М О Т И В И
Към присъда по НЧХД № 240/2018 г. по описа на
КРС
Наказателното
производство е образувано въз основа на внесената тъжба от Т.К.Д. ***, П. обл.,
с която е повдигнал обвинение срещу В.Н.Т. ***, П. обл., затова, че на
16.04.2018 г. в гр. К., П. обл., е нанесъл на
Т.К.Д. ***, П. обл. лека телесна повреда, изразяваща
се в кръвонасядане и охлузване на лява ушна мида, с
което са му причинени болка и страдание без разстройство на здравето-
престъпление по чл.130 ал.2 от НК.
В съдебно заседание частният
тъжител Д.- лично и чрез процесуалния си представител адв. Е. поддържат
внесената тъжба и повдигнатото с нея обвинение. Представят се доказателства и
се пледира осъждане на подсъдимия.
Подсъдимият
Т., лично и със защитника си- адв. С. оспорват тъжбата. Подсъдимият не се
признава за виновен по повдигнатото му с тъжбата обвинение, като отрича да е
искал да нанесе удар по ухото на тъжителя. Иска да бъде оправдан.
Защитникът
на подсъдимия счита повдигнатото с тъжбата обвинение за недоказано, поради
което пледира за оправдателна присъда.
Предявен
е от частния тъжител и приет за съвместно разглеждане в наказателното
производство граждански иск срещу подс. Т. за сумата
от 2000 лв., представляващи обезщетение за причинените му неимуществени вреди
от нанесената му телесна повреда по чл.130 ал.2 от НК, изразяващи се в
претърпени болки и страдания.
Частният
тъжител Д. е конституиран в качеството на граждански ищец по делото.
Тъжителят
и повереника му пледират за уважаване на предявения граждански иск.
Подсъдимият
и защитника му оспорват гражданския иск и пледират същия да бъде оставен без
уважение като неоснователен и недоказан.
Съдът,
като обсъди на основание чл.14 и чл.18 от НПК всички доказателства, събрани по
делото- обясненията на подсъдимия Т., показанията на свидетелите П.М., М.Т., Г.Г., Г.П. и А.М.;
заключението на изготвената и приета съдебно- медицинска експертиза, както и
прочетените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства по делото-
съдебно- медицинско удостоверение № 395/2018 г., справка от Община К.,
характеристични справки на тъжителя и подсъдимия, справки за съдимост на
тъжителя и подсъдимия, фотоалбум от извършен следствен експеримент, справка от
„М. К.“ АД, заключението на
изготвената и приета съдебно- медицинска експертиза, съдът намира за установено
следното:
Тъжителят
Т.К.Д., ЕГН ********** е роден на *** г. в гр. С., П. обл.
****,****,******,***“ АД. Живущ ***. ****.
Подсъдимият
В.Н.Т., ЕГН ********** е роден на *** г. в с. Г.м., П. обл.
****.****.******, ***. Живее в гр. К., ул. „****“ № **. ******.
Частният
тъжител Д. и подс. Т. били съсобственици от 2000 г.
на дворно място с къща, находящо се в гр. К., ул. „И. В.“ № **, като тъжителят бил собственик на първия етаж от къщата, а
подсъдимия- на втория етаж. Във връзка със спор помежду им относно правото на
собственост върху втория жилищен етаж и правото на ползване на дворното място
водили нееднократно дела, поради което и отношенията помежду им били силно
влошени.
През месец
януари 2018 г. в резултат от силен вятър в града бил повреден покрива на
стълбището, водещо до втория етаж на къщата и
ползвано от подс. Т., а в резултат от
проливните дъждове започнало да капе вътре. Това наложило да се извърши ремонт
на покрива на стълбищната клетка. Тъй като подс. Т. имал здравословен проблем с крака помолил двама
негови съседи- свидетелите Г.Г. и Г.П. да му помогнат с
ремонта.
На
16.04.2018 г., сутринта около 09,00 часа, подс. Т. и
двамата му съседи започнали да извършват ремонта. Съпругата на подсъдимия- св.
М.Т. им помогнала да пренесат и качат на покрива ламарините, с които трябвало
да покрият покрива на стълбището, след което се прибрала вкъщи. За да се
извърши ремонта обаче двамата свидетели и подсъдимия стъпвали освен върху
покрива, по който извършвали ремонт и върху покрива на навеса, който ползвал
подсъдимия, а така и върху покрива на долепения до него навес, ползван от
тъжителя Д., като нанесени щети върху него в резултат от това нямало причинени.
Това било видяно от съпругата на тъжителя, която по това време простирала дрехи
на двора. Известно време след това дошъл и самият тъжител. Още от двора
започнал да вика силно, да псува и ругае, че подсъдимият и свидетелите Г. и П.
му чупят покрива, върху който стъпвали. По подвижна дървена стълба Д. се качил
на покрива и продължавайки да ругаейки се отправил към подсъдимия, който се
намирал върху покрива на навеса си. През това време подсъдимият му отговорил,
че след като „прави така, ще му освободи двора, така както съда е отредил“.
След като се приближил до подсъдимия, тъжителят вдигнал ръце и посегнал, за да
блъсне подсъдимия. Тогава подс. Т. хванал ръцете на
Д., като двамата се сборичкали. Подсъдимия свалил ръцете на тъжителя надолу,
като последния приклекнал. В резултат от съприкосновението с ръце помежду им
тъжителят получил нараняване на лявото ухо, а подсъдимият получил нараняване на
малкия пръст на дясната ръка. След като приклекнал, тъжителят пуснал ръцете си
от ръцете на подсъдимия и слязъл от покрива, като излязъл от двора си.
Поведението
на тъжителя и подсъдимия било наблюдавано от съпругата на подсъдимия- св. Т.,
която от дома си видяла, че тъжителя идва и тъй като предполагала, че ще стане
проблем се показала на прозорец от северната страна на стълбището, от където
първоначално чула псувните и ругатните по адрес на съпруга ѝ, а след това
видяла и как тъжителя, който се качил на покрива, се опитал да блъсне мъжа
ѝ, след което последния го хванал за ръцете, а впоследствие тъжителя се
пуснал и слязъл от покрива.
Случилото
се наблюдавали от непосредствена близост и свидетелите П. и Г., които били на
покрива, заедно с подсъдимия. П. се намирал на около 10 метра от подсъдимия и
тъжителя, на място от покрива около 2 метра по- високо от тях, а Г. бил на
покрива на навеса, който се ползвал от тъжителя Д.. Двамата свидетели чули
псувните и ругатните, отправени от тъжителя по отношение на подсъдимия и видели
как замахнал с ръце към подсъдимия, след което
последния му ги хванал. Г., след като възприел бутането между двамата тръгнал,
за да ги разтървава. Нито един от двамата свидетели не видял подсъдимия да е
замахвал, за да удари тъжителя.
По същото
време, в гаража на тъжителя, който се намирал срещу навесите, върху които
работили подсъдимия и свидетелите се намирал св. М., който предварително
получил разрешение и ключ за гаража, за да си смени маслото на колата. Докато
бил в канала свидетелят чул викове и крясъци. Поради това излязъл от канала и
през прозорците на гаража, от където имал видимост към навеса на Д., го видял
на покрива на навеса, заедно с друг човек, като не видял как се е качил там.
Св. М. също видял част от процесния инцидент.
След
случилото се тъжителят Д. се обадил на колегата си- св. М., за да го закара до
Съдебна медицина в гр. П., където обаче тъжителя не бил прегледан същия ден, а на
следващия ден, когато му било издадено и съдебномедицинско удостоверение.
От
заключението на изготвената и приета по делото съдебно- медицинска експертиза
по писмени данни се установява, че на тъжителя Д. е било причинено кръвонасядане и охлузване по лявата ушна мида. Тези
травматични увреждания били причинени от действието на твърд тъп предмет-
посредством удар или притискане и неговото тангенциално действие, като било
възможно да се получат, така както се съобщава в тъжбата, но също така и
посредством бутане с ръка в областта на главата. Травматичните увреждания
поотделно и в съвкупност довели до болка и страдание без разстройство на
здравето. В резултат от причинените травматични увреждания пострадалият изпитал
обичайни за този вид увреждания болки, които били леки по характер.
Интензитетът им бил най- силен непосредствено след причиняването им, като
същите следва да са изчезнали напълно с приключване на оздравителните процеси,
което обичайно продължавало не повече от две седмици. В съдебно заседание вещото
лице, поддържайки експертното си заключение потвърждава, че е възможно да се
получат констатираните увреждания и при местене на ръце, когато двамата са
хванати при съприкосновение с областта на ухото в потвърждение, на което било
констатираното охлузване, което обосновавало леко коса компонента на удара.
Горната
фактическа обстановка, съдът установи от събраните по делото гласни и писмени
доказателства, и заключението на съдебно- медицинската експертиза, изготвена по
делото.
Налице са
по делото обяснения от подсъдимия Т.. Обсъждайки ги съдът отчете, че същите
имат двойнствена природа, като от една страна са
средство за защита, но и доказателствено средство.
Обясненията на подсъдимия са лаконични досежно
обстоятелствата по процесния инцидент. Същият изрично
заявява, че не е искал да удря подсъдимия, както и не го е ударил, но не
отрича, че между него и тъжителя е имало физическо съприкосновение, изразяващо
се в хващане за ръце и бутане помежду им. Твърди, че действията му в тази
насока са предизвикани от ясно изразеното желанието на тъжителя го бутне с
ръце. От една страна така изразената позиция на подсъдимия се подкрепя както от
показанията на свидетелите Г. и П., така и от показанията на съпругата му- св.
Т., всички очевидци на инцидента. Заключението на съдебно- медицинската
експертиза, изготвена по делото приема за напълно възможно констатираното
телесно увреждане на тъжителя да се получи и при местене на ръцете на двамата,
когато са хванати, при съприкосновение с областта на ухото. Налице е и житейска
логика в действията, описани от
подсъдимия предвид мястото на процесния
инцидент, а именно на значителна височина над земята, на покрив и при
възприетото и описано от всички очевидци нападателно поведение на тъжителя
спрямо него. Изложеното дава основание на съда да счете обясненията на тъжителя
за достоверни и съответни на кредитираните доказателства по делото, поради
което и ги ползва при постановяване на присъдата си.
Обсъждайки
показанията на св. Т., съдът отчете обстоятелството, че същата е съпруга на
подсъдимия, като не установи това ѝ качество да се е отразило върху
обективното пресъздаване на обстоятелствата от значение за предмета на делото.
Показанията на посочената свидетелка са депозирани след като на същата са
разяснени правата ѝ по чл.119 от НПК и при изрично изразеното ѝ
съгласие да депозира такива под страх от наказателна отговорност. Съпоставени с
останалите, кредитирани от съда доказателства, показанията на Т. се явяват
изцяло безпротиворечиви. Същата последователно и
подробно изяснява всички обстоятелства, касаещи предмета на делото.
Достоверността на показанията ѝ е проверена и чрез следствен експеримент,
при който е установена възможност същата да наблюдава обстоятелствата, за които
депозира показания. С оглед изложеното съдът намира показанията на свидетелката
за обективни относно значимите за предмета на доказване обстоятелства, поради
което ги ползва изцяло при постановяване на присъдата си.
Показанията
на свидетелите П. и Г., съдът кредитира с доверие като намира същите за
безпристрастно депозирани. Установи се по делото, че и двамата се намират в
добросъседски отношения и с двете страни
по делото. Помагайки на подсъдимия да извърши ремонт на покрива на стълбището
си и двамата свидетели са били очевидци на действията и на подсъдимия, и на
тъжителя, като техните показания изясняват всички значими обстоятелствата от
предмета на доказване по делото, а именно нападателното поведение на тъжителя и
в резултат от него настъпилото физическо съприкосновение между подсъдимия и
тъжителя. Депозираните от Г.
и П. показания относно тези обстоятелства са изцяло последователни и
непротиворечиви, включително и в проведените между тях и св. М. очни ставки.
Обсъждайки
показанията на св. М., съдът отчита че свидетелят не е очевидец на процесния инцидент и обстоятелствата, съобщени в
показанията му относно случилото се са му предадени от тъжителя и съответно се
явяват неговата гледна точка и защитават неговия интерес. Поради изложеното
съдът не ползва показанията на св. М. в частта им относно даденото описание на
инцидента, тъй като в тази част показанията му се явяват в противоречие с
приетите и кредитирани от съда доказателства. В останалата им част, съдът
ползва показанията на посочения свидетел като касаещи обстоятелствата по
делото.
Налице са
по делото и показанията на св. М., които относно обстоятелствата, касаещи
предмета на делото съдът обсъди във връзка с останалите събрани доказателства,
като намира, че същите се намират в противоречие с тях относно описаните от
свидетеля действия на подсъдимия и тъжителя по време на инцидента. Св. М. сочи
като механизъм на причиняване на процесната телесна
повреда нанесен удар от подсъдимия на тъжителя. Такова обстоятелство не се
установява от показанията на свидетелите- очевидци Т., П. и Г.. Напротив, и
тримата свидетели- очевидци категорично твърдят, че подсъдимия не е посягал да
удари тъжителя. При извършения следствен експеримент е установена възможност
свидетеля да възприеме обстоятелствата, за които депозира показания, доколкото
е установена частична видимост към мястото на инцидента, тъй като е било
възможно да се наблюдава горната част на телата на подсъдимия и тъжителя с
оглед наличието на леко скосен покрив пред мястото на инцидента. Съпоставяйки
обаче с останалите доказателства по делото показанията на св. М. в посочената
част съдът намира, че същите се явяват изолирани и неподкрепени от други
доказателства по делото, поради което в посочената част съдът не ги
ползва. В останалата им част, съдът
ползва показанията на свидетеля, тъй като същите се явяват непротиворечиви на
доказателствата по делото и необорени от тях.
Заключението
на съдебно- медицинската експертиза по
делото е изготвена от вещо лице- специалист в областта на медицината, който е
отговорил безпристрастно, точно и ясно на поставените му въпроси, отговорите на
които касаят пряко обстоятелствата от предмета на доказване по делото.
Изготвеното въз основа на материалите по делото експертно заключение установява
получени от тъжителя телесни увреждания, изразяващи се в кръвонасядане
и охлузване по лявата ушна мида. Вещото лице установява и вероятния механизъм
за причиняването им, а именно посредством удар или притискане и неговото
тангенциално действие, като било възможно да се получат, така както се съобщава
в тъжбата, но и при от местене на ръцете на лицата, когато са хванати при
съприкосновение с областта на ухото, тъй като констатираното при прегледа на
тъжителя охлузване говорило за леко коса компонента на удара. В резултат от
травматични увреждания пострадалият изпитал обичайни за този вид увреждания
болки, които били леки по характер, като интензитетът им бил най- силен
непосредствено след причиняването им, като същите следва да са изчезнали
напълно с приключване на оздравителните процеси, което обичайно продължавало не
повече от две седмици.
Писмените
доказателства по делото съдът ползва като относими
към предмета на доказване по делото, събрани по реда и във изискуемата от НПК
форма.
При гореустановената фактическа обстановка съдът намира, че подс. Т. не е осъществил твърдяното в тъжбата престъпление
по чл.130 ал.2 от НК. Съобразно доказателствата по делото, съдът намира, че подс. Т. е действал в конкретния случай при условията на
неизбежна отбрана. Съгласно чл.12 ал.1 от НК „не е общественоопасно деянието, което е
извършено при неизбежна отбрана- за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси,
личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди
на нападателя в рамките на необходимите предели“.
При установената и приета по делото
фактическа обстановка, съдът намира, че са налице и двата основни и взаимносвързани елемента на неизбежната отбрана, а именно
налице е непосредствено противоправно нападение,
както и осъществена защита от подсъдимия. Нападението, съобразно Постановление
№ 12 от 29.11.1973 г. по н. д. № 11/1973 г. на Пленума на ВС представлява едно
или няколко действия или бездействия, които пряко и непосредствено застрашават
или накърняват държавни и обществени интереси, личността или законните права на
гражданите. В конкретния случай, частният тъжител псувайки се е качил на
покрива на навеса при присъстващите там подсъдим и свидетели- очевидци с явно
намерение да се саморазправя. Тръгнал е с насочени ръце към подсъдимия, който
възприемайки поведението му като опит да го удари, за да преустанови
нападението хванал ръцете му, при което последвало боричкане между двамата,
като подсъдимият свалил ръцете на тъжителя, който след като приклекнал,
доброволно слязъл от покрива.
Във връзка с
доказателствата по делото, гореописаното поведение на частния тъжител съдът
преценява като нападение, което не е позволено от закона. По делото не са
налице доказателства подсъдимият като „отбраняващ се“ съзнателно да е
провокирал с активни действия поведението на тъжителя. Според доказателствата
по делото, подсъдимият Т. не е правил или казал нещо на тъжителя, така че да го
провокира към нападение. Последният, псувайки е заявил, че подсъдимият и
свидетелите Г. и П. му чупят покрива, като щети по самия покрив не е установено
да са настъпили в резултат от действията им. Впоследствие, след началото на
инцидента, подс. Т. заявил на тъжителя, че щом прави
така, ще му освободи отстъпената от него част от двора, така както съда е
отредил в съдебното си решение, което изявление съдът не намира за провокативно
по отношение на тъжителя. Безспорно в случая нападението върху подсъдимия от
страна на тъжителя е било непосредствено и застрашаващо го, не само поради
възприетото от подсъдимия намерение да го удари, а и предвид обстоятелството, че
се е намирал на покрив, на значителна височина над земята и евентуално падане в
резултат дори на незначителен удар би причинило опасни за здравето и живота му
последици. При така описаното непосредствено и противоправно нападение от страна на тъжителя към
подсъдимия, причиненото на тъжителя телесно увреждане, осъществяващо признаците
на лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.2 от НК е било в рамките на
необходимите предели. Заключението на изготвената и приета съдебно- медицинска
експертиза сочи като напълно възможен механизъм за причиняване на кръвонасядане и охлузване на лявата ушна мида при местене
на ръцете на лицата, когато са хванати при съприкосновение с областта на ухото.
Във основа на изложеното, съдът приема, че телесното увреждане на тъжителя, е
причинено от подсъдимия Т. при условията на неизбежна отбрана, поради което
същото не е общественоопасно и не представлява
престъпление по чл.130 ал.2 от НК. Ето защо съдът призна подс.
Т. за невинен по повдигнатото му с процесната тъжба
обвинение за извършено престъпление по чл.130 ал.2 от НК.
Предявеният
граждански иск е с правно основание чл.45 от ЗЗД. С оглед изложените по- горе
мотиви за оправдаване на подс. Т., поради извършено
деяние при условията на неизбежна отбрана и във връзка с нормата на чл.46 от ЗЗД, а именно, че „При неизбежна отбрана няма отговорност за вреди“, съдът
отхвърли предявения граждански иск като неоснователен.
С оглед резултата от делото и на основание чл.190 ал.1
от НПК съдът осъди частния тъжител Т.К.Д. да заплати на подсъдимия В.Н.Т.
направените от последния разноски за заплатен адвокатски хонорар в размер на
500 /петстотин/ лева, както и да заплати по бюджета на съдебната власт, по
сметка на КрлРС направените по делото разноски за
изготвяне на фотоалбум в размер на 44,96 /четиридесет и четири лева и
деветдесет и шест стотинки/ лева.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МТ