№ 41
гр. Пловдив, 24.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Красимир К. Коларов
Членове:Георги В. Чамбов
Емил Люб. Митев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Емил Люб. Митев Въззивно търговско дело №
20215001000330 по описа за 2021 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на ищцата ИР. СТ. СТ. ЕГН:
********** против Решение № 260036 от 25.11.2020 г., постановено от
Пазарджишкият окръжен съд по търг.дело № 222/2018 г.
По силата на обжалваното решение съдът е отхвърлил предявеният от
ищцата ИР. СТ. СТ. с ЕГН: ********** против „Х. З. ** „ООД ЕИК
******** / в ликвидация/ иск по чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ- за установяване на
несъществуващи обстоятелства по партидата на ответното дружество
относно действителния състав на съдружниците при първоначалното
вписване на 16.04.2009 г., за установяване на нищожност на вписаните в
търговския регистър несъществуващи обстоятелства, както и установяване
нищожността на всички последващи вписвания по партидата на ответника,
подробно конкретизирани в диспозитива на решението.
В жалбата се поддържа оплакването, че с решението си съдът е отказал
защитата на правата на ищцата като съдружник в дружеството, които права
са и признати с влязло в сила съдебно решение, по силата на което съдът е
1
уважил иска по чл.74 от ТЗ и е отменил решението на Общото събрание на
съдружниците за изключването на ИР. СТ. СТ. като съдружник. В жалбата се
поддържа оплакването ,че във връзка със задължителната пререгистрация на
търговските дружества по реда и в срока по § 4 от ПЗР на ЗТР регистърният
съд е издал удостоверение за актуално състояние на дружеството, като
ищцата не е посочена като съдружник. Налице е порок на самото вписване на
„Х. З. **“ ООД въз основа на удостоверение за актуално състояние, който е с
невярно съдържание, тъй като е пропуснато да се впише името на ищцата
като съдружник.
Тъй като това първоначално вписване на 16.04.2009 г. е нищожно, то
според изложеното във въззивната жалба всички останали вписвания по
партидата на търговеца също се явяват нищожни, тъй като „ произтичат от
първото нищожно вписване“. Претендира се отмяната на обжалваното
решение като незаконосъобразно и постановяване на въззивно решение по
съществото на спора, по силата на което се уважи изцяло иска по чл.29,ал.1 от
ЗТРРЮЛНЦ- за установяване „ нищожност на вписани по партидата на
ответното дружество несъществуващи обстоятелства относно действителния
състав на съдружниците към датата на първоначалното вписване -16.04.2019
г. Претендира се да се уважи иска и в частта му, с която се претендира да се
установи нищожността на всички последващи вписвания по партидата на
търговеца.
Въззиваемата страна „Х. З. **“ ООД ,ЕИК ********, редовно призовани
чрез назначения ликвидатор Д.Т. – не ангажира доказателства по
основателността на въззивната жалба.
Пловдивският апелативен съд след преценка на изложените във
въззивната жалба оплаквания и доводи, приема за установено следното:
Началният момент в конструкцията на ищцата е ,че е налице порок на
самото вписване при пререгистрацията на „Х. З. - **“ ООД и този порок се
поражда от Удостоверението от 25.03.2009 г. за актуално състояние, издадено
на основание §4 от ПЗР на ЗТР от Пазарджишкият окръжен съд по ф.д№
664/1998 г. В посоченото удостоверение са посочени имената на
съдружниците към момента на издаването му, но не е отразено името на
ищцата И. С. С. като съдружник. Под формата на допълнение е посочено
само, се с Решение № 376 от 24.02.2005 г на ВКС се отменя решението на
2
ОСС от 20.02.2021 г. за изключването на съдружника И.С. и заличаването й
като съдружник в дружеството. Според ищцата налице е вписване на
несъществуващи обстоятелства по партидата на търговеца,а такива
обстоятелства са , че „ списъка на съдружниците не отговаря на
действителния списък на същите към момента на вписването на решението за
пререгистрация т.е. 16.04.2009 г. в Търговския регистър по партидата на
ответното дружество „ Х. З. - **“ООД.
Всъщност твърдението на ищцата за наличие на несъществуващо
обстоятелство се основават на факта ,че тя не е вписана като съдружник,а след
като решението на ОСС за изключването й е отменено с влязло в сила
решение, то следва да се приеме, че ищцата е също част от действителния
състав на съдружниците към момента на вписване на решението за
пререгистрация на дружеството.
Твърдението на ищцата е,че не е вписана като съдружник и това е един
отрицателен факт. Това безсъмнено е така, но не е ясно как този отрицателен
факт ще доведе до положителния факт, а именно до вписването на ищцата
като съдружник в ответното дружество. Ищцата цели точно това, но тази
напълно правомерна цел няма как да бъде постигната чрез предявения от нея
иск по чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ.
Настоящият състав на въззивната инстанция не споделя и няма как да
сподели виждането на другия състав на въззивния съд, че ищцата има
правен интерес от воденето на установителен иск по чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ.
Не споделя и тезата, че ищцата няма друг път за защита освен този да
предяви иска по чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ и да атакува порочното вписване и „
едновременно с това или отделно от него – да релевира правата си относно
членството и броя на притежаваните от нея дялове чрез претенция по чл.71 от
ТЗ. Това виждане е изразено в Определение №223 от 16.07.2020 г.,
постановено от ПАС по ч.т.д.№ 338/2020 г., което е било задължително за
първата инстанция и тя е нямала друг изход освен да постанови решение по
същество. Което е и направила като е отхвърлила предявения иск по чл.29 от
ЗТРРЮЛНЦ като неоснователен.
Независимо , че този състав на въззивната инстанция не споделя
виждането на състава за наличието на правен интерес за ищцата трябва да се
отбележи, че в мотивите на цитираното определение е посочено нещо много
3
важно. Съдът е посочил, че интересът от защита за всеки установителен иск,
какъвто е предявеният иск по чл.29 е конкретен и се извежда от
твърденията на ищеца.
Това именно е отправната точка при преценката на правния интерес в
конкретния случай. Ищцата твърди че вписания при пререгистрацията
състав на съдружниците не съответства на действителния, тъй като нейното
име не е посочено в персоналния състав на съдружниците. Никъде в исковата
молба, нито в първоначалната, нито в допълнителната уточняваща молба
ищцата не оспорва качеството съдружник на лицата В. К., М. П., Р. С. С. Я. и
В. Д.. Не се оспорват членствените права на тези лица и качеството им на
съдружници към момента на издаване на удостоверението за актуално
състояние, издадено от регистърния съд на основание §4 от ПЗР на ЗТР.
Както правилно е отбелязъл първоинстанционния съд в мотивите на
решението си проблема е в това, че ищцата И.С. не е вписана като
съдружник в ответното дружество. Тя твърди в исковата си молба, че има
статут на възстановен съдружник и този статут се основава на влязлото в
сила въззивно решение, потвърдено от ВКС, по силата на което съдът е
уважил предявеният от ищцата И. С. против ответното дружество иск по
чл.74 от ТЗ и е отменил като незаконосъобразно решението на ОСС от
07.02.2001 г., с което последната е изключена като съдружник. Въз основа на
това влязло в сила решение регистърният съд е заличил изключването на
ищцата като съдружник.
Или в крайна сметка ищцата има безспорен статут на възстановен
съдружник по силата на влязло в сила решение и с оглед на това претендира
името й да бъде отразено като съдружник към момента на пререгистрацията
на дружеството. Още веднъж следва да се подчертае: ищцата не оспорва
членствените права на другите, вече вписани съдружници.
Поради това следва да се приеме, че на този етап няма правен интерес
да защитава своите права чрез иск по реда на чл.71 ТЗ в какъвто смисъл е
получила указания от другия състав на въззивния съд.
Правилно първоинстанционният съд се е позовал на ТР № 1 от
6.12.2002 г. на ВКС по тълк.дело № 1/2002г. на ОСГК, в което изрично е
посочено, че понятието „ несъществуващо обстоятелство“ е въведено само по
отношение на подлежащите на вписване обстоятелства. Вписване на
4
несъществуващо обстоятелство е налице, когато е вписано обстоятелство,
което не е възникнало валидно. В случая, както вече бе казано ищцата не
оспорва, че вписаните в ТР съдружници нямат това качество, тъй като не е
взето решение на ОСС за приемането им като съдружници например.
Тя претендира самата тя да бъде вписана като съдружник, тъй като към
момента на пререгистрацията тя е била със статут на възстановен съдружник.
Правен интерес от предявяването на установителен иск по чл.29 от
ЗТРРЮЛНЦ ищцата няма , тъй като по същество искането й е в търговския
регистър да бъде вписано едно съществуващо обстоятелство,а именно да
бъде вписана като съдружник. Не е налице правен интерес и това може да се
установи ако обърнем „пирамидата с върха надолу „. Да приемем
хипотетично, че искът е не само допустим,но и основателен. В диспозитива
на съдебното решение по чл.29 от ЗТРРРЮЛНЦ няма как да се разпореди
ищцата да бъде вписана като съдружник, тъй като това не е предмет на този
установителен иск Несъществуващо обстоятелство е липсващо / невзето /
решение на орган на дружеството, за което е допуснато вписване в ТР. В този
случай сме изправени пред неистинско удостоверяване, но ясно е ,че не сме
в тази хипотеза. Не сме и във втората възможна хипотеза, визирана в
посоченото ТР № 1/2002 г., а именно: вписване на обстоятелство, което е
съществувало, но по-късно по исков ред е установена неговата нищожност.
Преценката на първия състав на въззивната инстанция за липса на
правен интерес не е точна и не държи сметка за това, че дори да бъде уважен
установителния иск по чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ- това няма да доведе до желания
от ищцата резултат. А той е да бъде вписана като съдружник в ответното
дружество заедно с вече вписаните съдружници.
Този състав на въззивната инстанция е още по – голяма категоричност не
споделя виждането ,че в конкретния случай ищцата няма друг път за защита,
освен този по чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ- да атакува порочното вписване.
Вярно е, че е налице порок на първоначалното вписване, който тръгва от
удостоверението за актуално състояние на дружеството, издадено на осн.§4
от ПЗР на ЗТР, което не е пълно. В същото е отразено ,че с решение№ 376 от
24.02.2005 г., постановено от ВКС е отменено решението на ОСС от
07.02.2001 г., с което ищцата И.С. е изключена като съдружник в ответното
дружество „Х. З. **“ООД.
5
Въз основа на това влязло в сила съдебно решение регистърният съд е
заличил вписаното в ТР заличаване на ищцата поради изключването й като
съдружник. Това е задължавало регистърния съд да впише името на ищцата
И.С. като съдружник, защото още от 24.02.2005 г. тя има статута на
възстановен съдружник. Дружеството е пререгистрирано въз основа на това
непълно удостоверение за актуално състояние и в решението за
пререгистрация са отразени съдружниците, но без да е посочено името на
ищцата. А тя безспорно е била съдружник към този момент,а и към
настоящия момент. Удостоверението за актуално състояние не е с невярно
съдържание, а по –скоро е непълно, тъй като не е вписано изрично името на
ищцата като съдружник. Това е пропуск на регистърния съд и в този случай
Агенцията по вписванията не е допуснала грешка, тъй като е отразила като
съдружници само имената на тези, които са изрично посочени. В случая се
касае до грешка и непълнота, която може да се отстрани по реда, предвиден в
специалния закон, без да се налага ищцата да предявява претенциите си по
общия исков ред. Този ред, който е бавен и в този случай мъчителен за
ищцата, за която съществува възможността да реализира правата си, т.е. да
бъде вписана като съдружник по реда на чл.27 от ЗТРРЮЛНЦ във вр.с чл.96 б
от Наредба №1 от 14.02.2007 г, за водене, съхраняване и достъп до ТР и
РЮЛНЦ. Тази възможност е посочена много точно от първоинстанционният
съд в постановеното от него Определение № 126 от 20.02.2020 г., с което
производството по търг.дело№ 222/2018 г. е било прекратено. Ищцата
безсъмнено има качество на заинтересовано лице грешката или пропуска да
бъде вписано името й като съдружник да бъде отстранена. Напълно
достатъчно е да попълни заявление по утвърден образец, в което да се
посочи грешката или непълнотата,която може да се отстрани чрез ново
вписване, а именно: вписването й като съдружник, правата на който са
възстановени с влязло в сила съдебно решение. Не би следвало да бъде
постановен отказ, още повече ,че грешката тръгва от непълно удостоверение,
издадено от регистърния съд, а не от Агенцията по вписванията. Ако все пак
бъде постановен отказ, към които ищцата вече и притръпнала, този отказ
подлежи на съдебен контрол по реда на чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ.
Настоящият състав на ПАС счита, че липсва правен интерес от
6
предявяването на установителен иск по чл.29 от ЗТРРРЮЛНЦ- за
установяване нищожност на вписани несъществуващи обстоятелства.
Ищцата няма правен интерес да води иск по общия исков ред след като
основното й искане да бъде вписана като съдружник в ответното дружество
може да бъде постигнато по реда на чл.27 от ЗТРРРЮЛНЦ във вр. с чл.96 б от
Наредба № 1 от 14.02.2007 г. С тези разпоредби на специалния закон е
регламентирано производството за поправка на грешки, непълноти и
несъответствия, по който ред ищцата като възстановен съдружник може да
реализира правата си и да бъде вписана като съдружник. А тя е била
съдружник още от 2005г и безсъмнено е била такава към датата на
решението за пререгистрацията на дружеството.
За чест на първоинстанционният съд следва да се отбележи, че
преценката му за правния интерес от този иск и била точна . Но не само това:
съдът с Определение № 260114 от 14.10.2020 г., постановено в
производството по чл.389 ГПК е допуснал обезпечение на предявения иск
като е постановил спиране на производството по ликвидация.
Това е един разумен подход, тъй като следва да се гарантират правата на
ищцата преди да започне ликвидацията, макар че съдът е имал най-малкото
колебание да не кажем увереност, че предявеният иск е по-скоро
недопустим. Това е становището и на този състав на въззивната инстанция-
искът е установителен и правният интерес е процесуална предпоставка от
категорията на абсолютните. Това означава , че съдът е служебно задължен
да следи за наличието на правен интерес още повече, че в случая ПАС
действа като инстанция по съществото на спора.
Следва решенето на първата инстанция да се обезсили, тъй като е
постановено по недопустим иск, при липса на правен интерес за ищцата да
реализира правата си чрез предявяване на установителен иск по чл.29 от
ЗТРРЮЛНЦ. За същата остава възможността да реализира правата си в
производството по чл.27 от ЗТРЮЛНЦ и грешката да бъде отстранена по тази
облегчена процедура, която първият съд е указал изрично.
По тези съображения и на основание чл.270,ал.3, изр. първо от
ГПК, Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
7
О ОБЕЗСИЛВА Решение № 260036 от 25.11.2020 г., постановено от
Пазарджишкият окръжен съд по търг.дело № 222/ 2018 г., като недопустимо,
при липса на правен интерес за ищцата ИР. СТ. СТ. с ЕГН:********** от
предявяване на иск по чл.29 от ТЗРРЮЛНЦ против ответника „Х. З. -
**“ООД с ЕИК ********- в ликвидация за установяване на нищожност на
вписаните по партидата на ответника обстоятелства, които са
несъществуващи .
ПРЕКРАТЯВА производството по делото по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд
в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8