№ 5871
гр. София, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20211110173694 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени осъдителни искове от Агенция „Пътна
инфраструктура“ срещу ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата в размер на 120 лв., представляваща неизплатено обезщетение за причинени
имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на пътни принадлежности – 10 м. предпазна
мрежа с променлив размер на светлия отвор по височина, вследствие настъпило ПТП на
14.01.2020 г. на територията на Република България – на Автомагистрала „Тракия“, км
289+200 дясно /по Протокол за ПТП – км 288+800/, по вина на водача Статул Бойчев
Каишев, управляващ МПС „Форд Транзит 190 L“, рег. № А0900КХ, ведно със законната
лихва от 21.12.2021 г. до окончателното плащане, както и сумата в размер на 23.34 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 22.01.2020
г. до 21.12.2021 г.
Ищецът твърди, че на 14.01.2020 г. на Автомагистрала „Тракия“, км 289+200 дясно /по
Протокол за ПТП – км 288+800/ МПС „Форд Транзит 190 L“, рег. № А0900КХ, управлявано
от Статул Бойчев Каишев, с действаща застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответника, реализира ПТП, за което е съставен Протокол за ПТП № 1611847 от 14.01.2020 г.
от органите на МВР, и в резултат на произшествието са причинени материални щети на
пътни принадлежности – 10 м предпазна мрежа с променлив размер на светлия отвор по
височина, собственост на Агенция „Пътна инфраструктура“, ОПУ-Ямбол. Вина за ПТП
имал водачът на процесния автомобил марка „Форд Транзит 190 L“, рег. № А0900КХ, който
не се съобразил с пътните условия – мокра настилка и мъгла, поради което загубил контрол
върху автомобила и реализирал ПТП с телена ограда, в резултат на което настъпват щети на
посочената предпазна мрежа на стойност 336 лв. с ДДС. Посочва, че след отправено
заявление за изплащане размера на нанесената щета до ответника с изх. № 53-00-
61/22.01.2020 г. на 24.02.2020 г. в ОПУ-Ямбол постъпило частично плащане на обезщетение
за настъпилото на 14.01.2020 г. застрахователно събитие в размер на 216 лв., поради което
претендира присъждане на незаплатения остатък от същото в размер на 120 лв. и
обезщетение за забава. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
Ответникът ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД е депозирал в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
1
отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер.
Твърди, че претенцията е прекомерно завишена, като действителната стойност на
нанесените на ищеца вреди възлиза на вече заплатеното от ответника обезщетение в размер
на 216 лв., с което възникналото за ответното дружество задължение е било изцяло погасено
чрез плащане. Оспорва пряката причинно-следствена връзка между твърдените от ищеца
вреди и процесното ПТП. Поддържа, че предвид неоснователността на главния иск,
неоснователна се явява и претенцията за присъждане на лихва. Моли за отхвърляне на
исковете. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2
ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 493, ал. 1, т. 5
КЗ вр. чл. 497 КЗ:
По иска по чл. 432, ал. 1 КЗ:
Основателността на иска се обуславя от установяване наличието на следните факти:
ответникът да е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на процесния
автомобил, като в срока на действие на договора, вследствие на противоправното и виновно
поведение на водача на застрахования при ответника автомобил, да е настъпило
застрахователно събитие, което е покрит риск, в причинна връзка с което ищецът е
претърпял имуществени вреди, изразяващи се в разходи за отстраняване на вредите,
изразяващи се в увреждане на пътни принадлежности – 10 м. предпазна мрежа с променлив
размер на светлия отвор по височина, в претендирания размер.
С определение от 16.03.2022 г. като безспорни и признати между страните са отделени
следните обстоятелства, че на посочените в исковата молба дата и място - МПС,
застраховано при ответника по застраховка „Гражданска отговорност”, е реализирано ПТП,
както и механизма на ПТП, не се оспорва и, че ответникът е заплатил на ищеца сумата от
216 лв. във вр. с настъпилото застрахователно събитие, както и, че ищецът е поканил
ответника да възстанови платената сума.
Установява се по делото, че на 14.01.2020 г. на АМ „Тракия“ при км. 289+200 дясно
/по протокол за ПТП км. 288+800/, е настъпило ПТП с участието на л. а. „Форд Транзит“
190L с рег. № А 0900КХ.
Представено е разрешение за ползване № СТ-05-2/02.01.2013 г. на процесния пътен
участък.
Установява се по делото, че л. а. „Форд Транзит“ 190L с рег. № А 0900КХ е имал
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, валидна
към датата на произшествието.
От протокола за ПТП и изготвеното заключение на САТЕ, се установява, че причина за
настъпването на ПТП-то е движение с несъобразена с пътните условия скорост, като
следствие от което водачът реализира ПТП с крайпътната предпазна ограда, като е налице
причинно-следствена връзка между вредите претърпени от ищеца и процесното ПТП.
Ето защо и според настоящия състав на съда вина за събитието има застрахованият
при ответника водач.
Следователно налице е основание за възникване на задължение за заплащане на
застрахователно обезщетение. За отговор на въпроса относно действителния размер на
вредите, настъпили в причинна връзка с процесното ПТП, съдът взе предвид следното:
При задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ вредите се обезщетяват
съобразно тяхната действителна стойност. Действителната стойност на вредата е пазарната
стойност, на която може да бъде закупено същото имущество към момента на настъпване на
2
вредата, или пазарната стойност на ремонта за отстраняване на настъпилата вреда.
Възстановяването се извършва с ново имущество от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка – чл. 400, ал. 2 КЗ. Поради това и стойността на вредите е равна на стойността на
нови части по средни пазарни цени към деня на увреждането, без да се прилага коефициент
на овехтяване. В този смисъл съдът намира, че от размерa на щетите не следва да се
приспада овехтяването на увредените материали – виж решение № 79 от 2.07.2009 г. на ВКС
по т. д. № 156/2009 г., I т. о, решение № 6 от 2.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 293/2010 г., I т.
о. и др., поради което възражението на ответника в тази насока е неоснователно.
В случая, от заключението на съдебно-автотехническата експертиза се установява, че
стойността, необходима за възстановяване на щетите, нанесени на предпазната мрежа,
изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е 732.72 лв. с ДДС и с включен
транспорт. Следва да се посочи, че при преценка размера на обезщетението съдът е обвързан
съобразно диспозитивното начало от волята на ищеца. Предметът на делото се определя от
ищеца. С исковата молба е претендирано единствено обезщетение за възстановяване на
унищожена предпазна мрежа с променлив размер на светлия отвор по височина – 10 м. при
единична цена от 28 лв. на м. – 280 лв. без ДДС и 336 лв. с ДДС. С исковата молба ищецът
не е претендирал разходи за транспорт. В тази насока и представената към исковата молба
количествено стойностна сметка, която е издадена от представител на ищеца и се цени от
съда като извънсъдебно признание за неблагоприятен факт. В представената количествено
стойностна сметка /л. 12/ е посочено, че се претендира стойността, необходима за
възстановяване на унищожена предпазна мрежа с променлив размер на светлия отвор по
височина в размер на 336 лв. с ДДС, но не е начислена стойност на транспортни разходи.
Доколкото не се твърди да са направени транспортни разходи, а и с исковата молба не са
претендирани такива, то съдът следва да вземе предвид стойността единствено на щетите,
нанесени на предпазната мрежа без начислените от вещото лице транспортни разходи, които
не са включени в предмета на делото. Следователно стойността на увреденото имущество –
10 м. предпазна ограда е 280 лв. без ДДС или 336 лв. с ДДС.
Относно начисленото ДДС: Съгласно чл. 2, т. 1 ЗДДС с данък върху добавената
стойност се облага всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга. В чл. 9, ал. 1 и 2
ЗДДС е предвидено, че доставка на услуга е всяко извършване на услуга, в това число:
продажбата или прехвърлянето на права върху нематериално имущество; поемането на
задължение за неизвършване на действия или неупражняване на права; всеки физически и
интелектуален труд, включително обработка в смисъл на производство, строеж или монтаж
на материален актив със суровини и материали, дадени от възложителя в разпореждане на
изпълнителя; извършването на услуга от държател/ползвател за ремонт и/или подобрение на
нает или предоставен за ползване актив. Облагаема доставка според разпоредбата на чл. 12,
ал. 1 ЗДДС е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9 ЗДДС, когато е
извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на
територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от
данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
Изпълнителят по сключения договор за възлагане на обществена поръчка е регистриран по
ДДС, което се установява, както от посочения БУЛСТАТ номер, така и от извършена
справка в общодостъпни електронни услуги със свободен достъп на НАП относно
регистрирани по ЗДДС лица, поради което е данъчно задължено лице. Ремонтните дейности
на повреденото от процесното ПТП имущество попадат в обхвата на понятието облагаема
доставка по чл. 12, ал. 1, вр. чл. 9 ЗДДС. Същевременно Агенция „Пътна инфраструктура“
по аргумент от чл. 3, ал. 5 ЗДДС, не е данъчно задължено лице, в резултат на което за нея не
възниква право на приспадане на данъчен кредит и този разход би останал в неин пасив.
След като за ищеца дължимият ДДС върху стойността на ремонта е разход, направен във
връзка с процесното ПТП, то същият следва да бъде включен в дължимото от ответника
3
застрахователно обезщетение. Ето защо и ищецът следва да заплати, освен пазарната
стойност на разходите за ремонт на увреденото пътно съоръжения, така също и ДДС върху
тях – виж решение от 22.07.2021 г. по в. гр. д. № 7691/2020 г. по описа на СГС.
Приспадането на стойността на запазените части при определяне на застрахователно
обезщетение за тотална щета е израз на принципа за недопускане на неоснователно
обогатяване, за чието спазване съдът следи служебно. Установяването на размера на
доказания по основание иск е служебно задължение на съда /арг. от чл. 162 ГПК/. Още
повече, че ответникът изрично оспорва иска и намира, че размерът на претенцията следва да
се намали до действително необходимия – виж л. 44 от делото. Не се касае за насрещно
вземане, поради което не е необходимо ангажирането на съответно възражение в срок – в
този смисъл определение № 392 от 19.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 66/2018 г., II т. о.
Настоящият съдебен състав намира, че цитираната съдебна практика следва да се приложи
по аналогия и към настоящия случай, макар да няма изрична правна норма, която да
предвижда приспадане на стойността на металните отпадъци от дължимото застрахователно
обезщетение – виж решение от 06.10.2021 г. по в. гр. д. № 12155/2020 г. по описа на СГС.
Действителният размер на щетите следва да се определи като разлика между стойността на
поставянето на нова ограда и стойността на остатъчните материали, които биха могли да
бъдат реализирани на вторичния пазар. Противното би довело до неоснователно
обогатяване на увреденото лице. Следователно, и без направено в тази връзка възражение от
страна на ответника, съдът следва служебно да приспадне стойността на запазените части
при определяне на застрахователното обезщетение. Според кредитираната САТЕ стойността
на увредената предпазна ограда при предаването за скрап е 3.50 лв. /4.20 лв. с ДДС/. Оттук
размерът на дължимото застрахователно обезщетение на увреденото имущество /съобразно
диспозитивното начало/ след приспадане на остатъчната стойност е 331.80 лв. /336 лв. – 4.2
лв./. По делото не е спорно, че преди завеждането на делото ответникът е погасил частично
дължимото застрахователно обезщетение с плащане в размер на 216 лв. Следователно
незаплатената част от дължимото застрахователно обезщетение е в размер на 115.80 лв.
/331.80 лв. – 216 лв./.
Предвид всичко изложено искът съобразно диспозитивното начало се явява
основателен до размер от 115.80 лв., а за разликата до пълния предявен размер от 120 лв.
следва да се отхвърли като неоснователен. Върху присъдената сума се дължи и законната
лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба – 21.12.2021 г. /дата на
пощенското клеймо/ до окончателното плащане. Законна последица е присъждането на
законната лихва, която се следва от датата на подаване на исковата молба, а не от
постъпването на исковата молба в съда /арг. от чл. 125 във вр. с чл. 62, ал. 2 ГПК/ - виж
решение № 182 от 17.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 76/2010 г., II т. о . Така е поискана и
законната лихва с исковата молба – „от датата на завеждане на исковата молба“. Ето защо
законната лихва върху главницата ще се присъди от 21.12.2021 г. /датата на пощенското
клеймо/ до окончателното изплащане.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ вр. чл. 497 КЗ;
За разлика от стария КЗ в новия КЗ изрично е уредено от кога се дължи лихва за забава
при прекия иск по чл. 432 КЗ. Нормата на чл. 429, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 3 КЗ е приложима в
правоотношенията по застраховане гражданската отговорност, но не и гражданската
отговорност на автомобилистите, за които е предвидена специална, спрямо тази на чл. 429
КЗ разпоредба, а именно - чл. 497, ал.1 КЗ. Съгласно чл. 497 ал.1 КЗ застрахователят дължи
лихва за забава върху застрахователното обезщетение, считано от по-ранната от двете дати:
т. 1 – изтичането на 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал.
3 КЗ или т. 2 – изтичането на срока по чл. 496 ал. 1 КЗ /тримесечен от предявяване на
претенцията пред застрахователя/, освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ,
4
изискващ изрично уведомление от застрахователя – виж решение № 18 от 11.04.2022 г. по
т. д. № 164/2021 г. на II т. о. на ВКС и решение № 93 от 27.11.2020 г. по т. д. № 2013/2019
г. на I т. о. на ВКС.
Следователно, обезщетение за забава върху застрахователното обезщетение, в размер
на законната лихва се дължи от изтичането на 15 работни дни от предявяването на
претенцията. Застрахователят е бил уведомен за претенцията на 23.01.2020 г. – виж известие
за доставяне на л. 16 от делото. Няма спор между страните по делото и, че са били
представени всички необходими документи /застрахователят не оспорва това
обстоятелство/, а и по делото се установява, че всички необходими документи са били
представени като приложения към писмото с изх. № 53-0061/22.01.2020 г. – л. 11-15 от
делото. От 23.01.2020 г. 15 работни дни при съобразяване на чл. 72, ал. 1 ЗЗД са изтекли
на 13.02.2020 г. или ответникът е в забава и дължи лихва от 14.02.2020 г. Освен това
предвид чл. 6 Закона за мерките и действията по време на извънредното положение
/действаща за периода 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. вкл./ мораторна лихва в случая не се
дължи за посочения период на извънредното положение. Оттук и мораторна лихва е
дължима за периода 14.02.2020 г. – 12.03.2020 г. и за периода 09.04.2020 г. – 20.12.2021 г.
Съобразно диспозитивното начало върху уважената главница от 115.80 лв. за периода
14.02.2020 г. – 12.03.2020 г. и за периода 09.04.2020 г. – 20.12.2021 г. вкл. се дължи лихва за
забава, изчислена с електронен калкулатор по реда на чл. 162 ГПК, в общ размер на 20.88
лв., до който размер акцесорната претенция ще се уважи. За разликата до пълния предявен
размер от 23.34 лв. и за периода 22.01.2020 г. – 13.02.2020 г. искът ще се отхвърли.
По разноските:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на
страните по съразмерност.
Ищецът е представил списък по чл. 80 ГПК, Разноските на ищеца са в общ размер на
350 лв., вкл. юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 100 лв. По
съразмерност от тях ще му се присъдят общо 333.74 лв.
Ответникът е представил списък по чл. 80 ГПК, Разноските на ответника са в общ
размер на 180 лв., вкл. юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 100
лв. По съразмерност от тях ще му се присъдят общо 8.36 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ " АД, ЕИК *********, със седалище и адрес управление: гр. София, ж. к.
ВЪЗРАЖДАНЕ, ул. СВЕТА СОФИЯ № 7, ет. 5, да заплати на Агенция „Пътна
Инфраструктура“, БУЛСТАТ *********, седалище и адрес на управление гр. София,
бул.“Македония“ № 3, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следните суми:
сумата от 115.80 лв., представляваща незаплатен остатък от обезщетение за претърпени
имуществени вреди - изразяващи се в увреждане на пътни принадлежности – 10 м.
предпазна мрежа с променлив размер на светлия отвор по височина, вследствие настъпило
ПТП на 14.01.2020 г. на територията на Република България – на Автомагистрала „Тракия“,
по вина на водача Статул Бойчев Каишев, управляващ МПС „Форд Транзит 190 L“, рег. №
А0900КХ, който автомобил е имал валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ при ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, валидна към датата на произшествието,
ведно със законната лихва от 21.12.2021 г. до окончателното плащане, както и сумата от
20.88 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 14.02.2020 г. –
12.03.2020 г. вкл. и за периода 09.04.2020 г. – 20.12.2021 г. вкл., като ОТХВЪРЛЯ иска за
5
главница за разликата над уважения размер от 115.80 лв. до пълния претендиран размер от
120 лв., както и ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забава за разликата над уважения
размер от 20.88 лв. до пълния претендиран размер от 23.34 лв., както и за периодите
22.01.2020 г. – 13.02.2020 г. и 13.03.2020 г. – 08.04.2020 г.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ " АД, ЕИК *********, със седалище и адрес управление: гр. София, ж. к.
ВЪЗРАЖДАНЕ, ул. СВЕТА СОФИЯ № 7, ет. 5, да заплати в полза на Агенция „Пътна
Инфраструктура“, БУЛСТАТ *********, седалище и адрес на управление гр. София,
бул.“Македония“ № 3, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата от 333.74 лв.,
представляваща разноски по делото по съразмерност.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна Инфраструктура“, БУЛСТАТ *********, седалище и адрес
на управление гр. София, бул.“Македония“ № 3, да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ " АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес управление: гр. София, ж. к. ВЪЗРАЖДАНЕ, ул. СВЕТА СОФИЯ № 7, ет. 5, на
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, сумата от 8.36 лв., представляваща разноски по делото
по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6