е било установено след спиране на автомобила от служители на РУ на
МВР Ловеч и посочил като свидетели при установяване на нарушението В.Н. и Р.В..
Актосъставителят А. приел, че с действията си И.
нарушил разпоредбите на чл.213, ал.1, предл.4-то, т.1
и т.2 от Закона за горите.
Жалбоподателят М.И. вписал в акта,
че е представил писмени обяснения, като действително депозирал такива още същия
ден /л.12/. Подписал акта и получил препис от него.
Няма данни в срока по чл.44,
ал.1 от ЗАНН жалбоподателят да е подавал писмени възражения.
Въз основа на така съставения акт
за нарушение било издадено обжалваното наказателно постановление №
1223/17.12.2018 г. на директора на РДГ Ловеч, в което наказващият орган изцяло
възприел описаната в АУАН фактическа обстановка по случая и квалифицирал
нарушенията като такива по чл.213, ал.1, предл.3-то,
т.1 и т.2 от Закона за горите. Жалбоподателят И. бил санкциониран за всяко от
двете с глоби в размер на по 250 лева на основание чл.266, ал.1, предл.4-то от ЗГ, както и на основание чл.21 от ЗАНН, във
връзка с чл.273, ал.1 от ЗГ е било постановено отнемане в полза на държавата на
вещите предмет на нарушението – 4 пр.м3 преработени дърва за огрев от благун и цер, с пазарна стойност от 240 лева, а на
основание чл.20 от ЗАНН, във връзка с чл.273, ал.1 от ЗГ била отнета в полза на
държавата веща послужила за извършване на нарушението – 1 брой товарен
автомобил „***” с рег.№ ***, с пазарна стойност определена от наказващия орган
в размер на 2 000 лева.
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна се установи следното :
Жалбата е допустима, тъй като е
подадена в законоустановения срок и от легитимирано
лице.
Атакуваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено лице.
Безспорно се установи по делото,
че на 26.09.2018 г., около 14:50 часа, жалбоподателят И., управлявайки
посочения в наказателното постановление товарен автомобил, е транспортирал в
гр.Ловеч, по бул.”Велико Търново” 4 пр.м3 преработени дърва за горене от благун и цер, които не са били маркирани с производствена
марка и не са били придружени с издаден превозен билет. Категорично тези факти
се установяват от показанията на свидетелите Н. и В., които са очевидци на
нарушението, както и с тези на свидетеля А., пристигнал малко по-късно на
мястото, където бил спрян жалбоподателят И. и които показания изцяло
кореспондират с отразеното в акта и наказателното постановление. А и жалбоподателя
не отрича и не оспорва по същество факта, че е транспортирал немаркираната с производствена
марка дървесина, както и че не е имал издаден превозен билет за нея.
С оглед на тези съображения съдът
намира, че от обективна страна жалбоподателят И. е извършил вменените му с
наказателното постановление нарушения. При транспортирането на дърва, каквато
дейност е осъществявал И. в момента на проверката, за него са били задължителни
визираните в Закона за горите правила, както и тези в приетите по изпълнението
му подзаконови нормативни актове. Освен с въведената с чл.213, ал.1 от ЗГ забрана
за транспортиране на дървесина, която не е маркирана с контролна, съответно
производствена марка и не е придружена с издаден превозен билет, то това
задължение и начина за осъществяването му е подробно уреден и с разпоредбите на
чл.15 – 16 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските
територии (обн., ДВ, бр.11 от 07.02.2012 г./.
От субективна страна е действал
виновно, при пряк умисъл. Бил е наясно, че дървесината която транспортира не е
маркирана с производствена марка, нито пък е имало за нея издаден превозен
билет, съзнавал е общественоопасните последици от
действията си, но въпреки това е искал настъпването им.
Правилно наказващият орган е
квалифицирал действията на жалбоподателя като нарушения на разпоредбата на
чл.213, ал.1, предл.3-то, т.1 и т.2 от ЗГ, тъй като с
действията си по транспортирането на дървесината, в идеална съвкупност е
извършил две отделни административни нарушения и спазвайки принципа визиран в
нормата на чл.18 от ЗАНН му е наложил две отделни наказания.
Законосъобразно е била
определена приложимата санкционна норма за нарушенията по чл.266, ал.1, предл.4-то от ЗГ, като в тази връзка съдът не намира
основания случая да бъде определен като маловажен, тъй като не се различава от
други подобни от този вид. Безспорно, налице са смекчаващи отговорността
обстоятелства, но същите не са в такава степен многобройни и/или изключителни,
че да обосноват приложението на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка съдът споделя
изложените в жалбата доводи относно фактите, че нарушението е първо за И.
(данни и доказателства в обратния смисъл липсват), сравнително малкото
количество транспортирана дървесина и обстоятелството, че е законно добита,
липсата на вредни последици и начина на извършване на деянието – транспорт в
рамките на града, от склад по чл.206 от ЗГ до частен дом. Всички тези факти,
макар и да не обосновават в достатъчна степен извод за маловажност на деянието,
е следвало да бъдат съобразени от наказващия орган при определяне размера на
наложените глоби. В санкционната норма на чл.266, ал.1 от ЗГ законодателят е
заложил голям диапазон между минималния и максималния размер на наказанието
„глоба” – от 50 до 3000 лв., като по този начин е дал възможност на административнонаказващите органи, съобразявайки всички
отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства, да могат да санкционират
нарушителите с размер на глобата, който да е максимално релевантен за
спецификите и особеностите на всеки отделен случай. Затова и съдът счита, че
размера на наложените глоби от по 250 лева за двете нарушения за прекомерно
завишен с оглед установените по делото смекчаващи отговорността обстоятелства и
несъответстващи на характера и тежестта им.
Ето защо, настоящият съдебен
състав намира, че обжалваното НП следва да бъде изменено по пункт І, т.1 и т.2,
като размерите на наложените глоби се намалят всяка на по 50 лева.
Що се отнася до пункт ІІІ, т.1 от
наказателното постановление, по която са отнети в полза на държавата вещите
предмет на нарушението – 4 пр.м3 преработени дърва за горене от благун и цер, с пазарна стойност от 240 лв., то в тази му
част същото е законосъобразно издадено и следва да бъде потвърдено. Разпоредбата
на чл.273, ал.1, предл.2-ро от ЗГ е пределно
категорична и ясна, че се отнемат в полза на държавата вещите – предмет на
нарушението, независимо чия собственост са. В случая няма спор относно
обстоятелството чия собственост са били транспортираните 4 пр.м3 дървесина, а и
самия жалбоподател сочи в жалбата си, че ги е закупил за себе си и майка си.
Безспорно е също така, че дървесината се явява предмет на нарушението, тъй като
именно спрямо нея е било осъществено изпълнителното деяние на нарушенията по
чл.213, ал.1, предл.3-то, т.1 и т.2 от ЗГ. За пълнота на изложението по тази част на
обжалваното НП следва да се посочи, че неправилно като основание за отнемането
е посочена и разпоредбата на чл.21 от ЗАНН. Същата визира придобити от
нарушителя вещи в резултат на нарушението, но разглеждания случай не е такъв.
Изпълнителното деяние на вменените на И. нарушения е в хипотезата на
„транспортиране” на немаркирани с производствена марка и непридружени с
превозен билет дърва, т.е. те не са придобити в резултат на осъществяването му,
а както се установи по делото са били законно добити и в последствие закупени
от жалбоподателя. Относимата към случая норма е била
тази на чл.20, ал.3 от ЗАНН. Така констатираното обаче не съставлява
процесуално нарушение и то от категорията на съществените такива, тъй като на
практика разпоредбата на чл.273, ал.1, предл.2-ро от
ЗГ се явява специална по отношение на чл.20, ал.3 от ЗАНН и само нейното
посочване като основание за отнемането е било достатъчно.
По отношение на пункт ІІІ, т.2
от НП.
По тази част от обжалваното НП е
бил отнет в полза на държавата 1 брой товарен автомобил марка „***” с рег.№ ***,
с посочена от наказващия орган пазарна стойност от 2000 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.273,
ал.1, предл.1-во от ЗГ вещите, послужили за
извършване на нарушението, се отнемат в полза на държавата независимо чия
собственост са. Не се спори в настоящия казус, че товарния автомобил е
собственост на жалбоподателя И., макар и доказателства в тази насока да не са
били ангажирани. Безспорно се установи също така, че именно с този автомобил е
била транспортирана немаркираната с производствена марка и непридружена с
превозен билет дървесина. Така цитираната разпоредба от ЗГ не въвежда
ограничения относно стойността на вещите послужили за извършване на нарушението,
но съгласно нормата на чл.20, ал.4 от ЗАНН отнемане не се допуска, когато
стойността на вещите явно не съответства на характера и тежестта на
административното нарушение, освен ако в съответния закон или указ е предвидено
друго. В този смисъл, в Закона за горите не е предвидено друго, т.е. не е
изрично изключено приложението на чл.20, ал.4 от ЗАНН. Съвсем друг би бил
въпроса, ако в разпоредбата на чл.273, ал.1 от ЗГ съществуваше формулировката
„независимо от стойността им”.
Разпоредбата на чл.273, ал.1 от
ЗГ се явява специална по отношение на чл.20, ал.1 от ЗАНН, но не и към чл.20,
ал.4 от ЗАНН. Последната се явява самостоятелна и специална, както по отношение
на чл.20, ал.1 от ЗАНН, така и спрямо разпоредбата на чл.273, ал.1 от ЗГ.
Така направения анализ на двете
разпоредби води до извода, че при такива случаи (какъвто е и настоящия),
нормата на чл.20, ал.4 от ЗАНН е приложима и следва да бъде съобразена от
наказващия орган при вземането на решение дали да отнеме в полза на държавата
веща послужила за извършване на нарушението. Този извод се налага и от
обстоятелството, че отнемането на вещи не замества и не съставлява наказание, а
се прилага паралелно с него и в тази си характеристика по-скоро наподобява
принудителна административна мярка. В този смисъл, отнемането на вещи и в
частност тези послужили за извършване на нарушението преследват една особена
цел и тя не е наказване на дееца, а отнемане възможността на същия да извършва
занапред други нарушения, поради което са и вид държавна принуда. Но в
същността си на акт на държавна принуда, отнемането на вещи следва да се подчинява
на основните принципи, на които се подчиняват всички административни актове
предвиждащи налагането на такава принуда. Такъв изначален принцип е принципа на
съразмерността, който законодателно е закрепен и в нормата на чл.6 от АПК и
принудителното отнемане на вещи следва да бъде реализирано в границите на
необходимия и полезен ефект. В противен случай би се явило като една
необоснована държавна репресия, което разбираемо е, че не може да бъде
толерирано.
Така изложените съждения, съотнесени на плоскостта на обсъждания тук случай, навеждат
на извода, че неправилно и незаконосъобразно наказващият орган е постановил
отнемане в полза на държавата на товарния автомобил „***”.
На първо място, от изложеното в
наказателното постановление не става ясно, а и в хода на съдебното производство
не бяха ангажирани доказателства, въз основа на какви критерии и по какъв начин
наказващият орган е определил пазарната стойност на автомобила в размер на 2000
лева.
На следващо място – в хода на
делото беше назначена и изслушана съдебна автотехническа експертиза със задача
към вещото лице да даде заключение относно пазарната стойност на товарния
автомобил към 17.12.2018 г., когато е било издадено обжалваното постановление. Видно
от заключението на експерта, пазарната стойност на автомобила е в размер на
10 336 лева. Съдът приема заключението като компетентно и безпристрастно
изготвено, още повече, че експерта е извършил и непосредствен оглед на
автомобила. Тази пазарна стойност на веща явно не съответства на тежестта на
нарушенията, тъй като превишават значително както размера на наложените глоби
от по 250 лева, така и стойността на транспортирания дървен материал от 240
лева. В тази връзка следва да се отбележи, че в НП няма изложени мотиви защо
при това съотношение на размера на наложеното наказание и стойността на
превозваната дървесина, предмет на нарушението от една страна, и на товарния
автомобил от друга, наказващият орган е приел (дори и при дадената от него
оценка от 2000 лева), че са налице основанията за прилагане на чл.273, ал.1 от
ЗГ, а не е налице основание за прилагане на забраната по чл.20, ал.4 от ЗАНН.
Съпоставката между пазарната
стойност на отнетия товарен автомобил с тежестта на извършеното нарушение и
стойността на предмета на нарушението, явно сочи за несъразмерност и наличието
на предпоставките за приложението на чл.20, ал.4 от ЗАНН.
Поради тези съображения съдът
намира, че наказателното постановление в тази му част е незаконосъобразно
издадено и като такова следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ
Наказателно постановление № 1223 от 17.12.2018 г. на Директор на Регионална
дирекция по горите гр.Ловеч по пункт І, т.1 и т.2, с които на М.И. ***, ЕГН : **********,
са наложени административни наказания на основание чл.266, ал.1, предл.4-то, във връзка с чл.213, ал.1, предл.3-то,
т.1 и на основание чл.266, ал.1, предл.4-то, във
връзка с чл.213, ал.1, предл.3-то, т.2 от Закона за
горите, като НАМАЛЯВА размера на
наложените глоби на по 50 лева за всяко от двете.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 1223 от 17.12.2018 г. на Директор на Регионална
дирекция по горите гр.Ловеч по пункт ІІІ, т.1, с което е постановено на
основание чл.21 от ЗАНН, във връзка с чл.273, ал.1 от ЗГ отнемане в полза на
държавата на вещите предмет на нарушението – 4 пр.м3 преработени дърва за огрев
от благун и цер, с пазарна стойност от 240 лева, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 1223 от 17.12.2018 г. на Директор на Регионална
дирекция по горите гр.Ловеч по пункт ІІІ, т.2, с което на основание чл.20 от ЗАНН, във връзка с чл.273, ал.1 от ЗГ е постановено отнемане в полза на
държавата на веща послужила за извършване на нарушението – 1 брой товарен
автомобил „***” с рег.№ ***, с пазарна стойност от 2 000 лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване
пред Административен съд гр.Ловеч в 14 - дневен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :