Решение по дело №496/2023 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 601
Дата: 6 юни 2023 г. (в сила от 6 юни 2023 г.)
Съдия: Златина Иванова Бъчварова Кънчева
Дело: 20237040700496
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 20 март 2023 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№601

 

Бургас, 06/06/2023 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, осми състав,  в открито  заседание на тридесет и първи май, две хиляди двадесет и трета година, в състав:

                                              

                                                                                    Съдия Златина Бъчварова

Секретар Вяра Стоянова

като разгледа административно дело  номер  496   по описа за  2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 172, ал.5 от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на „СБ Групп“ООД, ЕИК/Булстат *********, със седалище и адрес на управление: с.Равда, община Несебър, к-с „Емералд“, ул. „Македония“ №61, представлявано от И.Е.В., против заповед №23-0320-000034 от 04.03.2023 г. на полицейски инспектор, Районно управление/РУ/ Поморие, Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи/ОД МВР/ Бургас, за прилагане на принудителна административна мярка/ПАМ/ по чл.171, т.2а, б. „а“ от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/ - прекратяване регистрацията на пътно превозно средство/ППС/ за срок от 200/двеста/ дни.

Жалбоподателят, редовно уведомен, не се представлява. С доводи за незаконосъобразност иска да се отмени оспорения административен акт. Не ангажира доказателства. Претендира разноски.

Ответникът, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. Писмено е изразил становище за неоснователност на жалбата. Представя административната преписка по издаване на заповедта. Не ангажира допълнителни доказателства.

 Административен съд  Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази доказателства и закона, намира следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК, от лице с правен интерес и е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, при следните съображения:

Предмет на оспорване в настоящото производство е заповед №23-0320-000034 от 04.03.2023 г. на полицейски инспектор, Районно управление/РУ/ Поморие, ОД МВР Бургас, с която на основание чл.171, т.2а, б „а“ от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/, на „СБ Групп“ ООД, ЕИК/Булстат *********, със седалище и адрес на управление: с.Равда, к-с „Емералд“, ул. „Македония“ №61, представлявано от И.Е.В., е приложена принудителна административна мярка -  прекратяване регистрацията на пътно превозно средство/ППС/ за срок от 200/двеста/ дни/л.21 от делото/.

Заповедта е мотивирана с обстоятелството, че на 04.03.2023 г., около 21.20 часа, в гр.Поморие по ул. „Манастирска“, в посока манастир „Свети Георги“ Д.Е.В., роден на *** г. в Руската федерация, управлява лек автомобил марка „Пежо“, модел „308 ЦЦ“, рег.№****, собственост на „СБ Групп“ ООД, ЕИК/Булстат *********, със седалище и адрес на управление: с.Равда, к-с „Емералд“, ул. „Македония“ №61, представлявано от И.Е.В., който не притежава свидетелство за управление на МПС/СУМПС/неправоспособен водач/.

На Д.Е.В. е съставен акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ №668926/04.03.2023 г. затова, че на 04.03.2023 г., около  21.20 часа, в гр.Поморие по ул. „Манастирска“, в посока манастир „Свети Георги“, управлява лек автомобил марка „Пежо“, модел „308 ЦЦ“, рег.№ ****, собственост на „СБ Групп“ ООД, ЕИК/Булстат *********, със седалище и адрес на управление: с.Равда, к-с „Емералд“, ул. „Македония“ №61, представлявано от И.Е.В., без свидетелство за управление на МПС/СУМПС/неправоспособен водач/. Деянието е квалифицирано като нарушение по чл.150 ЗДвП/л.23 от делото/. Въз основа на АУАН е издадено наказателно постановление/НП/ №23-0320-000082/05.03.2023 г./л.22 от делото/.

При тези факти се налагат следните правни изводи:

На първо място, заповед №23-0320-000034 от 04.03.2023 г. на полицейски инспектор, РУ Поморие, ОД МВР Бургас, е издадена от компетентен орган, съобразно нормата на чл.172, ал.1 ЗДвП; заповед №251з-1821 от 26.04.2022 г. на директора на  ОД МВР  Бургас за делегиране правомощия на длъжностни лица от МВР за издаване заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП, сред които изрично по т.1.7 са посочени полицейските инспектори в групи „Охранителна полиция“ в РУ на ОД МВР Бургас, какъвто е издателят на процесния административен акт/л.36 и 43 от делото/; и заповед №8121з-1632 от 02.12.2022 г. на министъра на вътрешните работи/л.34 и 35 от делото/.

На второ място, заповедта е издадена в предвидена от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити /по арг. от чл.172, ал.1 ЗДвП и чл.59, ал.2 АПК/. Същата е мотивирана, включително и чрез съдържанието на съставения на водача АУАН. В практиката мотивите да съществуват в друг документ, съставен от друг или същия орган, преди издаване на оспорения административен акт, се прилага постоянно, не противоречи на закона и е в съответствие с ТР №16/1975 г. Описаните в акта за установяване на административно нарушение фактически обстоятелства за административни нарушения по ЗДвП са едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. Затова АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл.59, т.4 АПК.

На трето място, в производството по издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е съобразена с целта на закона - гарантиране безопасността на движението по пътищата.

Относно преценката за материална законосъобразност на заповедта, съдът съобрази следното:

Правилото на  чл.171, т.2а, б. „а“ ЗДвП предвижда прекратяване регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач; не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства - за срок от 6 месеца до една година.

Следователно, при тази законова регламентация, необходимата материалноправна предпоставка, в конкретния случай, за прилагане на мярката е, управление на МПС, чужда собственост, от лице, което не е правоспособен водач. По делото безспорно се установява, че Д.В. е управлявал лек автомобил марка „Пежо“, модел „308 ЦЦ“, рег.№****, собственост на „СБ Групп“ ООД, ЕИК/Булстат *********, със седалище и адрес на управление: с.Равда, к-с „Емералд“, ул. „Македония“ №61, представлявано от И.Е.В.. Последното се потвърждава от съставения акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ по чл.150 ЗДвП.

Нарушението на водача следва да бъде констатирано със съставен АУАН, който, съобразно нормата на чл.189, ал.2 ЗДвП, има доказателствена сила за визираните в него обстоятелства до доказване на противното. В качеството си на официален свидетелстващ документ АУАН се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно неговата вярност, а опровергаването й предпоставя изричното му оспорване, което е в тежест на жалбоподателя.

Неоснователни са твърденията за нарушено право на защита, поради невладеене на български език. Данните по делото сочат обаче, че и управлявалият лекия автомобил неправоспособен водач Д.В., неговият спътник Евгений Валов - баща и съдружник в „СБ Групп“ООД и управителят на дружеството И.В., негова баба, владеят български език/виж обяснения, саморъчно написани и подписани от тях, л.25-27 от делото/.

В настоящото производство жалбоподателят не ангажира доказателства, които да опровергаят констатациите на административния орган.

Ето защо, при така установените факти, съдът приема, че са налице обстоятелствата за издаване на процесната заповед. Касае се за административна принуда, предвидена в специалния закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. Приложената принудителна административна мярка има превантивен и преустановителен характер - да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява административно наказание.

Нормата на чл.171, т.2а, б. „а“ ЗДвП, изрично сочи, че ПАМ с това правно основание, се прилага по отношение на собственик, чието моторно превозно е управлявано от лице, за което са налице обстоятелствата, предвидени в цитираната разпоредба, а именно: лицето, управлявало лекия автомобил, собственост на „СБ Групп“ООД, е било неправоспособно. В хипотезата управление на МПС, собственост на трето лице, от неправоспособен водач, какъвто е процесният случай, административният орган, правилно, при обвързана компетентност, е приложил ПАМ-прекратяване на регистрацията на ППС, в случая, за срок от 200/двеста/дни, като няма право на преценка да приложи или не процесната ПАМ. 

В нормата на чл.171, т.2а, б. „а“ ЗДвП е предвиден срок за прилагане на ПАМ, който е с продължителност от 6/шест/ месеца до една година. Административният орган следва да определи срок на приложената ПАМ в рамките на този предвиден в закона. В конкретния случай е приложена ПАМ за срок от 200/двеста/ дни.  Срокът е законосъобразно определен от административния орган, предвид извършеното нарушение - управление на МПС, чужда собственост, от неправоспособен водач, което би могло да предпостави други противоправни деяния. А след изтичането му  мярката следва да се счита отпаднала.

Изложеното мотивира съда да приеме, че така издадената заповед, с която е приложена принудителната административна мярка - „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 200 дни“ като издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в съответствие с материалния закон  и неговата цел, е законосъобразна, а жалбата на „СБ Групп“ООД е неоснователна и следва да се отхвърли.

При този резултат разноски на жалбоподателя не се следват.

Мотивиран така и на основание чл.171, ал.2 АПК, Административен съд Бургас, осми състав,

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на  „СБ Групп“ООД, ЕИК/Булстат *********, със седалище и адрес на управление: с.Равда, община Несебър, к-с „Емералд“, ул. „Македония“ №61, представлявано от И.Е.В., против заповед №23-0320-000034 от 04.03.2023 г. на полицейски инспектор, Районно управление/РУ/ Поморие, Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи/ОД МВР/ Бургас, за прилагане на принудителна административна мярка/ПАМ/ по чл.171, т.2а, б. „а“ от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/ - прекратяване регистрацията на пътно превозно средство/ППС/ за срок от 200/двеста/ дни.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                  СЪДИЯ: