Решение по дело №13398/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 263433
Дата: 5 декември 2022 г.
Съдия: Гергана Христова Христова-Коюмджиева
Дело: 20191100113398
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 октомври 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

№ .......

гр.София, 05.12.2022 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I – 7 състав, в закрито съдебно заседание на пети декември 2022 г. в състав:

                                                              

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕРГАНА ХРИСТОВА- КОЮМДЖИЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 13398  по описа за 2019 год.,  за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 250 ГПК.

Производството пред настоящата съдебна инстанция е приключило с постановяване на решение  № 262 777 от  23.08.2022 г.  постановено по гр.д. № 13398/2019 г. по описа на СГС, I -7 състав, с което З. „А.“ АД, ЕИК****** е осъдено на основание чл. 432, ал.1 КЗ във вр. чл.45, ал.1 ЗЗД да заплати на Р.Р.С. ЕГН: **********, сумата от 108 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на дъщеря ѝН.Р.С., настъпила в резултат на ПТП от 13.05.2019г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 20.06.2019г. до окончателното  изплащане, като е отхвърлен искът за разликата от присъдения размер до 180 000лв., поради съпричиняване, а до предявения размер от 320 000лв., като неоснователен. З. „А.“ АД, ЕИК****** е осъдено на основание чл. 432, ал.1 КЗ във вр. чл.45, ал.1 ЗЗД да заплати на Д.Д.К. ЕГН: **********, с адрес ***,  на основание чл. 432, ал.1 КЗ във вр. чл.45, ал.1 ЗЗД,  сумата от  90 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на отглежданото детеН.Р.С., настъпила в резултат на ПТП от 13.05.2019г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 20.06.2019г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен иска за разликата от присъдения размер до 150 000лв., поради съпричиняване, а до  предявения размер от 320 000лв., като неоснователен.  Отхвърлен е предявения от Ц.Р.С. ЕГН: **********, представлявана от своята майка и законен представител Р.С. против З. „А.“ АД, ЕИК******, със седалище и адрес на управление ***,  иск с правно основание чл.432 КЗ за заплащане на сумата 140 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания претърпени от смъртта на сестра йН.Р.С. в резултат на ПТП от 13.09.2019год., ведно с лихва за забава считано от 20.06.2019г. до окончателното изплащане, като неоснователен. Разпределени са и разноски между страните.

С молба вх. № 301003 от 26.08.2022г. Д.Д.К. и Р.Р.С. на основание чл. 250 ГПК са поискали допълване на решението, като в мотивите и в осъдителния диспозитив съдът се произнесе в цялост по претенциите за лихви, с които съдът е сезиран, а именно по отношение на претендирана законна лихва на основание чл.429, ал.З КЗ върху обезщетение за претърпени неимуществени вреди от Д.К. размер на 90 000 лв. и от Р.С. в размер на 108 000 лв., считано от датата на депозиране на претенцията, а именно от 29.05.2019 г., датата на която застрахователят е уведомен с извънсъдебната претенция до окончателното й изплащане.

Ответникът З. „А.“ АД, в указания срок депозира становище, в което намира искането за допълване за допустимо, но по същество неоснователно.

Съдът като съобрази доводите и възраженията на страните намира следното:

По отношение на искането по чл. 250 ГПК.

Съгласно константната практика на ВКС, допълване на решението се налага, когато съдът не се е произнесъл по цялото спорно право, по един от съединените искове или други искания свързани с главния предмет.

Действително с молба от 30.03.2020г. /страници 121-122 от I том от делото/ ищците са навели искане за присъждане на две лихви - една на основание чл.429, ал.3 от КЗ и втора на основание чл.479, ал.1, т.1 от КЗ, като в първото по делото съдебно заседание съдът е приел същите за кумулативно разглеждате в доклада по делото.

С решението съдът не се е произнесъл по това искане, с оглед на което са налице предпоставките по чл.250 от ГПК за допълване на решението относно иска за присъждане на лихва за забава по чл. 429, ал.3 ГПК.

По същество:

Съобразно практиката на ВКС, обективирана в решение от 128/04.02.2020 г. по т. д. № 2466/2018 г. на ВКС, І ТО, съгласно чл. 386, ал. 1 КЗ по договорите за застраховане срещу вреди при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната сума /лимита на отговорност/, освен когато това е предвидено в КЗ, а според чл. 346 КЗ застрахователната сума представлява договорената между страните или определената с нормативен акт и посочена в застрахователния договор парична сума, представляваща горна граница на отговорността на застрахователя към застрахования, третото ползващо се лице или към третото увредено лице. Спрямо договорите за застраховка на гражданската отговорност са предвидени специални правила, съобразно които застрахователят се задължава: на осн. чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ - да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от последния на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а на осн. чл. 429, ал. 1, т. 2 КЗ – да покрие отговорността на застрахования за неизпълнение на негово договорно задължение. И в двата случая изрично чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ предвижда, че в застрахователното обезщетение се включват и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл. 429, ал. 3 КЗ. Следователно от една страна отговорността на застрахователя спрямо увреденото лице е функционално обусловена от отговорността на застрахования, включително и по отношение на лихвите за забава, които последният дължи на увредения. От друга страна за разлика от КЗ (отм.); новият КЗ /в сила от 01.01.2016 г./ в чл. 429, ал. 3, изр. 2 изрично лимитира включените в застрахователното обезщетение, а оттам и в застрахователната сума, лихви за забава като ги ограничава до тези, които текат от момента на по-ранната от следните дати: датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования на осн. чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от увреденото лице или от датата на предявяване на претенцията на увредения пред застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение, но не и от датата на настъпване на застрахователното събитие.

По отношение на задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите в чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ е предвидено, че застрахователят покрива отговорността на застрахования за лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, т. е. при ограниченията на чл. 429, ал. 3 КЗ- само в рамките на застрахователната сума и за периода с начало от уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие, респ. предявяване на претенция от увреденото лице. В чл. 494, т. 10 КЗ изрично се изключват от застрахователното покритие всички разноски и лихви извън тези по чл. 429, ал. 2 и ал. 5 КЗ при спазване на условията по чл. 429, ал. 3 КЗ, т. е. не се покриват лихви за периода от датата на деликта до датата на уведомяване на застрахователя.

Разликата в периодите по отношение на дължимото спрямо увреденото лице обезщетение за забава от делинквента на осн. чл. 86 ЗЗД вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД и от застрахователя по застрахователния договор се извежда не само с оглед изричното правило на чл. 429, ал. 3, изр. 2 КЗ, но и предвид въведената с новия КЗ абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на прекия иск на увреденото лице спрямо застрахователя на делинквента по застраховка «Гражданска застраховка» на автомобилистите на осн. чл. 498, ал. 3 вр. чл. 432, ал. 1 КЗ - отправянето на писмена застрахователна претенция спрямо застрахователя по реда на чл. 380 КЗ.

След предявяване на претенцията по чл. 498 КЗ за застрахователя е налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл. 496 КЗ, като непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е свързано с: 1 изпадане на застрахователя в забава – чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ, в който случай той дължи лихва за собствената си забава, и 2 с възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в съда на осн. чл. 498, ал. 3 вр. чл. 432, ал. 1 КЗ.

Предвид така изложеното, настоящият съдебен състав счита, че в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка «Гражданска отговорност» в застрахователната сума по чл. 429 КЗ /в сила от 01.01.2016 г./ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя, а не и от момента на увреждането.

Процесното ПТП е извършено на 13.05.2019 г. Ищците са заявили писмена претенция пред застрахователя на 26.06.2019 г. С оглед даденото по-горе разрешение на правния въпрос за периода от датата на деликта 13.05.2019 г. до предявяване на претенцията пред застрахователя обезщетението за забава върху обезщетението за претърпените от касаторката вреди се дължи от делинквента на осн. 86 ЗЗД, но не се покрива от застрахователното обезщетение, дължимо от застрахователя на основание застрахователния договор. Следователно прекият иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане от застрахователя на обезщетение за забава за периода от 13.05.2019 г. до 25.04.2019 г. е неоснователен. На осн. чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на предявяване на претенцията от увреденото лице, т. е. от 26.06.2019 г., а след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ и при липса на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя, дължи законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената си забава. Ето защо за периода от 13.05.2019 г. до окончателното изплащане на обезщетението за претърпените неимуществени вреди искът за заплащане на обезщетение за забава е основателен.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд, ГО, I – 7  състав

 

Р Е Ш И :

 

ДОПЪЛВА, на основание чл. 250 ГПК решение  № 262 777 от  23.08.2022 г.  постановено по гр.д. № 13398/2019 г. по описа на СГС, I -7 , като

ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.Р.С. ЕГН: **********, с адрес ***  иск с правно основание чл. 429, ал. 3 от КЗ за осъждане на З. „А.“ АД, ЕИК****** да заплати на ищцата лихва за забава за периода от 13.05.2019г. до окончателното им изплащане, като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Д.К. ЕГН: ********** с адрес *** иск с правно основание чл. 429, ал. 3 от КЗ за осъждане на З. „А.“ АД, ЕИК****** да заплати на ищеца лихва за забава за периода от 13.05.2019г. до окончателното им изплащане, като неоснователен.

 

 Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: