Мотиви към присъда по НОХД № 565/2020 год. по описа на РС – Лом.
Подсъдимият Г.П.Г. ***, е предаден на съд по
обвинение в извършено престъпление по чл. 170, ал. 2, предл.
1-во, вр. ал. 1 НК – за това, че на 09.12.2019 година, около 00.30 часа, в *******,
ул. Отец Паисий № 5, влязъл в чуждо жилище – къща, ползвана и обитавана от Т.С.Т.,
като употребил за това сила – ритнал входната врата на къщата и счупил стъклото
на прозореца на вратата, като деянието е извършено нощем.
Доказателствата по делото
са писмени и гласни.
Производството е по реда
на Гл. ХХ от НПК.
Пострадалият свидетел Т.С.Т.
не се възползва от правото си да участва в наказателното производство като
частен обвинител. Не е предявен и приет за разглеждане и граждански иск.
Подсъдимият Г.Г. не се признава
за виновен. Дава обяснения, като заявява, че действително е влязъл на
процесната дата, през нощта в дома на пострадалия, но отрича да е употребил за
това сила. Чрез защитника си – адв. Н.А., МАК, пледира за оправдателна присъда
поради недоказаност на обвинението.
Представителят на РП – Монтана
поддържа обвинението така, както е предявено по отношение на подсъдимия. Счита
същото за доказано по безспорен и несъмнен начин и предлага съдът да го признае
за виновен, като му наложи наказание шест месеца лишаване от свобода, чието
изтърпяване да бъде отложено с изпитателен срок от три години на осн. чл. 66,
ал. 1 НК.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства в тяхната логическа
последователност и взаимовръзка, и с оглед принципите визирани в чл. 13 и 14 от НПК, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Г.П.Г. е роден на *** ***, българин, български гражданин, с основно
образование, женен, безработен,
неосъждан, с ЕГН **********.
Пострадалият
Т.С.Т. ***.
Подсъдимият
и свидетелите Л.В.Г. (с която той живее на семейни начала), Р.П.Б. и К.А.А., негови приятели живея в същото село. Вечерта на
08.12.2019 год. те, заедно били в местно заведение, където празнували.
Алкохолът им свършил и решили с
автомобил, управляван от свид. Р. Б. да отидат в дома
на свой приятел, с идеята да търсят алкохол. Било около 23,00 часа и бащата на
техния приятел ги изгонил. Тогава някой от компанията предложил да потърсят
алкохол в дома на Т.Т.. Било вече след полунощ. Свид. Т. си бил легнал. Вратата на двора и входната врата
на къщата му били заключени. Подсъдимият откачил портата и всички влезли в
двора. Първоначално започнали да викат и да чукат на прозореца и така събудили
пострадалия. Той застанал от вътрешната страна на вратата и ги попитал какво
искат, отказал да ги пусне. Подс. Г. Г. започнал да
блъска и да рита входната врата така, че стъклото й се счупило и наранило
пострадалия в областта на главата. Вратата се отворила и всички влезли в
стаята. Свидетелите Л.Г. и Р.Б. започнали да събират стъклата от пода и да
почистват капките кръв, а подсъдимият и свид. К.А. завели
пострадалия до леглото, за да седне и А. попил кръвта, която се стичала по
лицето му. Подсъдимият търсел алкохол. Пострадалият казал, че няма алкохол,
заплашил, че ще позвъни на полицията и цялата група си тръгнала, а пострадалият
позвънил на ЕЕНСП 112 и съобщил за станалото. Обаждането е регистрирано в
00,33,35 часа на 09.12.2019 год.
В
обясненията си подсъдимият отрича да е упражнил сила, за да отвори входната
врата на къщата. Твърди, че свид. Р.Б. е откачил
портата на двора, а после кой е отворил входната врата не си спомня, той самият
бил влязъл в дома на пострадалия за да му помогне да спре кървенето от челото
му и после си тръгнали.
По доказателствата:
Горното се установява от
събраните по делото доказателства: съвпадащата си част от обясненията на подсъдимия,
показанията на свидетелите Л.Г. (като отчита, че е съпруга на подсъдимия), Р.Б.
и К.А., както и от приобщените по реда на чл. 283 от НПК чрез прочитането им писмени
доказателства от досъдебното производство, като обективни, взаимосвързани и
безпротиворечиви помежду си и с останалите доказателства по делото. Тъй като
пострадалият почина в периода между разпоредителното заседание и началото на
съдебното следствие – на 28.03.2021 год., а показанията му по досъдебното
производство не е възможно да бъдат приобщени чрез прочитането им по реда на
чл. 281, ал. 5 НПК, поради липса на съгласие от страна на защитата, за
изясняването на съставомерните факти съдът проведе
множество очни ставки между всички свидетели-очевидци, както и се изискаха и
приложиха на магнитен носител записите от обаждането на пострадалия на тел.
112.
Гласните доказателства
опровергават твърденията на подсъдимия и водят на извод, че се касае за защитна
теза, останала недоказана.
Фактическата обстановка
установена в хода на съдебното следствие не се различава съществено от приетата
за установена в обстоятелствената част на обвинителният акт на прокурора.
От правна страна:
Подсъдимият
е предаден на съд с обвинение за извършено престъпление по чл. 170, ал. 2 НК.
За
да е осъществен този престъпен състав от обективна страна следва да е налице
особен предмет – чуждо жилище – помещение, което се ползва временно или
постоянно за живеене, като съществен елемент от обективната страна е, че
съдържанието на волята на обитателите му е то да не се посещава и ползва от
други, чужди на семейството хора. Тази воля е обективирана чрез заключването на
входната врата, което означава, че достъпът до вътрешността на къщата не е бил
безпрепятствен и е било необходимо усилие, надхвърлящо обичайното за отваряне
на вратата. Това жилище несъмнено е било чуждо за подсъдимия Г.Г. и за свидетелите Г., Б. и А.. Волята на пострадалия
свидетел да не се влиза в жилището му в конкретния случай е преодоляна от
подсъдимия със сила – чрез блъскане на входната врата, довело до счупване на
стъклата й. В случая е налице и квалифицирания
състав на престъплението по чл. 170, ал. 2 НК, тъй като деянието е
извършено нощем – около 0,30 часа на 09.12.2019 год.
По
делото по несъмнен начин е установено, че подсъдимият и тримата свидетели – Г.,
А. и Б. са влезли в чуждо – на постр. Т.Т. жилище, като деянието е извършено нощем и за това са
употребили сила.
Налице
е и субективният елемент от състава на престъплението – съзнание у дееца, че
нарушава неприкосновеността на жилището, в което е влязъл нощем.
От
субективна страна деянието е извършено от последния при форма на вината пряк
умисъл. Той е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е
обществено опасните му последици и е искал тяхното настъпване
Имайки
предвид изложените дотук мотиви и на основание цитирания по-горе законов текст
съдът счита, че подсъдимия следва да бъде признат за виновен по предявеното му
обвинение и наказан.
За
престъплението по чл. 170, ал. 2 НК е предвидено наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от една до пет години.
За
смекчаващи вината му обстоятелства съдът приема необремененото съдебно минало,
тежкото семейно и социално положение, обстоятелството, че подсъдимият има
малолетно дете (бебе), за което се грижат сами със съпругата си, без да могат
да разчитат на помощ от близки, а за отегчаващо отговорността му – липсата на
критичност.
Като
анализира тези индивидуализиращи отговорността обстоятелства, съдът намира, че
е налице превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства,
поради което наказанието се определи при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК
по отношение на подсъдимия и за извършеното от подс. Г.П.Г. престъпление по чл. 170, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, наложи наказание
ШЕСТ МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”.
За
поправянето и преди всичко за превъзпитанието на подс. Г. Г. съдът счита, че така наложеното наказание не
трябва да се изтърпява ефективно, а изпълнението му, на основание чл. 66 от НК, следва да бъде отложено за срок от три години.
При
тези мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: