№ 449
гр. Враца, 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Калина Хр. Христова
при участието на секретаря Наталия Мл. П.
като разгледа докладваното от Калина Хр. Христова Гражданско дело №
20251420100957 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба и уточнителна молба вх. №
4784/26.03.2025 г., депозирани от Д. А. Х., ЕГН **********, чрез адв. М. Г., против
Териториално поделение на НОИ – гр. Враца.
В исковата молба се твърди, че в периода от 05.01.1992 г. до 14.10.1992 г.
ищцата заемала длъжността „****“ във в. „****а“ по силата на трудово
правоотношение, възникнало с работодателя Колективна фирма „*****“, вписана под
ф. д. № 954/1991 г. по описа на ВОС. Сочи, че в трудовите й функции се включвало
изготвяне на ****ически репортажи върху разнообразни теми, срещи за изготвяне на
интервюта, ежедневни контакти с различни институции. Ищцата полагала труд при
нормална продължителност на работния ден – 8 часа при петдневна работна седмица с
нормална продължителност на седмичното работно време 40 часа и получавала
месечно трудово възнаграждение в брой. Сочи, че изпълнявала трудовите си функции
до издаването на брой 49 на вестника, след което трудовото правоотношение било
прекратено, но трудовата й книжка не била оформена от работодателя за
продължителността на трудовия стаж, нито й било издадено съответното
удостоверение. Заявява, че с Решение от 08.02.1996 г. по фирменото дело е вписано
прекратяване на дейността на Колективна фирма „*****“, а в архИ. на НОИ не се
съхраняват разплащателни ведомости на фирмата. Заличеният търговец няма
правоприемник.
Извежда правния си интерес от установяване на факта, че е работила като ****
в посочения период, респ. има трудов стаж за посочения период, с оглед изчисляването
1
на допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит
извън орган на съдебната власт при настоящия й работодател – Окръжен съд – Враца.
Иска се постановяване на решение, с което да бъде признато за установено в
отношенията между страните, че за периода от 05.01.1992 г. до 14.10.1992 г. ищцата Д.
Х. е работила като **** във вестник „****а” по трудово правоотношение с Колективна
фирма „*****“, труд при нормална продължителност на работния ден – 8 часа при
петдневна работна седмица с нормална продължителност на седмичното работно
време 40 часа, което време да й бъде признато за трудов и осигурителен стаж.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника
Териториално поделение на НОИ – гр. Враца, с който предявеният иск се оспорва като
неоснователен. Счита, че от представените доказателства не се установяват законовите
предпоставки за уважаване на иска, а в случай че бъде уважен, следва да е за периода
от 05.01.1992 г. до 14.10.1992 г. Иска се отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
следното:
Видно от Удостоверение изх. № 2955/16.07.2024 г., издадено от Окръжен съд –
Враца, с Решение от 21.02.1991 г. е регистрирано КФ „*****“; с Решение от 08.02.1996
г. е вписано прекратяването на СД „*************“ – прекратена в ликвидация.
Видно от Удостоверение изх. № 5510-06-7/17.06.2024 г., издадено от ТП на
НОИ – Враца, в осигурителния архив на НОИ липсват писмени данни за положен от
лицето Д. Х. трудов/осигурителен стаж за периода от 01.01.1992 г. до 31.12.1992 г.
Представени са копия от извлечения от броеве на вестник „****а“, съдържащи
изготвени от ищцата Х. и публикувани в процесния период статии и материали, както
следва: бр. 1 от 05.01.1992 г., бр. 2 от 09.01.1992 г., бр. 5 от 05.02.1992 г., бр. 9 от
04.03.1992 г., бр. 11 от 12-18.03.1992 г., бр. 14 от 01-08.04.1992 г., бр. 15 от 09-
15.04.1992 г., бр. 17 от 23-29.04.1992 г., бр. 18 от 30.04.-06.05.1992 г., бр. 20 от 14-
20.05.1992 г., бр. 25 от 17-24.06.1992 г., бр. 29 от 16-22.07.1992 г., бр. 33 от 13-
19.08.1992 г., бр. 34 от 20-26.08.1992 г., бр. 38 от 17-23.09.1992 г., бр. 41 от 08-
14.10.1992 г.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите И. С.
М. и В. В. А., чиито показания са допустими с оглед разпоредбата на чл. 6, ал. 1
ЗУТОССР и представените писмени доказателства.
Свид. М. сочи, че познава ищцата и заедно са работили във вестник „****а“ в
периода от 05.01.1992 г. до месец октомври 1992 г., свидетелката работела като
редактор, а ищцата – като ****. Работодател им била фирма „**********“, имали са
сключени трудови договори, но следвало да оформят осигурителни книжки. Работното
време е било от понеделник до петък, 8 часов работен ден, а възнагражденията си
2
получавали в брой.
Свид. А. също познава ищцата от вестник „****а“, където свидетелят работел
като редактор. Сочи, че ищцата започнала работа през лятото на 1991 г. и работила със
сигурност до лятото на 1992 г., като заемала длъжност **** и отразявала събитията
във Врачанска област. Вестникът се издавал от фирма „**********“, с която имали
сключени трудови договори, работели на пълен работен ден, а възнагражденията си
получавали в брой.
Съдът кредитира изцяло показанията на двамата свидетели, които са
абсолютно еднопосочни и способстват в пълнота за установяване на спорните по
делото обстоятелства.
Други относими доказателства в производството не са ангажирани.
Представено е копие от Трудова книжка № 5, серия Т № 157472, на ищцата, видно от
която същата е издадена на 01.10.1998 г., т.е. след процесния период и е неотносима
към предмета на доказване.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
От ищцата Д. А. Х., ЕГН **********, чрез адв. М. Г., против Териториално
поделение на НОИ – гр. Враца, е предявен иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3
ЗУТОССР за признаване за установено в отношенията между страните, че за периода
от 05.01.1992 г. до 14.10.1992 г. ищцата Д. Х. е работила на длъжност „****“ във
вестник „****а” по трудово правоотношение с работодател Колективна фирма
„*****“, труд при пълна продължителност на работния ден – 8 часа при петдневна
работна седмица с нормална продължителност на седмичното работно време 40 часа, с
месечно трудово възнаграждение, получавано в брой, което време от 9 месеца и 9 дни
се зачита за трудов и осигурителен стаж.
От анализа на горните удостоверения следва извода, че искът за установяване
на трудов стаж за времето от 05.01.1992 г. до 14.10.1992 г. е процесуално допустим - осигурителят е прекратил
дейността си, без да има правоприемник и в архивното стопанство в ТП на НОИ /архивохранилище/ гр. Враца
липсват писмени данни за претендирания от ищцата трудов стаж за периода от 01.01.1992 г. до 31.12.1992 г. /чл.
5, ал. 2 ЗУТОССР/.
За основателността на иска в тежест на ищцата е да докаже обстоятелствата, от
които черпи изгодни последици, а именно, че е работила по трудов договор при
Колективна фирма „*****“ на длъжност „****“ във вестник „****а”, времето на
претендирания стаж; продължителността на работния ден и седмица; начинът на
заплащане на труда.
Настоящият съдебен състав намира, че всички предпоставки за
основателността на иска са доказани.
По реда на ЗУТОССР може да се установява времето, което се зачита за трудов
3
стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно
действащите дотогава разпоредби. За исковия период действаща е била разпоредбата
на чл. 351 КТ в редакцията й от 1986 г. /обн. - ДВ, бр. 27 от 04.04.1986 г./, съгласно
която трудов стаж по смисъла на този кодекс е времето, през което работникът е
работил по трудово правоотношение, доколкото друго не е предвидено в този кодекс
или в друг закон или указ. Времето до 31 декември 1999 г., което се зачита за трудов
стаж и за трудов стаж за пенсиониране по действащите към тази дата разпоредби, се
признава за осигурителен стаж на основание § 9 от ПЗР на КСО.
Според чл. 3, ал. 2 ЗУТООСР, искът за установяване на трудов стаж се
предявява срещу работодателя и съответното териториално поделение на Националния
осигурителен институт, а ако работодателят е прекратил дейността си и няма
правоприемник - само срещу съответното териториално поделение на Националния
осигурителен институт. В случая посоченият като работодател на ищцата е прекратил
дейността си без правоприемник, искът правилно е предявен срещу съответното
териториално поделение на Националния осигурителен институт, което е
Териториално поделение на НОИ – гр. Враца.
Трудов стаж по съдебен ред може да се установява чрез писмени доказателства
по чл. 6, ал. 2 ЗУТОССР, които установяват вероятността на трудовия стаж, т. е. начало
на писмено доказателство. Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗУТОССР допустимостта на
свидетелски показания е обусловена от представянето на писмени доказателства, които
установяват вероятността на трудовия/осигурителния стаж и които са издадени от
работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, и по време на неговото
полагане.
Искът е подкрепен с допустими писмени и гласни доказателства, които по
несъмнен и категоричен начин установяват, че в исковия период ищцата е заемала
длъжността „****“ във вестник „****а“, издаван от работодателя КФ „*****“.
Установява се, че работното време е било при 8 часов работен ден и 40 часова работна
седмица, а възнаграждението си е получавала в брой. От представените броеве от
вестника се установява и периодът, в който ищцата е полагала труд като ****, а
именно от 05.01.1992 г. /бр. 1 от 05.01.1992 г., съдържащ материал, озаглавен „И пак
Зимата пее свойта зла песен“, подписан от ищцата като автор/ до 14.10.1992 г. /бр. 41
от 08-14.10.1992 г., в който е поместен материал, озаглавен „Православното
християнско движение – малък остров сред морето на духовното невежество“,
подписан от ищцата като автор/.
С оглед изложеното, искът е основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
Ищцата не претендира разноски, поради което такИ. не й се дължат.
По изложените съображения, съдът
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР по
отношение на Териториално поделение на НОИ – гр. Враца, че в периода от 05.01.1992
г. до 14.10.1992 г. ищцата Д. А. Х., ЕГН **********, е полагала труд по трудово
правоотношение с работодател Колективна фирма „*****“, на длъжност „****“ във
вестник „****а”, с месечно трудово възнаграждение при 8 часов работен ден и
петдневна работна седмица с продължителност на седмичното работно време от 40
часа.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Враца в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
5